Така хубаво и красноречиво си мълчеше нашият президент- от края на април, та чак до средата на май. Но ето, че една хубава работа направи и сам я развали.Що му трябваше да „анализира успеха” на енергийния форум в София, който отшумя благополучно и мина незабелязано от масовата публика като еманация на пълната бъркотия в управлението на държавата, оглавява от хора с наполеонови комплекси.
Вместо да продължи правилната линия да не се обажда по темата, Г.Първанов се захваща във в. „Труд” да хвали „мероприятието”- може би се амбицира от самохвалство на Станишев за „високата оценка” на ЕС , който размрази една четвърт от замразените по вина на управлението средства, предвидени за България.
Не е ясно какъв е поводът Първанов да ни убеждава със задна дата как сме се били утвърдили като енергиен фактор чрез срещата, която трябваше да бъде „световна”, но се оказа ужасно трудно сглобено събрание на малка част от поканените държави, с демонстративно ниво на присъствие.
Понеже няма видима причина, на очи се набива основният акцент от „анализа”: колко важна е Русия и как не бива да се пренебрегва. Някой в света изобщо да оспорва това! Тази констатация е достоен римейк на вица за учения, който късал крак по крак на стоножката и всеки път с пляскане на ръце регистрирал как тя тръгва и върви, докато след последния откъснат крайник плеснал и тя не мръднала, което го вдъхновило да направи „откритие”: „ остане ли без крака, стоножката оглушава”.
Доста самосъжалително звучи напъването на Първанов да обоснове смисъла на „мероприятието” с твърдението, че то едва ли не е „сдобрило” великите сили ( със скромното му посредничество). Този извод се прави от протоколния факт, че руски и американски представители се видели в София и си говорили за енергетика.
Ако имаше нещо достойно за коментар за един държавен глава, то е защо други държавни глави и правителствени ръководители, поканени с големи салтанати, с трудно скривано презрение отблъснаха поканата – братска Македония изобщо не се появи, Саудитска арабия се разсърди люто, че изобщо не е поканена, а Путин безцеремонно подложи динена кора на Първанов с отказа си да присъства. Американците, които до последния момент не бяха определили нивото на представителство, накрая пратиха чиновник, който съветвал президента.
Както се казва, при такива „успехи”, не ни трябват провали. Но Първанов явно страхотно държи да обяви собствения си принос в тях. Ето защо, както се казва в казармата „се обяснява” и се опитва да ни убеди в собствената си значимост на брокер в твърде непосилната за него сфера на огромните световни интереси в енергетиката- кой знае, може би вече мисли човекът за добре платен пост след края на мандата си. Нещо като Шрьодер, назначен в „Газпром” , или там каквото дават…
Не изненадват!Казват,че процесът на оттичане и изтичане се ускорявал накрая…особено при “европейското”% и “националното” раздаване на картите с осветяване на мержелеещите се контури на употребявани фигури от кукловедите в сянка….до пресяването в каналната решетка…и котерийното задържане на върха в т.ч.
Но ще е ,и поради “подранили” надежди на Царя,че пост-тоталитарна България е готова за европеизирането си….
Н и щ о п о д о б н о!
Държавническите умения на нашите “Талибани” са си били тук и при дядо му и при баща му,а с един “Генерал на кон”….до тунела, Светлина от ляво и едно “мараба!”….дано само в процесите,залудо, да не се “разлюти” и “ранената” Марица!!!
Г-н Инджев,
Поздравления за постоянството, с което пишете за г-н Гоце. Повечето медии (дори и уж опозиционни) направо мълчат за него. Може би защото той действа по-меко и леко от грубоватите Станишев и компания, Доган и компания. Там са много по-нагли и директни. На Гоце, трябва да му се признае, че борави главно със задкулисни лостове. Но рибата винаги тръгва да мирише от главата. И ако Гоце е главата, то той има едно много болнаво тяло. Ако не друго, той поне ще оцелее по-дълго от Стани-шеф.
По случайност днес, в един и същ ден двама президенти Вацлав Хавел и Гоце са публикували свои статии. Разликите, разбира се, започват от ранга на изданията. Статията на Хавел е в “Ню Йорк Таймс”.Никога не съм бил фен на левичарския и “политкоректен” NYT, но той е вестник със световно реноме. Трибуна за нашенския Гошо, разбира се, е подведомствената му лакейска туба на агента Тошо. А разликите в темите на президентските публицистични ангажименти, в интелектуалния и моралния ръст на двамата автори личат от текста на Хавел, който следва по-долу (не се съмнявам, че Иво и колегите са го чели, но тук го цитирам само като илюстрация на тезата си.)
