Тъкмо си помислих, че фразата на Илияна Йотова от т.н. телевизионен дебат между ГЕРБ и БСП за „най-високия ръст на ниска безработица” няма равна на себе си по своята абсурдност и животът ме опроверга.
Постижението този път е на другата фатална другарка в редиците на столетницата, Емилия Маслрова – същата, която изрази изненада колко скъп бил самолетният й билет до Южна Корея и блъфира пред Ройтерс, че била готова да си го плати от джоба . И която, о каква изненада отново, шефът на правителствения инспекторат Николай Георгиев, обяви вече за „невинна”, нямало проблем с платените за целта рекордни 16973 лв., защото разходът бил направен от правителствени чиновници(?!), а не от нейни лични в министреството й , пък и освен това , такива били цените…
Включвайки се в неделната пропагандна битка ( ей, тези народни слуги нямат умора и дори не се потят ! ), Емилия Масларова отново се учуди. И успя да учуди и нас. Защото на практика си призна поне веднъж, че е сгрешила.
Масларова очаквала, че безработицата ще се повишава по-бързо, обаче, какъв сюрприз, тя взела , че се повишила по- бавно. Тъй рекла: „ безработицата се повишава по-бавно, отколкото очаквахме”!
Това си е направо като във вица за лудия, който си причинявал болка, като се удрял по деликатни части с два камъка и обяснил, че е голям кеф, когато не уцели.
Лошото е, че в ролята на лудите сме ние, а пропагандните камъни са в ръцете на властта.
Г-н Инджев,медийното представяне на състоянието на безработицата в България е нищо повече от един балон. Казвам го това с дълбокото убеждение на човек, който като журналист години наред се е занимавал с тази тема професионално, а цели пет години бях шеф на отдел”Връзки с обществеността” на Агенцията по заетостта в Министерството на труда и социалната политика по време на управлението на СДС.
Тъй като няма достатъчно място, ще бъда кратък.
Знаете ли как се определя прословутият процент на безработица – броят на регистрираните безработни официално в бюрата по труда срещу общия брой на трудоспособните лица в България.
За да бъдеш регистриран за безработен, трябва всеки месец да ходиш в бюрото по труда и да се подписваш. Представете си само колко стотици хиляди безработни си позволяват “лукса” да отиват примерно от едно село в града, където има бюро по труда, или пък колко свестни хора просто не искат да правят това? Ами ония българи, които работят сезонно в чужбина?Ами огромният брой студенти – нека да бъдат студенти, да не се водят безработни, така разсъждава властта… Всички тези безработни според законите на страната ни не са…безработни.
А в същото това време знаете ли, че стотици хиляди българи-емигранти продължават да се водят в общата цифра на трудоспособното население на България? И едно е да кажем 300 хиляди региктрирани безработни срещу 3 милиона трудоспособно население/ Това са 10 процента/, а съвсем друго са тези 300 хиляди срещу 2 милиона да речем/ Това вече са 15 процента/ …Виждате как изведнъж процентът на безработицата скача страшно! Но властта нарочно не осъвременява този брой на трудоспособното население. Между другото, същото става и по време на изборите. Така например моята дъщеря, която отдавна е френска гражданка и е вече над десет години в чужбина все още се “явява” в избирателните списъци…А такива като нея са милиони – и никой не повдига този очебиен факт!
И това е само една малка, ама съвсем малка част от машинациите, които се вършат при всичките тези държавни отчети,проценти и т.н.Затова и Станишев е толкова ухилен – просто не статистика, а СТЪКМИСТИКА!
А и що се отнася до безработицата – нима почти целият ни народ днес, дори и тези, които работят, не са безработни? Та каква е заплатата в България? Да не говорим за пенсиите…За сведение – на клошаря в Париж всеки месец общината му дава, освен всички останали бонуси, “заплата” от 325 евро…
Та за какъв ръст на безработицата ми говори Масларова? Лошото и страшното е,че някои й вярват – и те никак не са малко. И това вече е ужасно – онзи ден в трамвая една жена ме позна и започнахме разговор за Париж. Един старец седеше пред мен и слушаше – когато си тръгваше, той се взря в мен, очите му ме простреляха – Господи, колко злоба имаше в тези очи? Беззъбата му уста фъфлеше ожесточено:” Абе, като ти е толкова хубаво в Париж, какво правиш тук,бе? Хайде, тръгвай си, махай се оттук!”
Стоях и слушах онемял – в каква страна се е превърнала България? Та този смачкан човечец не искаше за нищо на света да знае, че там някъде има нормална страна, нормални хора, че животът не е само оцеляване…Не, той просто искаше да си живее, да умре в кочинката си, в нея му е удобно – тук, сред вонята и чудните слова на Масларова и Станишев…
Да, така е – и какво значение имат тук,г-н Инджев,тези наши размишления за безработицата…Да,какво…
dimoraikov.blogspot.com
Сега, докато четях един виц, ми хрумна много добра идея. Що не вземем да си продадем политиците?
“В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
– Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
– Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една. като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисаме от ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
– Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
– Ами тати реши да затапи всички чешми, и да остави само една, за миене за пиене за всичко. Така ще икономисаме от вода.
