Нищо, че строителният бранш ( определящ от години състоянието на българското стопанство) е в реанимацията с диагноза „тежка финансова недостатъчност”, че комбинатът „Кремиковци” колабира и се очаква всеки момент животоподдържащите системи, на които е сложен на изкуствено дишане ( задушавайки София), да бъдат изключени, или пък че индустрията на годишна база е спаднала с повече от 17 процента ( по признания на министър П.Димитров). Криза няма. Така смятат управляващите.
Интересното е , че в страната на голямото нямане на криза има небивало имане на кризисни правителствени щабове. Вчера – за столичните отпадъци и за отвлечените от пирати български моряци, утре също в Лом заради проблемите със сметта. Поне такова искане прозвуча вече по „Нова телевизия” от граждани, които опонират на местната власт. Както правилно отбелязаха те: с какво са по-лоши от жителите на София? Ако стане, очаквайте и в други градове…
Само за застрашената честност на изборите няма никакъв кризисен щаб. Властта е спокойна. Там всичко е добре подредено, структурирано, манипулирано. Пиратите си действат, откупът им е обещан предварително. Регистрацията си тече на принципа : „всичко тече, всичко се подменя”.
Онези от нас, които са достатъчно възрастни да помнят какъв страх беше плъзнал сред гузните крепители на онази власт, която заплашваха да „дадат” само „ с кръв”, вероятно са забелязали колко много се бяха притеснили да не им бъдат приложени „мероприятията на народната власт”, с които са заграбили и държали десетилетия наред управлението. Именно по тази причина първата реакция на водещите им политици и на пропагандната им, когато комунизмът тук (и , о свети Ленин, в СССР тоже) пое пътя към гробището на историята, беше да „изпуснат парата”. Знаят те какви демони ражда отмъщението и „безумната злоба на роба”!
Щом се окопитиха обаче и разбраха, че няма да бъдат разстрелвани без съд и присъда, няма да ги изселват и пращат в концентрационни лагери, веднага престанаха „да се лигавят”. Първо забраниха промъкналите се в „Работническо дело” публикации за някои зверства на „народната власт”, после и червените лидери престанаха да се умилкват.
С бруталното си поведение спрямо опозицията обаче, която искат днес да отстранят дори от участие в изборите, другарите управляващи поставят отново на изпитание демократично мислещите хора в страната. Ако продължават така, може да им се наложи някой ден отново да се умилкват, че и кризисен щаб (този път наистина национален, само партиен няма да им свърши работа) за помиряване да предложат.
Да, това предупреждение в момента не изглежда много актуално. Другарите държат здраво властта ( почти като др. Живков през по-голямата част от 1989 г.). Но си позволявам да допусна „кризисен” сценарий. Защото, за разлика от управляващите, си мисля, че криза има и че тя тепърва ще се задълбочава.
Здравейте, г-н Инджев!
Гледам, слушам непрекъснато какво се случва, и…немея. Е, няма такова нещо, като комунист да си даде властта сам, демократично. В този смисъл, като чувам/чета днес, какво е замислил Юдата Пл.Юруков и неговата кърджалийско-даалийска шайка (по Йовков, само дето и героят на Йовков – Индже, постъпва поне веднъж човешки милостиво, пък тия никога!!!!), явно единственият изход ще е площадът.
Тези си отиват или с кръв, или след дълбока икономическа криза, като 97 г., но пак чрез площада. Другото, което не може да не знаят (а и ние много пъти сме се убеджавали, е, че са страхливи. Така че – площадът ни зове, явно още на 7 юни през нощта (въпреки проектозакона им за забрана на митинги и т.н.). Още повече, никой не е забранил пространството пред НДК, нито носенето на, примерно…мотики (купуват се от Практикер или Бриколаж), сопи (могат да се ползват дъски от вече замразени сторителни обекти на фирми, които не са от техния олигархичен кръг) и т.н.
Колкото и да е жалко да го кажа, търсят си боя, и май ще си го намерят. Без да е демократично. Но е единственото възможно.
Г-н Инджев, на мен поне много ми помага за осмисляне на безобразието спретнато ни от червената шайка солженициновият ГУЛАГ. От многото изстрадани негови истини ще приведа поне една: “Трябва да осъдим публично самата идея за разправа на едни хора с други! Като премълчаваме порока и го напъхваме в бутилката, за да не изскочи навън, ние го сеем и в бъдеще той ще даде хилядократно по-голям плод. Като не наказваме и дори не порицаваме злодеите, не просто съхраняваме техните нищожни старини, но и подкопаваме за новите поколения всякакви основи на справедливостта. Затова, а не заради „слаба възпитателна работа“ растат „равнодушни“. Младите свикват, че подлостта на земята никога не се наказва и винаги носи благополучие.
