Солидерност

Строго погледнато, не би трябвало да реагирам, а още по-малко да се ядосвам на тиражна вестникарска закачка,в която още в заглавието се твърди:

„Иво Инджев го закъса за пари”

Когато обаче ме изкарват „просяк”, трябва да кажа няколко думи заради хората, които могат и да си помислят, че с мълчанието си се съгласявам да ме обявяват за такъв.

Истинско вестникарско постижение, което може и да бие предишни подобни „рекорди”, е в няколко реда да ми бъдат посветени толкова обилни, да ги нарека, „разминавания с истината”.

Преди всичко, никого никога не съм молил за пари, а поставих в блога рубрика „подкрепете блога” след дълга дискусия с инициатори на този благороден ( смея да твърдя) почин, идеята за който дойде от участници във форума на блога. Знаех, че рано или късно ще се намерят желаещи да злословят по този повод, но приех доводите на читателите, според които възможността да подкрепят блога ги прави съпричастни към свободата на словото и че в този смисъл си струва да понеса неизбежните нападки.

Останалото са подробности в графата „измислици”: че съм си бил открил специално за целта банкови сметки (?!) , че не било ясно как така съм получил кратък номер 1916 за изпращане на sms ( много даже е ясно за всеки, който иска да знае как става), та чак до „световно известни” детайли от историята с моето напускане на бTV. В далечна Америка разбраха, че е „напускане под политически натиск” ( както пише в доклада на Държавния департамент за човешките права пред 2006 г.). И не беше след седмица, а ден след предаването – т.е. ден след реакцията на президента, който още същата неделя ( а не „ ден по-късно”) даде тон за обвиненията по мой адрес, приети като указание за действие от ръководството на телевизията денонощие и половина след случката, която ( преди реакцията на президента) никого не беше впечатлила в bTV…

Не съм коментирал темата публично ( именно , за да не изглежда, че призовавам когото и да било за „дарения” ), но е време да кажа нещо на желаещите да глозгат този въпрос:

Новината в случая, уважаеми, е във факта, че в българското виртуално пространство, чрез този блог, беше създаден прецедент един журналист в България да бъде „нает” на работа пряко от своите читатели. Това със сигурност не се харесва на онези, които искат да контролират свободното слово, но е факт. Усещането за солидарност, което произтича от това обстоятелство, е нещо, което пожелавам всекиму. И особено на хора, които получават заплати, да проявяват антисолидарност със свой колега.

Който мисли, че е лесно да се заслужи доверието на хората, нека опита. Не съм го правил целенасочено, но успях в достатъчна степен, за да твърдя, че това е най-ценният ми успех през всичките 30 години в професията – моя “пулицър” и ” нобелова награда”, взети заедно.

Нека завистниците не се тревожат- благородните жестове на непознати ( но като правило респектиращи със своята ерудиция хора, което е видно от приноса им в дискусиите) ме обогатяват по друг начин. Не по онзи, който си представят злобарите.
Да го кажа в прав текст, за да няма пак недоразумение:  обогатих се, не съм забогатял, не се вълнувайте…

65 мнения за “Солидерност”

  1. “Новината в случая, уважаеми, е във факта, че в българското виртуално пространство, чрез този блог, беше създаден прецедент един журналист в България да бъде „нает” на работа пряко от своите читатели.”

    Чудесно казано и абсолютно вярно.
    Поздравления Г-н Инджев!

