В казармата най-желаната награда за един войник беше отпускът- гарнизонен, или домашен. По устав за най-висока награда се смяташе „снимка със знамето пред строя”, или нещо подобно. Но „бай войник”, както се наричахме помежду си, би избрал винаги, ако има начин, да го пуснат в отпуск.
Само че почивките в казармата поначало не бяха много на мода. Старшината знаеше много добре, че почивката развращава. Упорит непушач ( до тъпост , явно) като редник Инджев редовно си патеше от почивките. Докато останалите получаваха своите минути почивка за по цигара, непушачът ( за присмех на пафкащите), трябваше да премете – често пъти дори фасовете, на пушещите.
Не казвам, че мразя да почивам. Но си имам едно наум. Всеки, чийто живот е свързан с казарменото общество, ще ме разбере.
Такива неща ми минаха през главата по време на информационна емисия на RE: TV , в която колегите повдигнаха въпроса за почивните дни и тяхната бройка. Бяха си направили труда да пресметнат „къде сме ние” спрямо ЕС по брой почивни дни на година. И какво да чуя? Че сме шампиони, че никой друг в ЕС не почива толкова много в годината, колкото българите.
Абе, рай си е милата Родина. Нека другите се бъхтят за първите места по принадена стойност ( което става с яко потене по работните места) или по ефективност на енергопотреблението ( поради което спестяват ток като за цели централи от типа на АЕЦ „Белене”). Ние пък ще сме си номер едно в почиването.
Интересно само, дали няма да получим някои и друг транш от ЕС за проектите за нашите почивки. Явно имаме нужда, почиваме шампионски. Всеки би могъл да представи свое микропроектче, а държавата, която така интензивно (предизборно) се подмазва на трудещите ще трябва да спретне министерство на почивките, което да следи( само нейни хора да крадат от) паричните потоци.
Не искам награда за тази идея. Ще вземат да ми дадат още някоя и друга година (принудителна) почивка. Голямо метене ще падне-мерси! По-добре да ме снимат пред строя със знамето, но на ЕС. В него има толкова много звезди, че може да ми паснат като ореол над отпочиналата глава.
Не е номерът в количеството работно време, а в работната ефективност и по – точно колко долара изработва единица време
Според мен сливане на почивни дни и после отработване съботите е незаконно, да не говорим, че е нерпавилно и неефективно. Който иска да си слива почивните дни да си вземе отпуска, ама кой да мисли за това.
Що не вземат да преброят по колко часа месечно работят хората тука? Това с 8-9-часовите работни дни отдавна е история.
Към коментара ми за ч е р в е н а т а маршировка,добавям само “почиващо” че ЦИК,а също и Иван Костов и Мартин Димитров ще имат пресконференции днес…
Ако иинституцията ЦИК е “дефлорирана”както някои са обезчестени в съдебнатасистеа ,а и те самите поотделно и времево, не са се разбрали и схванали Кубратовите закони,Бог да ни е на помощ ,при положение,че политическият на всеки поотделно не е стигнал като исторически шанс,а ако-не е бил и поучителен,
значи си заслужаваме заедно участта при поредния лозунг от 20 години:
“ТОЙ Е!”
Тогава “Стотте дни”-български- като асоциация от неотдавнашна статия на Иво,просто ще подскажат кой има още “жълто по устата” и тщеславие в излишък при липса на възможности за “овърдрафт” при засрашително пропукване до есента на бюджета,а през зимата и на посоката “прозападно и пройзводително Отечество,но и идеологиечск и в е р с к и з а л о ж е н о !!!!”
Смятам, че това се празници само за държавните служители и депутатите. Ясно е, че ако имаш магазин под наем, не можеш да си позволиш да го държиш затворен една седмица. Нито един частник няма да си позволи такава почивка. Виж, депутатите и държавите чиновници с удоволствие биха направили 2 работни дни и пет почивни. Това показва още еидн път, че тази администрация трябва да се изрине от властта на бунището.
Че кой не обича да лежи под дървото на сянка и да си пийва изстудена в кладенеца казанлъшка гюловица? Но дългите почивки дали са ни дошли само от българите от старото време? Дали е въпрос само на народопсихология? Понякога си мисля, че не от времената, нито от български мързел, а от огромния насик, който оказват върху правителството лобитата на туризма. Натискът на спонсорите. Дългите празници се превръщат в малки, симпатични отпуски, които наливат огромни пари в туристическия бизнес. Иначе най-големият харч, който обикновеният, непътуващ българин може да си позволи, е да изяде една порция агнешко, разделена на броя на почивните дни. И, разбира се, да лежи под сянката на дървото и да си пийва казанлъшка гюловица до първия работен ден, когато собственикът , върнал се от кратката почивка на морето, може и да го съкрати заради кризата.
Ако на човек му се работи, не могат “някакви” почивни дни да го спрат. И обратното.
В нашата фирма работи само един отдел – работещият с чуждестранни клиенти. При което аз бях вчера в офиса, докато английските ми колеги (с които сме в един екип) имаха национален празник – следва нулева производителност, чъпреки че не почивам. Колегите от БГ офиса ще отработват в съботите, когато техните БГ клиенти ще са на работа – мисля, че е по-производително. Всеки работодател има право да преразпредели работните дни – надявам се само да го правят с оглед на работата, а не “да покажат мускули”. И, честно казано, не мисля, че във Франция или Обединеното кралство имат по-малко “дълги уикенди” – там просто мотивацията да работиш извънредно е по-силна. Не само материалната, но и емоционалната обвързаност и удовлетворение от работата и работните отношения.