Най – после, макар и косвено, ни признаха за „западна страна“. От възможно най – високо място в най – западния съюз, какъвто е НАТО, ни подредиха в ( по – скоро) западния европейски лагер.
В интервю за руския „ Независимая газета“ генералният секретар на НАТО Яп Де Хоф Схефер отбелязва трудности в изработването на общ подход на организацията спрямо Русия. “Някои членове на Алианса, главно бившите комунистически страни от Източна Европа, подкрепят твърдата линия по отношение на Русия“, казва той.
Къде ли сме ние? В Източна Европа? О, не, не и този път. Ние сме навсякъде, само не и там, където на Русия не й е уютно – ако е Източна Европа, значи просто не сме там. Няма ни.
На брифинг с натовски адрес, делегираният на празника на Алианса в Страсбург наш главнокомандващ Г. Първанов, ясно потвърждава специалното си пристрастие по руската тема. В отговор на въпрос за отношенията на НАТО с Русия и българската позиция по въпроса, той започва да се суче и върти по обичайния, но ясен като послание начин.
Призовавайки към диалог ( сякаш има луд президент на този свят, който иска война, особено с Русия), Г.Първанов за пореден път се опитва да обоснове зле прикритата си позиция на страната на Кремъл с това, че ние сме били в …“ гранично положение“.
Моля? Кое ни е граничното? Ние отдавна сме минали границата на зависимостта – внасяме почти 10 повече, отколкото изнасяме за Русия. Това са диспропорции, типични за колония и метрополия. А и в географско отношение България не граничи с Русия. Крайно време е Г.Първанов да погледне картата и да спре да играе с картата за близостта, която била предопределна, защото сме си били близки ( какво да кажат наистина близките, граничещите, мачкани с векове от руската империя народи?).
Именно граничещите с Русия държави, които не харесват миналото си на бивши съветски колонии, са (визираните от Схефер) настроени за твърд подход към Москва бивши комунистически страни.
А България ( на Първанов) , като настоящ троянски кон на Русия, по тази логика не е бивша комунистическа държава и е по – скоро част от … Западна Европа ( където, на правата на своето очевидно превъзходство спрямо изостаналата в доста отношения Русия строят гъвкави, т.е. „меки“ връзки с нея като със суровинен придатък и пазар за собствените стоки).
За да бъде пълна шизофренията, излиза, че сме там, където не сме, защото не сме тук, където би било логично да принадлежим.
Всъщност нищо не се е променило защото преди се държахме като 16 република,а всъщност не бяхме. То май там е проблема май не беше лошо да изкараме един кратък курс и сега може би щяхме да сме в Източна Европа.