В интервю за Фрог нюз президентът Желев, когото тогавашните му противници обичаха да обиждат на „жаба”, отново ни показва защо ги „ручахме жабетата”.
Няма да влизам във фундаментален спор кой е по-виновен за умъртвяването на „синята идея”и забавянето на промяната, която е могла да бъде приключена още през 1995 г., както казва той ( само по себе си това календарно избистряне на хипотезата със задна дата повдига въпроса- защо не през 1996 г. или да речем, през втората половина на 1994 г, да не би да е имало някакъв петилетен план на партията-плановик, за който не знаем?).
Ще коментирам само нещо от казаното в интервюто, което знам от първа ръка, защото съм негово живо опровержение. Това е сработилата по онова време пропагандна „хватка” по отношение на пробутаната на обществото измислица за съществуването на някакъв кръг „кинжал” .
Бих могъл да продължа аналогията и с още нещо, колкото лично, толкова и обобщаващо: с подигравката, че като директор на БТА съм се бил” барикадирал” в кабинета си, за да не ме уволнят. Тази жилава оплювка си живее свой живот и днес, макар да няма нищо вярно в нея, а което е по-важно – няма и нищо логично като основание. Нима един толкова „влюбен” в поста си чиновник би се карал с всички началници в държавата, вместо да им се подмазва?
Моя милост беше един от визираните петима „участници” във виртуалния кръг „кинжал”, в който по право на Едвин Сугарев вероятно се падаше честта да бъде най-видният представител на невидимото зловещо звено за сваляне на властта ( макар йерархията в рамките на кръга да не се указваше, но се подразбираше, все пак Едвин беше обявявал гладна стачка срещу Желев).
Без да назовава имена, но с пределно ясни алюзии ( бях посочен като „директор на агенция с опит в Близкия изток”) вестникът на червените „Дума” пусна на първа страница през пролетта на 1993 г. една пълна измислица с тон и съдържание на ръба на фейлетона, която лансираше „новината” за създаването на злодейски заговор срещу (прекрасния кабинет) Беров. Кръгът от заговорници се казвал „Кинжал” ( имаше и превод на английски, за да се досещат другарите по селата, че тая работа няма как да мине без онези гадове, говорещи английски).
Излизаше, че срещу могъщата държава, въоръжена с пълното единодушие между изпълнителна, законодателна и президентска власт, плюс пропагандна такава, са се опълчили един поет, журналист, режисьор…И с какво тези критици заслужиха честта- с твърденията си за пагубния характер на управлението, което днес всички признават ( като за някакво неизбежно природно бедствие)?
За всеки здравомислещ човек беше ясно, че изобретяването на „Кинжал” в анонимна статия на „Дума” е доста тъпа лъжа. Някаква злобничка подигравка, плод на Тяхното чувство за хумор. Но „партенката”, както на казармен език се казват подобни миризливи лакардии, не само не отиде на боклука, но беше ентусиазирано подета от коментатори, политици, анализатори и присъдружните им медии. Направо си я сложиха в рамка като ковьорче, толкова им хареса.
Няма как да съм бил член на нещо, без да знам, при това на такова „нещо”, за което би трябвало да бъда най-малкото разпитван, щом ще свалям властта чрез заговор- цяла България „знаеше” вече, само прокуратурата не ?!
Желев обаче, когото заливаха първоначално с помия именно в „Дума” ( помия, често пъти изсипвана в гръцки медии със спомоществователството на другарите разузнавачи, изливаща се после обратно оттам по страниците на българските медии, препрана като чиста вода ненапита) , не само взе на въоръжение „кинжала”, но и продължава да боде с него пропагандния балон в наши дни.
Щом е такъв любител на конспиративните теории, Желев би трябвало да отговори на въпроса защо изобщо назначи човек на „врага” като Бриго Аспархов (първата работа на Аспарухов след уволнението му през 1997 г. беше веднага да се запише за член на БСП и едновременно с това да се кандидатира направо за председател на партията!). Неговото назначение предизвика първия видим разрив на Желев със СДС- толкова видим, че през януари 1992 г. започна замерянето с декларации от посинелия (временно) екран.
