В желанието си да се хареса на конкретната аудитория Сергей Станишев за пореден път показа, че е готов да й каже онова, което и е приятно да чуе, разкривайки нови и нови „лудории” от детството, юношеството си и …от изобщо.
Досега научихме от тези откровения, че е бягал от училище, за да ходи на ски ( нещо, което по неговите спомени едва ли не е било обичайно, а не характерно за някои доста разглезени дечица на управляващата червена върхушка). На въпрос на „24 часа” пък днешният премиер неотавна си спомни как и той бил грешен, бил давал подкупи на пътя.
Пред ученици в столицата сега, доволен да бъде отново и отново пред камерите в „непринудена” ( разбирай предизборна) обстановка, той вече конкретизира по темата за училищните си „подвизи”- избягал от час по история. Колко символично, че такъв беглец пише на наш гръб историята на България!
Човекът не е в час и днес. С това откровено подмазване, чрез което рекламните агенти на властта му градят облика на соцлидер с „човешко лице”, доста родители би трябвало да се запитат, при такъв прочит на ролята на вожда, що за лидерство има днешната червена партия.
Впрочем тази склонност на премиера да се нагажда към вкусовете на аудиторията би трябвало да се провери и, да кажем, пред войниците. Ще бъде интересно да чуем защо е избегнал казармата. В условията на дебат за ролята на брака не е безинтересно да научим също и как така бяга от законно съжителство, от създаването на семейство, което по дефиниция означава отглеждане на деца. Защото съжителството, дори и да е най-мотивираното и оправданото с любов, всеотдайност и каквото още се сетите, е всичко друго, но не й семейство, докато не се появят в резултат на това продължители на човешкия род.
Не става дума да му придиряме за слабостите. Въпросът е как един политик удобно наглася света към себе си, вместо да отговаря на истинските въпроси, които животът повдига. Което е ярък пример за фалша, в който подложената на тези експерименти държава живее.
Е, хак да ни е ако ПАК гласуваме за тях…