Медиите, които претендират да са водещи у нас, водят забележително еднаква редакционна политика. Под и(нди)гото.!
Скъсват се да се занимават с изоставащите по рейтинг партии и политици. В преследването на указанията да скарат скараните, да принизят ниските по рейтинг и да умаловажат и без това не много важните противници на властта, те чепкат без умора име по име, квартална организация по квартална организация – всички желаещи да се боричкат на тепиха на тъй презираните от четвъртата ни власт опозиционери.
Казано накратко: ежбите в дясното пространство – реални, раздути или отнякъде дочути, са централна тема за централните всекидневници, както и за разцентрованите от състезанието по простотии в реално и в най-гледано ефирно време телевизии.
Как пък не им стана интересно, че двете реални „величия“ ( по конституция ) в държавата водят вече открита пропагандна война!
Ако досега можеше да има някакви съмнения ( поне за хората, на които не им е работа да следят и анализират нюансите в „голямата политика“ на „малка“ България), че Първанов и Станишев воюват, премиерът ги разсея категорично.
Приемайки ръкавицата (със скрития в нея оловен бокс), с която Първанов го замери миналата седмица, когато заплаши ( бутафорно, защото не може да се наложи на парламента) да предизвика референдум за мажоритарен елемент на изборите, Станишев сега му отвърна с реплика, че „ референдумът може и да е опасна популистка игра“.
Това репликиране е далеч по – остро от легендарната фраза на президента Петър Стоянов по отношение на премиера Костов „ Иване, кажи си“, която именно медиите превърнаха в символ на необратим разлом между синия президент и синия премиер. „ Иване, кажи си“ е просто приятелска въздишка, макар и ясно изразена като упрек, сравнена с обвинението на Сергей, че Георги е популист та дрънка- дрънка едни неща с цел да се хареса на публиката без оглед на практическото приложение на дрънкащите на кухо идеи, за чието осъществяване президентът няма никакви законови отговорности.
Само че преди десетина години, когато Стоянов и Костов се раздалечаваха, медиите имаха свободата да кажат и напишат каквото поискат, включително и да раздуят доловения балон на неуспехите до спукване. Днес, с помощта на въздуха под управленско налягане, се помпа мехурът на „успехите“ на властта.
За журналистите с оцеляло в трудния сезон чувство за реализъм и справедивост сигурно не е лесно да работят в редакции, на които им е наредено да чоплят раните на субекти ( осмивани като ) политически дребосъци, но да се правят, че не виждат все по – яростната битка за място на върха на хранителната верига ( изтъкана от обръчи от фирми) на управляващите динозаври.
Тактиката на оцеляването, когато тя се превръща в оправдание за премълчаване на очевадности, е част от мафиотската стратегията на приобщаването към престъпната практика на хора, които се поддават на такава обработка.. Към нея, волно или не, стават стават съпричастни и „оцеляващите“, макар да се чувстват жертви на желанието си да не си навличат проблеми – на миролюбивия им стремеж да ги оставят на мира.
Много добра статия! Похвално! И наистина … доста жалко. Жалко, но факт – покрай мафиотските престрелки и боричкания стават съпричастни към игричките хора, които единствено искат да оцелеят. Дали са малцинствата с техните купени галсове или журналисти с поръчкови излияния, или медиите с техните лицензи и стремежи за ефир … все тая.
Един факт по темата – предаването „Вярно с оригинала” с Петър Волгин:
По принцип не гледам телевизия, но няколко пъти попадам на това предаване и с учуване установих, че то е променило характера си. От умерено опозиционно се е превърнало в умерено поддържащо управляващите. Явно смяната на собствеността на телевизията се е отразила на активността (обективността, вътрешната цензура) на водещия.
Една теория: Дали не играят “доброто и лошото ченге”?
“Дали не играят “доброто и лошото ченге”?”
Играят “образовани” и безхаберни балкански комунисти.
Явленията констатирани в предишните коментари,с а м о
потвърждават – н а и с т и н а –
“изобретателни” впечатления около боричкания с БКП,след 1989 г. и тези на най-новата ч е т и р и г л а в а Десница!
Лидерите й,персонално,дори и да бяха надарени с прозорливост, държавнически умения и безшумно кабинетно усърдие, при трасиран и точен път още през 2001 г. за Западните Балкани – а и верен и след 20 години – само още ,дълго ще усложняват демократичното решеване на част от проблемите,но другите ще о с т а в а т.
И за жалост, след като хванахме последния влак,и при това, дори когато – и тогава и сега – страни от същия този район бяха и са по-богати от нас!
Но на моя “Октавиан” куража му стигна само да каже А пред “ловеца”,но не и цялата азбука!
Останалото е просто История!
Много жалко…
Всъщност бях забелязала това дрънкане на шпаги, както и смешно нравоучителния тон на изказванията, както надявам се са го забелязали много хора не-журналисти, без помощта на коментар в медиите.
Но не се бях замислила за факта, че вероятно има централизиран натиск да се отразява само колко “неадекватен” е Бойко и колко “лош” е Костов. Това твърдение в статията направо ме ужаси – след 20 години все тая ли!
А колкото до успехите на правителството, за наше щастие икономиката е като растенията в природата: суша, град – все някое семенце поникне. Дано на Орешарски му стигне акъла да не развързва кесията за каквото не трябва.
