Испанска муха ни пуснаха. Направо е влудяващо да научим, че в Испания пресата е усмирила либидото на тамошната държавна телевизия да се слага на властта.
Подмазвачи от испанската обществена телевизия TVE цензурирали кадри от футболен мач, на който местни патриоти освиркали ( националната икона) крал Хуан Карлос и дори химна на кралството. Други медии показали случката. Печатът нарязал на салата цензурата на ТVE. Директорът на спортния отдел на обществената телевизия бил уволнен.
Не е смекчаващо вината обстоятелство деликатността на испанската ситуация- за нея е характерно, че единството на нацията е заплашено от войнстващ сепаратизъм. Да, той е обяснението за освиркването на краля, но причината за нетърпимостта към факта, че е бил направен опит да се прикрие истината, е въпрос на принцип.
Бил съм на европейски журналистически форум ( в качеството на вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти), на който испански колеги бранят достойнството на Краля си срещу реплики на други европейски журналисти, според които в Испания има пристрастие към монарха, изразяващо се в това медиите да го щадят. Ето защо знам, какво им струва на испанските вестници да заемат критична позиция срещу телевизията, която се е опитала да спести горчивата истина на кралското семейство.
Аналогията? Досетихте се. Няма я. Тук всичко е „наред” – едни семейства, които по-скоро са крали, отколкото са кралски, се радват на симбиозата в пропагандирането на техни селяндурски „величества” и величествените им безобразия, угоднически толерирани и дори пропагандирани единодушно от преса, радио и телевизия.
” Тук всичко е „ наред ” – едни семейства, които по- скоро са крали, отколкото са кралски, се радват на симбиозата в пропагандирането на техни селяндурски „величества” и величествените им безобразия, угоднически толерирани и дори пропагандирани единодушно от преса, радио и телевизия.”
Не само в Испания,а и в демократична Европа това не се случва. Министър председателя на Испания, г-н Запатеро( Обущаров ). Всеки ден се появява по националната телевизията и обяснява на народа какво предприема кабинета и какво ще се случи в следващата седмица.Това някой в България дали го прави ? Горко ни !!! За посмешище сме станали на целият цивилизован свят!
Селяндурски „величества”.Това ми хареса много.Но те наистина са такива.Заедно с голямото “величество”.За съжаление тази иначе хубава държава често се е управлявала от такива селяндури.
Mr.I n d z h e v,no matter of the known y/or unknown reasons of the”Royal” article, be kindly requested to assure your self with the extraordinary worldwide recognized kills as democratic journalist,before the entry in the deepest waters of the lac.
After comments as mines in times “of L u i XIII” and that of my successor Talleyrand as “French Foreign Minister” in stormy N a p o l e o n,s times,-as the present here are-I wish success,and may renew only my highest esteem and respect to very needed expert in the new pro-occidental and productive Bulgaria with adviser,s capacity to affront challenges of the XXI century.
Personally you just said,that actual ruling class might be not able an capable,to stay on the imposed level of an experienced state since the VII-th century!
And I agree with you,Sir!
blagodaria za hubavata statia
Г-н Инджев,какво подсказва-от една страна- уважението на потомствен премиер на Левицата,
както и “уроците и поуката на конгрес на роялисткия НДСВ-от друга?
И за какво “крещи” в тишината президентската увереност преди време пред норвежкия крал относно българската визия за дългия път
по пътя на държавността,както и днешната му – оправдана протоколно
– загриженост,за стилно и прецизирано нимателно уважение към официалното посещеине
на Техни Императорски Височества,
принц и принцеса Акишино в република Б ъ л г а р и я
и в И з т о ч н и т е Р о д о п и!
Питам Ви,защото “ушитото от мен” знаме го развяваше о щ е Г.
Бенковски-душманин на султана- миналия 19 в.,а неотдвана гвардейците набиваха крак до Шанз Елизе в Париж с поклон пред байрака от Никола Саркози,както и от много най-висши и височайши гости на България през 20 и 21 век?
Метоморфозите на БКП нямат ли край?
Послание към живите и преминалите в другия полк търновчани:
“Драги съотечествници в старопрестолната ни столица,в блога ни един достоен журналист имаше -вероятно неоправдани-хвалебствия около “аборта” с превращането ви в нов световен Давос от ваш съгражданин по отношение на всеобхватния характер на коментарите,които бавно и уверено си пробиват път,особено сега преди,да се е утвърдило и абортирало поредното “презареждане” на европейското бъдеще на България.