И мъчително, и страшно ще е да се живее в такава страна!
“.
Нежелано и неприятно е, но изглежда наистина ще трябва още след “изборния ден” да излезем и не се прибираве докато не върнем страната си на нейните граждани.
Кръгът от “гладиаторския”
…п о л и т и ч е с к и……..
кръг,
……ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ СТЕНЯВА…..
защото Яне кани Станишев на телевизионен двубой,а според Костов “премиерския план” се реализира от хора,които се държат като банда престъпници превърнали
България в най-корумпираната
и най-охулена държава,в която към края на годината,няма да има пари за заплати и пенсии
Коалиционната “лъвица” Надежда,
поне не напомня праволинейността на другата Михайлова,но юруковото кафе с каймак от ВМРО,Гергьовден,
и Новото време…вероятно и ЕНП на М.Капон….
В “цветната” феерия г-н Инджев,рано или късно,по мое убеждение,ще Ви се наложи,да помогнете на умрените демократични въжделения…..
Време е да се направи “граждански кризисен щаб” против погазване на демократичните права и свободи на българите от управляващите. Дали ще бъде официално забранен??:))
Паула Лайт
Демонът Ахмед Доган
(продължение на Демонът на републиката)
Информация
Година: 2009 (Пълни авторски права)
Етикети: Няма
Все още не са дадени читателски мнения за произведението
Оценка: 5 (× 1 глас)
Не смятах да пиша това продължение. Знам, че Ахмед Доган отдавна се е простил с всичко човешко и за него думата съвест би прозвучала по-неразбираемо и екзотично от словата, изписани в древен ръкопис. Решението ми беше променено от някои читателски коментари. Хората изразиха мнение, че ставам жертва на лична омраза и че прекалявам по отношение на този нашенски политик. Искам да заявя най-категорично, че грешат. Не мразя Ахмед повече, отколкото бих мразила троскота в моята градина или листните въшки. Това са създания, които вредят, тровят и задушават и тяхната същност просто трябва да бъде изкоренена и унищожена. Това е необходимост и няма нищо общо с любовта или омразата. Необходимост е и да проветрим добре своята най-нова история, защото от спотаени истини, от недомлъвки или половинчати намеци е заприличала на воняща гробница на доброто, светлината и демокрацията. Истината трябва да бъде казана, не, ИЗКРЕЩЯВАНА на висок глас. Трябва всеки да чуе, че царят има магарешки уши. Тя, голата, неукрасена истина е нужна и на живите и на мъртвите, защото общество без справедливост и нравствени присъди е обречено на гибел. Затова искам да ви разкажа една много страшна приказка, приказка с двама герои — чер и бял, приказка за двама младежи, единият от които сега е по върховете на властта и се зове Ахмед Доган, а другият… другият се е казвал Марио и сега е в гроба, откъдето вече близо двадесет години напразно чака справедливост. Затворете очи и тръгнете с мен назад, към миналото. Годината е 1977, а мястото на действието град Шумен.
През 1976 година Ахмед Доган, който тогава се е представял като „Меди Доганов“, след пламенните си комсомолски изяви в казармата и след цялото си лакейско усърдие най-после намира своя трамплин, който ще го изведе вън от редиците на прогресивната работническа класа и влиза, по своя молба и с голямо желание, в Държавна сигурност. Благоприятният резултат в неговата кариера не закъснява и същата година става студент по българска филология във Висшия педагогически институт (ВПИ) — Шумен. Дали действията, за които ще разкажа, са били резултат на една от първите бойни задачи на агента или са се породили от престараването на слуга, който се чуди как да угодничи на господаря си, не знам. Допускам по-скоро първото, защото още в ония години се е подготвяла основата за ония грозни действия на античовешко и антисоциално насилие, наречени „Възродителен процес“.
Ахмед заговорил на ляво и на дясно как иска да научи повече за корените на населението от своя край и за това какъв е произходът му. Заедно с един художник от своето село, вдъхновен от „патриотичен трепет и плам“, героят започнал разкопки в стари турски гробища и проглушил ушите на всеки, който е бил готов да го слуша, как сред тленните останки на покойните е имало скрити кръстчета и други християнски символи. Целта била ясна. Да се доведе до съзнанието на хората идеята, че в оня край всъщност няма етнически турци, че евентуалното им преименуване и „връщане“ към християнското самосъзнание би възстановило историческата справедливост и не би представлявало насилие над вярата и етноса.
