Когато чух в новините по една телевизия, че Станишев бил казал пред европейски посланици как целта била българският кораб да не потъне ( сред ветровете на кризата, която до неотдавна той осмиваше като ветрец в платната ни, толкова сме били стабилни), си помислих, че обръчът от транспорти метафори около него се е затворил, защото няма какво повече да се добави към него.
Но темата явно е безкрайна спирала, като сагата за така и непостроените участъци от магистрали, обещани от днешни държавни началници, които катастрофираха в боричкането за повече комисионни на волана на държавата.
Мотористът Станишев, който, както се оказа, дори няма разрешение от КАТ да управлява мотор, явно си пада по транспортните сюжети. Умира си също така да подкара ( като за пред камерите) транспортна машина на строителен обект или да се направи на ватман в празен откъм пътници, но пълен с празни обещания пред партийни спътници трамвай.
Сега вече се изживява и като капитан, готов да остане на борда ( съпартиецът му Румен Овчаров по същото време обясни, че щяло да бъде безотговорно ако не управляват още един мандат).
Но най-интересното от всичките пътно – транспортни произшествия на др. министър-председател е чистосърдечното му признание, че е участвал в корумпирането на униформен. Щял да излъже, ако кажел, че не бил давал подкуп на служител на КАТ, заявява той с чувство за недосегаемост в интервю за в. „24 часа”.
Не е случайно изказването на министъра на правосъдието Меглена Тачева само два дни по-рано пред друга медия, че корупцията била във всеки от нас!
Ето още едно основание да кажа, че тези хора са ВИНОВНИ. Те искат да ни извозят като неприбран отпадък от софийска улица, опитвайки се да припечелят ползица от проявяваните от хората порочни наклонности, за чието поощряване и оправдаване носят отговорност чрез личния си пример.
Не си мислете, че „признанието” на Станишев пред официоза е обикновено безхаберие на един волнодумец, облечен във власт. Нищо подобно, това е цинична пресметливост. Съдейки по себе си и по средата, в която расте , той е преценил, че корумпиращите са мнозинство. А на болшевик му дай болшинство, зад което да се скрие, пък после му ( ни ) гледай сеира!
Откъде знам, че лъжат, че всички са като тях ли? Много просто: никога не съм се „откупвал” пред катаджия. Не съм подкупвал никого. Заявявам това с подписа си. И знам, че не съм уникален.
Само че нашите управляващи живеят до такава степен в техния свят на корупция, че дори не могат да си представят, че не всички са като тях.
И ако това не е причина да им дадем пътя, не знам..
Преди години проповядвах на всички мои приятели, как трябва да се дупчат билети в автобуса, че е лошо да се краде на гърба на обществения транспорт, че ако не сме организирани и подредени никога няма да имаме организиран и подреден градски транспорт. Дълго е за разказване как точно се случи, но днес проповядвам точно обратната идеология: през последните 5 години съм изхарчил не повече от, да кажеме, 20 лева за градски транспорт при пътувания по няколко пъти на ден. И 90% от тия 20 лева са отишли за подкупи на контрольорите. Съдете ме както щете. Сложете ме в графата на Станишев и Тачева, обвинете ме в опортюнизъм, във фурнаджийска лопата… Отказах се. Реших, че докато мога ще се возя гратис. Не искам парите ми да отиват в джобовете на някакви корумпирани чиновници: в СО, в СКГТ, във дебелите вратове на нам какви си частни превозвачи (или изнудвачи?) и т.н.
А вече давам подкупи и на полицията. Преди една година ударих маршрутка. Вината беше колективна, защото карах със 60-70, а той тръгна на зелено, но изведнъж се спря по средата на кръстовището. Не спорих. Но сторих грешка. Отказах да му дам “некви кинти“. Май искаше 20 лева. Казах, “Нека се обадиме на ‘органите’ и да караме по правилата. Нали имаме застраховки?“ ‘Органите’ направиха всичко възможно да си изпросят някой лев от мене. Заплашиха ме, че щели да ми секвестират возилото. Аз реагирах наивно-учудено. Не беше поза. Бях наивен. Те се ‘смилиха’ и просто спазиха процедурите. Написаха каквото имаше да се пише, дори ме черпиха цигара. (Аз съм непушач). Но ми стана ясно, че много им се искаше от тоя обект да изпадне некой лев… Послех киснах половин ден пред КАТ и платих 100 лева глоба, дето съм чукнал маршрутка по задницата.
