Руският имперски глас отново се извиси от недрата на 19 век и ни напомни с кого си имаме работа. В сърцето на Европа, загърбила от десетилетия политиката от позицията на „големия размер”, руският посланик в НАТО Дмитрий Рогозин се провиква в интервю за „Зюддойче цайтунг”: „ докога ще позволяваме на малките държави да ни изправят едни срещу други и да предизвикват конфликти между нас”!
На Рогозин и през ум не му минава, че може да има такова нещо като равноправие между народите и техните държави. Да, правото на силата, на големия, на мускулестия не е изчезнало от нашата реалност. Но в постмодерния свят, който се е преборил със собственото си минало (иначе нямаше да има помирение между германци и французи) да се говори по този начин е просто неприлично.
Не и за „братушките”. Те сигурно дори се гордеят със своята безпардонност, от която лъха добре познатата заплаха срещу народите, на които им се полага „послушание” пред по-силните. Рогозин и компания не просто са убедени, че някакви си народи им се пречкат по пътя към заслуженото величие. Те държат да им го заявят, за да си знаят и да не си правят илюзии.
Културата на съобразяване с права и принципи не е позната на продукта на руското общество, което неизменно излъчва начело свои говорители, като Рогозин. В самата Русия силните на деня не „цепят басма” на слабите, на поданиците ( защото там където има монархия има поданици, а не граждани, а независимо дали държавната уредба е републиканска, Русия си остава държава от монархически тип и то с автократично управление).
По тази причина Рогозин не си представя за възможно да е истина, че в организации като ЕС и НАТО „малките” имат права като „големите”. Такова нещо е немислимо в света, където само „голямото” , което може да смачка несъгласния, има значение . И с пренебрежение го съобщава.
Ако досега „великите” са запазвали мълчание по толкова дискутираната тема за договарянето на „големите” за сметка на „малките” в Ялта или Малта, то днес най-после вече има потвърждение за философията на този тип договорки. Поне едната страна престана да се крие. И съм сигурен, че желаещите да спорят на тази тема потриват ръце от благодарност с „аргумента”, че „братушките” не лицемерничат и ни го заявяват без заобикалки. Ние така си обичаме: да ни казват в лицето, че не ни зачитат и ни става някак хубаво ( съдейки по преглъщаните обиди към България като към троянски кон на Русия в Европа).
Какво казах, „ние”? Грешка. Къде се бутаме! Ние не сме просто малки за тях. Ние сме си направо незабележими, несъществуващи дори. Това се видя наскоро отново.
Когато ни спряха газа първата реакция на отговорния за енергетиката министър тук беше да излъже, че сме били предупредени-само и само да се пази авторитета на северния началник ( та се наложи после с половин уста премиерът да го опровергава, защото „доказателството „ за „предупреждението” се оказа окръжно руско писмо до всички, които биха могли да бъдат засегнати, ако се стигнело до конфликт с Украйна- писмо, което нямаше как да скрият).
Какво си говорят с Путин нашите управници е тяхна интимна тайна, но не е тайна, че няма как да са казали нещо, с което да разсърдят имперските републикански величества. Иначе щяхме да разберем- по годината на малка православна Грузия в България, например.
ima dyrjavi ima problem, niama dyrjavi niama problem 🙂
Тези хора (русняците, командната им върхушка) не са мръднали и на йота ментално и политически от годините след последната война.
Безжалостно се смазва всеки журналист,спортист, адвокат, интелектуалец, дръзнал да им се противопостави на агресивно-тираничния начин на управление и ограбване на една страна, която с природните си богатства би могла да бъде “Кувейт” на североизтока.
Страшно е, ако икономическите условия позволят на Русия отново да натрупа многомилиардни богатства.
Най-ефективното оръжие срещу агресивния режим в Москва е икономическото изтощаване – средството, с което великият Рейгън ги събори на колене и разтури несъстоятелната им империя.
