Когато комунизмът хукна да се спасява в огромното състезание на заразените от него държави да бягат и да се разграничат от срамното си минало, за негово последно убежище беше обявен национализмът. Да не гледаме другаде, да си спомним България: Партията с едната ръка раздаваше милостиня на репресираните мюсюлмани, а с другата коткаше и поощряваше националистически комитети под лозунга „България за българите”, „турците в Турция”.
Самият Георги Първанов започна кариерата си на важна клечка от този „кубратов сноп” (в италианската традиция на Мусолини снопът от пръчки се нарича „фаши”) беше калесан да се бори предизборно в Кърджали по партийна линия за „българщината” (на „червенщината”) въпреки човещината…
Но както в казармата ” всяка заповед е предпоследна”, така и в съзаклятието на хората с казармена закваска, всяко последно убежище се оказва предпоследно.
След национализма, изоставен като изсмукана черупка, оглозгана от хищник, комунизмът тихо допълзя в нова хранителна среда – банковата. При откровения комунизъм в „Ода за СССР”, набивана в главите на учениците, се казваше, че „ русият Ванка скочи в танка” за да спаси братска Чехословакия от лапите на вътрешната и международната реакция). При мимикриращия комунизъм „рус(к)ият Ванка” скочи „ в банка”.
Източиха банките по същия начин, по който изсмукаха соковете от национализма, реанимиран напоследък като съпътстващ червените цели уж опозиционен елемент. Който не вярва, че е така, да попита българските „националисти”, смеят ли да шукнат срещу руските безобразия спрямо българския интерес, извършвани преди и сега.
Но и банките, оказва се, съвсем не са последното убежище на комунизма. Имат си другарите още пещери. Най-дълбоката, както се заблуждавахме, бяха „досиетата”. Отвориха ги, но с тайната очевидност, че така дискредитират предимно опонентите си. Червените не само не се притесняват да бъдат с досиета, те се гордеят с тях. Така постигнаха ефекта „ всички са маскари” (като тях).
През цялото време обаче, докато сме зяпали „последните” им убежища, те изградиха истински важните си бункери. Милион, по милион.
Днес поредното „последно” убежище на комунизма изглежда е олигархията. Тя командва парада – не само на „победата”, но черпи силата си именно от мястото, където възстановяват парадите от времето на комунизма, който уж си беше отишъл.
Но и това не е всичко. Матрьошките продължават да ни разкриват „последни убежища”. Мобилизирани са „здравите сили” в областта на съдебната система, които да препънат юридически „врага” и да попречат на антикомунистите ( които дори не смеят да се нарекат така открито) да се върнат на власт.
Днес се опитват да пречат на политическите опоненти да участват в изборите. Утре ще се окажат съдници на днешните престъпници от върховете на властта и ще ни съобщят от висотата на своята институционална недосегаемост, че нищо от онова, което става пред очите ни (като „обръчи от фирми” и т.н) , не е подсъдно.
Ако постигнат и това, няма да имат нужда повече от убежище. От такова ще се нуждаят разни приказливци, които си позволяват да ги предизвикват. В този смисъл съдебната система наистина може да се окаже последното убежище на комунизма!
http://rockbul.blogspot.com/2009/05/blog-post_14.html
Всъщност какво се оказва – пред нас просто е една стена. Удряш глава,падаш…И какво ти остава? Ето какво ми каза едно момче от Провадия – Чочо,което спеше под моста ” Нотр Дам” в Париж:”Всичко изтърпях, но когато видях как зрели хора всеки ден удрят глава о подметките на новобогаташите, когато видях как властниците унижават обикновените хора до кръв, казвайки им непрекъснато и със задоволство,а и убеденост, че животът в България е супер, че икономиката, че всичко е в разцвет,о,тогава аз с всяка клетка на тялото си усетих,че това общество на най-търпеливите в света и овчедушни люде не е мое. Общество, в което оцеляването,”прекарването”, на каквато и да е цена, на човека до теб,духовната, а и всякаква проституция на журналисти,социолози и т.н. не е, а и не може да е мое. Затова тръгнах към Париж. Тук и прод моста е с хиляди пъти по-добре. Тук поне не живея на колене.Тук имам шанс.”
Да,г-н Инджев, това ми каза Чочо от Провадия. И други неща ми каза това видяло и препатило момче – там,под моста на Сена, които включих в моята книга “BG емигрант в Париж”.
През цялото време сърцето ми плачеше – защо гоним младите и кадърните българи, защо и докога ще търпим шепа ояли се и непочтени,меко казано,хора да предопределят бъдещето ни – нашето, а и на децата и внуците ни…Докога?
Да,докога,г-н Инджев, ще изтича българската кръв?
В блога на журналиста Иво Инджев,
когато се състезават старото и новото в кампании:
– “ловим бримки всякакви”
– и “прикакчваме нови локомотиви”,
довеждам учтиво до знанието на водещия,че на 13 май 2009 г. измежду проблемите по-по-най за България:
———————————-
………………………….
енергия,образование,здравеопазване и достойно пенсионно съществуване
с мултиплициращ се ефект за милионите ни съотчестевници в есента на почернения им живот за тях и техните близки………….
———————————-
президентът Барак Обама е благоволил да обърне внимание в послание и до мен,наред с милиони колеги по света…..
Чинно и почтително, същото се препрати до приемната на българския държавн глава,както през м.март 2003 г.,когато неговият колега,не беше все още,дори сенатор,но съумя надвупартийна основа да мобилизира таланта на Америка,
което все още присъствува
като осъзнато предизвикателство,
но недовършено дело, в социалните призиви на г-н Г.Първанов с дефлорираната псевдомажоритарност
..от съда и перфидна партийна намеса…..
Това е в с и ч ко в чест на този блок,като е д и н с т в е н о място,к ъ д е т о мога д а кажа н е щ о с непреходни ценности за бъдещето на моите съотечестевници!!!!!
За голямо съжаление си ужасно прав.
Уважаеми г-н Инджев, от три месеца редовно чета вашите страхотни коментари и анализи. Благодаря Ви за това!!! моля Ви дайте повече информация, как да се сдобием с Вашата книга, имам предвид хората които не са от София. Може ли да си я поръчаме от издателството или по друг начин. Доколкото разбирам количеството е ограничено и се страхувам, че до нас няма да стигне.
Г-жо Драгнева,
Благодаря ви.
За възможностите ( включитено по пощата) да бъде закупена книгата, ще има подробна информация. А тиражът е “пробен”- ако има интерес, ще има и допечатване.
Поздрави!
Много добре написано, комплименти Иво.
Не мога да се въздаржа да не го препртатя на Гоце.
Да го заринем този убиец на животни, президент на всички българи, със статии като тази.
Срам ме е от този президент, но още повече ме е срам от тези които са го избрали.
Да видим какво ще ни изберат в идващите избори.
С бат’им Бойко на хоризонта, ще бъдат други четири загубени години от живота на всеки един от нас.
Тъпо и малоумно, но болшинството в тази страна няма с какво да мисли или вместо главата, използува друга част от тялото си за въпросното упражнение.