През онези близо 6 години, когато България беше препъната, а руските посланици в София ги награждаваха в Москва с ордени за големи заслуги към родината им за отлично свършена работа ( като Александър Авдеев), Желев бранеше острието на червените в своя тил като най-милото му оръжие.
Бившият шеф на отдела по (дез) информация, дългогодишен кадрови офицер от „гръцкото направление” в разузнаването, издигнат от Желев в ранг на най-недосегаемия му съратник в администрацията, трябва да е бил с нещо изключително ценен. Дори ролята му на водач на откровено превратаджийския ход с обвиненията срещу правителството на Филип Димитров за незаконна дейност по износ на оръжие (друг отлетял в небитието балон), не разклати позициите на др. разузнавач.
Ето на този въпрос Желев упорито не отговаря. А и никой не го пита.
Отговорът е пред очите ни: пропагандата, усмиряването на гражданското общество чрез системна дезинформация, явно е била най-важната задача през т.н. преход. Щом като Желев с такава готовност гълта партенката за „кинжалите” и никак не му присяда, не бива да се учудваме, че ги „ручахме жабетата”.
Господин Инджев, а задавате ли си въпроса: -Защо БСП и немалка част от т.н. обединена опозиция настръхнаха и стояха на нокти когато се решаваше кой ще бъде кандидатът за първи президент на опозицията? Дилемата бе: Петър Дертлиев или Ж.Желев. Постигна се т.н. “първи компромис на демократичните сили с цел запазване на гражданския мир”! Каква беше разликата между двамата кандидати -ще си задват въпроса хората?! Според някои разликата е, че Дертлиев бе лежал(чукал камъни) по онези места(соцконцлагерите)а Жельо Желев дисидентсваше по интелектуално-питейни локали и дори в компанията на Луканов и обкръженито Луканово(това доста преди 10.10.89)!
Идват избори.
Пак във всички медии виждам това лице.
Жельо Желев.
Другар или господин.
Президент на “Другата България”.
—
Ключови думи :
български политик, омраза, позор, предателство, политика, общество, некомпентно, лъжливо, руско, социално, думи, рози, червено, бригада, родина, срам. . . .
Г-н Инджев,задълбаването навътре в историята има това предимство,че вече докосвате болезнени събития,в които сме билии и свидетели, и участници….
Няколко пъти в блога споменах за обяд с Доктора,когато след разговор с А.Луканов,той бе стигнал да извода,къде и как да покаже плиткия брод за “преминаване” на БСП…и то след като постоянно е бил търсен за съвети и от президента Желев….
И можеше да наследи,ако не го изтърбушиха “в т.ч.и “зелените” на едно кметче каракакчанче…
Преди да дойде Царя,разговарях и с Ф.Димитров и покойния Н.Добрев:
-първият в едно кръчме “Бай Генчо” ме увери,че разбира какво става,но ако имало видима подкрепа от народа,шял да застане каузата…седмица или две преди същят този народът да се изсипие масово на Орлов мост и да чуе по-късно за 800-те дни….и дори да не ги разбере….
-Бащата на К. Добрев,и пич и пушач и “е…..ч” уважаван и от амер.посланичка,бе по-прям:”Знам и съм съгласен,но няма да ми разрешат!”…изгряваше Звездата на днешния “Заслужил Ловец”,а И.Костов,Ст.Софиянски,Р.Инджова,Л.Беров и много др. последвали герои до скоршната “Каденабия” и поредната доза овладени и наблюдавани боричкания…та чак до “уточненията” в НДСВ,кой каква казал и как е било разбрано…си е скръбна работа по която в ожъната нива с “отсечен” клас ,няма как да се отгледа стратег,като Стамболов със стогодишен взор за съхраняване на българщината…..
Когато Гърмен “гърми” от простотия до шия, и един “ДАНС” няма своя “Жавер” или “Гешов”,въпросът не е за околийско профсъюзно равнище!!!
А за “ловеца” и “Октавиан” на фона на оценките от “Икономист” за реакциите на Х.М.Барозу,що е то “инвазия” от експерти на ЕС,с “опита от такава със съветски другари” в миналото….просто не ми се говори….
