Долу( горе)- Америка!

Грешка в комуникацията? Точно това ми се случи. Но не съвсем…

Една българка предизвика за мен ситуация – рядка, почти като бяла лястовца. Случайно се свърза се с мен по жицата. Търсеше свои близки, изпаднали в беда. Но попадаше на мен. Отново и отново. После бързо се съгласихме, че „при Вас е така”, т.е. тук не е кой знае каква изненада да не можеш да се свържеш по телефона.

Предложих й да помога. На третото позвъняване се заговорихме. На четвъртото се запознахме. На петото си разменихме телефоните. И ето какво научих.

Пенсионерката Вера е „избягала” в Америка. Живее в Сан Диего ( „тук е райско място”, възкликва тя) благодарение на дъщеря си и на късмета да спечели „зелена карта” в лотария, в която е влючена почти на шега от децата й.

Решила се е да замине, след като не могла да понесе мизерията на български пенсионер ( Вера е журналистка, работила е в Радио София). Изброява скорострелно известните ни унижения на българския пенсионер ( но са толкова много, че вече се притесних за доларите, които плаща за този разговор).

Освен това не е могла да понесе и униженито и болката след побоя от крадци, нахлули в дома й в София. Избили й едното око. Сега се придвижва с количка.

Вера се е преродила като човек със самоуважение в Америка, защото са й обърнали внимание и е получила помощ от държавата ( към която тя продължава да не изпитва голяма любов – смята, че мозъците от чужбина са я направили велика). Инвалидната количка, очилата, козметичните корекции по раненото лице ( както разбирам и душа, също) й се случват там, където таксиметровите шофьори се спускат да й помагат ( тук, била е наскоро, я наричат „бабишкер” и я оставят да се мъчи да изпълзява от колата в локвите на гробището по задушница).

За да не се объркате, че става дума за някаква пропаганда, да Ви кажа: Вера все така май не си пада по „американците” . Не се прехласва. Но в същото време не спира да обяснява за невероятните неща, които й се случват.

Получила е жилище на достъпна цена по програма като за хора над 62 години „ с ниски доходи” ( разбирай – с никакви, като нея). „В центъра на Сан Диего, прекрасно е”, възкликва тя и отново изпада във възторг от райското място, където към инвалидите се отнасят с внимание, непознато за нея от България.

Освен това, макар отново да казва няколко отровни думи срещу американците, е получила социални помощи, включително за храна. И държи да заяви ясно : „ за нас тук няма никаква криза”. Има предвид възрастните, социално слабите, които, по думите й, получават всичко което им се полага, „както и преди” ( кризата).

Но има един проблем: необходими са й коронки за няколко зъба и се колебае, дали да вземе такси до Мексико, където е по-евтино ( може и с градския транспорт), или да дойде за целта в България? Била се зарекла повече да не стъпи тук, но…

Не посмях да я посъветвам.

19 мнения за “Долу( горе)- Америка!”

  1. Един много човешки материал. Дано да имат очи и желание да го прочетат тези от които зависи положението на нашите родители!Белким вденат, че не само младите, но и всеки който има и най- малка възможност бяга от нашата родина.Както знаем от хубавото никой не бяга.Работата ми е такава, че пътувам по света и се задържам за по-дълго време в определена държава. Ами на всякъде в нормалният свят отношенията към слабите хора са такива, както в Америка. Правителствата се грижат, а у нас…олеле!!!Просто не случихме на късмет, какво да се прави…орисия.

  2. Ако ми позволите.бих перефразирила “Долу(горе) Испаания,защото 1,5 г, бях в Палма де Майорка.Не съм плащала осигуровки ,но имах личен лекар,при когото не се плащат никакви потребителски такси,правих си мамография,за която не съм платила и 1 евро,а същия ден получих ден и час за след 1 година за същото изследване.Туморните маркери (едно изследване при онкологични проблеми) ми направиха при един профилактичен преглед,а в България са платени, и то за онкоболни.За каква социална политика говорим, за какво здравеопазване ?Тук не се водя и безработна,в Бюрото по труда не мога да се регистрирам,защото съм била при тях 2 месеца преди да замина за Испания.Е,съвет се дава когато му го искат нали?За себе си знам – при първа възможност СИ заминавам !