  2. В края на 2007 г. когато сегашният американски държавен глава още беше сенатор,а у предщественика му,широката публика трудно можеше да предположи,че Барак Обама е бил много ранен и далновиден замисъл и на репубиканците,и на центристката нлинтънова машина на демократите,само един световно известен писател,бе стигнал,до извода,че ако не за друго,поради вилнеещия расизъм,едва преодолян с Колин Пауъл и Кондолиза Райс,скромният сенатор от Илинойс,ще остави п о н е следа за нови предизвикателства…а той взе че преизпълни плана!!!
    Когато и при други обстоятелства сравните аналогиите с неговите милиони работодатели….ако Ви развълнува,помнете,че сред тях ме впечатляваха “поточетата” от най-скромни дарения,собено на инвалидите,които “заделяха от залъка си”,за да има и мощ, и справедливост в Америка….
    Когато и ако мога и аз ще допринеса за Вашия “пулицър”,as events evolve,but now everything is just sadly….Regards

  3. Гнусна и завистлива нашенска, остатъчно-комуноидна психология е това, г-н Инджев, но не се впечатлявайте: по този начин, като ви “съдят” и “разпъват”, всъщност без да искат признават огромното Ви морално превъзходство. Те, написалите тия гнусотии, са всъщност слуги, презрени даже и от господарите си, а Вие сте свободен и достоен човек, заслужил почитта на читателите си – и тяхната най-вече морална подкрепа.

    Така че би следвало да се упреквате за нещо само ако започнат да ви хвалят същите тия, а щом ви “корят”, щом се “възмущават”, щом ви плюят, явно всичко е наред и моралния Ви компас показва вярната посока!

    Така че продължавайте в този дух, Вие и Вашите поддръжници сте от един по-друг, духовен и морален свят, който оскотелите Ваши съдници са орисани никога да не познаят!

  4. Уважаеми г-н Инджев,вие сте много,много богат с нас,вашите читатели!А пък ние сме богати с Вас !Не знам къде е написана тази помия,но веднага се сетих поне за 2 вестника – “Труд” и “Дума”. Но поне не размахаха чуковете,щеше да бъде много явно май .

  5. .
    Може би трябва да използввате случая за да увеличите популярността на блога си.
    .
    У нас доста хора биха го чели, но не знаят, че съществува.
    .

  6. Иво, подкрепям те. Пък вързаните кучета нека си лаят…

  7. Не съм закъсал, но и не мога да надвия над харчовете /издръжката/. Завчера гледахме /семейно/ Иво Инджев в РЕ-ТВ – както винаги точен, перфектен и за съжаление поотслабнал. Иска ни се да можеме и ние да подпомагаме него и неговия блог – заради огромния труд и самоотвержен талант.
    Но какво ни остава?
    Отваряме в нашата “семейна работилница” поредния пакет хартия и разпечатваме цяло тесте “солидарности” за нашите безинтернетни приятели.
    Бъдете жив и здрав г-н Инджев!
    Вашите великолепни памфлети пишат историята на сбърканите времена, в които ни е писано да живеем.

  8. Моето мнение:

    Да, закачка е точната дума и по-скоро да я бяхте оставил да отмине без коментар, а така и вдъхнахте повече живот на тази закачка, като написахте за нея още нещо.

    Всеки средно интелигентен човек, си дава сметка, че подобно “жълто” заглавие е несериозно.

    Може би журналистически блог, който се издържа от читатели, наистина и да е прецедент в България, но все пак това е Интернет – безброй много хора и инициативи “живеят” по този модел и това не е някаква екзотична новост.

    Поне хората, които ще попаднат на това своеобразно оправдание със сигурност го осъзнават така или иначе.

  9. Нападките в случая са похвали :-).
    Аз даже съм малко разочарована – много късно забелязаха Вашите завистливи “колеги” каква награда от читателите си получавате ;-), очаквах по-рано да завият от мъка.
    Завистта не може да разяде Вас, г- Инджев, тя ще си яде завистниците – да й е сладко.

  10. Когато ни “споделят”,че Пловдив не пасва за сигурността на енергийния форум на върха,невинно “напомнят” и щенията на Общината за 2,5 млн.лева…които трябвало сега да отпусне МС…
    Въпросът ми е дали премиерът ще благоволи,да ги задели с обосновка за финансиране и на “свободното слово”!!!
    А така със сигурност и двамцата,ще останат известни в историята,а не инициативата,
    осбено в “свинарската” й част….да не говорима за “дуела” с Генерала…..