Просто,ако трябва и майсторите на “възкресението” от братята турци да Ви помогнат но да си върнете “В десетката”,което ще е повече от бозите с “ВИП-а” и “АЙДЪЛ-а”,а тогава ако пожелаете и ще говорим…
.
Колкото повече време от онези събития минава, толкоз по-спорна ми се струва ролята на Желев.
.
1) Доган
.
2) Бриго
.
3) Илия Павлов
.
4) “Боянските Ливади” (като следствие на 1-3
.
5) Л. Беров & Co.
.
Иска ми се да вярвам, че човекът е бил чист, но неопитен; честен, но заблуден. Но.
.
Но, като толкоз добре познаваше фашизма (и комунизна) той нямаше право да бъде нито лековерен, нито заблуден.
.
Ще публикувам малък откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), излязла миналата година, в който описвам част от подвизите на г-н Президента Желева; ще разберете нещо относно неговата подла роля в ония времена. Историята и фактите трябва да се припомнят постоянно, понеже като народ явно ни е прекалено къса паметта:
18.Vox populi, vox Dei – ала трябва да се чуе и гласът на човека
Да продължа разказа си за случилото се у нас в годините, когато нацията и страната ни мъчително, стъпка по стъпка, не само вървяха напред, ами много често си и тъпчеха на едно и също място. А пък от време на време мнозинството, подобно на стадо, се юрваше назад, към познатото и уютното, понеже неизвестността на новото доста плашеше. И в същото време трябва да се знае добре, че имаше една политическо-криминална и мафиотска сила, която за всичко ново, което се налагаше да се прави и въвежда в тия години на плавен и “нежен” преход, кански крещеше и ревеше: “Нееее, сакън, не бива, тая никога и изобщо няма да стане!”.
Да, имаше една партия, която най-всеотдайно пречеше на промените, бавеше, дърпаше назад, насърчаваше слабостта на нацията и дребничките страсти и страхове на хората. И тази сила, която има основната отговорност за това, че сега сме така изостанали и бедни, се нарича БСП. Носи пълната отговорност, заедно, разбира се, с цялата си свита от сателити: ДПС, БББ (туй чудо се наричаше “Български бизнес-блок”, и то се оглавяваше от един ухилен мустакат агентин на ДС, който за заблуда на народа беше винаги с китара, и се наричаше Жорж Ганчев!), НДСВ, Атака, а пък напоследък и ББ, сиреч бат бойковия ГЕРБ. Да, многолика и менлива е старата блудница, а също толкова е и безкрайно нагла и арогантна.
Но да се върна на онова време, на прехода между 1991 и 1992 година, докъдето стигнах предния път. Аз новата 1992 година, както вече казах, я посрещнах уволнен от университета, понеже другарите като коледен подарък ми връчиха заповед за уволнение. Но пък правителството беше наше, и аз не стоях със скръстени ръце, и почнах да си търся работа. Не си мислете че съм тръгнал да искам да ме турят за някакъв управник, на мен не са ми много яки лактите за тази работа, но все пак доста неща видях, за които си струва да се разкаже.
За онова време си спомням невероятно силните сблъсъци и прения между управляващи и опозиция в Парламента, като за първи път “вечните управляващи” БСП и мутантите й бяха в опозиция, а пък опозиционерите станаха управляващи. Много смешно ми беше, че ние, демократите, дотолкова си бяхме свикнали с това, че сме опозиция, че така и си се наричахме дълго време след като вече уж бяхме на власт. Ей-така, по инерция, на събранията, сами си се наричахме че сме опозиция, пък се плесвахме по челата като се сещахме, че “властта е наша”. И тъкмо да свикнем, че вече сме управляващи, и комунистите отново си прибраха властта, а пък ние пак станахме опозиция, и комай си отдъхнахме. Сякаш всичко си отиде на мястото. То ние и какви управляващи бяхме като другарите пак си бяха навсякъде и държаха всички постове, а пък ний, демократите, си бяхме и бедни, и безработни, и онеправдани, и гневни. Но пък за сметка на това държахме на някакви ценности, и то дотолкова силно, че бяхме готови на всякакви лишения, стига нещата да дръпнат напред.