  3. tazi istoria mi zvuchi meko kazano nerealno… i az sym v US, za syjalenie ne v slynchevo San Diego a malko po na sever i nemoga da se syglasia s pensionerkata Vera…
    ne iskam da izpadam v sporove nito s neia, nito s mnogouvajaemia ot men g-n Indjev… problemite na obshtestvoto tuk sa razlichni ot problemite v BG… :-)… lele kolko velichavo prozvucha tova… Bulgaria e edna chudesna strana, neveroiatno krasiva, s mnogo dobri hora… loshoto e che po istoricheski prichini popadnahme v zonata na zdracha(komunizma) i prodyljavame da si stoim tam v plen na shepa nacionalni predateli.
    Imame oshte shans da vyzrodim Bulgaria i tova zavisi ot vsichki nas !!!
    Boli me kogato Bulgari se sramuvat ot rodinata si… AZ SE GORDEIA ZASHTOTO IMA S KAKVO…

  4. Е нали правителството на тройната коалиция вчера реши да отпусне 250 млн. лева на общините за преодоляване на финансовата криза(това се казва евфемизъм!) за различни проекти, включително и 95 млн. от тях за проекти в социалната сфера. Стига са мрънкали разни пенсионери, майки, инвалиди и други такива! Това му се казва грижа, грижата на Партията с голямо П. Тея жабета вече сме ги ручали:) То защо само за 2008 година нацията ни се е стопила с 34000, че и хора на възрастта на тази госпожа се изнасят от България. Ами защото това е поредната приспивна песен, която ни пее това правителство. Защото тези пари се отпускат непосредствено преди предизборната кампания и то на общините. А знаем, че в общините с тези пари ще се разпореждат кметове и общински съвети, които са просмукани от корупция и които ще се борят със зъби и нокти за запазване статуквото, т.е. на сегашните управляващи и техните обръчи от фирми. Така че под прикритието на добри намерения отново се готви тайно (и незаконно) финансиране на партиите. И предполагам това ще е само един от потоците, с които ще се захранва купуването на гласове.

  5. Еди, вижте, че конкретната тема е най-вече отношението към инвалидите, а то безспорно е на светлинни години напред поне в държава като например като Англия.
    Също съм склонен да вярвам, че това е така и в САЩ, както и, че хората са отзивчиви там (от опит на близки приятели).

    Със сигурност те си имат техните проблеми, но темата е отношението към инвалиди и то чужденци. Няма сравнение.

    В крайна сметка и ние с вас сме потърсили път извън България не защото сме мазохисти….. .

    А да ви кажа честно България става все по-малко красива.

  6. Мисля,че иде реч за първопричината,която в блога съм наричал за по-кратко УТОПИЯ
    активирана и от народностни черти,и чрез машината на комунизма в частта партийно стадна мобилизация,всеки път когато в мъглата на вековете,бъде
    забелязана някоя светулка…..
    Като проява на тези черти увредени още и от РОБСТВОТО и от преградите, о т в ъ н,които или търпим… или нашите увредени келеши,допълнително укрепват
    за собственото си криворазбрано благополучие в Г О Л Я М О Т О ИЗОСТАВАНЕ,по сравнение с други народи и техните държавни формации,отстоявани по единствено възможния начин…..но най-малкото с НЕБЛАГОДАРНА ПРОСТОТИЯ…..

  7. На мен пък тази пенсионерка Вера ми направи по-скоро неприятно впечатление.
    Имала късмет да спечели зелена карта и да отиде в САЩ – ОК, няма лошо. Обаче, както и да го погледнем, това се е (а то се отнася за всички като нея), да се преместиш от скапана България на място, където е по-добро за живеене, и което е по-важно, ти нямаш никаква заслуга за това то да е по-добро. (Отделен е въпросът, доколко имаш “заслуга” България да е такава, каквато е…).
    Но и в това няма нищо лошо.
    Вместо да си благодарен обаче, за това, че други са подредили този нов свят, в който си се преместил, и са те допуснали до него, ти продължаваш да не обичаш тези хора и да говориш “отровни думи” срещу тях…
    От друга страна, и “бившата” си родина не обичаш – Вера се зарича повече да не стъпи тук, защото “при Вас е така”…
    Когато обаче, става въпрос да се сменят коронки и опира до плащане – от нас да мине, може и в скапана България да го направим.
    Както и да е…
    Да е жива и здрава…