  11. Верни ли са долните слухове, че социалния министър на една успешна европейска страна се вози в Бентли, в прелен цвят, за 300 000 евро?

  12. Прочем да закъсаш за пари в такава страна си е за гордост и доказателство…

  13. Ето че не закъсня и сутрешната ми прогноза за “консенсусната” технология…срещу датчанина рипнали поляците за априлската среща на НАТ0..
    С извинение за френския ми и обичаната от мен славна Полша,според Наполеон в 19 в:…”avec les polonnais,on ne fait, que resoudres!!!
    Това г-н ИОнджев и вав Ваша чест за думите по отношение ерудицията на колегите в блока!!!

  14. ПОздравления за гражданската позиция, г-н Инджев!

    Харесвам текстовете ви – в тях намирам свобода, житейски опит и отстояване.

    Признавам – понякога текстовете ми идват малко по-длъжки, но винаги интересни.

    Смятам, че е съвсем нормално да се събират дарения, за да се запази независимостта на вас и на Блога.

    Аз ви подкрепям!

  15. Това беше изключително безобразие, когато уволниха г-н Инджев, и бяха налице индикации, че в дъното на цялата работа стои така нареченият доцент от така наречения Институт по история на БКП – което, разбира се, не е никакъв институт, а една пропагандна политическа централа за фалшифициране на историята и за прикриване на милионите престъпления на комунистите. (Дори самите комунисти закриха този институт!) Лице, известно още като агент “Гоце” и като президент на тая така наречена държава. Която не е никаква държава, а е една истинска кочина. Защо е кочина – вече съм дал стотици аргументи, например в блоговете си. Но дори и без моите аргументи – достатъчно е да се провери какво е отношението на изпълнителните органи на Европейския съюз, и картинката на държавата-кочина става кристално ясна.

    Аз не помня вече точните подробности около уволнението на г-н Инджев, но много добре си спомням едно. Така нареченият президент на тази така наречена държава не каза дори и “гък” на несъгласие, когато беше посочен с пръст в медиите като инициатор на уволнението на г-н Инджев!

    Ако нещо греша, ако съм пропуснал изявление на агент “Гоце”, в което той да отхвърля обвинението, че е инициатор на уволнението на г-н Инджев, моля да бъда коригиран!

    Но ако не бъда коригиран, няма как да не се приеме, че така нареченият президент е бил инициаторът на уволнението на г-н Инджев. И трябва непременно да се знае така ли е или не. Дали в държавата кочина така нареченият президент уволнява журналисти – или това (може би) не е вярно.

    Истината и пак истината! Моля да се изясни!

  16. Според мен г-н Инджев, строго погледнато съвсем в реда на нещата си е да реагирате и да се защитите когато върху вас изливат помия (макар и закачлива), защото първо, едвали някой ще го направи вместо вас и второ, ако не го направите мнозина ще останат с впечатлението, че това в което ви корят е вярно.

    А драскачите излишно са се загрижили, защото ако хората не ви харесват те няма да ви спонсорират. Така че, рационално погледнато, опасност да сторите зло няма.

    Но фактът, че солдатите на статуквото ви обръщат внимание и правят опити закачливо да ви дискредитират показва, че сте им бръкнали където трябва и не сте им безразличен. Тоест, това е още едно доказателство за ползата от вашия труд.

  17. Здравейте! Погнусих се от повода за написването на този материал, защото, явно хора, свикнали “да заработват само от пари от реклама” (медийната хранилка – от каквото и за каквото и да са получени не е важно, само да са повече), да злословят по такъв начин!? Господин Инджев, читателите тук сме Вашето лоби и никой не може да Ви обвини в “просия”, ако честно и ненатрапчиво получавате някакъв доход от този тук, зависим само от съвест и достойнство, Ваш труд. Има една мисъл на Ото фон Бисмарк – “Глупостта е дар божи, но с нея не трябва да се злоупотребява.”, която, в случая, смислово се отнася и за завистта, и за злобата, и за…Не унивайте и успехи!

