Във всяка държава с нормална медийна среда твърдението на едно журналистическо разследване за това, че държавният глава бракониерства с пушка на стойност минимум колкото няколко негови годишни заплати щеше да предизвика ако не сензация, то поне медийна верижна реакция. Колкото и да „ревнуват” останалите медии, че са изпреварени, обичайната реакция щеше да бъде да искат потвърждение, опровержение, подробности и коментар от засегнатата страна.
У нас в. „168 часа” написа, че Г.Първанов ходи на лов с оръжие, което струва най-малко 50 000, ако не и 100 000 лева ( в зависимост от луксозността на изпълнението на тази марка пушки). И нищо. Тишина. Само една кабелна телевизия, Канал 3, се осмели да покани журналистката, автор на материала. А има „специализирани” телевизионни предавания, посветени уж на допълнителния прочит на пресата!
За реакция, или за липсата на такава от самия президент дори и не питам. Там е ясно – в такива случаи нашият главнокомандващ се крие в железобетонния си бункер на презрителното мълчание и няма кой да го изчопли оттам.
Само на прословутата нашенска завистливост ли се дължи тази антисолидарност на медиите? Прекалено е удобно, за да е вярно. А и се случва не за пръв път. Сред най-пресните подобни примери е разследването на в. „ Сега” за имотите на Доган и компания, подкрепено със солидни примери за извършени беззакония, което също се натъкна на упоритото солидарно премълчаване в другите медии.
Каквато и да е силата на цензурата, все пак в България има достатъчно пробойни в нейните мрежи, през които се прокрадват забранени теми и сюжети. Тогава защо се получава така, че дори и да се появи извънредно важна новина за безобразията на управляващите, която хората биха искали да видя анализирана, коментирана, нищо подобно не се случва?
Журналистите не могат да принудят Г.Първанов да падне на колене и да ги помоли за интервю, в което да обясни, че е набеден. Те просто нямат достъп до него. Ограден е с непробиваем обръч от пазители на мълчанието му.
Иначе обаче стои въпросът с някои от влиятелните медии. Ако политиката им предвиждаше търсене на истината, а не нейното премълчаване в интерес на интересите си, номерът с надменния отказ от говорене нямаше как да мине. За да може едно публицистично предаване да разнищи сюжет, в който в първо действие ти показват пушка, а на финала тя наистина гръмва и уцелва смъртоносно доскоро щръкналия рейтинг на главния герой ( в случая главен ловец на републиката) , не просто един водещ на телевизия, самата телевизия трябва да застане зад това усилие.
Властта обаче има лостове за гарантиране лоялността на „големите” играчи в медийния свят и колкото и да е парадоксално, те са по-податливи на този механизъм за контрол: колкото са по-големи и важни, толкова повече властови „ресурс” са задействали за тази цел под формата на неустоими рекламни договори със ( също така зависими от държавата) бизнесмени. В случая с електронните медии работи и шантажът с раздаването на лицензи от държавни органи, в които властта ( и лично президентът) си имат квоти.
Останалите, да ги наречем малки, или пренебрежимо малки като аудитория медии, за които е преценено , че не формират в значима степен обществено мнение, просто са „пуснати” да пасат, да си чупят главата, да си гледат работата, да си дрънкат и да обслужват дори ( макар и без да искат, парадоксално) тезата, че в България има свобода на словото и няма цензура.
Но има и още нещо, характерно за степента на абсурда, който доминира на затихналия фронт на т.н. четвърта власт: просто критериите за важна новина, за нещо необичайно, за сензация така са се изкривили, че безобразията на държавния глава не се възприемат за новина. Новина щеше да бъде, ако Г.Първанов беше „изобличен” да ловува по правилата и с пушка, която му е по джоба.
Точно в този дух реагира неговият съветник Михаил Мирчев, когато го попитах на 8 октомври 2006 г. в студиото на „В десетката” дали знае нещо за апартамент, подарен на президента от неговия спонсор Манджуков на стойност 100 000 евро. Какво толкова, не може ли държавният глава да си позволи апартамент на такава стойност, възкликна той – изненадан не просто и не само, че изобщо си позволявам да питам, но и от съдържанието на въпроса за някакви си 100 000 евро.
И не фактът, че твърдението за апартамента е от анонимен източник възмути моя събеседник. Съвсем друг беше акцентът в отговора му ( преди в щаба на Първанов да премислят и да ме погнат чрез собственото ми ръководство като „подпалвач на компроматна война”). Реакцията му беше спонтанна и поради това – искрена до инфантилност. Защото истината е, че държавният глава не може да си позволи нищо, което не му е по джоба, ако спазва законите, само че в обкръжението му възприемат като нещо нормално тъкмо обратното, че му е „позволено”.
След дългогодишна обработка това разместване на категориите „добро” и „зло” се е пренесло и в медиите като вирус във вашия компютър. Затова и грешката в медийните реакции или липсата на такива е системна и няма да се премахне, преди да бъде отстранена причината за нейното разпространение.