  8. Аз съм от авантюристите, които останаха в България. Но не се гордея с това. Изпитвам противоречиви чувства – очарована съм от възможностите за обучение, които има дъщеря ми в САЩ. Колеж, магистратура, а в момента и докторска степен по комуникации. В три различни университета. Навсякъде стипендия, работа по специалността, безрезервна помощ от професори преподаватели. В същото време съм опустошена от това, че не насърчавам единственото си дете да се върне тук. За нейно добро. Едва ли някой родител би ме обвинил. Ненавиждам причините, довели до това положение много хора като нас.

  9. Еди,
    И аз се гордея с тази страна! Гордея се с природата, гордея се с величавите планини, гордея се с дъхавата пролет, горея се с черноморието и тихия бял Дунав, гордея се със сърцата на хората, гордея се с цялата страна, която обаче е съсипана и продължава да бъде съсипвана от държавата във всеки един от изброените аспекти…
    … а друго е да се гордееш от няколко хиляди километра разстояние!

  10. Добър ден, роден съм в слънчева България. Красива страна с лоши хора.

    Масата на хората в родинката ми не са добри. Не са вярващи, не са любящи.
    Напротив – те с крадливи, бият си жените и децата. Убиват/ отстрелват всяко животно, което могат. Развалят всичко, което могат.

    Мразят !
    Мразят всичко, което не е тяхно.
    А от тяхното се срамуват. ЗАЩОТО не са преживявали нищо лошо през Турското робство. Няма нашествия, войни, Наполеон, Кутузов, Бисмарк, Революшън, и т.н. Падишаха се е грижел за тях – добре или зле, в зависимост от еничарските командири.

    Майка ми, Фанка Иванова Бошнакова е сред учредителите на Съюза на инвалидите в България – през 70-те години. След катастрофа / 1965г. / беше на легло 18 години .
    При социалзЪма инвалидите бяха нещо “акано”.
    Но съдбата си играе и с народи и с хора. SINGER ни подари най-модерната за 1968-ма година машина за плетене. И в къщи бе създадена “манифактура” за модни плетени дрехи.

    Welkome я регистрира като “опитна мишка” за да й осигурят животоспасяващи лекарства.
    Поне ДЕСЕТ път идваха на крака със самолет служители на компанията, защото родни другари крадяха лекарствата й. Носеха ги на ръка от Англия хората ЗА ДА НЕ УМРЕ !

    Съюз на инвалидите от Германия й пращаха удобни колички.

    Производител на оборудване за инвалиди от Англия й изпрати ” възглавница с силикон” за да не получава декубитални рани от седене пред стана.

    Производител на лекарства от цяла Европа пращаха най-новите си продукти.

    Тогава нямаше интернет, но инвалиди от цял свят й пращаха снимки и писма за да я подкрепят в геройството си да отгледа 2 сина при нейното положение. В БОРБА С РОДИНКАТА СИ !

    Родинката ми не направи нищо, осдвен да ни мачка като частници.
    Ако не беше Людмила Живкова нямаше да имаме и право да работим в къщи.

    Отношението към мен и майка ми когато се разхождахме в София беше – ОТВРАЩЕНИЕ.
    По-старите софиянци още ни помнят. Първата нормална количка, къдрава жена и малко момче, което “ходеше ” навсякъде с майка си.
    Чувахме предимно : тази що не се скрие в къщи !!!!!!!!

    От родинката ще запомня чичото на Александър Божков. Доктор Божков се грижеше за майка ми ” нелегално” . Като приятели от деца той не я остави да умре, преди да ни отгледа. Благодарен съм му. Лека му пръст.
    Има още много хора, които ни помагаха, НО ВЪПРЕКИ дрЪжавата.

