Не знам дали е абсолютна истина научният принцип, че в природата нищо не се губи, но е изстрадан факт постулатът, че често пъти загубата води до печалба. Драмата на протестиращите металурзи от комбината „Кремиковци“, които губят работните си места, е акуална илюстрация на тази житейска максима.
В деня на работнически протести в центъра на София в периферията на столица, тровена от десетилетия от „Леонид Брежнев“ ( както се казваше комбинатът!), настъпи направо невероятна трансформация. Бях там и видях. Нещо странно липсва в пейзажа, с който не просто сме свикнали, защото ( някои от нас ) сме израснали паралелно с него, но и направо сме се слели с него, станал е наша втора природа.
Няма го измамно красивият кремиковски пушек, възпяван от пролетарските поети. Стелеше се във всички цветове на дъгата и беше особено „впечатляващ“ по отношение на разновидностите на .червеното. Днес, в края на тройното коалиционно управление, разновидност на червената доминация в българската политика, отровният дим от комините някак тихомълком изчезна.
Гледам и не вярвам на спомените си: това ли е същото небе, което на слизане от Витиня към София стряскаше със сюрреалистичната си шарения и най – заспиващия шофьор след последния балкански хребет над Софийското поле? Оказва се, че и тук небето било синьо!?
Ето това е обратният случай на една друга истина за живота :понякога човек ( или едно общество) трябва да загуби нещо, за да го оцени ( и да съжали, че не го е оценявал достатъчно преди). Обаче се случва и да оцени загубата на нещо отровно като животворна печалба.
Странна е тази размяна на тревожност – облаците, висящи целогодишно над Софийското поле, се сгъстиха над улица „Раковски“, наричана от столичани „софийската Бродуей“ заради театрите. Работници горят чучела на червения министър Петър Димитров пред министерството на икономиката и енергетиката на „Бродуей“ и обещават на правителството „последен валс“. И това не е никаква постановка, а факт от „живия живот“ ( по Живков, а не по Станиславски).
Гръмна пушката ( това по Чехов), заредена още с първата копка в първо действие на драмата „Кремиковци“ ( не от Илф и Петров, а от Живков и Брежнев). И е някак драматургично справедливо решението тя да уцели политически точно онези, които довършват онова, което бе започнато от техните предшественици именно по политически и идеологически причини без никаква икономическа логика.
Мегаломанският проект с металургичния комбинат се роди в името на „индустриализацията“ (разбирай – милитаризацията на НРБ, в която секретни заводи бълваха безумни количества бронетранспортьори), но най – вече заради „вечната дружба“ със СССР с неговите суровини и пазари. СССР се спомина, „вечната дружба“ оцеля в доста уродлива форма на безпринципно харесване ( за което на 6 април в официоза „Росийска газета“ руският външен министър похвали София отровно, с пълното съзнание че „топи“ България пред Запада като натовска държава, близка обаче до Москва).
Всъщност „вечната дружба“ и тук доказа, че в политиката няма вечни приятели, а има вечни интереси. Така се стигна до агонията на комбината „Кремиковци“ и до прераждането на Кремиковци като Населено място.
Всичко е ясно и т о ч н о с допълнението,че тревожността се стеле над цялото Отечество,колкото и както и да се спряга глагола “натопвам”…..
Що се отнася до снега при второто валсово завъртане,дай боже да е и последно по-трайно….
Целта оправдава средствата!
Разделяй и владей!
Няма вечни приятели, има вечни интереси!
Това е положението!
Добър ден г-н Инджев, днес е хубав ден за мен. Още не вярвам, че ще спрат Кремиковци. Но ако това стане ще съм още по-щастлив.
Кремиковци и другите такива гиганти създадоха в България една класа на негодници, които продаваха здравето си за пари. Крадяха от нас и ни тровеха.
После взимаха от нашите пари за да ги лекуват .
—
Като младеж кварталния отговорник – милиционер Агайн – ме заплашваше – ще те пратя в Кремиковци !
А когато беше пийнал – при дядо ти ?
—
По-късно се запознах с хора, които работеха или са работили в Кремиковци.
Имам право да се радвам.
Ако затворят за няколко години и Левски и ЦСКА може и да се оправи малко родинката.
strahotna statia
Не мога да повярвам – те от атентата в Света Неделя в 1925 г. не се отказват, та от това ли по-незначително престъпление! Ще видите как още ще се боричкат.
Да не забравяме , че за да предадат скраб работливи роми опоскаха родината. Закона не се спазва защото само ромите могат да осигурят метал за Кремиквци.
—
Но те крадат нас – за да има работа за тях.
—
Май не сте помислили в тази посока ?
—
Метали от цяла страна събирайте !
—
Този лозунг работи много години. Има негласноспоразумение мужду държава и роми. Събирайте. Толкова е силна дружбата между Кремиковци и ромите, че вече всяка кражба се нарича – събиране.
Софи Маринова ” събирала ” бакър.
Роми “събирът ” дърва от горите на България.
Политици ” събирът ” оферти и комисионни.
Аз събирам пари за са избягам в чужбина.
А вие за какво събирате?
Др. Антоанета:
Една друга Антоанета е казала, че трябва да се ядат пасти, когато няма хляб… Но пасти да яде тя в своята аргументация, спрямо вашата.
Разбираемо е личното ви разочарование от агонията на нещото, което ви е давало хляб, (задушавайки иначе поколения човекоединици ). На това му се казва егоизъм. Не е уникален.
Но, в търсене на логиката, да ви кажа, че грешите в търсеното на подходяща (само)защита, намирайки я в отровите на многобройните автомобили в София. Те съществуват с или без “Кремиковци”. А и нямаше да са толкова много, ако столицата не беше превърната в придатък на въпросната индустрия, концентрирана тук по идеологическа прищявка на едни другари, които изсмукаха и обезлюдиха стотици села в България, за да произвеждат ( с цената на тонове отровни пушеци в менюто на “населението”) стомана за безбройните бронетраспортьори, изнасяни за приятелите ни от Иран и Ирак, вкопчени в смъртоносни съседски войни- “хитро” като търговия за момента, тъпо като стратегия за България.
Грешите в самозаблудата, че нямало уважаващи себе си държави, който да си унищожат металургията…Ама страхонтно бъркате! Мръсните производства от десетилетия “пътуват” все по на изток.
Списъкът на проспериращите ( водещи световните класации по БВП на глава от населението) държави ( предимно в Северна Европа), които отдавна не разчитат на “мръсните производства”, е твърде дълъг, за да го публикувам тук за ваше лично ползване.
Колкото до сталинизма и комсомолството, което ми вменявате, те са като вашата обща претенция за грамотност и поучаване на околните. Пишещите не знаели, според вас, как се пише скраб. Явно сте от онези пришълци от село, станали с голямо самочувствие “”цвета на соца в софийското поле- научете са как се пише кОмин, не пишете кУмин… за граматика пък въобще няма да придирям, защото няма пълен член, който да не бъркате.
Щях да се отнеса към вашата драма с разбиране, ако не беше агресивната ви претенция да учите другите от позицията на “по-учена”..
Ей такава “Ентелегенция” ни ръководи и днес!