Не знаех, че едно от предимствата на социализма било почти масовото каране на ски. Тъй рече Премиерът по Телевизията. Почти всеки можел ( или умеел ?) да кара ски „ на времето”, заяви Станишев в откровен рекламен предизборен партиен клип, излъчен без пари (т.е. платен от всички нас) в най – гледано телевизионно време.
Наобиколен от щастливи да го зърнат дечица, Станишев се представи като грижовен закрилник на планината Витоша – нова димка в предизборната борба за симпатиите на ( незнайно колко милиона ) живеещи и пребиваващи в София.
В открития си урок пред подрастващите този изявен мотоциклетист и ватман обясни с голяма очилата усмивка, че като ученик …бягал от час, за да кара ски. Е, не съветвал децата да правят това днес (може би с идеята, че който бяга от час и не работи после нито ден каквото и да било, го правят за наказание министър – председател, брррр, ужас!).
Направо се свих в черупката си като маргинал със задна дата. Никога не съм се качвал на ски. Май не съм живял в неговия свят – играл съм до припадък футбол и баскетбол в квартала, плувал съм при възможност ( не в резиденциите на ЦК на БКП), но съм пропуснал да стана типичен, представителен за социалистическия строй скиор.
Знаех си, че съм незначителен. Научих, че съм и статистически нищожен.
Нещо повече – около мен е пълно с познати, които се качиха на ски в новото демократично време и се изпопребиха. Може би нямат закалката на онова време, когато без лавиране нямаше оцеляване? Сега вече нарочно не искам да карам ски, да ме прощават пристрастените.
Не се наемам да твърдя, че Станишев ни пързаля от хлъзгавата си пропагандна трибуна. Може пък и да е прав, а аз да не съм забелязал, че почи всеки социалистически гражданин е бил скиор. Във всички случаи си вярва – в Неговия свят караха не само ски, караха каквото си искат. И, което е по – важно, където си искат (изобщо не е легенда, че съпруги да важни другари караха държавата да им слугува, пътуваха със специални полети на пазар до Виена, докато техните мъже клеймяха от Мавзолея загниващия капиталистически Запад).
По – същественото е друго: Станишев, в желанието си да се хареса на младите, не само се прави на рокер, но и сваля мярката до нивото на подрастващите. Вече кокетничи и с учениците и без да му мисли много им казва това, което неговият министър на образованието Даниел Вълчев би трябвало да определи като „недопустимо подстрекателство” , когато е инжектирано от самия шеф на държавата в младите вени на и без това склонните към неподчинение на правилата юноши– бил бягал от час, за да си кара ски!
Поредната демонстрация на безхаберие от страна на премиера прилича на рецидивизъм. В интервю за „24 часа” този човек, обладан от чувство за безнаказаност, буквално си призна, че ( и) той бил давал подкуп за откуп на пътя – т.е. вършил е престъпление по смисъла на закона, подкупвайки служител на закона. Сякаш фактът, че мнозина са го правили, е извинителна бележка ( за този беглец от училището на живота).
Станишев очевидно е убеден, че повечето хора са „грешници” като него и залага по стара болшевишка традиция на човешките слабости като източник на сила, включително при демокрацията. За целта, каквото и да мърморят някакви си опоненти, отпусна предизборно стотици милиони левове бакшиш за общински и други проекти:
160 милиона за общини
45 милиона за жилища на военни ( избиратели)
100 милиона за проекти по програма ФАР ( спрени със спирането на европейските субсидии)
100 милиона по САПАРД и т.н.
Станишев може и да е прав статистически в намеците, че е един от многото „грешници”. Но дълбоко греши, когато се прави на „народен човек” именно по този начин. Изобщо не е и не прилича на такъв. Видно е, че се чувства над закона, с което предизвиква хората да го имитират, пък каквото ще да става…
Прави се на интересен по начин, който обяснява, защо е такъв проблем да се въведе ред в държавата, в която няма край голямото пързаляне – например гигантският дългогодишен слалом по пистата на законодателството към финала на закона за конфликт на интереси.
Законността попада под ударите на „примера” на върховния ни началник, който демонстрира конфликт на интерес(н)и похвати в безогледната битка за печелене на политическо влияние в навечерието на тройната коалиционна кончина.
Навремето както и сега да отидеш на ски с татовия мерц , да се екипираш, да се качиш веднъж на лифта да се спуснеш да се преоблечеш, мерца да те върне в училището и то деня минал. Т.е е бягал не по час а с дни.
Но точно на умиления “н а р о д е н ч о в е к ” разбира се и беглец от училището на живота,не му мигна окото,да се озори и да р а з д а д е безогледни бакшиши
….. о т о б щ о 4 0 5
милиона в к р а я н а е д и н дългогодишен слалом и по пистата на аконодателството, за да осуети тъкмо една кончина или ако не я сгромоляса,да остави безогледно на следващите мина със з а к ъ с н и т е л….. когато щ е с е стъмни и н а и з л ъ г а н и и на прозорливи,но файдата ще е спечеленото време,а до тогава я камилата,я камиларят!!!!
Някой сеща ли се за изгубеното време и възможности,освен в графата “пропуснати по субективни причини” на поредния премиер и отгледан ,а вероятно и оглеждан от Столетницата…..и пройзводи!!!!
Бях сигурен, че няма да пропуснете коментара на поредната ТВ премиера на премиера :). Просто и аз бях впечатлен от “подстрекателството” за бягство от час. Това е поредния опит за сливане с мнозинството в България
Здравейте! Преди доста време прочетох за едни три степени в медицината – дебил, ембецил, идиот, които са изражения на болестни състояния, а не обиди. Не съм специалист психиатър, за да дам диагноза на “признаващия си без бой” простъпки, но смятам, че има рецепта за това как подобни безумия рязко да намалеят. Ако е вярна статистиката, че за годините на “българската демокрация”, Родината е напуснал “цветът на народа”, уверен съм, че, ако голяма част от него (подобно на някогашните български легисти) СЪЗНАТЕЛНО (и без дискусионни клубове) планират да си направят коронките – като г-жа Вера, да видят майките си – като г-н IStrauss, който за щастие на г-н Б.Б. се оказва и специалист по боклуците двамата могат да обменят опит, или пък просто да се опитат да промянят нещо в “изстрадалото ни Отечество”, си дойдат тук за предстоящите избори (датите са известни), нелцеприятните публични хора и неща в страната ни ще намалеят. Уверен съм, че е нужна проява най-вече на заинтересуваност – щом могат (доказват го вече неведнъж, за съжаление) “автобусните екскурзианти”, финансовият проблем не може да е определящ за всички. Щом аз мога с бастуна да ходя да гласувам, би трябвало и родолюбивите наши чужбински съграждани да го могат. Някога хора са казвали (със сигурност и са го мислили) “България над всичко!”. Съмнявам се, че са имали предвид привличане вниманието на неангажирани родолюбци. Допускам, че една от целите на този личен дневник, чрез който общуваме, е именно такава – ангажираността да се използва за позитивни резултати.
За какъв премиер и за каква държава става въпрос? До толкова сме безинтересни на света, че чак е обидно. Дори и за китайските хакери, та не са включили в Мрежата-призрак нито един BG компютър.
Поздравления Иво – такава дисекция на Ли4ността на нашия Премиер не бях виждал…!
“Знаех си, че съм незначителен. Научих, че съм и статистически нищожен.”- това е страхотно! Поздравления г-н Инджев!!!