Посланията на властта за пореден път се загубиха в превода им, който стига до съзнанието на хората. Приучени от десетилетните лъжи, българите си знаят едно: щом ни го казват така бодро и категорично, значи е обратното. Това е феноменът „Работническо дело”, отгледан методично в годините на голямото социалистическо лъготене-четеш и си превеждаш в обратния смисъл. Той се оказа жилав, повече и от комбината Кремиковци, който все още се прави на жив.
Самохвалството на властта достигна в това отношение издайнически размери. Колкото повече звучат фанфарите в чест на забогатяването на българите, толкова по силен е общественият откат срещу напъните да го убедят, че благоденства, макар и да не го усеща лично.
Пропагандните интерпретации на властовите указания за произвеждане на позитивни послания достигнаха абсурдни висоти. „ Напук на кризата богатеем”, „Японците могат да ни завидят на икономическия ръст” , ,,България е най-добре подготвената страна да посрещне кризата” и други такива отчаяни изблици на свръхоптимизъм задействаха ефекта на „Работническо дело”.
Как гражданите разчитат самохвалните послания личи от съобщението на държавната статистика, която не може да скрие новия рекорд по песимизъм за бъдещето сред народа: този път с цели 12 процента е спадът на оптимистите , според Националния статистически институт.
В комбинация с одобрението от десетина процента за управлението ( да припомня- абсолютен европейски антирекорд), тази нагласа е повече от красноречива какво реално се случва в главите на българите. Ако можеха да излъчат свое представителство, те щяха да имат повече от достатъчно, далеч над изискваното от конституцията квалифицирано мнозинство, което да забрани безнаказаното мамене на хората от онези, на които е възложено да ги ръководят.
Обаче…Хората май не се мамят толкова лесно! Друг е въпросът , че не се обединяват, това им е най-трудно. Опозицията трябва да претегли тези две величини и да е наясно, че песимизмът за бъдещето е и техен проблем.
Опозицията не успя да бламира коалицията, но гражданите явно гласуват своя категоричен вот на недоверие. Дори и при по-кротка тенденция на ръста на песимизма, самият факт, че я има, щеше да е достатъчен да се каже, че хората просто не вярват на това, което им говорят от високите държавни трибуни.
Сред очевидните проблеми на самохвалещите се е обстоятелството, че разчитат на тукашните официози, следовници на „Работническо дело” , надявайки се, че рафинираният им пропаганден подход ще заблуди скептиците. Грешка!
Трябваше българите да четат в големи тиражи статии като „Европейския дунавски блус” в списание „Нюзуик”, в която се прогнозират тежки проблеми за Източна Европа, възможни големи емигрантски вълни от държави, сред които изрично е спомената България. И тогава синдромът „Работническо дело” щеше да сработи в полза на властта. Защото всеки знае, че „човешки материал” за голяма емигрантска вълна от България почти не остана. Читателите щяха да си кажат: аха, нещо ни лъжат, я да вземем да повярваме на правителството!
Но не, тук властниците по 24 часа разчитат на Труда по Стандартите на „Работническо дело”, препоръчвани в телевизионния им вариант като уж американски такива, макар да са очевидно балкански- изтъкани от хитрини, които се натъкват на съпротивата на обиграния в надхитрянето с пропагандата български постсоциалистически индивид.
Иначе управляващите сигурно са чували, че искреността е най-добрата политика, но за тях е просто нечувано да я кажат на глас. Не само защото така са свикнали, а просто защото не могат да си я позволят-много ще ги заболи, лично и колективно.
Нараства неодобрението за свършеното от кабинета, а премиерът -лично- бил даже с по-добр рейтинг от този на партиата си,сред задаващия се пъстър парламент,в който наред с с петте известни формаяции,шанс имали и ДСБ,”Напред” и НДСВ.
Но на Генерала -видите ли??-все пак нямало да му достигнат проценти за пълно мнозинство.
Думам ти дъще сещай се снахо!
Хората се клатушкали неуверено при липсата на ясни послания от десните и накланяли ту към Герб ту към ДСБ с 42% подкрепа за Иван Костов и широка дясна коалиция.
Точки и от “герберите” и “атакаджиите”,бил набрал и Яне Янев,а при Г.Първанов намаляло одобрението,докато се свило неодобрението!!!.
Витиево,но все пак подсказват нещо!
Както винаги,народът се оказал по-умен и правилно разчел приказките на Бойко от Чикаго:
“Право куме, та в очи!”
Дано така пречистени следващите да проумеят когато им дойде редът,
що е то народна мъдрост и какъв трябва да е езикът им по примера на Чърчил за бедите,които ни чакат сред океан от песимизъм!
Преди минути М.Димитров съобщи,че са се разбрали с И.Костов,за да свалят от власт БСП,НВДСВ и ДПС!