Слабострастно

Сериалът „енергиен форум” би трябвало да подсказва вече някаква развръзка – не остана и месец до финалния му епизод през април в София. Вместо това обаче сюжетът става все по-заплетен и заплашва да надхвърли всички абсурди, произведени от това управление.

Ако имаше нещо абсолютно сигурно досега, една постоянна величина, около която ( като около пилон в нощен бар) се въртеше слабострастно цялата радостна възбуда от предвкусваното удоволстие от събитието, това беше обещаното присъстие на руския премиер Владимир Путин.

Още на 30 септември миналата година долетя до нас новината от Ню Йорк, че премиерът Станишев е предал на руския външен министър Лавров покана за форума и още там, на място ( т.е. след предварителни инструкции) е получил уверения за руската подкрепа и присъствие. И оттогава участието лично на Путин никога не е било поставяно под съмнение – напротив, многократно и напоително ни се напомня да го очакваме. Да не говорим, че за по-пълното и ярко протичане на тържествата около неговото завръщане тук, във Великотърновския университет се готвят ( уж случайно, като някакво съвпадение по време), да му връчват доктор хонорис кауза, но ( отново по Валери Петров, почти буквално) – „тържествена пауза”…

Вече и идването на Путин не било сигурно. Това заявява пред БНР външният министър Калфин. След като вече беше принуден да опровергае „новината” за участие на Хилари Клинтън, сега Калфин ни подготвя за покрусата, че не било категорично потвърдено пристигането на Путин.

Трябва да си припомним, че точно Калфин се направи на дълбоко скърбящ преди подписването на договора за „Южен поток” миналия януари в София. Часове преди събитието да стане факт, той тъжно допусна, че работата може и да не стане. На инсценировката се хванаха дори и печени новинари, като Ройтерс ( макар да беше ясно, че Путин, в зенита на славата си, едва ли би си направил труда да озари с величието си София, без да е бил предварително сигурен в успеха на начинанието „Южен поток”, заради което си направи труда да участва в софийското шоу).

Но евентуален шамар на Путин, за който може би вече ни подготвя Калфин, няма да е първото унижение, което другарите тук ще преглътнат като мед. В Сочи Путин накара миналия септември българския премиер Станишев да го чака с часове в предверието като провинил се ученик. А след триумфа на Кремъл в София в началото на 2008 г., когато тукашните власти откровено лъжеха как се били борили в преговорите за „Южен поток” и как били получили цял процент повече българско участие в проекта, руският министър Христенко ги цапардоса с изявление за руските медии, че нищо подобно не се е случило в София.

На 14 март премиерът Станишев не можа да отговори на въпрос на Дарик радио кого ще посрещаме на форума в София. На ясното питане на водещия Кирил Вълчев – дали да очакваме някой европейски премиер или президент, Станишев се измъкна с уверение, че щели да дойдат „ много страни”. Как точно идват „страни”, не е ясно. Но се изясни, че просто никой нищо не е обещал.

Проясни се още малко също и картинката на противоборството му с Г.Първанов, под чиято егида се вихри хаоса около енергийното „мероприятие”, насрочено в София, после нарочено като за Пловдив и накрая „върнато” обратно в София. Защото в същото интервю премиерът натърти, че лично негова идея е било предложението му ( пред американския висш дипломат Матю Брайза) енергийният форум да стане постоянен и да се превърнел в нещо като енергиен Давос.

При това, в неподражемия станишевски стил да говори от името на ЕС и негови ръководители, премиерът обяви пред радиото, че подкрепа за такъв Давос на балканите му обещал самият „президент” на ЕК ( същият Барозу, който го опроверга за друго негово подобно твърдение – че бил подкрепил желанието му Бюксел да прати експерти в управлението на България).

Пак там, в рамките на интервюто, Станишев буквално обвинява Чешката република, че била видяла от нас, които сме се били сетили първи за такъв форум, след което решила да организира подобен енергиен форум на 7 май в Прага.

Много „глупави” излизат тези чехи, дублират инициативата на Първанов, която ги изпреварила, с риск никой важен фактор да не се яви в чешката столица след „световния форум” в София, който, както е заявен, направо ще лиши от смисъл всяка следваща подобна стъпка за договаряне на водещите страни в бизнеса. Ако са имали злодейски помисли да „прецакат” българското домакинство, домакините на европейското председателство в този период трябваше просто да го насрочат две седмици преди „мероприятието” на Първанов, а не след него!

Само че случаят с добре организирания хаос от нашите управляващи другари е просто брилянтно потвърждение на максимата, че никой не може да те прецака така, както сам можеш да се гръмнеш с джепането на рикоширалото неадекватно самомнение.