    Не можете да си представите какво е да си инвалид в България. Нито близък на пострадъл в България.
    Стойте си в чужбина и не се връщайте и за “коронка”. И не говорете за носталгия защото е обидно. Има само едно човешко чувство и то е ОТВРАЩЕНИЕ . Другари !

  11. Много точно и човешки описано.

    Аз живея от двайсетина години в Австрия. Не съм влюбен в австрийците, нито в американците, нито в когото и да било заради това, че е роден случайно на тази или онази географска ширина и дължина. Не е и необходимо. Нажсякъде животът предлага и хубаво и лошо. Имам щастието да работя с хора от цял свят. Поради това знам, че има чудесни хора тогоанци, ганийци, французи, американци, аржентинци, руснаци, еквадорци, южноафриканци, индийци, китайци и, разбира се българи 🙂 Има и много калпави хора от същите нации.

    Но това не е същественото и, ако разбирам правилно, не е идеята на написаното по-горе. Същественото са създадените в течение на векове закони и правила на междучовешки отношения и стремежът да се отнасяме към всеки, така както бихме искали да се отнасят с нас. Същественото е също общоприетото на “запад” разбиране, че всеки член на обществото, независимо от произхода и мирогледа си, допринася според възможностите си за общия успех и съответно получава обратно според това, което е дал. И още, че законите и правилата, не винаги перфектни, но винаги поправими, са за да се спазват и то от всички.

    Заради това французите са La Grande Nation или САЩ са страната на неограничените възможности, Швейцария, Финландия, Норвегия сред най-богатите страни в света, затова съшествува Британска Общност, обединяваща бившите британски колонии, които кой знае защо не държат да се отделят съвсем от държавата-майка Великобритания. Не че нямат проблеми. Или вътрешни политически различия. Но знаят как, имат воля и могат да решават проблемите си. Затова е краткотрайна “радостта” на тези, които се радват на кризата в западния свят. На такива мога само да кажа: не се притеснявайте, ще се оправим.

    За всички е ясно защо в България не е така. Убеден съм, че това не е заради “човешкия материал”, както наскоро се изрази потенциалният бъдещ министър-председател Бойко Борисов. Същият този “материал” поставен при нормални условия работи и създава не по-лошо от който и друг. Т.е. условията в България не позволяват развитие. Липсата на ред, законност и контролни механизми за спазването им е истинската причина. Тази липса се създаде в годините “когато се каляваше стоманата” и се поддържа и понастоящем от тези, които нямат интерес от ред и законност. Надеждата ми е, че това няма да продължава вечно просто защото е неестествено и рано или късно българският “човешки материал” ще каже: “Стига!”. Помня 1997 година…

  12. По повод на това, че жената в разказа е била наричана “бабушкер” се сещам за подобни типове, които съм срещал в Австрия. Много се радвам винаги да установя как тези “мъжкари”, които в България карат като луди, псуват, почти те прегазват на пешеходни пътеки и прочие подвизи, тук спазват стриктно правилата за движение по улиците – дават мигач като завиват, спират на знак стоп, и ако ги спре полиция изобщо не им идва наум да им “подадат”. Защото, ако го направат… лошо, много лошо. Предполагам, че ако такива карат такси във Виена например и през ум няма да им мине да нарекат някоя възрастна жена “бабушкер” защото, отново, лошо… много лошо.

    Т.е., не е виновен “материалът”, а условията, при които живее.
    Ще си послужа с един пример: ако едно цвете се постави в добра почва, тори се и за него се грижи градинар, който си разбира от работата, то естествено ще разцъфти и ще радва сетивата ни. Ако някой, имащ се за градинар, се опита да посади същото цвете в Гренландия например, то ясно е, че цветето ще загине. Искам да кажа, че в момента България е неплодородна градина тамънена от некадърни градинари. Ако притежателите на градината си потърсят кадърен градинар, то със сигурност в българската градина ще цъфтят цветя.
    Само че през последните 65 години градинарите се казваха Лисенко, Мичурин, Лепешинская, а баш градинарите се опитваха да направят градина сечейки дървета и косейки цветята и замествайки ги с магарешки тръни и плевели, защото така им беше скимнало и толкова им беше акъла. Не е чудно, че сега България е буренак.