Затова обикнах кризата, световната криза, която приземи нарастналите амбиции на кремълската върхушка.
Да, ние ще пристегнем малко коланите – но по-важно е северната мечка да “стопи сланината” и да няма смелост и сили отново да напада суверенни народи и държави.
Как приятно само звучи петролът при трийсетина долара за барел…
Дай Боже, амин !!!
Буквално дни преди смъртта си, известния български драматург и интелектуалец Иван Радоев каза в интервю пред Всяка неделя, че на руснаците ще им трябват 300 (триста) години за да станат нормална държава.
Тогава посрещнахме прогнозата му доста скептично.
Сега почти съм склонен да повярвам на думите му.
Един вещ приятел казва уверено – тия никога няма да се оправят, основна задача на нормалния свят е да опази света от руското ядрено куфарче..
Звучи зловещо…пази Боже !!!
http://www.standartnews.com/news/details/id/26652/
Ето, започна се !!!
Ето как хора с дебели вратове и два пръста чела, облечени в черно, пропиляват черни (крадени) пари в черни дни.
Едно време се зъбеха на “империализма, заедно с “третия
свят” и послушната БКП,
а днес заедно с Китай тръбят за заместване на долара…..
Все си спомням за Рейгън,подразнени,че е артист,както днес ненавиждат цвета на кожата,но делата му ведно с “космическото противоборство-редизвикателство”, разочарованията и напъните с Горбачов,което не видя докрай и Желязната Леди, а думите му бяха:
“На всеки американски президент се налага след встъпването си в длъжност,да се сблъска с едно предизвикателство гарнирано с ненормална изобретателност…..
Здравейте! Последователността и истиността изискват човек да помни какво говори и пише. Справка – материала “Ботушът зад Първанов не бил руски, а италиански” и необяснимото за мен тогавашно приемане и разбиране, по подразбиране, на несправедливата теза за различния аршин. Коя позиция е авторската? Тази тук или онази там?
Не съм гледал това интервю с Иван Радоев,когто много уважавм като творец,но не знаех ,че е такъв голям оптимист.То за цялата им документирана петстотин годишна история,има само няколко проблясъка,в отношението власт и народ,та след триста години ли?Между другото не съм попадал на психиатър или пхихоаналитик който да анализира руската народопсихология и руската властопсихология.Не ме разбирайте погрешно,обичам руската култура,не съм русофоб,но съм убеден,че имат нужда от клиничен анализ.
Сега се сетих!Професор А.Цанков в своята книга “България в трудни времена”Споменава за славяните,че са държавно затворено общество.Вярвам му.
G-n Georgiev,
nabludawam, che wie ste w tozi forum bukwalno da se zaqvdate. Ne komentirate temata, a pishete obshti prikazki, chiito otgowor se sydyrva tuk
На Рогозин и през ум не му минава, че може да има такова нещо като равноправие между народите и техните държави. Да, правото на силата, на големия, на мускулестия не е изчезнало от нашата реалност. Но в постмодерния свят, който се е преборил със собственото си минало (иначе нямаше да има помирение между германци и французи) да се говори по този начин е просто неприлично.
Wie za kakwo idwate tuk, za da prochetete dwa reda i da napishete kakwoto i da e.
То сега истината е, че идеята на ЕС и малките, и големите държави да са равнопоставени е само идея, а не съвсем практика, което съвсем не е оправдание за руската простотия и арогантност и пълната липса на невъзможност такава една идея главите им да могат да я смелят.
И Белгия и Холандия (без колониите) и Австрия и Швейцария, да не говорим за Люксембург, са малки държави – съизмерими с България по площ и население, но целия свят се съобразява с тях. Вкл. и на споменатия Рогозин държавата.
Само че те не мислят за себе си, че са малки и незначителни и това е огромната им разлика с нас. И още една по-малка – там никога не е имало комунизъм или “зрял” социализъм, а при нас още го(ги) има. И другарите са почти същите.