Буре с ба(нк)рут

На фона на бодряшките самохвалства на властта за големите й икономически „успехи”, тиражирани и пропагандирани от медийния слугинаж, без видима връзка помежду им, за броени часове върху тезата за тези постижения се посипаха тежки снаряди.

Пръв откри огън германският „Хандесблат”. Досущ като „Файненшъл таймс” от преди броени седмици, ведстникът на деловите среди в Германия обърна вниманние върху страховития дефицит по текущата сметка от 24,5 на сто от БВП в нашата страна и прогнозира, че България е следващият кандидат за банкрут в еврозоната ( същата, в която средният показател е 0,6 %). И за по – ясно, ако тази сметка не е достатъчна някому за подобен извод, вестникът добавя мнението на Виенския институт за сравнителни международни анализи, който предупреждава, че в момента външните задължения на България растат непрекъснато.

И най – неосведомият разбира, за какво става дума, когато му кажат, че от негово име държгавата трупа дългове като за последно. Защото и без специално икономическо образование хората си дават сметка какво означава това – прехвърляне на проблемите в бъдеще върху българския данокоплатец. Точно така постъпи соцдържавата в последната фаза от своя живот, когато Живков обясняваше, досущ като Станишев сега, какви главоломни успехи е постигнал ( на заем от Запада), за да построи „две Българии”. Както се изясни после, това си бяха направо „две залепени”…

Паралелно, като в някаква паралелна действителност, която сякаш не засяга самите управляващи, а някакви абстракти субекти, председателят на ЕК Барозу разпространи писмо с ясен ( за онези, които не разбират от намеци) отговор, на идеята на Станишев да прикрие провала си по трасето на европейското сътруничество като покани в управлението на държавата европейски специалисти. На това голямо и ледено „не” обаче премиерът тутак си отвърна с …подновяване на леко модифицираната си оферта ЕС да сподели все отговорността, която би трябвало да носи собственият му кабинет.

Явно извадени от равновесие от това нахалство европейски източници, цитирани от Медиапул, най-после започват да споделят по този повод оценката, която ние тук си пишем от доста време по блоговете: че за Станишев е въпрос на живот и смърт да прехвърли поне малко отговорността за провала на европейската си политика върху ЕС с надежда за по – добро представяне на изборите.

Най – зрелищното разминаване между хвалбите на управляващите и оценките за провала им дойде обаче от …самите управляващи. Близкият до президента министър на отбраната Николай Цонев даде залп по погребите с невижданите успехи на властта, с канонада от оценки и прогнози за „убийствена безработица” , „фалит на държавата”, „миникатастрофи” в малките населени места, „катастрофа на здравеопазването” , призовавайки аудиторията си във Военната академия (!) да не търси „месия”, а да се довери на „необходимия авторитет” в условията на криза, когато е нужно армейски планиране и дисциплина…

На въпрос на сайта дали няма предвид „необходимия авторитет” на президента Първанов, министърът от квотата на НДСВ отговоря уж уклончиво, но всъщност достатъчно ясно: „може би”.

Тази буря говори, че корабът ( на властта) потъва, което щеше да е добре, ако не ставаше дума за живота и смъртта на малко повече от 7 милиона пасажери, принудени да избират между смърт от удавяне, или от взривяването на арсенала с обещания.

Най – хубаво щеше да е Станишев да е прав, а всички останали – от „Файненшъл таймс” и „Ханделсблат”, през „Данцке банк” с нейните мрачни прогнози за българската икономика (оплюти тук задружно от властта и нейните медии), та чак до виенските анализатори вкупом да грешат.

Щом обаче и конкурентът Първанов вече се е вкопчил в гърлото на „капитана на кораба”, който никак не се държи героично, а комично с опитите да изнасили европейската любов, явно все пак трюмовете се пълнят с вода.

Добрата новина, ще ме прощавате за черния хумор, е че бурето с ба(нк)рута поне няма да гръмне в обществения смисъл на думата, защото е намокрено от отдавна удавеното гражданско общество в България.