Благодаря отново но г-н Инджев затова, че ОСВЕТЯВА истинските събития! Признавам, че не следя събитията отблизо, почти не гледам телевизия /просто си пазя нервите!! не ги издържам предаванията им, изпълнени с пошлост, ужасен български език, замазване, …, не ми се изброява всичко…/, не чета вестници, с изключение на “Стършел”, но все пак схващам, че след като от всички страни се нахвърлиха върху дясното обединение, значи то представлява някаква заплаха за октопода и това ми е достатъчно. Жалко е това, че вероятно не много хора имат възможност да четат в този блог и няма как да видят една друга гледна точка и така да си създадат по-ясна представа за случващото се. Все пак, моля, продължавайте с делото си, г-н Инджев, имаме нужда от статиите ви ние, които не умеем да виждаме добре зад завесата.
иво,както винаги се е прицилил право в десетката и, както винаги, е улучил. за съжаление освен журналистите, пишещи във в-к “седем”, стършелите и още някои талантливи изключения, всичко друго е червено и на границата на грамотността, илитерати и аналфабети, досущ като властващите, които поддържат
Ники, не им стига пипето, за да го правят.
Ака не знаехме за Оруел и Рей Бредбъри.
Ако не бяхме живели в България
през втората полвина на ХХ век.
Ако не знаехме за журналистиката
и карикатурата през първата.
Ако не знаехме кои са учителите
на съвременната журналистика.
Ако не предполагахме кой и плаща.
Познайте какво щяхме да мислим за
българските медии?
Ние живеем в тиха / без кавички / гражданска война.
Две – три части се борят с останалите. После други две-три части се бият с предишните . После…
—
Какво искате от хора, които ТРОВЯТ народа си. Съзнателно!
Вие, живеещите в чужбина не можете да си представите какъв е срива на качествато на храните тук. Няма как да си го представите.
—
Но това е фронт, създаден гениално. Левите се радват, че другите се тровят. Хората в провинцията не осъзнават или не ги интересува, че и тях тровят. По-скоро не осъзнават защото те винаги са се хранили с боклуци.
—
Познавам кухнята на българското село. Познавам и отвратителните вина и ракии, които ползват за отрязване.
—
Нормалните хора се хващат за главата и не знаят какво да правят.
След два месеца ще бъдат толкова отвратени, че и за гъби няма да отидат.
—
Така баби и дядовци, роми и други лица ще гласуват срещу нас.
И на изборите менгелчетата пак ще спечелят.
Войната е в края си. Няма да останат много нормални.
Това , което не можа да стори “режима на мрака” – ще стори сега новото поколение социалисти.
—
Вие си критикувайте Борисов.
—
Стоите си в чужбина. Четете. Напишете по няколко думи за да си измиете съвестта и изпратете парите на роднините си тук – да гласуват по съвест.
Крайно време беше за подобна статия. Медии? Пфу! Няма медии! Имам чувство, че един и същ човек (може би на щат) им пише статиите, репортажите и прочие псевдо-журналистически бълвочи….
Zo, не, че не им стига пипето, то за тази работа сърце се иска..
Uvajaemi G-n Iosifiv,
Spodeliam napulno Vasheto mnenie za Bulgaria. Nemoga samo da razbera zashto ste taka protiv tezi ot nas koito sme imali smelosta i silite da napusnem tazi strana. Siguren sum, che usiliata da uceleesh, da uspeesh i da se dokajesh v edna chujda strana sa ne pomalko a dori i poveche ot kolkoto da uceleech v sobstvenata si strana. Ne ni se surdete, che sme vidiali mnogo otdavna che v BG neshtata poradi vseobhvatnata vlast na DC/KGB I BKP sa bezvuzvratno zagubeni i nastoiashteto polojenie go dokazva. Vseki ima pravo na lichen izbor v tozi jivot i ne niamate pravo da ni se surdite.
S uvajenie,
Rumen
Фен съм на Инджев за ясния прочит и коментар на проблемите които разглежда.Трудно ми е да понасям тоя изроден политически елит с обща пъпна връв към майката БКП. Те са банално ясни, но наново трябва да бъдат обяснени, оголени. Все още има замаени, които се стряскат от “нашата партия”.Тези политици, които искат да се преборят с тая отврат трябва да сменат конституцията с Велико народно събрание и да излезем най-после от примката на тая група хора наричащи се български комунисти/социалисти.
Zdravey Ivo, pozvoliavam si da te nareka taka, kkto se obrushtahme edin kum drug vuv vremeto 1970’1973 v onazi gimnazia mejdu stocna gara i pametnika na edin velik bulgarin. No ako za teb e obidno, moga i s gospodin Indjev da zapocna.
Az sum edna ot onezi bulgari,koito stradat otdalec za zemiata, na koiato sa se rodili,stranata?- vece e trudno da se kaje zashtoto po-scoro e /krucmata Bulgaria- zitiram g-n Sugarev/, v koiato plashta naroda na shepa negodyai. Bezpolezno se okaza studuvaneto po ploshtadite,buduvaneto okolo “krepostite” na cervenite, zlatnojultite i turkoazeni vlastoimashti. Skoro gledah edin film ot mladite godini na Clint Eastwood “Cujdenez bez ime” /ili moje bi izvesten v BG kato “skitnikut ot platata”/. Pritigna v edno gradche, koeto stradashe ot nabezite i grabejite na troyka banditi.Pri tolkova mnogo muje tam nakraia toy triabvashe da gi oturve ot nasilnizite. Ne znam zashto, no dulgo vreme sled tova misleh za analga s druga troykav moyata rodina i za tolkova mnogo muje, koito roptaiat v kruchmite y nad poredata rakia, no malzina sa onezi, koito sa gotovi da jertvat neshto ot nedokazanata si mujestvenost za da premahnat “zlokobnata troyka”. Ako se nameriat trima kandidati za novata vlast kato teb /Vas/,Sugarv i Garbovski mislia ce mnogo hora shte otida do urnite za da dadat svoia glas za edna istinska promiana. Uspeh !