Не беше смешно на празника на смеха, за какъвто 1 април минава. Четох, слушах и гледах какви ли не шеги. И установих, че може и да съм си загубил чувството за хумор.
Няма да спомена нито едно остроумие, поне от онези, които забелязах като напън за смях, за да не обидя кандидатите за първото място. Или онези, които не съм забелязал. Защото, признавам, вината си е моя – хората разправят смешки, а пък не са ми смешни.
Няма майтап!
Всичко , което прочетох, видях и чух, ми се видя достоверно. Какво смешно има в измислените шегички, на фона на реалните „хуморески” ?
Какъвто и абсурд да ми съобщят, с цел да ме разсмеят, не успяват. Ха! Абсурдите са ми любимата закуска, нищо, че не закусвам. Те са ми хляба към супата, макар да не ям хляб със супата – кльопам си ги като пръжки, каквито не ям. Направо са ми като всекидневната порция отрова на граф Монте Кристо, която с дните, месеците и годините ме имунизира срещу отровите.
Или съм тъп, или съм с притъпени сетива. На Първи април не ми е смешно. Обаче пък стрхотно се кискам през останалите 364 дни от годината, които са дни на истина за лъжата.
Абсолютно споделям!
Наистина, да има специален “ден на лъжата” в страната на лъжата, каквато представляваме (неслучайно даже и президентът ни е прочут и доказан лъжльо!), е нонсенс, тъпотия. У нас се лъже постоянно, какъв ти ден на лъжата бе?! Виж, ден на истината да бъде обявен у нас е крайно належащо: да има поне един ден в годината, в който управниците ни да бъдат задължени да говорят истината, само истината.
Представяте ли си как ще му е трудно тогава на празнословеца Дмитрич да говори истината?! Щото такива като него и като неговия кумир Гоце Първанов (най-изпечен дърт лъжец!) просто вече не могат да различават истина от лъжа: за тях лъжата е заела мястото на истината, а истината им се чини, че е съвсем неистинска, т.е. че е лъжлива. Това е последното ниво на морална деградация на индивида: когато не може да разграничава истина от лъжа, когато вече няма никакъв усет към истината, когато дотам е привикнал и се е пристрастил към лъжата, че тя е заела мястото на истината и се е възцарила на трона на самата истина – усещате ли колко е ужасно това?!
Това аз, старият философ, мога да ви кажа по този толкова заплетен въпрос. А помислете какво става като се вземат предвид думите на Спасителя: “Познайте истината: истината ще ви направи свободни!”. Бидейки нация, отдала се не на истината, ами на лъжата, явно сме и народ, отдаден на робството, а не на свободата – усещате ли колко е страшно и небезобидно това? Така че да се смеем лековато и да се шегуваме по повод на “деня на лъжата”, след като сме довели нещата до такъв ужасен край, според мен е непозволено и е направо грозно…
Та г-н Инджев е напълно прав и по тази причина не е лоша идеята да се обяви един ден в годината, в който да е забранено да се говорят лъжи – и от управниците ни, и от медиите. Понеже медиите у нас постоянно прегрешават пред истината, понеже често и дори най-натрапчиво ни поднасят лъжата, гарнирана като че ли е истина, а истината пък редовно ни се представя за лъжа. Да се премълчи нещо, което е важно, също е лъжа, а медиите у нас само това правят: баламосват ни с разни глупости, а съществените, а същностните проблеми на нацията биват най-подло заобикаляни, сякаш и не съществуват. По тази причина и гражданското ни общество е в ужасна криза, в криза е и самата наша демокрация: без нормални медии и без честни журналисти демокрация просто няма и не може да има.
Какво ще кажете, да подемем ли инициатива за обявяване 1 април за ден на истината? Другите 364 дена нека управниците ни да си ни лъжат както си е обичайно, ала в този ден да говорят само истината, ако трябва със закон да бъдат задължени да не казват нищо друго освен истината! Чудесно ще бъде, тогава, помнете ми думата, Гоце Първанов цял ден ще мълчи.
Той, горкият ни президент, друго освен лъжи вече не може и да говори, милият. Каквото и да каже, все е лъжа. Точно такъв се полага да бъде държавен глава в страната, в която наивниците и податливите на лажата са такова голямо мнозинство, че с право нашата многострадална страна може да бъде наречена страна на лъжата. И тогава наистина, помислете: какъв резон има точно в такава страна да има “ден на лъжата”?! Тъпо е, съгласете се!
Та в тази връзка ми се чини, че у нас е лъжа дори това, че само 1 април е ден на лъжата, по-скоро другите дни на годината у нас са такива дни! Виждате ли докъде сме я докарали: лъжем даже и относно деня на лъжата, това вече е върхът! И щом е така, тогава 1 април се полага в такъв случай да е ден, в който се отказваме от лъжата, т.е. посвещаваме се на истината. Аз мисля, че това е съвсем нормална, назряла и потребна идея. Ще я подкрепи ли обаче някой?! Съмнявам се: в страната на лъжата подобава никой да не признава истината, за която писах току-що! Абе жалка работа, какво да каже човек при това положение…
(Забележка: Да допълня нещо важно. Да се схваща 1 април и като “ден на смеха”, дори като “ден на веселието и шегата”, наред с това, че той си е просто ден на лъжата, е направо кощунствено: хич не е смешно това, че се оставяме целогодишно да ни лъжат, нито пък е забавно или весело! Лъжите изобщо не са чак толкова смешни и весели, ето защо чужденците ни се чудят на акъла как можем така лекомислено да гледаме на нещата: да подменяме местата на лъжата и истината и при това да се смеем и веселим е симптом за най-ужасно нравствено израждане на нацията. Това само исках да допълня.)
Здравейте! Пак обръщам внимание на пряката зависимост между нашенските “ученици-ръководители” и техните “учители”. Понеже става въпрос за лъжата, със сигурност най-голямата такава продължава да се извършва днес и утре в Лондон. Радва ме това, че все пак и сред доволните представители на страни с евроатлантически ценности? (за кого и каква им е “ценността” вече ясно се разбра) доста хора (засега във Франция, Великобритания, Гърция) започват да се осъзнават. С нетърпение очаквам да разберат същността на лъжата и съгражданите на Б.О. – американските мечтатели, предполагам, че събитията там предстоят, защото лъжата с бодряшко обещания change не се състоява. А и няма как по “пътя към ада”, както е отбелязал бившият чешки премиер-министър!
G-n Georgiev,
nqma statiq pod, koqto da ne se izkazwate negatiwno i to edinstweno sreshtu taka narechenite demokratichni dyrvawi. Razmahyt, s koito goworite bi nakaral chowek da si pomisli, che razbirate mnogo nadylboko wsichko, no za da ubedite wse pak nqkoi shte trqbwa da napishete i neshto konkretno, dori i da e po-dylgo. Inache ostwate na wechnoto niwo na obshtite i prazni prikazki kakto i w tozi wi komentar, w koito obobashtawate i gromite wsichko bez nito, nito edin dowod, primer ili kakwoto i da e bilo.
Ето една лъжа, от миналата година: невиждана икономическа криза, черен президент на американците, колайдера не работи? Ниска цена на петрола.,. Всичко това като първоаприлска шега, миналата година! Ха ха ха ха!?
Баба ми казваше: Който лъже, той и краде, който краде . . .
Казваше също, че на лъжата краката са къси – и си е така. Хващаме ги веднага, но на това, че на всеослушание им казваме “Къси са ви краката!, много къси” те ни отговарят ” И кво, къси, ама удобни”