Главорези(л)

Поредният пропаганден резил, замислен като реклама на уменията, възможностите и загриженостите на Г.Първанов ни поднася в. „ 24 часа“ в броя си от 8 април 2009 г. Като притопля известната вече новина за разговор на Г.Първанов с лидерите на Испания и на САЩ Сапатеро и Обама на межднароден форум в Истанбул, официозът прави комичен опит да я разкраси.

По липса на снимка от разговора на „неплануваната среща“ ( тя ако беше планувана, фотографите и операторите щяха да бъдат планувани, возени и доставени по обичайния за рекламните кампании на властта ред), всекидневникът ни показва заедно само онези, които са заинтригували световните агненции – предсказуемо, това са Обама и Сапатеро.

Но „24 часа“ не унива. Над загрижените физиономии на разговарящите е монтирана не по-малко притеснената мълчалива гримаса на самия Г.Първанов. И понеже той мълчи, от негово име се изказват анононимни подмазвачи. От тях научаваме, че Обама и Сапатеро били научили за драмата с отвлечените моряци от Г.Първанов. Но той не само ги уведомил, но и така ги впечатлил с уведомлението, че Обама веднага разпоредил да му доведат съветника по националната сигурност Джеймс Джоунс и тутак си му казал да му приготви доклад по въпроса.

Направо се чудя как подмазвачите не са измислили по този повод нещо от рода на „Първанов дава газ на US президентски съветник“, „ Или БГ главнокомандващ издаде команда на щатски президентски съветник“.

Най – вселата част обаче, както често се случва при тези натегачески постановки, се съдържа в текста, поясняващ неяснотите на снимката. В него се твърди, че фотографът на Ройтерс е снимал двете световни политически звезди именно докато обсъждат кризата с моряците след като били уведемомени за нея от Първанов. От това твърдение, ако го приемем за достоверно, излиза, че Първанов не е пожелал да се увековечи на кадро в тази компания ( защото как да си обясним осведомеността на вестника за същината на разговор, на който дори и самият уведомител за кризата не е присъствал, защото разговорът се е състоял СЛЕД като е уведомил двамината – трябва да е бил там и да е съобщил на вестника за какво си говорят, но го няма в кадър?!).

Толкоз за кризата с пиратите, за които на същата страница се твърдят едновременно две неща: че „никога не убиват, интересува ги само плячката“, но и същевременно същите тези почти миролюбиви пирти биват наричани само ред по- долу „главорези“ ( с позоваване на „Тайм“). Тази глупост е точно като онази, горната, в която просто логиката за нищо я нямат ( както и читателите – те се предполага да слабоумни)

Колкото до кризата на доверие, която предизвикват такива пропагандатори към самите себе си, тя лъсва с още тъжни смешки. Като отразяват ( този път „планувана“ по всички правила на обслужването на властта) визита на министър- майор Емел Етем в САЩ ( ех, пуста Америка, като магнит ги влече нашите железни другари и другарки ), същият вестник дава трибуна на на Етем. Виждаме я радостната да се покаже ( макар фотото да не казва нищо, може да е направено във всяка стая на всяка страна по света) и четем как ни дарява със следното умотворение за нов вариант на взаимноучителната метода от 19 век в гарбовско:

„..малките ще разказват на възрастните наученото, защото по-големите предпочитат да гледат сериали или шоупрограми“.

Ето така, чак от Америка, госпожата ни съобщава как ще се научим да се спасяваме от бедствия и аварии – като ни обучат първо децата, а след това седнем да ги слушаме, вместо пред шоупрограмите ( може и вместо тези на властта). Как ще се спасим от самата Етем, не е ясно. Тя със сигурност пак ще бъде номинирана за депутат и със същата сигурност ще си я изберат да ни командва, ако се докопа до някоя управляваща коалиция.

Ако има нещо изнендващо в моментната снимка на състоянието на пропагандата, това е, че колажът от снимката на Г.Първанов, пришита към Обама и Сапатеро, не е разигран по обичайния за такива случаи начин и в другите официози ( както беше преди седмица с т.н. „семеен излет“ на Сергей и Елена). „Труд“ се отчита само с толямо заглавие, според което „Чарът на Станишев е коз в кампанията на БСП“.