  18. Уважаеми г-н Инджев, само да посмеете да престанете!!! 🙂
    А на вашите “колеги”-писарушки този цитат и съответното разяснение:

    *****
    Хвалу и клевету приемли равнодушно / И не оспаривай глупца

    Из стихотворения «Памятник» (1836) А. С. Пушкина (1799—1.837).

    Цитируется как совет всегда и во всем сохранять чувство собственного достоинства, хранить верность своим убеждениям и принципам; творить сообразно со своим видением мира.

  19. Вестник таШок е длъжен да пише подобни ,новини’ за да си осигури прехраната. Апропо, кавито са им новините,такива са им и Джурналята. Имайте разбиране !!!

  20. Мога да направя само едно нещо, с което да изразя становището си по въпроса и то е:

    ПУСКАМ SMS НА 1916

    🙂

  21. Мисля, че много място сте отделили на тези интелектуални полуфабрикати. Те са хора с гузна съвест и комплекси, срам за истинската журналистика. Поздравления за смелостта и доблестта, както и за професионализма Ви.

  22. Подкрепям Ви, а пък то ако никой не лаеше, щеше да е някак си много скапано (или нещо такова), бих казал.
    Освен това всеки ден по няколко пъти проверявам дали сте написал нещо ново.

  23. Привет, господин Инджев!
    Сигурен съм, че можехте да спазите принципа “Убий простака с мълчание” но пък Ви разбирам добре – попитали Архимед защо е ядосан, а той отговорил :”Защото спорих с глупаци”. Сигурно не Ви е лесно да обяснявате на всички това, което правите и това, което сте постигнали, но мисля, че всички Ваши читатели Ви разбират и подкрепят. Предполагам, че и повечето от тези, които нямат възможност да Ви четат, също биха се съгласили с позицията Ви.
    Така че карайте смело! Дано сред българите да имате все повече читатели и последователи в мислите, стандартите и идеите!
    Този път не съм Хораст Макой, а Тео, защото използвах по-рано заглавието на неговото произведение за малка импровизация – “Троянските коне ги убиват, нали”. Беше по повод една Ваша статия. Мисля, че винаги идва Видов ден и рано или късно всеки ще си получи заслуженото. Дори само да влезе в историята като най-некадърния или най-корумпиран политик и т.н. Някои това ще ги постигне, а ние ще продължаваме да Ви четем. Разбира се не безкритично, но винаги с удоволствие.
    Ваш (по)читател – Тео.

  24. Наближават избори. Вредните (за Гоце) писачи е добре да бъдат отстранени! Да изпратим по 20 лв. на банковата сметка за подкрепа! Аз – още утре.

  25. „Иво Инджев го закъса за пари”

    tova samo po sebe si e dolno i dori ne se nujdae ot vnimanie

    Iskam da israzia svoiata pylna podkrepa za g-n Indjev

    BLAGODARIA VI !!!
    PRODYLJAVAITE !!!

  26. Дайте банковата сметка г-н Инджев.Пробвах на 1916 с sms ,но не се получи.Дайте истински адрес ако обичате.Искам да се вклуча.

  27. Да ние разбираме,че това са глупости но тези глупости не са насочени към нас.А към съвсем друга прослойка на това общество, която най-вероятно не знае за съществуването на този блог.

  28. След като коментират Иво Инджев сами потвърждават авторитета му.

  29. Уважаеми г-н Инджев,
    Вашият сайт е мой прозорец! Редовно споделям “гледката” с нямащите интернет приятели!
    Не им обръщайте внимание, не пилейте ценната си енергия!
    Подкрепящите Ви го правят с радост!
    А на завистниците Ви от това им е гадно-това е.