Е, Първанович ефенди си гледа кефа, естествено, няма как да е иначе. Докато раята му вдига рейтинга незнайно как. Г-н Инджев, не чувствате ли гласа си като в пустиня? Пустинята на безволевата тъпотия на “човешкия материал”. Питам се, защо ни е срам от истината, и за “материала” и за “кенефа”?
Много важно е да разберем откъде ли има тази луксозна пушка наш государствений глава. Иска ми се да поразсъждавам и аз на тази тема: загадката е прелюбопитна. И е нещо като прекрасна логическа задача. Ето какво мога да кажа като начало на своите търсения върху нейния нелек отговор:
Да тръгнем оттук: може би пушката си ловджията Гоце я има като семейна (наследствена) реликва: нищо чудно в неговия род да е имало още в турско време някакъв прочут хайдутин, който е успял да окраде толкова злато, че скритото тогава в пещери злато изглежда е открито от нашия пръв ловджия на республиката, та му е послужило да си купи скъпата и прескъпа пушка. Предполагам, че крадливостта е генетично наследена черта у този наший государствений муж, понеже в годините партията, на която той беше изтъкнат лидер, твърдо доказа разбойническите и бандитските си наклонности.
Другият вариант е пушката да му е подарена от най-близкия му таварищ Путин, който, както наскоро разбрахме, бил скромен милиардер с лично състояние от някакви си там 40-50 милиарда долара. Какво при това положение е да подари на най-верния си слуга една пушка за някакви си там 50-60 хиляди долара – капка в морето е това!
Нищо чудно пушката да му е подарена и от приятеля му Гергов, който, както твърдят, бил твърде щедър към ония, които от своя страна му подариха най-апетитни парчета от баницата на явно все още неошушканата докрай държавна собственост.
А пък нищо чудно пушката си Гоце да я е заработил с честен труд и да я е получил заради неоценимите си заслуги към руската корпорация “Газпром”, на която ходатайства пред правителството да сключи толкова изгодните за “Газпром” проекти с България.
Впрочем, Гоце можеше да почака с демонстрацията на тия подаръци докато напусне поста си и се пресели на щат директно в “Газпром”, ала пустата селска лакомия и парвенющината му изглежда ще му изядат главата!
pyrvanov si e edin selski hitrec
http://www.nalov.com/forum/index.php?s=79305bef31d9c5c303710dd1aca4bd56&showtopic=17365
Историята с българските медии е наистина жалка! Но наистина едва ли на кукловодите им пука, че техните кукли нямат усти, за да говорят на воля и за да питат на воля. Първанов е класен кукловод и знае кога, къде и как. За нас остава прочит на сензационното и тайната надежда, че някой някога може да го огласи публично!
лошото е друго, което забелязвам напоследък, че много голяма част от народа като гледат подобни неща просто не само не се възмущават, но аплодират въпросния бабаит и тайно се надяват и искат да са на негово място, но дано не съм прав в наблюденията си.
.
Какво да се чудим.
.
То един нищо и никакъв полицай си изпроси пушка от “спонсорите”, та Президентинът ли…
.
И естествено, че пушката на Президентина ще е по-серт от тази на Иван “Рилски”. Какво са там 50 хиляди евро за една пушчица, да се радва “нашия човек”.
.
Те някои от Газпром поръчват за Е50,000 шише коняк.
.
За нашенските “медии” – или добро, или нищо. От доста време – нищо.
Ето все пак нещо. Друго:
http://www.bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Здравейте! Без да се спирам на “слугинажа на медиите”, все пак и те се “правят” от хора – каквито едните, такива и другите, във връзка с обсъждания “казус”, ще напомня два подходящи афоризма. Платон е казал, че “Хората, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупци.”, а Джордж Макдоналд – “Не е в природата на политиката да се избират най-добрите. Най-добрите не искат да управляват себеподобните си”. А за лова мисля, че в убийството за удоволствие, има нещо зловещо, независимо от ловеца. Уверен съм, че това “хоби” говори категорично за черти на конкретния характер.
Г-н Георгиев,
За съжаление сте прав и по трите пункта!
Преди време имаше (може и още да ги има) едни хора, дето казваха “аз демокрация не ям”. Та така и медийте ни ни занимават с това, което ядеме.
hei prirodozashtitnici ne e li podigravka edin lovez i to napet da e vodach na kampanii za zashtita na prirodata ili puk tam samo se podpira s pushkata …
Мълчанието на “социалния” президент по случая е обяснимо, мълчанието на медиите … г-н Инджев е направил професионален анализ по въпроса, но аз лично се питам защо опозиционните лидери/партии мълчат.Е, ако следват принципа, че само, който няма подобни прегрешения, той да хвърли камък, то тогава е наистина по-добре да помълчим – има нещо много мъртво в ситуацията. Поздравления за смелостта за разкритието – не всеки възстава срещу така скъпо въоръжена дружинка.
Усеща се тенденция нежната автоцензура на водещи, журналисти, редактори, собственици на телевизии и пр.да прерасне в тотална цензура на всички нива – и във Фейсбук…