Газов анализ и ядрен синтез на руския “стимулиращ” интерес

Последният път, когато ляв български политик загуби доверието на Москва, в София бяха задействани наказателните процедури на петата колона и провинилият се беше отстранен. Така си отиде от партийния връх Жан Виденов, който след това беше принуден да се откаже и от премиерския пост. Той си беше позволил да не се съгласява с руските претенции върху собствеността на газопреносната система в България и така натисна спусъка на интригите, довели до мобилизирането на неговите противници в партията.

Повтаря ли се у нас историята, макар и на фарса с внезапната „ еманципация“ на управляващите троянски коне от руски юзди да е трудно да се повярва?

При последното си посещение в Москва президентът Г.Първанов се обяви против „посредниците“ в бизнеса с преноса на руски природен газ. Още тогава стана ясно, че потоците на големите пари, свързани с енергетиката, търсят промяна в досегашното си русло. Едва сега Г.Първанов сметна за необходимо да ни уведоми, че макар да е бил на посещение във връзка с годината на България в Русия, през февруари му се е наложило да води трудни разговори за газа.

Днес, на пресконференция в София след края на енергийния форум за природния газ, Г.Първанов направи нова крачка, която повдига въпроса за пренареждане на приоритетите му по трасето с Москва ( където нещо бълбука и между скачените съдове Медведев -Путин) . „Много моля „Газпром“ да не определя с кого ще си контактува България. Много моля нашият суверенитет да бъде зачетен“, заяви той. И отново даде да се разбере, че българските тръби не могат да станат руски, както настоява „Газпром“.

Интересно, ще си ходи ли Първанов от властта, подобно на Виденов?

Живков си отиде, когато Горбачов оттегли от него подкрепата си. Същото се случи и с Виденов, осиротял спрямо бащицата Елцин. Какво пречи на Путин да смени Първанов?

Въпросът е логичен, но трябва да се признае, че има някои разлики при аналогията с миналото. Първо, Първанов е президент и ролята му в практическото решаване на големите икономически въпроси е доста ограничена, което не го прави толкова важен, че с него да си „цапат ръцете“, ако наистина е проявил непокорство.

Второто обстоятелство, което различава днешния ден от „традицията“ Кремъл да сваля изхабените си протежета от българското управленско троянско седло , е принадлежността на България към ЕС и НАТО. Москва вече даде израз на раздразнението си от ролята на Брюксел в изграждането на българската позиция. Дипломатично, но достатъчно твърдо зад българската независимост, застана и председателят на ЕК Барозу. Избра да го направи от софийската трибуна, заявявайки, че Брюксел „инвестира в енергийната независимост на България“ ( трябва да е прозвучало вбесяващо в Кремъл).

Трето, може би не по-малко важно обстоятелство, е една хипотеза, която произтича от явната преориентация на Г.Първанов като рекламно лице на АЕЦ „Белене“. Дали пък в самата Русия няма съперничество между ядреното и газовото лоби? Ако е така, значи Г.Първанов се е подслонил под крилото на онези, които , по думите на руския енергиен министър Сергей Шматко, казани в София, искат да направят строителството на централата „необратимо“.

АЕЦ „Белене“ е нещо повече от изграждане на „военна база“. Едно военно съоръжение може да бъде изоставено и дори демонтирано относително лесно и бързо. Докато „мирният руски атом“ в Белене води след себе си армия от руски специалисти, огромни за мащаба на България руски държавни инвестиции ( които правят Москва собственик, преди да бъдат върнати ). И което е по-съществено – предопределя не само още по-здраво обвързване на България като руски троянски кон, но и създава европейски прецедент с пробив на руска ядрена технология за производство на електричество в държава от ЕС.

Тези компоненти на московския интерес прозират синтезирано в настоятелната руска щедрост на всяка цена да отпусне кредит за АЕЦ „Белене“. Насред световна финансова криза, която намали драматично търсеното на руските суровини, техните цени и постъпленията в руския бюджет, министър Шматко буквално тика в ръцете на София милиарди с подкупващото уточнение, че това щял да бъде „стимулиращ кредит“.

Че освен политическите в цялата тази игра присъстват и материалните „стимули“, е ясно. Г.Първанов обаче се опита да ни убеди на пресконференцията си, че мисли само за бъдещето на България, защото това, което се решава сега, „ще се осъществява от други, а ще се ползва от трети“. Нищо , че това бъдеще се очертава като откровена колониална зависимост на българската икономика от Русия по отношение на ключови сектори от енергетиката.

И, разбира се, нито дума за комисионните, които се плащат още при подписването на договорите.