Какво е дереджето под фереджето на властта?

Интересен сюжет с мирис на арабски петролни милиарди може да се проследи в днешния български печат. Два всекидневника посвещават обширни материали на навлизането на големи капитали от района на Персийския залив през парадния вход на българската власт. Да, именно като функция на властта в София, а не просто спонтанно и на основата на чистия бизнес интерес.

Познавачът на арабския свят Георги Милков прави във в. „24 часа“ портрет на харизматичния шейх Хамад бин Халифа ат Тани, Емир на Катар и припомня мистериозната му ( посредническа, както се предполага) роля около освобождаването на българските медици от либийския затвор. Но по – важно е друго: според автора емирът имал големи планове за инвестиране в България и то не в какво да е, а в енергетиката. Имало дори вероятност по този повод да дублира предстоящото си официално посещение с още едно – в края на април, по повод енергийния форум в София.

Извън авторския текст се мъдри редакционно каре, в което, в контраст с разкрепостения тон на Георги Милков ( той, впрочем, си „позволи“ да препредаде от Мексико като пратеник на изданието шегичката на Първанов пред неколцина българи, че щял да се откаже от политиката по указание на жена си, та се наложи после цензурата да преработи броя без тази част от кореспонденцията, появила се във вечерното издание в София), се преминава към същинската част- към откровеното подмазвачество на президента Г.Първанов.

От редакционното каре научаваме, че катарският монарх е бил очарован лично от Г.Първанов по време на посещението му в столицата Доха през ноември 2007 г., когато между двамата „възникнали симпатии“. Благодарение на това сега с предимство щяло да бъде отворено българско посолство в Доха.

Другият чаровник във властта ( в. „Труд“ ни съобщи в заглавие преди седмица, че БСП щяла да разчита на чара на Станишев за изборите) пък е описан още по – подробно като централна фигура в привличането на капитали от Оман. В разследване на Юлияна Бончева се проследват нишките ( да не кажем „златните вериги“), които обвързват лобитата на премиера и на Доган с многобройни и многомилионни проекти из цяла България. В София, в Боровец, в Созопол, Варна, Девня, Бургас и в…“Новера“, нашумялата ябълка на раздора , цъфнала насред софийския боклук, прозират парите на Оманския резервен фонд, създаден от Султан Кабус за инвестиции в чужбина с огромните приходи от петрола.

Обръчът от имена, които също така прозират около апетитните проекти, включват бившия номер две в Мултигруп Стоян Денчев( а казват – фактически „мозък“ на групировката), Ирен Кръстева и Делян Пеевски ( вездесъщите майка и син) и принудения след скандал да напусне МвНР Феим Чаушев.

Паралелният прочит на двете публикации оставя впечатлението за интересно допълнение към пазеното в дълбока тайна от публиката съперничество между настръхналите в схватката за влияние властови центрове – състезават се за благоволението на големи парични потоци от държави, които „ не дават отчет на никого“ за произхода на инвестициите си, както се загатва в една от статиите, в която също се намеква за комисионните, произтичащи от тази безотчетност.

Щеше да е прекрасно, ако наистина нашите талантливи управници привличаха щедри инвеститори със силата на своя чар. Че има нещо „лично“ в този сюжет, това е сигурно. Но явно не е много за разправяне. Иначе щяха ли нашите чаровници да скромничат така необичайно за заслугите си?