  30. Най-мащабната проява на медийна “солидарност” от 2006 г. насам е изолацията на Иво от медийна трибуна. Не е толкова зле – преди 30-40 години щяха да го “изолират” на Беленския архипераг. Да пази Бог от “постмодерната изолация” на която беше подложен колегата му Огнян Стефанов от Фрог.
    Но, даруванието в торба не седи – този блог е израз на което. Днес ще изпразня един ваучър по този повод.
    Впрочем, Гоце чрез някоя томбола ли се сдоби с “двуцевката за архари”, всяка от цевите на която струва колкото годишната издръжка на детска ясла?
    Г-н Инджев, ние Вашите читатели Ви ценим високо, защото имаме нужда и от журналисти като Вас и от позиции като Вашите.
    Днес е Благовещение – време за надежди.
    “Най-тъмно е преди съмване”!

  31. Благодоря Ви, г-н Инджев! Благодаря на Бог, че Ви има. Благодарността ми е не само за Ваши коментари, но и за всички участници във форума. Това подхранва надеждата ми, че все още в България има ХОРА и че Вие не сте единствен. А що се отнася до драскачите, които кой знае защо трябва да да се наричат “колеги”, ами те не заслужават дори презрението ми.
    PS. Имам една максима: “Най-скъпото е това, което не се купува с пари”, като благодарността ми например. Желая Ви много здраве и радости в живота. Бог да Ви пази!

  32. Тази сутрин в предаването на Бареков с И.Костов, ми допадна най-много виждането на лидера на ДСБ,бъдещата коалиция на Десницата,да се обуславя и вдхновява от ГОЛАМАТА ЦЕЛ И МАЙСТОРСКИТЕ ПОХВАТИ НА познатата ни в блога на И.Инджев,
    “Великолепна седморка”/при нас беше осморка/,С ОГЛЕД НА ТРАЙНА ПОБЕДА НАД ЗЛОТО.
    Има злокоби и над други страни и народи,но ако Провидението ни е събрало,такива каквито сме със своите съдби,опит и преживявания,
    бих могъл,само да добавя още веднаж,че наближава моментът,и за още една солидарност в ефира…..

  33. Чета всеки ден блога на г-н Инджев поради няколко причини: прекрасен български език!, много точна и красива и остроумна мисъл!, точна, ясна и коректна информация и съответен коментар и ПОЗИЦИЯ! /просто не ми е необходимо да търся информация другаде, за да бъда и аз коректна – чета редовно и в-к “Стършел”/.
    Благодаря от сърце на г-н Инджев за блога му, затова, че с труда и ума си разпръсква светлина в мрака и му пожелавам да бъде здрав и силен – ние имаме нужда от него!

  34. “Всяка мисъл, отклоняваща се от официално оповестената, вече е подозрителна, независимо в коя сфера на човешката дейност се е породила. Само заради способността си да мислят хората биват смятани за заподозрени по принцип- защото човешката способност да се мисли означава и също способност да се променят решенията. (всяко престъпление, родено в мислите на управниците, неминуемо да се наказва, независимо дали е извършено или не). Поради това взаимното недоверие просмуква всички обществени отношения и прониква навред.”
    Напомням ви този цитат и се надявам
    Спонсорираните от рекламни поръчки
    медиии да могат да достигнат равнището на този блог.

  35. Не един и двама от нас разпечатват всеки ден Вашите коментари и ги разпростаняват сред близки и познати!!! И те се четат!!!
    Все повече интелектуалци цитират тези коментари в национални медии/напр. Дарик радио/! Какво по-хубаво от това!
    Надяваме се скоро всички да Ви четат и да се събудят!!!
    Успех!!!