Това, че Доганов е действал с агентурна задача става ясно и от факта, че Шуменски всекидневник няколко пъти е отразявал резултати от тия прословути разкопки на младежа, който търси „истината“ за историческия си корен.
В кръжока по старобългарски език Ахмед се запознал с Марио и станали не само колеги, а и приятели. Марио бил изключително интелигентен и чист млад мъж. В ония години ходел с дълга коса и брада и приличал малко на Иисус, както го представят в историческите филми. За жалост, подобно на много учени и интелектуалци, бил твърде чистосърдечен и невеж за подлостта, тарикатлъците и лицемерието, които са част от реалния живот. Затова искрено вярвал на своя колега Ахмед и споделял неговите вълнения от „откритията“. Така и не забравил станалото в ония времена, което по-късно го обрекло на гибел.
Изтекли много години. Докато, под крилото на Държавна сигурност Доган се преместил в София и продължил да гради престижна академична кариера, Марио стигнал до там, докъдето в България може да се добере твърде талантлив, но без връзки, без подходящи роднини и без агентурна биография млад човек. Станал асистент и преподавател в Шуменския университет, правоприемник на някогашния ВПИ — Шумен. От 1990 година, той все по-слисано и възмутено започнал да следи политическата кариера на някогашния си колега, който сега стигал до самите върхове, залагайки на етническата карта. Нали бил чувал лично как същият този човек твърдял, че коренът и произходът на цялото етническо малцинство в оня край е български?! Клетият наивник не разбирал, че в случая с Ахмед интересът клати феса. Докато през 1976 г. за него и за господарите му от ДС било изгодно да размахва нашенски калпак, сега вече ония, които го били вербували искали агент и манипулатор сред етническите турци, тоест, очаквали от него вече да размахва фес. Така Доган набързо се предрешил като смел борец за правата и свободите на малцинствата и всеки свидетел на предишните му роли ставал неудобен… Не приемайки политическата и човешка позиция на Меди Доганов, Марио написал няколко материала срещу бившия си състудент и колега от кръжока по старобългарски. Не разбирал ли младият асистент с кого си има работа? Може би, е трябвало да си спомни за оня диалог във „Време разделно“, в който Манол говори за поганците. За съществата — безродници без душа, без съвест, без чувство за дълг, без любов, които обитават тъмната бездна на проклятието и предателството. Кой знае дали е разбрал напълно, че става дума не за човек, а за демон? Едва ли, тъй като писал няколко писма на Доган в опит да събуди „съвестта му“. Ала мисля, че дори и да е разбирал пак не би се спрял, защото съществуват хора, за които изричането на истината на висок глас е по-важно от всичко друго на света. Марио е бил един от тия хора. Затова, продължил да си спомня миналото и да подготвя изобличаването на Доган.
Няколко месеца преди смъртта си, споделил с няколко души, които още са живи и помнят, че Ахмед му изпратил хора, които го предупредили да „не се занимава с глупости, та да не стане някоя беля…“ Има личности, които при подобни обстоятелства биха замлъкнали, защото заплахата била повече от явна. Това не се случило при асистента. Подразнен от заплахите, той ревностно се захванал да събира доказателства за онова, което се случило през 70-те години на миналия век. Споделил с учудване и тревога със свои близки, че в перфектно подредените периодични издания на Шуменските всекидневници в читалищата липсват броеве и то точно онези броеве, в които Ахмед Доган е публикувал материали за търсенето на своите корени. Не се отказал от усилията си. Само споменал, че работата му малко се усложнява. Разговарях с човек, който ми сподели, че очаквал Марио да му гостува на определена дата, но не се появил. Малко след това, този негов приятел с ужас прочел в „168 часа“, че Шуменски асистент се самоубил във вилата си в село Стойките, Смоленско. „Самоубийството“ било извършено с автомат Калашников, а на местопроизшествието били открити следи от седем изстрела (?!). Правете си изводите сами. Не е трудно да се стигне до заключението. Разбира се, уверена съм, че Доган няма нищо общо с изпълнението на кървавото деяние, което само луд би нарекъл самоубийство. Уверена съм също, че в деня и часа на настъпване на смъртта се е намирал на стотици километри от мястото, с желязно алиби, по-невинен от агънце. Убийците са сред неговите ортаци в ДС, за които било крайно неудобно да се поолющи позлатата от ореола на Ахмед на борец и мъченик за каузата на етническите турци. Нали чрез него, чрез тази удобна маша те успявали и успяват и до днес да държат в ръка коза на етническите взаимоотношения и да цакат всички останали с аргумента за запазване на гражданския мир? Докато Доган не се махне от политическия живот на страната, тъмни, ретроградни обществени кръгове ще държат в ръцете си парламентарното мнозинство.