Но да не се отплесвам, бях почнал да говоря за пренията в Парламента от едно време, от онази паметна година, в която СДС за първи път беше на власт, и то с подкрепата на Ахмед-Сава Доганов. Първо Доган, ченгето Сава, за да се представи “антикомунист”, за да шашардиса всички и да ги обърка, излезе с радикален проект за декомунизация и за забрана на БКП, но това си беше най-обикновен кьорфишек. А пък след няколко месеца тоя Доган си пое задачата да свали демократите от власт, стана пръв приятел на Жельо президентина, и към края на годината СДС падна от власт. А пък новата 1993 година посрещнахме с правителство на БСП и ДПС, водено от престарелия професор Беров.
Председател на Народното събрание обаче през 1992 г. си беше Стефан Савов, който постоянно се караше с комунистите, държеше се малко като фатмак или като фелдфебел в армията, гълчеше ги, наказваше ги, но особен възпитателен ефект от тия инициативи нямаше, те си нахалстваха, както и досега де. Но все пак беше радостно, че другарите често бяха поне гълчани и сякаш бяха притеснявани от властта след 50 години пълно господство и зулуми. Министър-председателят Филип Димитров най ми харесваше с това, че този човек, за всичките месеци, в които беше премиер, нито веднъж не нарече БСП иначе, освен БКП: той упорито продължаваше да си ги нарича комунисти, което водеше до тих бяс другарите, дето се бяха напременили и дегизирали да изглеждат уж като “социалисти”. На парламентарните питания Ф.Димитров отговаряше доста добре, държеше дълги речи, в които все бъзваше другарите, наричайки ги постоянно комунисти, а пък те пищяха сякаш ги колеше, понеже явно бъркаше в дълбините на душите им, дето е най-святото им. Помня, че това им действаше на нервите крайно много, те го мразеха толкова силно, че ако можеха да го удавят в една капка вода, щяха да го давят в преголямо щастие – или пък с удоволствие направо да го разкъсат на парчета.
Почнаха се тогава едни дълги дебати за новите закони за реформи. Примерно един закон за науката (“законът Панев”) се бистри дълго време, понеже предвиждаше ръководни другари-комунисти повече да не могат да стават шефове в науката, декани, ректори и пр. Комунистите тогава ореваха цялата Вселена, то не бяха сополи, крясъци и вопли, и след като реваха и пищяха сякаш ги колят цяла година, накрая придумаха Доганчо да гласува против, той го направи, и законът пропадна. Това, впрочем, беше единствения опит нещо да се промени в науката, ама ето как нелепо свърши.
Цяла епопея пък беше законът за връщането на земята. Тук СДС заложи на тезата, че трябва да се върнат бащините и дядовите земи в реални граници, което доведе до това, че на другарите – които преди Девети са си били най-обикновени безделници! – им причерня направо: понеже изглежда се видяха без земи, или с лоши земи, каквито са си имали, ако изобщо нещо са имали тия калпазани някога. По тази причина комунистите искаха земята да се “уедрява”, да се връща “в идеални граници”, а най-добре изобщо да не се връща, да си стоят ТКЗС-тата, а пък другарите пак да колят и да бесят там. Че те са си разбойници то това се знае от целия народ, ама хищническата им природа си пролича особено в тази една година, в която за малко другарите да изпуснат властта: за всичко воюваха яростно като… Павката Корчагин.
СДС обаче наложи след дълги прения своята гледна точка: да се връща земята не наужким, а истински, и то в реалните граници. След това се наложи ТКЗС-тата да бъдат ликвидирани, а пък имуществото им да бъде поделено както между собствениците на земя и ония, които имали “трудов капитал”, или които просто са работили в тях. Другарите, дето десетки години не си бяха мърдали дебелите задници от кабинетите в ТКЗС-тата, водиха люта битка за труд да се даде повече, отколкото за земята. Даде се поравно и другарите пак ореваха цялата Вселена и дори заплашваха, че щели да си правят харакири, да се пробождат от отчаяние с ръждясали мечове в лоените шкембета, понеже вече не били на власт и били лишени от така сладката им роля да командват. И ето че се пристъпи към ликвидацията на ТКЗС-тата, във всяко село се назначи ликвидационна комисия, която пое в свои ръце работите в ТКЗС, описа кое е останало след дългогодишните разбойнически набези на комунистите, които отдавна каквото може и не може да се носи бяха го окрали и замъкнали по къщята си.
