Виждал съм много нагли стартове на овластени властолюбци, но толкова нахакан финал не е имало! Държат се като Терминатора с многото мускули ( но не толкова надарен с мозък), който заплашва „ I`ll be back „ ( „ще се върна”), за да „заличи” врага!
Да заплашваш опозицията, която си мачкал два мандата, че евентуалната й победа на изборите е вече спъната от серийно (убийствено ) административно задушаване, е нов връх на падението в нашата балканска държавица.
Но точно това прави коалиционната анаконда, която отсега затяга примката около гърлото на бъдещите управляващи с масови назначения на свои хорица на ключови места в държавната администрация . Дали няма да се задуши в лакомията си да погълне държавата, която е нагълтала?
Това е българският вариант на политически тероризъм в перверзен демократичен контекст ( защото „всичко е законно”), при който в бъдещето се изпращат хора-бомби. Ако гръмнат, като ги уволнят победителите на изборите, новите управляващи ще се окажат жертви на обвиненията в „чистка” и „политическа разправа”. Ако ли пък назначените в „ 12 без пет” ( както обича да казва Г.Първанов) си останат на постовете, толкова по-добре за спонсорите на тази политдалавера.
Изглежда умно ( макар и цинично)- ако загубят, печели партийната им кауза да се правят на жертви. Ако ли пък спечелят – печели партийната им бруталност.
Който се опитва да мисли с мускулите си , рискува инсулт – удар по малкото мозък, който е вложил в това неандерталско хитруване.. При такава демонстративна агресия (на изхода от управлението) и най-демократично мислещите хора няма да могат да защитят реципрочния отговор на новите управляващи, които ще бъдат с развързани ръце да употребят боздуганите на входа.
Това си е подстрекателство към продължение на гражданската война от селски тип, която нашата просташка „аристокрация” подклажда вече десетилетия наред.
От Петър Бродилов:
Уважаеми г-н Инджев,
не бих си позволил да Ви занимавам със себе си, но за беда забелязах, че мен възниква следният казус с коментарите, които се опитвам да постна тук през последните 2 дни с идентификациите си (име, мейл), съпътстващи всеки мой коментар досега:
Не се появява съобщение, че коментарът ми “чака одобрение” (както беше досега, което означаваше, че впоследствие, след като ги прегледате, той биваше публикуван), тоест, по някакъв начин той бива стопиран автоматично (както казват уебмастърите – banned). И разбира се, след това не виждам съответния си коментар публикуван, заминал е в небитието.
Не става дума за някаква особена моя ревност към скромните ми спорадични коментари във Вашия блог, а по-скоро за недоумение за причините, пореди които някакси се оказвам “banned”. Предполагам, че става дума за някакъв технически дефект или случаен пропуск, та се чудя може ли това да се коригира. Ще съм Ви благодарен, ако стане.
Бъдете здрав,
П.Бродилов
Г-н Бродилов,
Наистина не знам какво да кажа… И дуг път сте поставяли този въпрос, но отново не разбирам какъв е проблемът. Мога само да ви уверя, че не съм спирал ваши коментари. Ако имате идея къде може да е проблемът- посъветвайте ме какво да направя.
С уважение!
Уважаеми г-н Инджев, благодаря Ви за бързия отговор!
Честно казано не съм особено вещ в техническите детайли на работата с интернет-блог, та нямам представа какво може да доведе до описания от мен ефект. Установявам в момента, че с име, различно от моето (в случая беше – не съвсем произволното – “a partner”), текстът се получава при Вас, а с моето име – не. Мога само да направя някаква догадка, че Вашият администратор погрешка е сложил моите идентификации (име, мейл) в някаква група на “недопускани” натрапници и след това системата автоматично ме отхвърля. Но няма проблем да сменя начина на изписване на името си и да дам друг мейл адрес, ако това е проблемът. Все пак съм лаик в тази област и това са просто предположения. Нямаше да Ви занимавам с това дребнотемие в блога, но не намерих Ваш имейл адрес, на който да пиша и затова си позволих тук. За което приемете – Вие и читателите – моите извинения!
Успех и на книгата Ви!
П.Бродилов
Накрая сами ще се задушат. Те и преди правиха подобна схема – за съжаление успешено – взеха парите и ги раздадоха и 2005 с тяхна помощ се върнаха на власт. Надявам се сега да не успеят.
