Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров допусна необходимост от корекция в бюджета – разбира се, след изборите, както изрично уточни. В интервю за Би Ти Ви той направи този намек с думите „бюджетът не е свещена крава”.
Що за животно е всъщност точно този бюджет? Свещена, луда или дойна крава?
Само допреди месеци беше крава за разплод. Раждаше излишък, особено по отношение на червения ентусиазъм, с който изкуствено го оплождаха колкото и борсата да вървеше на червено. В неговата плодовитост се искаше от нас да вярваме като телета.
После бюджетът стана дойна крава. Изцедиха предизборно от него субсидии за общински проектчета, за ведомствени жилища на военни и за много милиони, с които се налага де се компенсира престъпната управленска некомпетентност , довела до замразяване на калкулираните вече като част от стопанството траншове европейски субсидии.
А дали пък бюджетът няма да се окаже заразен от луда крава, както предвиждат експертите на МВФ?
Болестите, както се вижда от свинския и птичия грип, не познават граници и това се отнася с пълна сила до вируса на придобитата бюджетна свръхдостатъчност, която пред очите ни започва да мутира в криза за пари. Телешкият възторг е на свършване дори и в претъпканите с него складове на властта.
Остава обществото да се пребори с кокошата си слепота и да забележи фактите – такива, каквито са , а не каквито ни ги сервират като на овчедушен добитък в нашата държава, управлявана като „Животинска фирма”, почти по Оруел.
След Хрушчов – първа – Дубчекова Чехосоловакия,посегна на утопията!
Но на новопройзведения “знатен” партиен елит в “животинската ” ферма България се услади:
– и битовото благоденствие по дълбоко погрешния път с участието на непроверени,освен “уставно” “верни” съмишленици;
– и посоката с участието и на човешки сенки и само на “свои” също верни,като милиционерски и полицейско-съдебни-медийни стрктури;
– и перфидното “миниране и скопяване” на правото да се мисли,преценява реално или избира с истинска Вяра в трайните човешки ценности проверени от живота,във времето и географското пространство;
– и страхлевият отказ,да се намести на други релси отдавна дерайлиралият по тези на комунизма “отечествен” влак;
– и разбира се не на последно място собственото ни увреждане като племе,да сме и “ококошинено” слепи и да се самодовършваше от завист и с у е т а, к о е т о бе най-големият исторически
грях на “управляващата демокрация в сини одежди”,дори когато й се подаваше ръка!
– Утеха би било поне,сега,да се е поучила и в по това сте прав,
макар и “овцедушието” ни да не е в цвета,а в “разплода на утопията!!!!”
Само,че процесите с п а т о в а равносметка,няма да са утешителни,ако светът види,че у нас часовниците са спрели!!
Брилянтна алегория! Развеселих се на “празника” за малко, защото това, което се задава от нашата си криза е кошмар!
Една малка поправка – “Животинска ферма”, не “фирма”.
Продължавайте г-н Инджев, България има огромна нужда от хора като вас.
Към Деси:
Благодаря, но “грешката е вярна” – не случайно казвам “почти по Оруел”…Тук ни управляват с претенциите, че ще ни оправят я за петилетка, я за 800 дни ( като фирма, по определението на Сакскобургготски)!