И най-после ликвидаторите почнаха да връщат каквото има на хората според дяловете им. Другарите пък, понеже са предприемчиви, взеха да изкупуват “ликвидационните купони” на по-наивните хора, купуваха ги за жълти стотинки, мнозина се подлъгаха, и към края на ликвидацията другарите пак туриха ръка кажи-речи на всичко, само че сега то стана тяхна… частна собственост. Разбира се, докато вършеха тия афери, другарите ревяха до небесата че били онеправдани, че “хуните” – разбирай управниците, разбирай хората на СДС – били ограбили и унищожили всичко. На това му се вика дебелоочие, но, знайно е, другарите отколе си действаха все на принципа “Крадецът вика: дръжте крадеца!”.
А като капак на всичко СДС беше коалиция от много партии, и той се разяждаше от вътрешни борби и боричкания. Аз направо се чудя как изобщо можа СДС тогава да управлява цяла година, понеже тия борби го изтощаваха вътрешно. Самият аз тогава бях по това време член на Демократическата партия на Стефан Савов, понеже имаше поне още 4-5 други “демократически партии” извън СДС. На събрания ходех в Долна баня, където ДП си имаше една малка стегната организация от млади хора. Веднъж на събрание дойде депутатът Васил Гоцев и ни каза някои неща отвътре, един вид “от кухнята”, от което си направих извода, че нещата са тежки: някои искаха да бламират премиера, и нещата се крепяха на косъм сякаш. А другарите нагло натискаха по всички линии и нищо не прощаваха.
И когато най-после към лятото СДС реши да почне да разглежда приватизационните закони, другарите от ужас завиха на умряло, наредиха на Жельо да сваля правителството, и Жельо изкозирува, че ще изпълни повелята на партията-кърмилница. Тогава именно се организираха прочутите “Боянски ливади”, една пресконференция на ливадата пред резиденцията, където селянинът Жельо по сандали и по риза разказа на главните редактори за “страшните нарушения” на Филип Димитров и на хората от СДС и даде сигнал да се разклати правителството. Скоро след това, особено след като в акцията се включи и ченгето Доган, правителството на СДС и падна. Настъпиха блажени времена, в които мафията на мутрите-комунисти разцъфтя в най-пищни цветове: ех, какви блажени времена за мафията настъпиха след като комунистите и Жельо бутнаха правителството на СДС от 1992-ра!
Леле, това чучело Желев! По-неодухотворена физиономия и от живковата!Ама пък колко вреден се оказа!
Всъщност, вече се разбра, че голямата част от “демократичната опозиция” са луканови рожби. Бррр! Гнус ме е!
В този период имаме и едно друго постижение, което няма аналог в световната, междупланетната и космическа практика.
И което просто книги като “Гинес” не са от ранга му.
Къде е имало, шефът на разузнаването на една страна да дава пресконференция-компромат срещу собственото си правителство ???????
П.С. Чункис сега, когато един министър-председател се моли за колониална администрация на собствената му страна, събитието не е ли от същия ранг ???????
Е защо сме най-бедни в Европа …
Историята на прехода трябва да се описва често в пресата – книги, вестници и други, за да не могат такива като Желю Желев да ни баламосват до безкрай.
Поздравления на Инджев за блога, а и на Ангел Грънчаров за коментара.
За ролята на Председателя-президент избран от комунистите във ВНС сигурно може и трябва да се говори още. Прави ми впечатление, че форумците разглеждат събитията от втория му мандат, а неговата роля за спасяване на комунистическата олигархия започна много по-рано. В коя друга държава от бившия съветски блок се занимаваха с “кръгли маси”, “Велики” народни събрания, “демократични” конституции? В това време – декември 1989, април 1990 г. можехме да оставим комунистите в миналото – всеки от нас е свидетел как им бяха паднали гащите по това време и публично си захвърляха партийните билети.