Световните дела-знайно е и се видя отколе-не са лъжица за ненаситната уста на управляващия елит вече столетия”
Колкото и да е грешно и непосилано за политическия ръст на съвременните ни “талибани” по отоноение на държавността,
кълновете около “университетската”
Великолепната седморка говорят за неокосена “нива” от безжалостни просташки ръце!!!
Накратко, дори и когато “замира струна около подведена и объркана
цигуларка” и поредната кърпичка
захвърлена,с и з б ъ р с в а н е на “леви” ръце
настъпва повече, от всеки
д р у г м о м е н т:
Часът на п.Евтимий
и на старопрестолния
ни град
За него иде реч,сега когато през знонойното лято,се решава:
-дали да е Вазов !
-или Начо Папазов !
Това е всичко,което мога да кажа,а останалото вече въпрос на “Кон за Генерала”,като междинна стъпка след един друг упадък около и отвъд Янтра….
Казвам го вече отново и като “католически” колега на Вашия пастир,тъй като Бог е над всички ни!!!
Мила ми “Райно”! Не трябва да се забравя Райна Княгиня- но ОНАЗИ- истинската! Аз лично се съмнявам дали тя, ако бе жива днес -би те припознала като нейна идейна наследница. Дори и кавичките на “ушитото от мен”(теб) не те извиняват да говориш под този псевдоним. А лично байряка дето го вееш ми се струва “Другарко-Цола-Драгойчевски”, нежели онзи на Райна-Княгиня и на Бенковски. 🙂
Mislq, che v Ispaniq ne im e nujno natzionalno edinstvo kato samotzel v sakrateni srokove, zashtoto za tqh natzionalnoto edinstvo e vajna PREDPOSTAVKA, a ne tzel. V Balgariq, pod vliqnie na golemiq brat, e tochno obratnoto, i vsichki znaem kakvo ni nosi personaliziranoto absolyutizirane na edin ot komponentite – “etnicheskiq mir”. Vprochem predpostavkite “miren prehod”, “sredna klasa”, “privatizatziq”, “balgarski business” i t.n., prevarnati v samotzel, vidimo ne vodqt do nishto dobro, a samo obslujvat opredeleni hora. No “selqndurskite velichestva” si go nosqt tozi podhod ot buynite komsomolski godini – tolkova radost im e donesal…
Иво Инджев, – наскоро те открих, много си добър – чета те всеки ден. Правя ти реклама, където се сетя…
Господа БЪЛГАРИ, уважавам коментарите Ви, но нека да пишем все пак на майчиния си език и на родната си кирилица. Мисля че по това най-вече ще ни припознаят като родолюбци. Г-н Инжев, при все че перфектно коментира световни проблеми, касаещи и нашата страна, все пак си остава български журналист, с което може само да се гордеем.
извинявам се за грешката при фамилията – Инджев
Към Ст.Стефанов:
За което, разбира се, благодаря!
Браво! По-точно не би могло да се опише. Аз съм почитател на Испания и ми се иска нашите политици, че и журналисти малко да приличат на тамошните. Моите почитания г-н Инджев
r e v a n s h
Ако коментара и подсещащия псевдоним, лично Ви изглеждат
неубедителни,колко ли убедителен
ще да е бил,за водещия,Вашият от прозиращи намеци,с който един друг вече,подсказа кой какъв може да е,когато “едва се въздаржа да не се хване за кобура” и даде думата,”развявайки” др.маузер….
Г-жо Драгнева,и Иванова,прави сте,но не мислите ли,че след като един журналист съумява,да бъде на съответното признато равнище в международен план и допуска собственото на немски и на др.езици мнения,
Д Ъ Л Г
именно на БЪЛГАРИТЕ,
е не само да подсказват коя е най-силната част от възхищението им,но и да се доближат до него!!!
А,а това е вече друг въпрос,и по него,
ОСВЕН АКО ТОЙ Е НА ПРОТИВНОТО МНЕНИЕ- ОЧАКВАНЕ ДО ПРОПИШЕ И ПРОГОВОРИ ЕВРОПА И СВЕТЪТ,
поне аз ще престана,но лично много се съмнявам!
Но като на дами ще спестя другия съвет,който ни дават от Телевизята и Радиото,с много канали и възможности,както и в блоговете.
Ако той ги допуска,какво повече!
Уважаеми, Иво Инджев,
Много се радвам, че сте представяли СБЖ, защото мисля, че Вие сте един български журналист. Също сега българската журналистика не представлява нищо друго освен журналистиката от началото на нейната история, когато във Франция е служила за рекламиране на книги, парфюми, коафюри и описване на яденето и акането на кралската семейство. Само разликата е, че за крале днес в България се представя именно класата не на работниците и селяните, а на пройдохите и селяндурите. Техният жур описва нашата селяндурска ЖУРналистика днес.
