Насред страстната седмица президентът Г.Първанов се направи на по-безпристрастен от когато и да било. Обяви, че връща поправките в изборното законодателство за преразглеждане в НС, но само в частта им за двойно увеличената бариера, оставяйки обаче без коментар възможността нововъведението за мажоритарни кандидати да облагодетелства БСП и ДПС.
Главнокомандващият явно си мисли, че е уцелил с един изстрел три заека- демонстрирал е бащинска национална надпартийност ( след като се възмущава от изкуствено създаваните пречки пред синята антикомунистическа коалиция чрез бариерата от 8 процента за коалиции), а в същото време оставя мажоритарните бонуси на близките до сърцето му БСП и ДПС. И въците ( в управляващи овчи кожи) сити и (жертвеното опозиционно) агне цяло!
Нама здравомислещ човек, който да не си е задал въпроса, по каква логика БСП и ДПС налагат силово промяната за предизборната бариера за коалиции ( разбирай Коалицията от омразните СДС и ДСБ), при ясно заявеният ангажимент на президента да наложи вето върху такова решение. Нима в двете централи не са знаели какво ще последва? Или пък изпитват Г.Първанов?
Според оценката на коалиционния им партньор във властта НДСВ ( който не ги подкрепи в откровената предизборна агресия срещу синята коалиция), с ветото си президентът е поел ролята на „мнителен защитник на плурализма „ ( така се изказа депутатът Станимир Илчев). Дали обаче не е по-подходящо да се каже „мним“, вместо „мнителен“? Защото ако беше автентичен, а не мним защитник на плурализма, президентът щеше да атакува и т.н. мажоритрен елемент, които без съмнение дава предимства на сегашния тандем БСП-ДПС. С отказа си да го направи Г.Първанов се изявява като „половин демократ“ .
Фарсовата ситуация обаче се откроява като такава най-вече след първата реакция на БСП. Говорителят на партията Ангел Найденов нарече решението на ( бившия лидер на неговата партия) Г.Първанов „ израз на последователност“. Звучи като „ благодарим ти, тате, че ни биеш, когато си заслужаваме боя, че да станем и ние хора като теб!“.
Известно е, че червените се представят за най-ревностните пазители на православието. Знаем това от намесата им в църковните дела – винаги на страната на онези, които припознават като близки в споровете между архиереите. Но този път наистина се направиха на повече католици и от папата в позата на благодарно подлагащи другата буза, след вразумяващата плесница от президентската десница.
Неизповедимите пътища Президентски Го доведоха до вето върху едно от своеволията на чедата му, но това едва ли ще ги избави от греха , в който от прекалено хитруване се набутаха сами- в желанието си да сразят с един предизборен удар врага, те сами го посочиха и така му помогнаха да се утвърди като автентичната тяхна алтернатива. С което, най-после , приключи схизмата „кой е по-по-най“ в лоното на дясното относно евентуалните съмнения от кого най-много се опасяват другарите от ДПС и БСП. Веднъж допуснали това да се случи, трудно ще върнат духа в бутилката, пък ако ще и самият Свети Георги на президентски троянски кон да се намеси за убиването на опозиционния змей със загриженото си конституционно копие.
“…пък ако ще и самият Свети Георги на президентски троянски кон да се намеси за убиването на опозиционния змей със загриженото си конституционно копие.”
🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
Превъзходно! Цялото есе и най-вече финалът.
Здравейте! Между оправданите, но безкрайни нападки към глупости на главнокомандващия, обърнете внимание на материала “Дали САЩ са новата Русия?” (http://banks.dir.bg/2009/04/15/news4306649.html). Заслужава си размислите за това “къде е заровено кучето?”. Повтарям, че точно споменатите “недъзи” също позволяват и подпомагат виреенето и на наши безскруполни политици – близки и далечни техни “ценностни аналози ги хранят”. “Ценностите” са описани от американеца Саймън Джонсън в споменатата статия.
Играят го доброто и лошото ченге.
Гоце май просто си изми ръцете…
Между другото авторът на
http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/04/15/705865_dimitur_dimitrov_beshe_prieta_nai-prikanvashtata_kum/
има УНИКАЛНО попадение:
Коалиция “ИБРИК”
🙂
Иво, ако “Първанов ако тръгне по вода, ще го обвиниш, че не може да плува”. 🙂
Леко пресоляваш манджата от към пристрастност, дори Ловджията да ми е противен по дефиниция. Лично аз не намирам нито едно политическо решение за самарянско, за каквито ти често настояваш. Но това му е единствената смислена постъпка на Лесничея. Защо пък да не я наречем такава?
Поздрави,
Ангел.
Г-н Спасов, нищо пристрастно няма в текста на г-н Инджев, обратното, отново е брилянтен:))). Като т.нар. ни “президент” е по-католик от папата, що не върна целия закон, който е и противоконституционен, и антидемократичен, и нарушава гражданските ни права (напр. защо моят глас тук, в Сф е 6 пъти по-малко ценен от гласа на баба Тодорка от Горно нанадолнище?) Та кое му е пресоленото?