А ТЯ Е, ЧЕ РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ХАВЕЛ И ГОЦЕ КАТО ПУБЛИЦИСТИ, ПОЛИТИЦИ И МОРАЛНИ АВТОРИТЕТИ Е ТОЧНО ТАКАВА, КАКВАТО Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПРАГА И СИРИЩНИК. НО МАЙ НЕ СЪМ СЪВСЕМ ТОЧЕН, ТЪЙ КАТО И В ТОЗИ СЛУЧАЙ НЕЩО С НЕЩО СЕ СРАВНЯВА- НЕ, РАЗЛИКАТА Е КАТО МЕЖДУ ПРАЖКИЯ ХРАД и НЕПОСТРОЕН КЕНЕФ В СИРИЩНИК!
Тирани
Представете си избори, резултатите от които са предварително известни, а много кандидати са дисквалифицирани. Всеки вот, претендиращ за демократичен и проведен по този начин, би бил сметнат за фарс. Сега Общото събрание на ООН се включи в подобен “избор”, като гласува за запълване на свободните места в 47-членния Съвет за правата на човека.
Само 20 държави се състезават за 18 свободни места. Те са разпределени между петте континента, като три представиха толкова кандидати, колкото е общият брой на местата. Това премахна възможността за избор на най-добрите защитници на човешките права, които всеки регион може да предложи.
Правителствата, изглежда, са забравили задължението си, което поеха само преди 3 години – да създадат организация, способна да защитава жертвите и да се изправи срещу нарушенията на човешките права независимо къде се случват.
Явно сега принципите са отстъпили място на целесъобразността. Правителствата подновиха търговията с гласове за членството в различни други органи на ООН, поставяйки политическите съображения над човешките права. Липсата на конкуренция навежда на мисълта, че държавите, загрижени за човешките права, просто не са загрижени достатъчно. Латинска Америка, регион с благоденстващи демокрации, позволи на Куба да се опита да поднови членството си. Азиатските страни безусловно подкрепиха петте кандидатки, съревноваващи се за петте места на континента – сред тях са Китай и Саудитска Арабия.
Дори и където е гарантирана, конкуренцията е минимална. В Източна Европа – която по правилата на ООН включва всички страни отвъд бившата желязна завеса, в това число и моята родина Чехия – страните, състезаващи се за преизбиране, са Азербайджан и Русия, където положението с човешките права се колебае между “съмнително” и “окаяно”. Само Унгария излезе напред, за да се състезава за двете места на региона. Нежеланието на източноевропейските страни да покажат лидерство пред нарушителите на човешките права не вдъхва никакво доверие.
Подобно на гражданите на Азербайджан, Китай, Куба, Русия и Саудитска Арабия аз знам какво е да живееш в страна, в която държавата контролира обществения дебат, потиска опозицията и силно ограничава свободата на изразяване. Заради това съм двойно обезпокоен да видя готовността на държавите от Азия и Латинска Америка и Азия да седнат и да наблюдават как съветът продължава да губи благонадеждност и авторитет.
Активисти и журналисти в Азербайджан и Куба вече апелираха към международната общност да не избира техните държави в Съвета за човешките права. Държавите носят отговорност за човешките права и съветът не може да остане безразличен. Държавите трябва да изразят солидарност с жертвите на посегателствата върху човешките права и да върнат съвета в правия път, просто като откажат да гласуват за страни – нарушителки на човешките права, в този срамен и нагласен избор.
Вацлав Хавел
Гражданино Стамбо!
Какви са тези свободни съчинения и не нам известни държави и лица??
Таваришч Путин ще посочи достойните – като братска Куба и КНДР!
Може пък и Сирищник да включи…
(то не остана много време за сочене, че нефта падна и скоро ще се навеждат към палците)
Г-н Инджев, проблема е, че написаното от вас ще бъде прочетено от единици, а половината от тях няма да го разберат. На фона на масираната пропаганда от близките на кабинета медии, начело с парцалите на Ирена Кръстева, вашият глас е глас в пустиня. А пустинята е народната съвест, за съжаление.