Родът Сакскобургота е родът, който живее понастоящем във Уиндзор и валутата на държавата, в която този род е кралски е валутата, която дава валутният критерий на целия свят, ако нямате нищо против.
Разбира се, че всяка аристокрация е селска. Но няма селяндурска аристокрация. На селядурската аристокрация, която се прави от лумпени се казва парвенющина.
Ако имате предвид, че царското семейство на България произлиза от коляно свързано с унгарския кралски род Кохари, разбирам, защо Ви идва наум да наричате българското царско семейство “селяндурско”. Но ако имате предвид, че една селяндурска държава – България е потърсила и за себе си цар, за да стане светска, тогава аналогията Ви е напълно неправдоподобна. Защото Вие едновременно се противопоставяте на селяндурския произход на държавата ни и едновременно обвинявате за това именно царското семейство от рода Сакскобургота, който е поканен в България именно, за да я измъкне от тази селяндурска характеристика, в която днес ни вкарва отново класата на бай Ганю. (Независимостта на България е заверена с царски символи, моля да не се пропускат детайли от съвременната ни история). Партията на царя в България вече месеци не участва в правителството и това не само с нищо не промени положението и кражбите в България, но напротив (Кремиковци затвори вчера, а правителството се опитва да си присвои боклука на София с издаване на закон. Това е само от вчера, няма нужда да изброявам).
Всъщност, защитавайки себе си като български журналист днес, Вие изглежда изпадате в положението на толериращ селяндурството. Разбира се, то е ваш избор, какво ще толерирате, но все пак е необходимо да сте логичен, независимо каква позиция застъпвате, защото логичността е перфектното оръжие на журналиста и нелогичността е неговия провал.
Г-н Стефанов,
Не е лошо преди да пишете да четете- никъде не съм правил аналогия с българското царско семейство-тя е ваша измислица. А стъпвайки на измислица цялата ви многословна конструкция ви води към нови …хм, да не ги наричам с истинското им име, но да кажем “грешки”.
Ни най-малко не защитавам себе си като журналист-това също ви се привижда…
Освен това не съм предтставял никога и никъде СБЖ- напротив, напуснах тази организация много отдавна и декларирах, че го правя, защото не искам да имам нищо общо с такава дискредитирана организация, в която и до днес доминират едни другари , с които просто нямаме общ език.
Написал съм ясно, че съм бил участник… в качеството си на вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти- това е международен пост и няма нищо с държавата България. Нито преди, нито след ( като ми изтече мандата през 1996-та) не е имало българин на такъв изборен пост, който се решава от конгрес на Асоциацията и с гласуване на стотици журналисти от цяла Европа.
А колкото до селяндурщината, тя не е толкова свързана с нечий произход, колкото с манталитет и поведение- но явно ви е трудно да вникнете в такива “дълбини”.
А и не говорете глупости, че партията на царя от месеци не участвала в правителството- не знам на коя планета живеете, но явно не е нашата. “Неучастването” в едно правителство става чрез неговото напускане-нищо подобно така и не се случи с партията на царя.
И точно вие ли ще ми говорите за логика!? Взимате един текст, прекроявате смисъла му с твърдения, които изобщо не присъстват в него, изкривявате други ( пращате ме в СБЖ, например) и после се самонавивате в “анализа” на собствените измислици…
цитирам от Вашия материал:
“Тук всичко е „наред” – едни семейства, които по-скоро са крали, отколкото са кралски, се радват на симбиозата в пропагандирането на техни селяндурски „величества” и величествените им безобразия…”
Уважаеми Иво Инджев, четете си писанията, преди да ги четат Вашите читатели.
Г-н Стефанов,
Старая се да бъда любезен с вас, но не ми давате много шансове- цитатие, които препечатвате, с нищо не доказват, че съм искал да кажа това, което на вас ви се привижда – или смятате че ироничното споменаване на “величества” може да се отнася само към Величеството, в което явно сте толкова влюбен, че не можете да погледнете по-широко на иронията, поради което ме принуждавате да ви обяснявам варианти: едно “величество” от село Сирищник, което също има семейство и претенции за кралско самочувствие, тепърва предстои да бъде изобличавано за разни неща…Но не се мъчете с тълкуванията си повече- няма да занимаваме публиката с вашата неспособност да четете между редовете и да вярвате на собствените си заблуди
Г-н Стефанов,бих могъл и знам какво много да Ви кажа,както междувпрочем е в течение и г-н Инджев,комуто,понякога а и
на мен,но,по-малко макар / да ги сърби езикът!!!/,БИ ИМ се искало да посегнат към колчана с отровните “стрели” или “към кобура”, в зависимост от времето и мястото!!!!