Г-н Бродилов,
Няма за какво да се извинявате ( но не мога да не отбележа тъжния парадокс, че много ечесто става такав живота: грубияните не смятат за нужно да се извиняват, правят го тоно онези, които не брябвало…).
Като се замисля, възможно е и аз да съм допуснал някаква грешка – например да съм изтрил без да искам някой ваш коментар с бутона “спам” и това да е запаметено. Аз съм доста разсеян и съм напълно годен да сторя такава глупост – както и друг път съм си признавал, не живея ( и пиша) в идеалната стерилна среда за “творчество”- около мен ври и кипи от …най-приятната суматоха на света, детската глъчка, която пожелавам всекиму. Ако можехте да видите каква борба водя понякога с едно дребосъче, което хитро ме дебне да натисне с пръстче клавиатурата ( и много често успява- но не успявам пък аз да й се разсърдя)…
Но с взаимна добронамереност и по-големи глупости могат да бъдат поправени.
Хлебарките се боят от светлината и се разбягват, когато ги хване прожектора. Благодарности, и да е благословена ръката, която държи този прожектор.
Zsdraveyte g-n Indjev, Vchera izleze aktualizirana godishna rabotna programa po OP Regionalno razvitie po tozi povod konsultantskia ekip na nashata firma napravi analiz, koito se nadyavame da Vi dopadne i da publikuvate i vuv vashia blog. Eto linka:
http://www.a4o.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=199&Itemid=1
Blagodarya Vi predvaritelno! Jivi i zdravi i Pozdravlenia za knigata Vi nyamam turpenie da ya procheta! Pozdravi ot Varna!
Dobromira Ivanova – Konsultant
Ние, моите близки и аз, сме отчаяни привърженици, читатели и разпространители на превъзходните статии-памфлети на Иво Инджев. По всички теми – без изключение.
Искам да подчертая с особено удоволствие, че както в последния “Отчаян /в/ход”, така и в много други негови вътрешнополитически статии, блести неговата принципна позиция. Той, например, никога не е квалифицирал проблемите на СДС и Синята коалиция като “вътрешни, махленски, интригантски и пр.”, а наистина като част от сложния дълбоко-мракобесничиски процес, диктуван от кръгове и преки участници на днешното тройно управление.
Апропо – рядко посягам към писалката, за да напиша два три реда в любимите си блогове след този на Инжжев – на Мартин Димитров и на Иван Бедров.
Сега установих, че след известно отсъствие там, вече не мога да се регистрирам.
Този факт може би ме облекчава, защото в блога на Иво Инджев намирам, аз и моите безинтернетни близки и приятели, всичко, което според нас е нужно човеку в днешната българска действителност.
Не считате ли, че вече е време да подложим на по-сериозни анализи нашата т.нар. “съдебна система”. Интересно ми е как при толкова критики отвън и недоволства от наша страна, тя (съдебната система) някак си бяга от фокуса на сериозните анализатори. До нас достигат откъслечни факти за сериозно увеличаващият се бюджет на тази власт. Виждаме, че е способна и брутално да се намеси в политическия живот (случая с регистрацията на СДС) и въпреки всичко… почти пълно мълчание по този въпрос?!?!
Ако предположим, че трите стълба на събремената демокрация са независимостта на законодателната, изпълнителната и съдебна власт защо по презумпция приемаме, че нашият “съдебен стълб” винаги е бил безупречен пред последните 50-60-70 години?!
У никого ли не се е появила идеята, че има нещо сбъркано в цялата философия на този… стълб?
Нагло, безсрамно и цинично!
Дори само 3 неща, които са безспорни, общоизвестни и общозначими, да погледне човек и ще разбере колко са “отговорни” и “загрижени” управляващите:
1. Отказът от избори 2 в 1.
2. “Ненамирането” на време за закона за образованието, който от 20 години е първият опит за въвеждане на някакъв ред в училище.
3. Последните назначения, които коментираме в момента.
Оставяме настрана всичко останало, което биха могли да оспорват. Само тези три неща би трябвало да накарат избирателите, които имат елементарен интерес към случващото се в страната, да изритат наглите Станишевци, Доганци и сие…
Но нали трябва да се мисли. А това е много неприятно (за някои невъзможно) занимание!
Дано всички умни хора, които основно се изявяват по блоговете, а избягват да гласуват, този път да отидат, за да има смисъл!