Онези, които не харесват Иван Костов, може и да го опровергаят за твърдението му, че „няма крупен бос на организираната престъпност в бившия източен блок, който да не е възникнал от специалните служби”. Но ако открият някой такъв бос и го посочат трябва да внимават, защо изключението и в този случай потвърждава правилото. То е: наистина е така, спецификата на мафиотизацията на посткомунистическото пространство е в нейното ПРЕДВАРИТЕЛНО, планирано сливане с държавата, а не в постепенното проникване във властта, както при класическа мафия !
Една от причините за феноменалната „непобедимост” на митичния универсален злодей у нас под кодовото название „ неизвестен извършител” , е точно във факта, че границата между правоохранителните органи и на отхранените от тях нарушители на правото на гражданите да живеят в правова държава, е не само твърде тънка, но често и незабележима. А е незабележима, защото е строго пазена в дълбока тайна.
Публична тайна е обаче, че контрабандните канали са отдавна отъпкани от лачените обувки на „дипломатите” от НРБ и от колелата на държавния автотранспорт коридори за износ на амфетамини, оръжие и диверсия, както и за внос на валута и реекспорт на „революционен” тероризъм. Спомняте ли си голямата гордост- малката ни страна разполагаше с най- големия парк камиони, пригодени за превоз на стоки и материали на големи разстояния в Европа, Азия и Африка?!
В западните медии открито се обсъждаше този факт и той се свързваше с контрабандата в особено големи количества, извършвана под закрилата на държавата България. Намесваше се самият клан Живкови.
У нас, разбира се, нито дума по въпроса не се отронваше. Интересното е, че ако за други „антибългарски кампании” държавата не жалеше сили и средства за опровержения, точно за тази си мълчеше – твърде много семейства бяха свързани с „бизнеса” и щеше да бъде много нелепо пропагандата да се репчи. Ами ако някой от ( стотиците) замесени държавни служители контрабандисти реши да продума?
Омертата явно действа и днес. Това е една от областите, в които цари желязна другарска дисциплина. Могат да отварят всякакви досиета, но точно това досие- никога! Както няма да доживеем да прочетем истинското досие за външнотърговската дейност на хората с тайни пагони, особено на онези от банковия сектор от последните години на комунистическата икономическа агония, които подготвиха мистификацията с изчезването на огромни средства, приписано после (и приписвано и в днешно време) на „гадните демократи, които окрадоха държавата”.
А те са знаели накъде вървят нещата! Един познавач на финансите от онова време ми сподели близо 5 години преди да сменят Живков с по-рафиниран свой вожд, че в България предстои икономическа катастрофа – именно такава, каквато после я описа Петър Младенов в прословутия ( и отдаден днес от пропагандата на забвение) доклад на ноемврийския пленум на БКП през 1989 г. след отстраняването на Живков от властта. Тогава, признавам, не му повярвах- не за друго, а някак си изглеждаше пресилено – чак пък „катастрофа”!
Някой вяра ли обаче днес сериозно, че мутрите са гражданска самоорганизирала се общност? Събрали се едни яки момчета, изоставени от държавата сирачета на победоносния ни социалистически спорт и решили да си да направят едни бригади да побийват несговорчиви граждани срещу известно заплащане. Шега? Нищо подобно. Горе- долу по този начин покойният Илия Павлов най-сериозно обясняваше в интервюта, как си бил измислил и изградил империята „Мултигруп”.
Не знам защо босовете на службите и техните днешни приемници държат толкова много да внушат, че в България няма мафия- имало всичко друго, но не и мафия. Това твърдят упорито вътрешният министър Миков, главният му секретар от министерството, както и спряганият за организатор на трудещите се на нелегалния фронт през последните 20 години бивш генерал от службите Любен Гоцев. Самият Станишев също брани на терминологично равнище „честта” на организираната ни престъпност – не била мафия.
Предлагам да се съгласим – тя е нещо повече и сигурно е обидно за тези другари да ги оприличават на някакви си гангстерчета от романите на Марио Пузо. Изглежда важните другари просто се обиждат организираната престъпност в България да бъде начина „мафия” – тя е нещо много повече.
Организираните престъпници у нас са рожба на плановото стопанство и е време да признаем, че поне в едно отношение плановиците на социализма удържаха победа ( над самите граждани на България)– в създаването на Франкенщайн по свой образ и подобие, но приспособим към „новите условия”. Ето в това ги бива. А как ще се наричат – наистина няма значение. Пък и кой смее да пита!
какво да коментирам, хубаво написано, ама кой да чете? В тая държава дето за едно кебапче чудеса се вършат. Гласувайте, за да промените живота си а не да чакате тоя и оня да я свърши, защото винаги ще сте недоволни.
Възхищение и поклон пред автора на тази статия! Ако имаше поне още десетина журналисти с такова ниво на гражданско съзнание, професионализъм и чувство на достойнство, то българските медии щяха да бъдат съвсем други, което означава, че и България щеше днес да е съвсем друга; поне щеше да наподобява Португалия, ако не Швейцария. Е, друг въпрос е, че ако днес имаше още такива журналисти, те също нямаше да имат достъп до “големите медии”, също щяха да са безработни.