„Стандарт“ (о, небеса!) , трябва да се отбележи това справедливо, е забелязал, че един български политик ( Асен Агов) е утвърден за вицепрезидент на Парламентарна асамблея на НАТО. Това е международна позиция, каквато българин не е заемал и фактът звучи още по-интересно, след „сребърния медал“ на Соломон Паси в състезанието за генерален секретар на НАТО ( една провалена по дефиниция кандидатура, но пък проглушила ушите ни – нали Паси е все пак част от управляващите). Невероятно , но факт: „Стандарт“ публикува снимка на опозиционера и вече натовски вицепрезидент, заедно с цяло изречение от 10 думи към нея, в което няма нито подигравка, нито заяждане!

Така че, никой да не смее да твърди, че тук няма плурализъм и равнопоставеност: ето в такова съотношение и с такива средства ще се води и самата предизборна кампания. Друг е въпросът, че автокомпроматите на пропагандаторите ( както , впрочем и компроматите, доказано е вече толкова години) не формират обществено мнение. Май формират само едни финансови потоци от едни черни каси в едни черни ( като „антипод“ на жълтите) вестници.

8 мнения за “Главорези(л)”

  1. Когато за пръв път чух думата ИБРИКЧИЛЪК, дълго разпитвах какво значи ибрик, ибрикчия и т.н.
    Сега без да разпитвам знам със сигурност, че има и вестници ибрикчии.
    П.С. И без това стана доста модерно да се вмъкват в ежедневния език турцизми, АДЖЕБА например (любима дума на парламентаристите от целия политически спектър).

  2. Около шума край Босфора с Обама и Сапатеро, ми идват на ума думите на Салмън Чейс: “Бих предпочел народът да трябва да се чуди,защо не съм бил д о с е г а президент,отколкото защо съм!”

  3. Наистина ли Асен Агов е новият вицепрезидент на НАТО? Ако това е така, то това е страхотно за България! Може би не съм разбрала добре?
    Моля, ако може дайте повече информация, никъде нищо не се казва по въпроса, а това не е каква да е работа.

  4. Към Росица:

    Не, не е вицепрезидент на НАТО, а на Парламентарнта асамблея на НАТО – политически орган на организацията. За да бъдеш избран на такъв пост, няма нужда да те номинира твоята държава – трябва колегите ти от НАТО да са го пожелали.
    Може да звучи всякак, но моя милост беше номиран за вицепрезидент на Асоциацията на европейските агенции през далечната 1992 г., но тъй като тогава имаше номиниран още един кандидат ( директорът на германската атенция ДПА) и имаше опасност от известно напрежение при гласуването и разделяне на организацията, аз се отказах доброволно в негова полза, за да не ставам причина за бепрецедентен раздор ( в историята на асоциацията не беше избиран на такъв ръководен пост представител на Източна Европа). Това се прие с бурни аплодисменти и с ангажимент на следващата година да заема този пост при ротацията. Съответно през 1993-та кандидатурата ми беше издигната от 4 директори на западноевропейски агенции, само че…бях уволнен като директор на БТА и България така и не сдоби с една престижна позиция. Доколкото ми е известно, моят наследник ( когото не искам да го споменавам поименно, вече е покойник), монтиран на шефското място в БТА като предложение на ДПС, така и не е отишъл на годишната среща на Асоциацията – какво да прави там без преводач и без аргументи да обясни ставащото в България.
    Малко се отплеснах в спомени, дано ми е простено…

  5. Г-н Инджев, благодаря за разяснението. Наистина съм изключително изненадана от факта, че никой у нас не благоволи да оповести тази новина /занимават ни с какви ли не идиотщини…/. Много жалко, че държавата ни представлява някаква карикатура на държава. Всъщност искам да поясня, че отлично знам на какво са способни комунистите и въпреки това всеки път отново и отново съм изненадана. Г-н Инджев, не бих искала да звучи много по женски това, което ще кажа, но наистина искрено се разгневих, когато заради Гоце ви отнеха публицистичното предаване, мисля, че много хора го следяха /едва ли всички могат сега да следят блога ви, което е много жалко/. Жалко и за другата загуба на вицепрезидетство /за нея не знаех естествено/ – дано някой ден България успее да се промени в положителна насока и хората да могат да се радват на труда си и на плодовете на труда си. Желая ви здраве и творчески успехи от все сърце. /извинете многословието ми, моля./

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.