Имам грозното усещане, че тия правят всичко възможно да ни изкарат на улицата още предизборно. Трябва да си зорлем признат (и документиран) пациент поне на 4-ти километър, та да предизвикваш всичко живо (вкл. и апатичното) срещу си.
Ей туй не мога да схвана – дебилни ли са, уплашени ли са, или, което още по-страшното – нас броят за дебилно кротки и безмисловно-апатични по природа. Казано е отдавна, забрани/ ограничи нещо, за да го популяризираш. Това ни е просто в човешката природа.Ма кой да чете книги (освен Под игото), стига им и един наръчник на политагитатора или както там се е казвало, от Сталиново или Гьобелсово време.
И, накрая, Г-н Инджев, реплика към Вас – браво за основната теза на текста ви, произнесена гласно тук, в блога – че в крайна сметка това е легитимиране на автентичното дясно (или казано иначе- как да легитимираме нещо, като го забраним/ограничим). Но, какво правим/ правят с “Голямата уста” – Юруков и другите Юди, които явно “четат” демократичния принцип “малцинството приема решенията на мнозинството” както дявола Евангелието – имате ли идеи, предложения тази безумна говорилня да спре. Или да ги оставят да си плещят, щото е Страстната седмица.
Писна ми от фарсово-сатанинска символика в “реалния???” политическия живот, която, в крайна сметка ще платят децата ни някой ден. То не беше почистване за Лазаровден и миене за Цветница (у, какъв символ – осъществилите атентат в църква в нач.на 20 век са загрижени за духовния и естетичния комфорт на миряните:))), то не беше отказ от регистрация на СДС на рождения ден на М.Димитров, или пък приемане на изборния закон през Страстната седмица. Стига вече, на всички ни горчи в устата от толкова правителствена загриженост – като на малко дете след злоупотреба със сладкиша “турска баклава”
Ако не желаете ново ТУРСКО РОБСТВО гласувайте против триглавият змей. Всички други варианти ще бъдат по- добрият начин да живеете от колкото този…бъдете сигурни!
p.s.В Дубай ядът баклава и не са били под турско!
Защо мислите, че се е загрижил за плурализма точно в лицето на новосформираната дясна коалиция? “Ветото” е по-скро грижа за близката до сърцето (и интересите) му коалиция “Напред”.
“И вълка сит и агнето цяло” си има продължение и то е.. “горкия овчар”. Горкия български народ е изядения овчар..
Честит рожден ден г-н Инджев. Още повече успехи в будителската ви роля и много хубава моменти с тези, които са близки на сърцето ви.
Дали т.нар. мажоритарен избор няма да обслужи др. Първанов. Чува се, че неговите приятели от инициативния комитет за втория му мандат ще се включат активно. Напр. Проф. Николай Овчаров в Търговище!
Г-н Инджев,
Честит Рожден Ден!
И въците ( в управляващи овчи кожи) сити и (жертвеното опозиционно) агне цяло!
Нама здравомислещ човек, който да не си е задал въпроса, по каква логика БСП и ДПС налагат силово промяната за предизборната бариера за коалиции ( разбирай Коалицията от омразните СДС и ДСБ), при ясно заявеният ангажимент на президента да наложи вето върху такова решение.
има две правописни грешки
@ ilieva
а) Ветото на президента е в полза на Христо Ковачки
б) Ветото на президента е полу-демократично решение в ущърб на коалицията.
в) Ветото на президента е справедливо решение върху демократични принципи.
Избери си а) или б). И двете са верни. Опитът ми беше да ги четем и двете, а не само първата или втората.
Чисто прагматично погледнато, резулатат от всичките е един и същ. Да изискваме непременно в) е наивно. Опитах се да се радвам на врабец в ръцете отколкото на сокол в небето.
Поздрави.
“…в желанието си да сразят с един предизборен удар врага, те сами го посочиха и така му помогнаха да се утвърди като автентичната тяхна алтернатива.”… Нещо не съм съгласна! Ясно е, че тази част от опозицията им е най-плашеща, но не е ли това т.нар. “план в плана” – т.е. ако посочим точно тези за главна опозиция ги легимитимираме като нашата абс. алтернативна – на 180 градусовия край на квадранта. Задавам си въпроса: “С какво точно ги плаши точно тази опозиция? Колко са й дълги зъбите? Каква й е предизборната стратегия?” Изобщо ми се губят. “Къде им е електоратът в малките центрове? Как ще ги мотивират да гласуват за себе си? Каква им е финансовата платформа?” Е? Предишният им /наш и мой/ електорат се изниза в чужбина и от онзи милион на “Цариградско” не останахме много.
А иначе наглостта на комсомолския мозъчен тръст е добре ми познат. Като видях Андрей Бунджулов – надменно да ми обяснява нещата от живота в политическата сфера от екрана в “Панорама” – се вцепених и погледнах календара… “Благодаря”, че ме подмладихте с 20 години! Не ща такава участ! Искам напред с напредналите от Централна и Източна Европа!
http://news.ibox.bg/opinion/id_1356923527