Ако сте забелязал само кадърен журналист от неговата камбанария,
продължава с прозорливост и толерантност,по “царските и
“революционни” въпроси пмежду ни:
1. Революционният за Ф.Кастро,който при мен е грешен идеологически и по човешките права,но емоционално и и от криворазбрана цивилизация”
-оправдан,а Историята вече и на път,да го реши,дори и на забавен ход….
2.Не така стои въпроса с Негово Величество и но Иво му прави чест,че предвидливо и мъдро се е вслушал в моите е д в а д о л о в и м и внушения с исторически багаж по Испания и Латинска Америка,в т.ч. и с житейски предизвикателства,които идват само като изпитания от Всевишния,
за да устоим,ако можем до ЦЕЛТА,която е право-пропорционална
на Степента на тяхната ТЕЖЕСТ
….и носения КРЪСТ….
Няма да уточнявам битовите им и тъжни измерения….но знайте,че той ги знае,но ако разбора на световната проблематика е бил непосилен комсомолки напън в Сирищник,не такъв е бил този когато казваме: “Нерде Дамаск/Бейрут/ нерде Багдад!”
Разбрах. Връзката между Испания и всичко останало е толкова случайна, че дори и Вие, уважаеми Иво Инджев сте пропуснали да й обърнете внимание.
Няма нужда да сте любезен с мен. аз имам опит в груби разговори.
Само се притеснявам, че този блог е Ваш и всъщност нелюбезно е от моя страна да поддържам този скептичен тон в него спрямо Вас.
Г-н Стефанов,
Няма проблем- пък и не съм провокирал груб разговор. Бъдете си скептичен ( нито очаквам , нито се се старая да се харесам всекиму- просто не е възможно). Няма нищо лошо в това, но е хубаво да запазим възможност за разговор, каквато подсказвате.
И за да ви върна жеста, признавам, че сте прав в едно- в текста наистина съм дал повод за двусмислен прочит, но съм си мислил ( което по принцип е грешка), че ще бъда разбран “правилно”.
Ако можете да се обосновете правилно, никой като мен няма да търси поводи да Ви разбира двусмислено.
Чест Ви прави, че не вземате най-неприятните примери от живота и не упорствате на казаното още в първия миг. Това ми говори, че сте повече професионалист, отколкото професионалист на едно статукво. Лично за мен, този минимален жест е и минимално обнадеждаващ, но все пак обнадеждаващ.
Ако ставате все по-компромисен към живота и все по-безкомпромисен към недвусмислията, лично ще остана Ваш почитател на професионалните изяви и надявам се тогава хлябът Ви вечер да е още по-вкусен (фигуративно казано).
Успехи.
Здравейте г-н Инджев,
харесва ми статията, а също така и самият блог и начина, по който изразявате мнението си.
Аз обаче намирам една друга аналогия в това, което се случи миналия ден на стадион Местая. От една страна, там се срещнаха отборите на Атлетик Билбао и Барселона – отборите на двете автономни области (Паис Баско и Каталуня), които така ревностно се опитват да се отделят от испанската държава (и най – вече Каталуня). Според мен нито каталунците, в по – голямата си част, нито баските се чувстват испансци, а като отделни нации. Даже в Каталунския Статут за Автономност чл. 1 ал. 1 започва така: „Каталуня, като нация…”.
През 1979 когато е одобрен първия Статут за Автономност – този на баските, не се е мислило, че години по – късно цяла Испания ще бъде разделена на автономни области. Естествено, това е резултат на цяла една история, чието политическо начало се намира в първия проект за федерална конституция през 1873. Така през 1979-та идеята е била единствено Галисия, Паис Баско и Каталуня да формират автономни области, но през 82-ра и 83-та се ражда „бум-а” в който са одобрени още 14 Статута за Автономност. Процеса завършва през 1995 с одобряването на статутите на Сеута и Мелия.
Точно тази толерантност (резултат, пак казвам на събития, които датират от края на XIX век) довежда до това желание на каталунците и баските за пълен суверенитет. В предния си мандат 2004 – 2008, Сапатеро започва преговори с Каталуня за отдаването ,от страна да държавата, на още компетенции на тази област. И естествено те видяха, че може така и сега искат още.
В края на Април бях на една конференция по повод промяна на испанската конституция. Този проекти съдържа 4 точки, една от която е, статутите на дадените автономни области да съдържат глава която да определя, кои са правата на жителите на дадената област и каква са съответно задълженията им. По този върпос беше казано, че това ще бъде още една стъпка към отделянето на някои автономни области от държавата.