  36. Бъдещето е в Интернета. Вестници ще се четат все по-малко. Бъдещето на журналистиката в България е в хора като вас, а не като човека с пурата. Неговата песен е изпята. И песента на човека с пушката – също!
    Продължавайте, защото сте ни нужен! И всеки, който отдавна е спрял да дава по 1 лев на ден за вестник, а чете Вашия блог редовно, вече знае, че може да Ви подкрепи, не само морално, а и материално. Смятам, че за нас, читателите Ви, това е въпрос на чест!

  37. Аз пък се надявам някой от читателите на този вестник да влезе в блога Ви и да види сам за какво става дума – може да имате(и всички ние) още повече читатели и последователи(а защо не и дарители)!
    Бъдете здрав, г-н Инджев!

  38. Здравейте г-н Инджев,/за мен “г-н” не е дискриминационно обръщение/. Докато не бях лишена от възможността да Ви гледам на екрана всяка неделя сутрин, следях редовно Вашето предаване.
    От както знам за съществуването на Вашия блог/може би края на годината-2008/, работния ми ден започва с преглеждане на личната ми поща, след което се запознавам с новите теми от блога Ви. Благодаря, че все още има хора като Вас. Желая Ви успех. Подкрепям новата Ви инициатива.

  39. Наистина много хора не знаят за съществуването на този блог – аз го следя редовно от около половин година и за него разбрах случайно. За това, когато стане дума за свобода на словото си позволявам да го споменавам и за мое учудване, наистина не е много популярен. Надявам се,че в скоро време той получи нужната широка популярност, защото всеки, който веднаж се е докоснал до словото,коментариите и статиите на Иво Инджев, няма да ги забрави и ще ги следи,както го правя аз.
    Подминете загрижените за материалното Ви състояние завършилите журналисти с високо вдигната глава, г-н Инджев, не им създавайте радост,като си мислят ,че ви клепят!!!

  40. Ами, така е. Изпращам си СМСа. Да сте жив и здрав!

  41. Поздравите и адмирациите са ясни и споделени! Моля, кажете ми как технически става финансовата подкрепа за блога? На въпросния къс номер за SMS ли? Или по някаква банкова сметка?

  42. Дали да се отговаря или не на подобни писания? Има аргументи и в едната и в другата посока. В крайна сметка е въпрос на лично решение. По този повод, обаче, искам да ви поздравя за великолепната идея да пуснете в действие един доказан пазарен механизъм. Може да се окаже, че това е перфектният начин, чрез който можем да се преборим с маститите спонсори на “големите” медии.

  43. Г-н Инджев,

    Това подличко заглавие е равнозначно на гръмки аплодисменти. Напълно заслужени.

    (А “колегата” Ви автор на пасквила, по-добре да гледа и да се учи как се пише, ако въобще все още става за някакъв чеп.)

  44. Даването по този начин на пари е:
    1. Само от крайно достойни хора (хора плащащи за интелектуален труд на лицата, които са го извършили, изцяло на доброволни начала, но да вметна не “плащащи” продукта е без цена, а “даряващи” за възгледите, подхода и начина по който е изложен продукта.)
    2. Хората използващи блога, не им се натрапва, че трябва да се плаща, всичко е на доброволно(парите са си на хората “кеф им ще дарят, кеф им не”)
    3. Има сайтове в който трябва да си платиш за да го четеш! Иначе разглеждаш само заглавията в него и до там, видно е и за простия че този сайт не е направен с тази цел.

    П.С. Нека има повече морал сред българите, дори в бокса съперниците се уважават!

  45. Не си губете времето с тия – да коментират с бездарността си каквото си искат. Добре е все пак, че сте им отделили някой ред, за да е ясно, че сме други хора и не разполагаме с пушка за 50000 при заплата от 3000. А той нека си трае …

  46. Информацията е ресурс и за нейното придобиване трябва да се плаща, гласи един от основните икономически постулати. В такъв случай истината е е един от най-ценните ресурси. Първо, защото по традиция е дефицитна стока и второ, защото корумпираните властници правят всичко възможно да поддържат дефицита.

