Знаем, че глиганът е най – нещастното животно, защото жена му е свиня, при това дива. Но защо от години българинът е най – нещастният европеец, това си е мистерия. Да не би да е заради свинщинките на едни управляващи?
От години България не дава на никоя друга страна да я измести от последното място в проучванията за това как се чувстват в родината си хората. Ето че и в най – новото издание на статистиката, публикувано от разположената в Ирландия агенция Eurofound, българите си остават най – нещастните- повече и от кандидатите за членство в ЕС, като Турция, Хърватия и Македония.
Дали пък тази неудовлетвореност не е някаква неосъзната реакция срещу прекрасната действителност, която рисуват управляващите? Неосъзната е за мнозина, ако не и за мнозинството, защото сред широките маси от нещастници има със сигурност големи порции симпатизанти на тройната коалиция, които пак ще си гласуват за своите любими партии, независимо, че властта им ги кара да страдат душевно ( а и не само душевно).
Да си щастлив, когато те управляват едни нещастници, някак не е много редно. Някои щастливци, наричани за краткост олигарси, имат дори нещастието да са невидими. Поне така казва премиерът Станишев: тук няма олигархия, отсече наскоро той.
Щастливи, разбира се, са преди всичко самите управляващи. На среща с европейски социалисти Станишев най – откровено си призна радостта от световната криза, като каза, че тя е шанс за левите. С което не казва нищо ново. Просто се придържа към традициите на червените. Те повеляват нещастието на хората, особено на бедните, да бъде употребявано за щастливо живуркане на ловки спекуланти с човешкото нещастие.
А и щастието е нещо относително. За другарите на върха е цяло щастие, че този път не се сгромолясаха от него. Добутаха до края мандата си и са видими щастливи от това невероятно постижение, което принесе в жертва европейската ориентация на България.
Дано да има още прекрасни телевизионни седенки, на които някой да се сети да попита отговорните другари как ще изтълкуват този доста свински феномен да живеем в страната, която е „най-добре подготвена да посрещне кризата” ( както твърдият началниците в държавата), но да сме най – нещастни.
Като един пореден обикновен български нещастник, аз не мога да намеря щастлива решение на тази гладоблъсканица . Защото си блъскам главата над следния казус: Премиерът признава, че има дефицит на справедливост, т.е. глад за справедливост, но по нищо не личи да има желание и капацитет да нахрани гладните. Това говорене за липсата на справедливост не е ли признание за вина, също толкова неосъзнато, колкото и усещането за нещастие сред онези, които са щастливи да гласуват отново за същото управление?
Много сте прав,г-н Инджев. Всички мои герои от книгата ми “BG емигрант в Париж” изтъкваха като основна причина заедно с невероятната мизерия и страшното усещане да се гаврят с достойнството ти – ти виждаш, че е черно, но той, премиерът, а и свитата около него, ти казва, че живееш супер, че всичко в България е песен, икономиката била в неспирен възход, стандартът се повишавал също…Моят герой Чочо от Провадия / Този разказ може да го намерите на dimoraikov.blogspot.com /казва:” Аз живея като скот, а той ме убеждава от телевизора, че живея като цар…”
Тъжното е,че слугите на властта -социолози,политолози,журналисти и т.н. услужливо припяват – всичко е супер…
И изтича кръвта на България – елате и вижте как през тези ранни пролетни дни около Париж никнат една след друга картонените палатки на новодошлите бг-емигранти…
Но нашият човек се смее, той си знае неговото – всичко е супер. И няма кой да му опонира.А и има ли смисъл вече от това – да си блъскаш главата в стена… И палатките край Париж, Мадрид,Атина “набъбват”…
http://www.youtube.com/watch?v=roFgxPaFjPY&feature=PlayList&p=17CE5E80F0023B0D&index=0
Как човек да е щастлив в град, а и в държава в която се допускат подобни гледки.
Този блок е в това положение още от управлението на БСП(няколко мандата), предният кмет беше от СДС, сега имаме кмет от ГЕРБ.
Основният ни проблем е липсата на ценностна система в обществото,и неопределеността на понятията добро и зло,правилно и неправилно,достойно и недостойно и т.н.
Един поглед към болшинството политически управляващи и икономически проспериращи е достатъчен да потвърди това определение.
Съответно това определя и състоянието на средностатистическия гражданин – нещастник с размити ценности не реагира адекватно, не знае на къде върви.
И докато си пали отново поскъпналата цигара,мислейки дали ще му стигне кутията за два дни,гледа трийсетина годишни юнаци как карат прескъпи коли и возят девойки с прескъпи гърди .Какво си мисли?
А премиерът може да казва много неща.А какво си МИСЛИ?
Една от мислите му :
Става все по-лесно.
Благодатна е тази работа.
Ти ги биеш, а те те обичат и са щастливи…
Нещастници !
Още 100 години ще слушат и правят каквото им кажем
Имаше един виц на времето, който предполагам посетителите на този блог знаят, но все пак ще го преразкажа в случай, че някой не го е чувал.
По времето на “развитото социалистическо общество” един човек си купил хладилник (когато му дошъл реда след дълго чакане и когато, разбира се, “пуснали” хладилници). Дори дошъл техник да го монтира както се изисквало в упътването за инсталация. След като си свършил работата техникът отворил за тест хладилника и за учудване и радост на купувача той бил пълен с какво ли не – банани (въпреки че не било още Нова Година), луканка (“какво е това?”, искал в първия момент да попита човекът, но после си спомнил), яйца, сирене и въобще всичко необходимо. Благодарил клиентът и техникът си отишъл.
След известно време домакинята решила да размрази и почисти хладилника. След като го направила включила уреда отново, но като го отворила той бил празен. Повикали техника да установи каква е повредата и когато дошъл, той установил, че хладилникът е включен неправилно. Не трябвало да се включи в тока, а в радиоточката.
Та, нищо ново под социалистическото слънце.