На една от кръглите маси на тази конференция беше засегнат и въпроса за монархията като институция и застрашена ли е тя, тъй като напоследък започнаха да се появяват плакати по улиците на различни организации за обявяването на 3-та Република. Един от професорите по право (на тази конференция не присъстваха политици, а само професори по конституционно право от различни университети в Испания) каза, че ако днес има референдум и се попита дали хората искат монархията да продължи да съществува или Конгреса и Сената да обявят 3та Република, Монархията реално ще бъде застрашена. Този професор защитаваше идеята, че има въпроси, които просто не трябва да се подлагат на дневен ред. Точно това, което казва г-н Инджев. Има сектори, които са против Краля и единността на испанската нация, но има и такива, които и ревностно го защитават.
Къде във всичко това вижда връзка с България? Ами както ви казах, в резултат на историческите събития в дадени сектори в Испания са изгубили значението на думата „нация” и както в началото на 80-те е имало „бум” на желаещите провинции да се превърнат в Автономна Област, така сега ако се обявят Каталуня и Паис Баско като суверенни държави, има възможност след години Испания да бъде само Автономната Област на Мадрид и още някоя друга, която не е индустриално развита или просто икономиката не върви така че да поиска и тя суверенитет и се нуждае от помоща на държавата.
Връзката с България я намирам естествено пак в политическия ни живот и медиите. При нас случаят е друг и той се казва ДПС. Ако обърнем поглед за момент в европейската история / а дори и във войната за независимост на Америка/ ще видим, че тези малцинства които са нямали представител в даденото народно събрание и не им се е чувала думата, най – накрая са вдигали революцията и са обявявали независимост. Така че от тази гледна точка, според мен, ДПС играе ролята на буфер в отношенията на българи и „турци”. Защо слагам турци в кавички? Защото реално те са българи, от турски произход. Но все пак са българи, и от този момоент ролята на ДПС се обръща на 180 градуса, тъй като вече започваме да се делим на „ние българите които гласуваме за СДС, ДСБ, БСП и т.н.” и „те турците, които гласуват за ДПС”, т.е. турците, които всъщност са българи от турси произход, реално не са напълно интегрирани в българската общност и оттам идва това деление. Същото се получава и с ромите. Те пък май си имаха и партия Евророма, ако не се лъжа.
А вчера като гледах и по новините Ахмед Доган как ги нахъсва и иска пълна мобилизация на изборите и по какъв начин говори…. Защо е всичко това? Защо трябва да се делим на „ние” и „вие” когато в същност сме едно цяло. Преди време в един друг форум писах, че аз може да съм за Левски, а другия съфоромник да е за ЦСКА, но в крайна сметка и двамата ходим и гледаме мачовете на националния отбор.
Ето тук намирам връзката между случващото се в момента в Испания и това в България. Ако политическите партии не включат в предизборните си програми мерки за интеграцията на ромите и турците в българското общество, след време ще се озовем в същата ситуация, в която сега се намира Испания.
Спомнете си за Петър Петров от Червен Бряг в предаване Големият Избор по БНТ, когато каза: „Аз не идвам да представлявам ромите, аз представлявам младото българско общество!” Ето, някой вече се усмели да направи първата крачка..
Но как да постигнем консенсус и успех, когато има медии които постоянно търсят някакъв начин да опетнят лицето на политиците. Далеч съм от мисълта, че всички политици са изключително добри или изключително лоши… има ги и едните и другите. Но миналта вечер, примерно, bTV когато коментира, че депутатите решили до 1 месец да се приеме закона за забраната за пушене на публични места, и следващият въпрос на водещата беше „Дали зад тази идея на депутатите се крие реална грижа за здравето на хората или нечии финансови интереси” И веднага пускат един човек, когото са интервюирали, който обяснява че ако се била одобрила тази забрана щели да се продават разни лекарсва за спиране на пушенето и т.н. и т.н. Ето това е което не ми харесва в българските медии. Представят политиците, дори и когато направят нещо хубаво, че пак са си търсили техните интереси. Там ни е грешката. Този закон беше приет в Испания преди, ако не се лъжа 3 години, и нямаше такива изказвания.
Така че се надявам никога да не попадаме в ситуацията на Испания където малко или много думата „нация” е изгубила своята същност.
Това, което се случи на стадион Местая миналия ден беше от една страна ехо на един дълъг исторически процес и от друга, предвестие на това, което тепърва ще се случва. Дано поне ние си извадим поуките.
Поздрави от Мадрид,
Мартин