– Браво Петърчо. Иванчо а ти защо мълчиш? Я кажи вие как ще се справите?
Иванчо:
– Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
– Е как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
– Ами аз не суча, тати не ебе, за какво да я храним.”
Г-н Райков,
Моите разсъждения може и да нямат значение, но вашата експертиза е ценна. Дано да си намери приложение!
Г-н Инджев, предварително се извинявам за дългото изложение, но тъй като в статията си пишете за една неуважавана от мен министърка, реших да Ви посоча конкретен пример от професионалните и “занимания”.
На официалния сайт на Министерството на труда и социалната политика с дата 20 март 2009 г. е публикувано следното съобщение:
===================================
Съобщения на пресцентъра
20-03-2009
Започва набиране на проектни предложения и кандидатстване по програмата за осигуряване на възможности за активно стареене
От днес започва набиране на проектни предложения по националната програма на МТСП “Осигуряване на възможности за активно стареене, пълноценно участие на пенсионерите в социалния живот и превенция на тяхното социално изключване” за 2009 г. Могат да кандидатстват физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица и лица, желаещи да се включат в програмата. Реализирането на програмата ще започне от 21 април 2009 г.
Основната цел на програмата е превенция на социалното изключване на пенсионерите и създаване на възможности за продължаване на тяхното активно участие в социалния живот и след пенсиониране. Тя ще се реализира на територията на цялата страна и обхваща периода 21 април – 31 май 2009 г. и 1 септември – 30 ноември 2009 г.
Формулярът за кандидатстване, необходимите документи, които кандидатите следва да представят, както и обхватът, редът и условията за реализиране и финансиране на Програмата, са публикувани на http://www.mlsp.government.bg/ в раздел Документи.
===================================
Досещате се, че това е крачка напред към осъществяване на гениалната идея на Емилия Масларова да праща избиратели на море – естествено малко преди изборите и евентуално след това. Идеята е представена отдавна и е част от една мащабна програма, с която министерството на Масларова цели да осигури възможност за активно стареене на хората, като явно с това ще ги спаси от вероятността да остареят пасивно.
Много хора биха си казали – какво пък толкова, евтин (около 6,5 млн.лв. платени от джоба на данъкоплатеца) предизборен трик. Вярно е, жената разполага с властови ресурс и ако реши може да прати пенсионерите и на луната да стареят активно. Защо обаче ние трябва да плащаме?
Но не е само това. В самата процедура има доста моменти, будещи недоумение. Съдете сами:
• Обявата за набиране на проектни предложения е от 20.03.2009г.
• Крайният срок за подаване на проектни предложения е до 30.03.2009г.
Сами преценете възможно ли е фирмите, които имат желание да кандидатстват дали могат в рамките на тези десет дни ( които на практика са пет, защото 20-ти март е в петък а 30-ти март е в понеделник) да извадят необходимите удостоверения от НАП, НОИ и т.н и да подготвят качествено проектно предложение. Отговорът е: ДА, ако знаят предварително за това.
• Срокът за оценка на проектите е 10 (десет) дни.
И това ако не е чудо невиждано! Каква експедитивност, каква ракетна бързина. Тези в министерството на Масларова са страшни, явно са някакви свръхчовеци! Де да можеха и по другите програми да са такива бързаци, особено по Оперативната за човешки ресурси където се мотат с месеци и отхвърлят проекти с формални доводи.
Тук могат да се допуснат два варианта:
ВАРИАНТ ПЪРВИ – организирани са стотина служители, които да работят денонощно и в рамките на тези десет дни да оценят най-добрите проекти – могат да бъдат одобрени около 18 на максимална стойност.
ВАРИАНТ ВТОРИ – подават се точно толкова на брой проекти, колкото са необходими плюс два, три за интрига и естествено се избират НАЙ-ДОБРИТЕ.
И защо е това бързане? Много просто – първите пенсионери трябва да започнат да стареят активно на 21 април 2009г. – тоест изпълнението на програмата започва също толкова бързо. Изобщо цялата схема е потресаваща: в рамките на точно един месец се обявява процедура за набиране на проектни предложения, оценяват се, подписват се договори със спечелилите и започва изпълнението!!!
Да не се е чула лоша дума за Масларова! Дай боже повече като нея! МАСЛАРОВА-ПРЕЗИДЕНТ! СТАНИШЕВ – ГОСПОД!
• Момент, моля има и още.
Това е извадка от приложената форма на договор, който ще бъде сключен с изпълнителя:… Чл. 18. (1). Страните по договора се задължават да бъдат лоялни една към друга, да не разпространяват информация, относно финансовите си взаимоотношения, както и факти и обстоятелства, които биха засегнали интересите на всяка една от тях пред трети лица….
Това сега как да се разбира? Че страните трябва да бъдат лоялни помежду си е ясно. Но защо трябва да укриват информация? Да не би да е, защото правят нещо нередно? И кои са тези трети лица, които могат да засегнат интересите им? Ей, да не е прокуратурата???
Г-жо Балимезова,
Реших, че няма да имате нищо против да публикувам вашия текст направо в блога – дано повече хора да го прочетат!