Честит ден на истината!

Цели 364 дни в годината слушаме и четем лъжи. Многобройти, упорити, напоителни. Заслушваме се в тях и по навик си ги превеждаме на езика на логиката. Нали в нашия ориент, пълен с лицемерие, трябва да се ориентираме някак си. Иначе как ще оцеляваме?!

Когато ни обещават безплатно море, явно ни пращат на кино.

Когато властите оприличават раболепието си пред Путин на „сталинградска битка” за цял един процент българско участие в отдавна предрешен руски енергиен проект ( и получават руски публичен ритник, който опровергава лъжата за процента като отстъпка за България), явно унижението от Кремъл е оставило такива синини по публичната физиономия на властта, че се налага истерична доза грим за прикритие под формата на метафора от калибъра на Втората световна война.

Когато ни пробутват твърдението за България като най-подготвената страна да посрещне световната криза, е най-добре бързо да извадим от мазетата бурканите и да започнем да се справяме с бъдещото благоденствие по познатия ни от социалистическото минало начин.

Когато лично премиерът Станишев говори от иметно на „президента” на ЕК Барозу, очаквайте опровержение – най-напред от говорителя Грей, а после ( понеже Станишев е настоятелен в лъжите) и лично от самия Барозу – вторият път в писмена форма, за да няма вече никакво съмнение.

Когато Г.Първанов натъртва колко му е важен проектът за газопровода „Набуко”, иска да каже на Запада, че моли за снизхождение и да бъде реабилитиран като партньор след негласната западна карантина върху общуването с него, предизвикана от прекомерното му заиграване с руската карта.

Когато един член на кабинета, като министър П.Димитров, лъже как сме били предупредени от Русия за януарското спирането на газа още на 18 декември ( с писмо, оказало се окръжно послание до много държави, потенциално заплашени от криза в транзита на газ), друг управник се налага да го опровергава- в случая, самият премиер, който няма как да скрие съдържанието на писмото, известно на много столици.

Когато Ви кажат, че в София ще има „световен енергиен форум”, не вярвайте, докато не се уверите лично – беше оповестен най-напред като „софийски”, после го прекръстиха на „пловдивски”, но отново го пренасочиха към София. И не вярвайте, че е „ световен” – вицепремиерът Калфин беше принуден да ревизира тази претенция.

Когато ви кажат, че Хилари Клинтън ще посети Пловдив на световния енергиен форум , къдто ще се срещне с Путин, не вярвайте. Защото се оказа, че тя не е канена, форумът не е в Пловдив и не е световен. А и Путин, уж сигурен участник, вече бил под въпрос- щом и на този велик фактор не можем вече да вярваме…

Когато ще го удостояват ( Путин, разбира се) с „доктор хонорис кауза”, не вярвайте, че това е инициатива на Великотърновския университет. В стенограма от решението на Академическия съвет ясно е посочен пътя на лъжата – от първоначалното съгласуване на идеята лично с руския премиер, до ролята на българския такъв като куриер. Някъде по трасето остава ясното впечатление, че някои „академически” хора са прихванали лошите навици на лъжливите си политически ментори.

Когато ви рекламират успехите, които се дължат на плоския данък, на надутите ( за да бъдат спихнати предизборно след това) сметки за битови разходи, изразяващи се също в манипулираните към възможния минимум данни за безработицата ( която била неочаквано малка спрямо очакванията на Масларова!), както и след раздаването на милиони левове от хазната като непредвидени разходи за жилища на военни, за обински проекти, за бонуси на чиновници и други гласоподаватели, знайте, че ви готвят голяма следизборна тесла с разплащавнето на предизборните харчове.

Поради тези причини, а и заради всички останали, за които сами ще се досетите:

ЧЕСТИТ ПЪРВИ АПРИЛ, ДЕН НА ИСТИНАТА!

Защото лъжата е най-истинското нещо в нашето целогодишно всекдиневие и си заслужава да има ден, в който официално я честваме.