Официалната статистика регистрира цели3,5 на сто спад на Брутния вътрешен продукт (БВП )на страната за първото тримесечие на годината, спрямо същия период на 2008. С това управлението на страната бележи небивал ръст на бруталната вътрешна пропаганда, според която (първо) нямаше да бъдем засегнати от кризата, (второ) били сме най-подготвени да я посрещнем и ( напоследък) първи сме щели да се излезем ( без да сме влизали?) от нея.
По този показател България моментално се изстреля на второ място в ЕС след Германия, но с изгледи, ако темповете на спада се запазят, скоро да си заемем шампионското място, което обикновено печелим в негативните европейски класации.
Бруталната вътрешна пропаганда се опитва със своя небивал ръст да компенсира спада на БВП ( който е основно мерило за температурата на една икономика).
Президентът философства за големия ни успех като енергийни брокери, премиерът триумфално представя размразяването на незначителна част от замразените по негова вина европейски средства като висока оценка за успехите си, министърът на икономиката „вижда” призраци…пардон, признаци за излизане от кризата, в която сме били нагазили последни и по тази причина първи сме щели да издрапаме.
А финансовият министър, който процеди през зъби в началото на пролетта, че май ни се случва „песимистичният сценарий” ( а не онзи сиропеният, който ни обещаваха), млъкна трайно и многозначително.Защото, какъвто и да е, той все пак говори с езика на цифрите и жонглирането с тях по правилата на Бруталната вътрешна пропаганда, дори и да му се иска, няма как да му се получи-спадът просто не може да бъде представен като възход.
Тази ситуация е чисто политически продукт на вкопчените във властта управляващи-Брутален вътрешен продукт!
За да можеш да си признаеш грешките , са необходими две неща: смелост и искренност . На комунистите им липсват и двете.
След като потопят страната в блатото , завършват винаги с фразата ” другари и другарки , трябва да затягаме коланите ” , помним я от тошовото време. Вината никога не е в тях , а във: Eвропа , Америка , опозицията , ситуацията , нацията , девълвацията и Костов(винаги). Та бъдещето е или ” Син в лятна нощ ” или нови дупки на колана .
Едва ли можеше със 17 реда да бъде по-ясно и по-всеобхватно,а иронията по-тънка.То си е и за смях и за сълзи!
Но вземе ли да се “п р о ц е ж д а” и светлина в мрака….какво друго след заразяващи усмивки,вече и звездите примират от смях или ронят сълзи като “орехи”!!!
“…дори и да му се иска, няма как да му се получи-спадът просто не може да бъде представен като възход.”
Господин Инджев, тука ще възразя. Представям ви класическата книга “How to Lie with Statistics” или “Как се Лъже със Статистика.” Книгата е весел наръчник с много идеи за манипулация на числа.
Сигурен съм че е задължително четене за министри 🙂
Ех, Киров! – с фразата ”другари и другарки, трябва да затягаме коланите”
Едно е лошо само – другарите и другарките сме ние от плебса.
Пак ние ще оперем пешкира!
А те имат гуша за три кризи напред…
Да живей, живей труда?
Време е да се ПОТРУДИМ на изборите!
Между прочем другарите намериха и подходящото заклинание описващо актуалното състояние на икономиката: “отрицателен РАСТЕЖ” (автор, ако не се лъжа, Р.Овч.)
Като прочетох за бруталния (без кавички) вътрешен продукт, та се сетих за отрицателния (но с кавички) прираст:)- друг любим израз на управляващите (справка – П. Димитров, Орешарски, Масларова). Били удвоили пенсиите и заплатите (по онзи предизборен клип на БСП, с който се канят да зомбират червените бабички!). То добре че левът е вързан за еврото. Иначе истината за девалвацията му веднага ще лъсне, както и за това, че няма практически никакво увеличение, а напротив.
То едно е да говорим, ама като се стигне до дела или случайно изтичане на нещо по медии било и скалъпено или непълно нещата си замирисват… В началото беше, че ще я прескочим (оазиса на бизнеса е тук ако някой си е мислел друго ;-j ) ама изведнъж, аха, вече се стигна и до песимистичния сценарий. На всички поне малко запознати с икономика обаче беше известно, че с едните приказки (а като знаем и какви мерки се взимат) кризата просто няма как да не се настани и при нас. Едно е, че иначе няма да може да се говори колко сме велики, второ, че съвсем бягаме от решения, а и трето – когато се правят те са си от днес за утре без ясна визия за един бъдещ период.