Откак свят светува ( „все мазният отгоре плува“, както казваше Радой Ралин) в природата се води битка за оцеляване на видовете. Но не е в природата на мези… пардон медиите у нас през последните години да играят толкова на дребно. Повечето от тях се борят за оцеляването на един много важен вид животно – майка , от което са родени и на което са благодарни, че изобщо ги има. Казва се Власт.
Само така можем да си обясним безпрекословната преданост на пропагандните отрочета. Те вече бъркат жанровете на видовете журналистика. В желанието да услужат на „Мама Власт“, наричат платените от нас, данъкоплаците, публични солови речи на олицетворението на тази власт Г. Първанов …“пресконференция“.
Въпросната безвъпросна „пресконференция“ започва с „уважаеми дами и господа“ и завършва с „благодаря ви за вниманието“, както се полага на всяка безпроблемна реч.
Може някому да се вижда дребнаво, но си е доста важно да разберем, че държавният глава на България не дава „пресконференции“. Пресконференциите, ако са истински, а не нагласени от пазвантите на дефилета на началника им, предполагат въпроси и отговори.
Това не пречи на агенция „Фокус“ да твърди, че саморекламата на Г.Първанов, произведена безкритично пред т.н. централни медии ден след деня на лъжата и в удобно за него време, в удобна за него форма, била …“прескоференция“.
Някой да си спомня истинска пресконференция на президента Първанов? Такава, на която свободни по дух журналисти свободно задават въпроси в интерес на свещеното ( по законите на истинската демокрация) право на обществото да научава истината от първа ръка?
Няма таково чудо. Но и такова чудо, като обявяването на президентския монолог ( за каквото и да било) за „пресконференция“, също не е било. Което само показва, че в страната на неограничените ни невъзможности и най-невъзможното е неограничено.
Кога в България е имало възможност да се развие такова животно като свободна и критична журналистика? Преди “промените”- без коментар. След тях- също. В актуалния брой на германското списание “Шпигел” във водещата статия за G-20 има една интересна подробност: измежду изброените пропуски, които са маркирани като част от пропуските преди финансовата криза (то вече съществува като историческа величина, като 9/11) е и липсата на критичен журналистически глас по темата, преди кризата. Значи серовилността на медиите не е чисто български проблем. Разликата е в измеренията. Между другото, има носители на нобелова награда в областта на икономиката, блестящи учени, професори, философи и т.н., които отдавна предрекоха тази криза. Интересното е, че никой от тях не предлага сериозна алтернатива на съществуващата система. Същото се отнася и за медиите- ясно ни е, че има криза в системата, но повече от дребни временни поправки не сме в състояние да направим. Медиите не са (и не знам някога дали са били) героична машина за регулация на другите 3 власти. Те отдавна са се превърнали в просто още един продукт, предлаган на пазара за консумация. Това, че журналистическата дейност има за цел да разкрива истини и да информира обществеността е само част от това, което наистина се случва и медиите всъщност са. Всеки главен редактор го знае. Хартията трябва да се продава. Затова булевардните медии винаги ще са по-успешни машини за пари. В България липсва разнообразие на предлаганите медийни продукти. Което може би вече става нещо подобно на японската униформеност, която те дължат на 300 години шогунат. При нас бяха нужни доста по-малко, но за сметка на това интензивни години на изнасилване на нашето и без това крехко и младо самосъзнание. С това искам да кажа, че причините за лигавото медийно мазнене може би не са обвързани само с финансови и силови подбуди, ами може да има и елемент на онзи типично български нихилистичен, краен индивидуализъм, прескочил границите на възможното, за да опише елипса обратно към колективистичното мислене. Е това е болно… Медиите ни са такива, какито сме ние. Може би. Нали и тези, които ги пишат произлизат от нашето общество? Същото се отнася за Него. Др. Президент.
Може да се включите:
http://www.bgpetition.com/ivo-na-ekran/index.html
Ооо … ама той, Първанов в повечето случаи ни изнася “лекции”. Точно като на студенти… И номално … нали е много “умен”. Е този път за цвят или за да раздвижим терминологията сме го нарекли: Пресконференция!
Е в Италия поне не го ли питат?
Здравейте! Мисля, че Ива е напълно права – “…сервилността на медиите не е чисто български проблем…медиите ни са такива, каквито сме ние…”. Вероятно г-н Инджев, като човек, работещ дълги години в различни медии, също сте съгласен с тези оценки на основата на богатия Ви медиен опит.
Да е само това, да го преглътнем.
Че кой дава тук пресконференция освен треньорите след фудболните мачове?
В коя друга европейска страна е избран президент без предизборен
ТВ дебат?
Как се казваше главния редактор на
в. “Труд” по време на чернобилската авария, когато ни “уведомяваха” за радиационния фон?
За да бъдем напълно честни, след изявлението на Първанов няколко медии му зададоха въпроси. Жалкото е, че БНТ не намери за нужно да ги излъчи. Видях само, че журналистката от Дарик стана, отвори си устата да каже нещо и картината изчезна. А наистина ми се искаше да разбера какво го питаха медиите.