След една година ме спряха за шофиране в насрещното движение. Пред министерството на земеделието има една улица на името на Даме Груев, която, макар и широка колкото половината Цариградско, е еднопосочна. Толкова еднопосочна, че всички карат и в двете посоки. От ранни зори до късна доба. Беше нощ. Лампи огряваха тихата градинка на арменците. В буса бяхме 4 човека 3 кубика тополови трески за горене и доста пиене. Представителите на органите дори не излязоха от белото им возило със син надпис. И слава богу, защото иначе дъхът ми щеше да ги повали на земята. Вместо това те кисело поискаха всички налични документи. След като дълго обмисляха комбинациите, които стават с мойто ЕГН, изрекоха строго: “Какво ше правиме, а?“ “Ами, приложете цялата строгост на закона, моля.“- пак така наивно се изказах. Фразата ми обаче ги обърка, което доведе до снишаване на ранга на дискурса: “Пич, нема ‘ се оставяш да ти зимаме талона. Треа да висиш сто часа у КАТ, да плащаш глоби. Помисли малко…“ Денят не ми беше за размисъл, затова предложих за разменна монета Стамболов. Предадох патриота. Но спечелих полицията.
Моля да извините моето присъствие за втори път във форума. Темата ме накара да се размисля и покрай шегата да потърся малко повече смисъла. Нещо, което се случва всекидневно с повечето от нас, имащи щастието да общуват на български език.
Да се поддаваш на изкушенията или да издържаш на тях – може би това е същността на въпроса за корупцията в България. Нещо ме кара да мисля, че нито едните, нито другите не са нито съвсем криви, нито съвсем прави. Защото ако си се родил в общество, където мразят белите, е тъпо да се правиш, че ти ги обичаш. Същевременно обаче е тъпо да пригласяш на тия, които мразят белите, защото те са те колонизирали. И тая омраза да ти стига за идеологическа аргументация, когато се зачекне темата. Да казваш ‘Еми така стоят нещата тука и баста!’, вместо да запретнеш ръкави и да ги промениш. Да се сетиш, че ти можеш сам да се “деколонизираш“ в главата си. Че е в твойте ръце да си върнеш самочувствието на достоен негър, равен на белите.
Ползвам тоя пример, доста абстрактен за българското съществуване, за да илюстрирам зависимостта на хората от убежденията, трайните наслоявания на системата (от една страна) и (от друга) подчинеността и завизимостта на самата система от настроенията хората. Има защо и има как в България човек да се бори против корупцията. Може да се върви срещу течението, да се казва ‘Ще стане’, вместо ‘Всичко е загубено’, както предпочита да мърмори масовата публика. От една страна човек има нужда да се дистанцира от мръсното, тъпоумно тяло на народа, което го задушава с неграмотността, примитивността и тъпотата си. От друга борбата срещу течението предлага гледна точка, която отваря съвсем различни перспективи. Такива перспективи са отворили Ботев, Левски, Стамболов, Стоянов и днес ние черпиме с шепи плода на тяхната прозорливост. Те са вървели срещу течението на масовата публика, която се е разкисвала под османското безделничене на 19-ти век и затова са в историята. Проблемът ни е защо сме се откзали да търсиме новите посоки срещу течението. По ирония на съдбата, това са посоки против течението, което се е закичило именно с портетите на Ботев, Левски, Стамболов. Защо не именно от борбата с корупцията да не излязат хората, които ще оставят положителна следа в историята, както го направиха лудите глави на 19 век? Айде, нека не е просто въпроса за корупцията, нека да е каквото и да е, но нека да има луди глави, луди и интелигентни едовременно. Глави, в които егоизма отстъпва пред морала, в които тъпотата е заместена с радостта да правиш добро.
V Bulgaria chestnite sa izbutani v agala, na moda e da si tarikat i da minavash metera i drugite. Tova se vihri oste ot komunistichesko vreme. Zatova sega berem s palni shepi gorchivite plodove na bezoglednata koruptsija, dovela stranata ni do razruha. Naistina, izkushenijata sa mnogo i gledat da te reketirat na vsichki niva, no chovek, kato ne se protivopostavja: dnes se izmakva, no utre pak toi e jertvata… Samosaznanieto trjabva i moje da se promeni. Vidjah tova v Anglija, ne che tam vsichki sa chestni, no v po-goljamata si chast horata imat palna netarpimost njakoi da im iska ili dava podkup, zastoto po tozi nachin se narushavat tehnite prava i svobodi. A nie si imame premier, za koito vaprosat se izcherpva s tova, che ne se gordee s postapkata si, a sramuva li se? Javno, ne…
Отново включвам принтера – 50 екземрляра за 50 мои близки и познати безинтернетни.
Великолепният памфлет на Иво Инджев и великолепните коментари на Страшимир Димитров са достойни за по-широка аудитория.
Любак,
Шапка ти свалям, Човеко!
МНОГО ХУБАВИ НЕЩА КАЗВАТЕ ВСИЧКИ НО САМО С ПИСАНЕ НЯМА ДА СТАНЕ НИЩО…
Сергей Станишев е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО нагъл! Как не го е срам !?!