Какво става със свободата на медиите в България?
03 Май 2009
Днес, на световния ден на свободата на пресата 3 май, имаме удоволствието да обявим инициативата ни за среща, посветена на проблемите на свободното слово в България. Тя ще се състои в София на 26 май 2009 г.
Според годишния доклад на “Репортери без Граници” за 2008 г. европейска България се намира на 59-то място в класацията за свободата на пресата, след страни като Мавритания, Того и Мавриций. В специален доклад, без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС, организацията прави подробен анализ на проблемите и препоръчва европейски натиск за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България очевидно не е.
Подобни изводи прави и американската организация “Фрийдъм Хаус”, според която България е сред страните с частична медийна свобода. От страните членки на ЕС частично свободни са единствено родината на мафията Италия, Румъния и България.
Факт е, че след 20 години демократичен преход всички страни от бившия съветски блок успяха да постигнат пълна медийна свобода, освен Румъния и България, където ситуацията даже се влошава.
[chuk] Днес в “европейска” България е възможно да те пребият зверски и дори да те убият за това, което мислиш и говориш, както показват случаите с журналиста Огнян Стефанов, пребит с чукове, и с хроникьора на мафията Георги Стоев, застрелян на централно място в София след като пожела да свидетелства пред прокуратурата срещу престъпни босове.
В България съдът налага многократно по-високи глоби за набеждаване, отколкото за пране на пари. Многобройни са случаите, когато след публикация на материали, разкриващи корупция и злоупотреби, издателите са притискани чрез съда за клевета, вместо прокуратурата да се самосезира и да разследва изнесените факти.
Съвсем наскоро директорът на проучвания на “Фрийдъм Хаус” Кристофър Уокър заяви, че е “удивен от безнаказаността, с която се подтиска свободата на словото в България”.
Ние сме удивени също така от пасивността на българските държавни институции. Предложихме тази тема да стане част от дебатите на медийната среща, организирана от БТА от 17 до 21 май в България, но получихме отказ.
Преди година БТА организира медийна среща в Мадрид под патронажа на президента Първанов, на която централни фигури бяха близки до властта олигарси като рекламния монополист Красимир Гергов. Тогава български журналисти и издатели от чужбина протестираха остро против формата на срещата и припомниха истинските проблеми на българската журналистика: натиск и зависимости от властта и сенчестия бизнес, автоцензура, липса на солидарност и незачитане на етичния кодекс.
Година по-късно същите проблеми са налице и са още по-актуални след скандалите със затварянето на сайта “Опасните Новини”, покушението над Огнян Стефанов, разработката “Галерия” и опитите на кръгове във властта да окупират ефира и печатните медии чрез фаворизиране на една определена медийна група.
[kerleroux] Затова днес, на световния ден на свободата на пресата, ние каним всички свободомислещи колеги журналисти, блогъри, общественици и политици на среща с друг формат, на която ще говорим открито за проблемите на журналистиката в България, ще посочим поименно враговете на свободното слово и ще призовем за справедливост.
Призоваваме представители на прокуратурата, които да дадат публичен отчет за това докъде са стигнали разследванията по престъпленията срещу свободата на словото:
– атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
– заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
– нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
– убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
– опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Oгнян Стефанов.
Призоваваме директора на ДАНС Петко Сертов да каже какво става с публично обещаното пред международни организации разсекретяване на делото “Галерия”.
Призоваваме колегите, които могат да свидетелстват за механизмите на потискане на свободното слово да ги оповестят публично на тази среща, която ще има и международен отзвук.
Призоваваме партийните лидери да застанат пред нашия импровизиран трибунал, да дадат гаранции и да предложат законодателни мерки, за да не се превърне България в балкански вариант на путинова диктатура над медиите.
Атанас Чобанов, издател на сатиричния сайт “Рога и Копита”
Даниела Горчева, издател на списание “Диалог”
Коста Стефанов, редактор на Кафене.нет
Иван Михалев, журналист, носител на награда на Европейския парламент за журналистика
В своето си време съм имал опит в укрепването на държавността като силна централна власт с е д и н 13-ти по ред безволев к р а л о т Капетингите.
И нямаме основание,да си затваряме очите,пред заредения с опасност нов успешния исторически шанс на синята идея и сили,поради егоизъм и болнава
суета за “вождизъм”,които оставят на БСП,(а от тук и на ДПС),
да възраждат – според техния критерий – за най-добра реклама” както един бетонен” Несъбър
така и една сбъркана духовност
на България с пореден лозунг гарниран в частта
“с о ц и а л и з и р а н е”
След Рьорих някога, и б а ш енергийния “Давос” преди дни, макар уж и да “скромничим”,и не мирясваме и отново ни се привиждат
върхове в качеството им на нови национални кампании,като “духовен гейзер,в региона,Европа и света” И бълва ли бълва нескончаемата президентска инициативност,
напрягайки за кой ли път един и опоскан и изнемощял бюджет
….докато Синята идея,крета и довършвана и от свои и от чужди!!
Е,и кое ще това правителство,било коалиционно,от Кмет,Костов,Мартин Димитров,или който де е той,
които ще са в състояние – а и защо да “разминирват” – т.е. да бъде заставяни десетилетия да се върви против България?
Въпросът тук не е само за отделните посочени примери за лична зла участ,а за Юлската готовност на България да е нещо ДРУГО в ЕС,и не Мавритания,Того и Мавриций.
А само с удивеност на Фрийдъм Хаус не стига!Искаме “кръгла маса” на импровизирания трибунал и на Иво Инджев!с участие и на “третото съсловие”,както беше във Версай!
Kato си мисля за въображаемата разделителна линия ’89г. нещо не виждам разликите или по-скоро не са в полза на последните години. Чудя се кое е по-зле. Дали да те пратят в Белене за вицове или да те залеят с киселина или направо да те гръмнат!? И дали само на мен ми се струва или naistina негласно тече една реабилитация на имена от миналото. Дано да ме гони параноята.