    Предлагам на всички читатели на блога да се абонират доброволно за него по следния начин. На аванс и заплата всеки да праща sms. Това е най-добрият начин да покажем на всички, че свободата на соловото е възможна в интернет – най-страшното оръжие срещу олигархията и най-доброто средство за по-бързо изграждане на жизнено гражданско общество.

    Така и така повечето от нас отдавна не си купуват “официози” вестници, време е със спестените пари да подкрепим каузата на Иво Инджев и всички, които искрено искат по-добро бъдеще за всички нас.

  47. Специално търсих и открих блога Ви, г-н Инджев, защото ми омръзна медии и “журналисти” да поставят готови мисли в главата ми, съобразно интересите на своите покровители за момента. А след като Ви открих, препратих линкове на всичките си познати и приятели. Радвам се, че Ви има. С голяма наслада чета материалите Ви. Благодаря.

  48. Такива писаници в такива вестници са станали за съжаление фон на всичко случващо се в нашата държава. Какво се постига с такива заглавия? Запълване на място.Изваждане очите на читателя за това какво представлява този вестник и за какви хора е предназначен.
    Вие не дължите обяснение на никого. Както и аз не дължа, когато чета или не чета някого. Ами когато напишете книга и се появи заглавие “Иво Инджев с нова книга. Правата за издаването ѝ купени за шестцифрена сума”?

  49. Г-н Инджев,след снощния дебат-брътвеж в квартална кръчма или на пейката,между залязващи и изгряващи лакоми “експерти” като “министри без глава” тъжно известни за 20-годишен преход,въобще забравете,че всичко е приключило и че щи ги оставим,да се упражняват в “красноречие” и то какво?
    Направо се си гответе!!!!
    В противен случай думите Ви за обогатяване в контакт с оцелели ерудирани съотечесвеници,ще е бед покритие,а утоляването на духовната жажда е взаимно…..

  50. Господин Инджев,
    Имам една молба (или предложение, ако звучи по-добре). От съфорумците тук разбирам, че имате гостувания в различни телевизии и предавания. За съжаление разбирам за тях след като са се състояли. Възможно ли е, да се отдели някакво място в блога или просто да ни давате предварително часът и предаването, в което ще взимате участие? Предпочитам (предполагам и повечето хора, посещаващи този блог) да слушам вашите становища, вместо циркаджииските “дебати” на Канал 1 или панаирджииските репортажи на БТВ. Мога да изтъкна още една причина – мои близки (хора на възраст, такива от провинцията и т.н.) нямат достъп до интернет, а биха се радвали да ви видят в ефира отново.

  51. Ето!Господин Инджев,
    случаят с госпожа Костадинова ясно показва,как всъщност симпатягите само ви “изписват вежди”.Така че бих си позволил, макар и да е нескромно да си пожелая една “благодарствена” статия, защото чувството Ви за хумор е още нещо, което високо ценя!

  52. Не си го слагайте на сърцето, г-н Инджев, вие сте достоен човек! Мисля че всичко това ще доведе до увеличаване на аудиторията в блога, какво по-хубаво от това 🙂
    Пожелавам ви успех!!!

  53. гладните другари злобеят и искат всичко за себе си. да ти ядат х..
    извинявайте

  54. пиеми тази статия като комплимент

    завистта е най-искреното признание 🙂

  55. Подкрепям Вергинов и също моля предварително за точни данни по Ваши гостувания в други предавания…..