  13. Здравейте! Преразказаната приказка ме развесели.Тази жена, да е жива и здрава, може с успех да бъде избрана за официален говорител на достиженията на САЩ. Господинът с мераците за change спокойно може да я наеме и да няма грижи с пропагандата. Задължително трябва да я изпратят и на предстоящата среща на Г-20, в потвърждение на това, че някъде си change-ът вече се е случил, за да се разведрява атмосферата на срещата. Смехории!

  14. G-n Georgiev

    iskam da wi popitam, wivdali li ste otnoshenieto da kavem na aglichanite kym invalidite?

    Az wyzpriemam statiqta kato pokazwashta otnoshenieto na obshtestwoto kym invalidite, a opredeleno to e rai w mnogo strani, srawneno s towa v Bulgariq.

  15. Do: G-n Nedyalko Georgiev: Na Vas, g-ne, na posting li vi plashtat? Ili ste na nadnitsa? Bihte li bil taka dobwr da komentirate v drugi saitove – ili vi plashtat za “uchastieto” v tochno tozi tochno?

    Just as an FYI – i az swm edin ot tezi babushkeri, jiveeshti v USA. Na spirkite na obshtestveniya transport se pozdravyavame s nepoznati hora; blagodarim na shofyora, kogato slizame ot abtobusa. Tolkova – po temata za horata. A za dostijeniyata na USA – po-dobre izkomentirayte dostijeniyata na BG – “Belene”, naprimer?

    Jiv i zdrav – i zaradi takiva boklutsi kato vas i az veche se razbolyavam vseki pwt, kogato tryabva do si doyda da vidya mayka si.

  16. Uvajaemi G-n Indjev,

    Jiveia veche 18 godini v USA i sum bezkraino radosten, che moga nai posle naistina da cheta neshto smisleno i mnogo inteligentno podneseno ot Bulgaria. Blagoddari Vi ot surce za tova, che sus svoite statii davate tolkova mnogo nadejda na mnogo hora, che s hora akto Vas neshtata v Bulgaria ne sa zagubeni. Iskam da spodelia neshto ot pisanoto za Vera i neinata izpoved otnosno Amerika, Amerikancite i nachina na jivot tuk. Vinagi mnogo me e bolialo, kogato niakoi chujdenec tuk zapochva da umalovajava amerikancite i da si misli, che ako ne sa chujdencite Amerika edva li ne shte zagine. Mnogo se radvam, che g-ja Vera e poluchila neinoto polagashto i se vnimanie kakto triabva da bude vuv vsiaka edna normalna durjava, no iskam samo da i prpomnia, che tia nokoga ne e rabotila tuk i ne e dala nishto za tazi starna i tova na koeto tia tolkova mnogo se radva tuk idva ot danucite na ameriancite. Niama znachenia otkude sa. To idva ot vsichki nas tuk i tia tribva da go osuznae. Mnogo chesto se sbluskvam tuk s neblagodarnosta na nashi sunarodnici tuk i tova eot nashiat nachin na mislene i mantalitet, misleiki, che vsichki sa im dlujni zashtoto sa nai umni i inteligentni.

  17. Към Румен,

    Оставих на читателите да преценят отношението си – постарах се, без да правя внушения, да изложа в подходяща форма ( според мен) същината на случката, която някак сама “ми кацна” и ми се стори достатъчно интересна, за да я споделя.
    Иначе нямате представа до каква степен сте познал в аналогията и предположението си: тя е научила именно от руснаци за програмата за жилищата за хора над 62 години, както ми каза. Спестих тази подробност, както и някои нейни квалификации по адрес на американците, за да не я представя в чисто негативна светлина- все пак нейният образ е по-скоро “трагичен”…

  18. Blagodaria Vi mngo za otgovora g-n Indjev. Mnogo ste prav, naistina neiniat obraz e po skoro tragichen. Beshe udovolstvie za men da spdodelia mnenieto si s Vas.

    S mngo uvajenie,
    Rumen

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.