Ето заради такива конюнктурни игри и подли сметки си е отишъл от този свят един прекрасен човек, чийто единствен грях е, че настоявал да се тури край на политическото лицемерие и да се чуе истината. Той не само е мъртъв, а и заклеймен и опозорен като самоубиец. Всеки самоубиец е малодушен и жалък страхливец, който бяга от житейските предизвикателства. Марио е бил смел и чист мъж и не е посегнал на себе си! Виждам хубавата му и малко тъжна усмивка, лицето му, осветено от най-прекрасния човешки стремеж. Стремежът към правдата. Дали ония, които са окървавили ръцете си, го сънуват понякога? Надявам се Ахмед да спи трудно и да сънува злокобни кошмари като Макбет. Надявам се, когато затвори очи и падне мрак да чува шепота на мъртвите, които мълвят своята нравствена присъда. Засега Марио и неговата истина са затъпкани в гроба, а някои нещастници са спокойни, че уста, пълни с пръст, няма да проговорят. Грешат! Мъртвите могат да шепнат и дори да крещят истината. Те имат своя защитник, недосегаем за нищожеството, станало причина Марио да умре. Този защитник е над всички нас и е в Светлината. Някои го наричат Йехова, други Аллах, трети с други имена, но той е един и бди над делата ни.
Умолявам турците да се осъзнаят и да спрат да подкрепят един безродник, поганец и предател! Не сквернете паметта на близките си, подкрепяйки този злодей, братя и сестри! Не позволявайте да се възползва от вашата наивност, страх или бедност, защото, ако от страх замлъкнат всички, дори камъните биха закрещели, за да разобличат такъв негодник! Помислете си! Говоря ви от името на мъртвия Марио и на мъртвия Ахмед Емин! Не ставайте причина Доган да продължи да пръска зловонието си върху земята, която споделяме от векове, върху нашата Родина!
Посвещавам този материал на Марио и моя приятел от младини, Шейхул, загинал като борец през възродителният процес. Нека паметта ви да бъде светла и чиста, каквито бяхте самите вие!
Край
oliaha se
Г-н G G e o r g i e v,настрана от собственята ми греховна и закоравяла с е т и в н о с т относно стилни,лингвистинчни
и др. специфични особеностн по отноншение на редакция и композиция,широко
….. А И………………….
п а т р и о и ч н о се спирам на онази част,която е в изобилие,
когато проличават четирите възвшени състояние на ума /брамавихара на пали/ езикът на който е говорил Буда!!!
В този блог и минути след една друга тъжно известна кончина,за която сте се сетил,вече съм вземал отношение по въпроса
за любовта и състраданието!!
Но чест Ви прави,че сте се сетил и за Шейхул,зощото освен Толедо,ние бихме могли да бъдем другият притегателен център на многоетносно състоние на спокойно,устойчиво и стабилно състояние на ума….но?
Тук вече опираме и до различията,защото възпламеняваните пост-фактум заложени събитийни бомби,не са били измислени или възможни,както в лоното на някогашните грижливо изпълняващи дължа си в обоза на предните настъпващи воискови подразеселения към Чаталджа,така и техните следовниции и наследници в съвременна България,
особено през т. н. “възродителен п р о ц е с”
Когато не бях чак с толокова висш духовен сан,но не съм и могъл,да “мисля дори грешно”….същите тези “безродници,поганци и предатели и т.н. и т.н.” битово,но не и с дългосрочна държавническа визия за последствията…..продължиха до наши дни…и /за да свършвам вече!!!!/осакатиха добрата част от продажното ни,завистливо,злобно
и ебливо племе без капка самостойност и отечествен дълг…
Те са най-гадната част от времето на “Строителите на България” и преди!
С тях почнете,Доган е само една маша в ръцете им,но за жалост каква??? срещу православното християьнствоо!!!