Пита се обаче: с какво са големи “големите медии” у нас? Може би са големи с колосалното си раболепие и подлизурство пред управляващата ни и господстваща вече толкова години руско-българска ченгеджийница?!
Поздрави, г-н Инджев!
Иво,
Поздравления за бързата реакция и остроумния ти език. Разчитайки на твоята осведоменост искам само да ти припомня едно мнение на BBC, изказано 89-та или 90-та година. “България е на световно равнище само в две области – тайните служби (ДС) и спорта.” Затова никак не случайно, че хора като Луканов и Любен Гоцев организираха свойте “храненици” за да покажат на “шайката страхливци” (думи на Луканов за демократите) “къде зимуват раците” или с други думи, колко малко знаят за истинската (подмолна) власт.
Искрено се радвам на статиите ти!
Докато гедам по Холмарк ……”Рзрушеният град”………
ми звънят от чужбина,за да ме подсетят,че днешната статия на Иво Инджев,била впечатляваща!!!
След десетилетия работа по строежи
от 14 годишен с трудова книжка и през летните ваканци за 30 години стаж около едно “котило”,та и до днес….било могло,ама “много,да се коментира!!!”
Няма да стане,щом си от кариерата и си морално задължен,да уважаавш и професия и Отечество с главна буква след много “изредили се талибани” върху девичата ма снага!
Ще спазя обещанието поето пред Иво Инджев, и ако и когато ме покани, като заслужил на заслужено място,ще поговорим,защо линее България?
“Омертата явно действа и днес” по една много проста причина – и да знаеш, нямаш фактическите доказателства. Дори и да ги имаш – не можеш да разчиташ на прокуратура и съд. Освен това имаш и семейство, деца, . . . Не е просто. Интересното е, че и тези, който дойдоха на власт след 1993-4 влязоха в играта. Иначе не си обяснявам нещата. Не вярвам, че и следващите, които дойдат на власт(които и да са те) ще потърсят отговорност на бившите. А, дори и да искат – мутрафоните са много силни – имат си армии, наказателни отряди,. . . Както се казва – в дугите държави има мафия, а нашата мафия си има държава.
г-н Инджев, в началото на есето ви, в цитата от Иван Костов, е пропуснато важното “НЕ”…
Би трябвало да бъде:
„няма крупен бос на организираната престъпност в бившия източен блок, който да НЕ е възникнал от специалните служби”…
Ясно е, че става дума за досаден пропуск, пиша тук, защото в сегашната ситуация от една муха – цяло стадо слонове ще се пръкне…
Г-н димитров,
Прав сте…
Ще си позволя по този повод едно лирично отклонение- знам , че много хора четат и не би трябвало да правя лични излияния, но за “цвят”, ще направя изключение с кратка реплика за работната атмосфера, която съпътства понякога моите изяви в блога- в случая бях щастливо натоварен да усмирявам двете ни палави дъщерички, докато майка им репетира в операта. Не че се оправдавам, обаче все така се случва, че когато трябва да водя към няколко телефонни разговора едновременно, да отговарям на важни съобщения в интернет и дори да напиша мнението си в блога ( под формата на есе), задължително ми идва ред да изпълнявам най-приятното си задължение в живота ми днес: отглеждането на 2 годишната Нина и 5 годишната Ели, които страхотно държат да пишат на компютъра заедно с тати ( компюрът, в превод на езика на Нина е “тапион”?!).
Впрочем, понеже вече запознах, да кажа, че интензивната ми комуникация днес беше свързана с факта, че се получи разрешението за представянето на книгата ми ” МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛОТО” на 27 май, сряда, от 18 ч. в Градската градина в центъра на София- там , където беше мавзолеят на др. Г.Димитров ( от страната на БНБ).
Смятайте се лично поканен- иначе няма да има разпращане на покани.
Поканата се отнася до всички, които биха желали среща с автора от този блог и на книгата “Мълчанието е злото”.
Г-н Панев,
Както и преди съм отбелязвал, самоограничавам се да реагирам на положителните мнения по мой адрес, защото не бих искал да изглеждам глупаво самодоволен…Но цитатът ви за казаното от Луканов просто не мога да оставя без репликата, че е направо “В десетката”. Той показа как се претворява в дела лозунгът “здрав дух ( луканов) в здраво тяло ( мутрите)”.
Иво,
Благодаря ти, че ми отговори и се сети кой съм. Впрочем ти си вторият, който го прави и без следа от комплимент искам да ти кажа, че това е уникално за България и ти прави истинска чест. Особено много се радвам за публикуването на книгата ти. По заглавието предчувствам, че ще бъде явление. С удоволствие бих я прочел. За съжаление няма да мога да дойда в Градската градина, защото живея в САЩ. Но пък имаш мойта далечна (всъщност близка) подкрепа. “Думите отлитат, написаното остава.”
Бъди здрав и креативен татко!
