Природен или сълзотворен газ?

Главните герои в газовата препирня с руско-български адрес дават газ, натискат педалите и излитат в нова орбита на очерталия се скандал с конференцията в София почти като във вица за пилота, който закъснявал за работа и спрял на автостоп „Трабант“, подстрекавайки шофьора да натисне педала докрай. „Да не искаш да литнем“, възкликнал човекът зад волана. „Ти само го отлепи от земята, а после ми предай управлението“, отвърнал летецът.

По коя земя стъпват и в кой свят живеят българските домакини на енергийниата среща в София, става все по-неясно. Защото самите те явно са се хванали за главата и вече не знаят как да лавират между шамарите, в които се набутаха от прекомерната абмиция на патрона Първанов. Ясно е само, че ритникът на Путин запокити Първанов в обратната посока на онази, на която той се надяваше – вместо в международните висини, в дерето на зле прикрития провал.

Събитията, след отказа на Путин да уважи инициативата на българския президент, се развиват стремоглаво. И вече никой не се опитва да отрече конфузната ситуация. В пълен противовес с бодрия и леко хашлашки тон дори, с който „Труд“ преди два дни се опита да подготви публиката за неблагополучията на срещата в София, днес от същия автор четем тежки думи – че „още преди да е започнала, е на път да се провали безславно“, че само „малък процент“ от поканените 28 държавни и правителствени глави ще дойдат, че от кавказкия регион само грузинският премиер Ника Галаури ще се появи тук, че Саудитска арабия ни се сърди ( защото изобщо не е поканена), че САЩ са представени на ниско ниво.

В тежко противочечие изпадат версиите за това какво предстои като конкретен резултат. В интервю за „24 часа“ Г.Първанов прогнозира, че на Сергей Станишев ще му е трудно „ в рамките на кратката си визита в Москва ( ден след софийската среща) да стигне с домакините му до взаимно приемливо решение“ за подписване на договора за пренос на газ „Южен поток“.

На обратното мнение обаче е руският енергиен министър Сергей Шматко. Цитиран от „Труд“, той смята, че документите ще са готови за подписване в Москва. А Елена Поптодорова, бившият ни посланик във Вашингтон, заяви пред БНТ, че не знае какво ще се случи, но все пак ( съзнателно , или не) заложи на Шматко, изтъквайки, че един енергиен министър знае повече от един дипломат ( като нея, но това означава също и повече от един президент, като Първанов).

Аз също залагам на Шматко. Неговият предшественик на поста Христенко се надсмя над твърденията на колегата си Петър Димитров миналия януари, който тръбеше тук за постигнати в „сталинградска битка“ отстъпки от руската страна на преговорите за „Южен поток“. Никакви отстъпки не сме правили, заяви безцеременно за руските медии по същото време Христенко. И беше прав.

Като един истински русофил се подписвам също и под още едно изказване на руски заслужил деец на прородно газовата кауза на своята родина, заместник – председателя на руската Държавна дума Валерий Язев, изветен като човекът на „Газпром“ в законодателния орган. В израз на зле прикрито презрение към напъните в София да бъдат решавани стратегически въпроси, той заявява :“ Сериозните решения се взимат в Брюксел“.

А след като „Газпром“ смята софийската среща за несериозна, не бива да се учудваме, че и Путин се отнесе към нея като към селска вечеринка, която избра да не посети в последния момент, въпреки че покрусените домакини бяха готови да го посрещнат с хляб, сол и „доктор хонорис кауза“.