  56. Когато ми предстои бояджилък, ща не ща си вземам по някой стандартен мониторинг на часовия труд..
    Чета и не вярвам че живея в държава на Европа (толкова и живея в нея , ама карай)
    С голяма мъка откривам нещичко стойностно ( и истинно) за четене, та чак ме е яд за изхабеното левче ( не че съм стиснат), но си викам – пък нали иде бояджилък, ще потрябват (жълтурковците).
    Та, влизам си когато ми е удобно в блога на Иво Инджев, и четейки по два-три истински материала (не “матрялчета”) се сещам, че за труда му на автора, колко е по-добре тук да си дам левчето.
    Защото, се мисля, той става рано, изчита торба вестници, маркира някои пасажи и си води бележки, преглежда новините от пет-шест агенции, чете сайтове и блогове, които счита че е абсолютно необходимо да е запознат, анализира лавината от информация, преценява кое е най-актуалното и значимо за деня,и сяда да “композира”присъщите му малки “симфонии, бъркароли, фуги и токати” на журналистическото поле.
    Ауу, ами трябваше да иде и до супера и след това да се срещне с приятел, който трябваше да му предаде нещо, ама много важно…
    Та, нито аз го карам да пише, нито той ме кара да му чета блога, нито той ми иска левчето, ното аз съм длъжен да му го дам – ето туй трябва да се “набие” у главите на “доброжелателите”(завистниците) на автора.
    Сърдечно му благодаря за труда му и нямам никакви угризения и притеснения…

  57. Да, това е болката им.
    “Новината в случая, уважаеми, е във факта, че в българското виртуално пространство, чрез този блог, беше създаден прецедент един журналист в България да бъде „нает” на работа пряко от своите читатели.”

    Проблемът е в прецедента !
    Вие създадохте страшен за онези прецедент. Да не е нужно да се доближавате до телевизия. Видяхме вчера позора но БНТ.

    Много се радвам, че успявате да се наложите. Всеки, който успее да прескочи “оградата” им е герой.

    Не се сърдете на вестниците – майка ми казваше, че слабите хора това могат. Затова Господ им помага. Те не могат да оживеят сами. Трябва да се сдушват и да ни “скачат”.

    Тъжно, но това е.
    Бъдете здрав

  58. Вергинов е много точен – г-н Инджев информирайте ни (при възможност) по удобен начин, за евентуални пробиви в медийната Ви изолация
    Удоволствието е и ще е за нас.

  59. Това може да е само началото – няма да ме учуди, ако утре “офоц’ьозите”, вземат че заявят:
    “Инджев сам си пише коментарите в блога”. Ама явно, не им е дошла идеята за подобна “вест”.

  60. Присъединявам се към молбата на сайта да има раздел с предстоящи Ваши изяви по телевизиите.

  61. Виждам, че съм поредната, която се присъединява към молбата на Вергинов. За хората, които редовно изчитат публикациите в блога Ви е много важно да могат и да Ви видят. Сигурна съм, че ще намерите подходящ начин да ни уведомите.
    Колкото до подкрепата, нека не забравяме, че тя е доброволна и е израз на лично мнение. Това все още ни е позволено – нали?!

  62. Аз съм един(да речем)мъж на 20 години,моля ви не спирайте да пишете иначе няма смисъл да се развивам тук.Нужна ми е някаква подкрепа да се развивам в българия(с малка буква),това е Бардак,по едноименната халтура с участието на А.Блатечки.Малко останаха журналистите отстояващи мнението си!!!!!!

  63. Г-н, Инджев,
    позволете ми да перифразирам поета който е казал “Ти целия скован от злоба си, о шумен журналистически свят”Но дребните духом не могат да навредят на истината, че свободата на словото е преди всичко вътрешно усещане и когато изследванията доказват, че в журналистическата гилдия се шири автоцензура то хора като вас ни дават надежда, че все пак има светлина в тунела.

  64. Уважаеми г-н Инджев,
    вашият блог откри за мен нуждата от всекидневна сериозна журналистика,каквато комерсиалните и зависими медии не могат да ми дадат.
    Това е моят “сутрешен блок”.Подкрепям
    Ви и бих се радвал ако останете при нас/егоистично може би-но не бих искал да Ви видя в ролята на жонгльор балансиращ
    между различните интереси в някоя телевизия на машите на следващите управляващи,които и да са те/.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.