Господин Инджев, за пореден път се възхитих на Ваш материал! Това, което сте написали, мислещите българи го усещат и знаят, но са абсолютно безсилни да го променят.За съжаление българската интелигенция не повежда хората, не им сочи правилния път, основан на вечни човешки ценности. Тя или се крие, обхваната от отчаяние, или приема щедри подаръци от властта и се чувства длъжна да я славослови. Това мен лично ме изпълва с отчаяние, което при последните управляващи вече се засили до крайност. За себе си и семейството си аз не виждам никаква надежда животът в нашата България да стане по-добър, затова съм решила, въпреки че това вече звучи като изтъркано клише, но всеки го преживява лично, когато го засегне – ще търсим път да се махнем от тази държава, която ни мрази, мрази и децата ни, и родителите ни. В името на бъдещето поне на детето си. Аз съм на 38, съпругът ми на 40, винаги сме гласували, не сме спирали да работим, не сме спирали да бъдем коректни във всяко отношение към държавата. Но нашите най-хубави години бяха буквално ограбени. Ограбиха брутално и надеждите ни нещо да се промени към добро.
Г-жо Костадинова,
Няма как да се “скрия” от съпричастност към написанто от вас – твърде е вълнуващо…
Дано не съм допринесъл с нещо за горчилката, която усещате- нали в това най-често ме обвиняват, че виждам само негативните неща, вместо да посоча хубавите работи…
Ако личното ми мнения за личната ви съдба ( която познавам само от личната ви реплика тук) има някакво значение, бих изразил надежда да не се отказвате от трудната битка. Но знам ли, всеки си има граница на компримиса, който е готов да направи.
Във всички случаи ви желая да намерите правилното решение. Поне моя милост постъпва така: колебанията и терзанията оставям зад гърба си-там където неминуемо са зреели преди да взема решение. Но реша ли, гледам да свърша работата. Обратното е като да шофираш нагоре по стръмен път с крак на спирачката…
Благодаря, че отправихте думи лично към мен, това значи много за
мен.
ЧУДЕСЕН КОМЕНТАР ОТНОВО.г-н Инджев от горе написаното разбирам че най-после ще се случи представянето на книгата Ви, за което Ви поздравявам и Ви пожелавам успех. Дано всичко мине по замисления от Вас сценарий. Имам някои съмнения обаче, че подобни провокативни четива, често срещат “спънка”, особено преди избори. Вие имате горчив опит от това. Ще повторя въпроса си от преди седмица, без да желая да досаждам, но ние от провинцията как бихме могли да се сдобием с “Мълчанието е злото”? Предварително благодаря!
Г-жо Драгнева,
Съжалявам, че не съм ви отговорил…Разбира се, че ще има всякакви начини за получаване на книгата. Ще публикувам данни за желаещите да я получат по пощата. Освен това ще дам и информация в кои книжарници се разпространява.Имам уверението на издателите, че ако има интерес ще бъдат отпечатани нови количества.
Благодаря ви за проявения интерес!
Едно време като не знаели за някоя болест я наричали инфлуенца. Сега, когато имаме само предположения за някаква далавера намесваме специалните служби. Само, че тези легенди ги сътвори Андрей Луканов и всякакъв опит за откривателство в тази посока е нарушение на авторското право. Луканов неглижира ДС като извади най-отпред политическата полиция. Луканов знаеше, че капитализъм не се прави без капитал и “който изпревари той ще натовари” – останалите остават пролетариат. Колкото странно и да звучи ДС му пречеше. Първо бяха разграбени българските фирми в чужбина. Не с участието на ДС, а с блокирането и.
Вярно е, че сме изнасяли оръжие и анфетамини(между другото анфетаминът се изнасял като редовна стока за армии и полиции по света, а не за улична употреба)и сме били в десятката в света по износ на специална продукция. Вярно е, че имахме огромен парк от автомобилен транспорт и държахме почти монополно дестинацията Европа-Азия. Аз не знам(това не е аргумент, но и обратното само голо предположение също не е аргумент) български превозвачи да са свързани с крупни контрабанди. Пресилемно ми се струва да се свързват тези дейности със задоволяване на нечии лични интереси.
Не там е заровено кучето….
Г-н Инджев, известно е, че у нас (обикновено) научна, публицистична, художествена “литература”, ако стигнат 500 тираж вече са “постигнали целта” – стигнали са до читатели.
Ни Ви посещвам по няколко път на ден от съмнения, а защото ми е важно и мнението, позицията, реактивността и пр. Важно ми е и какво мислят Вашите читатели.
В този смисъл Ви моля, ако прецените за уместно с Вашия издател, да публикувате след време колко “екземпляра”, книги, са продадени, да речем за един месец.
Убеден съм, че не само “остатъчният” Ви авторитет на честен български журналист, но и наличието на ТОЗИ блог силно ще оразличи Вашата публикация от споменатия по-горе “стандарт” от 500 “бройки”.
Иво , моля те давай начина за получаването на книгата по пощата .. или в Пловдив в коя книжарница ще я има .. Благодаря ти предварително ..
Към Ники:
Нека да се появи на 22-ри и ще публикувам пълна информация- във всеки случай издателите обещават максимално разпространение с големи вериги книжарници, както и възможност за изпращане на адрес без оскъпяване.