Лично за мен 24 май наистина се оказа ден за попълване на празноти в образованието ми. Образовах се от първа ръка от първия човек в държавата, от самия премиер Сергей Станишев. Благодарение на него научих, че 24 май е ден на българската бойна авиация.
Този ден сигурно отдавна съществува, но с присъствието на министър – председателя на авиационно шоу, посветено на бележитата дата, той придобива друго значение. Все пак е предпочетен от толкова важен ръководител на държавата пред деня на буквите – всички ходят и се изявяват ( включително с предизборна цел, както в случая и премиерът), но само той се е сетил да посвети неделния си ден именно на самолетите и хеликоптерите.
Жестът му е бил забелязан и оценен по достойнство от представител на руската авиационна индустрия, който му подарил макет на самолет Миг. А наоколо прелитали руски Миг 29, миг 21, Су 25, Ми 24 и Ми 17.
Някои от тях, както научаваме пак от Станишев ( и конкретно Миг 29), вече имали удължен живот с още 4000 летателни часа и по негова преценка ще ни служат чааак до 2030 година. Нищо, че договорът с Руската самолетостроителна компания ( РСК) изтича именно днес, в деня на образованието и писмеността, наричана в Русия, а после и в България „славянска”.
Да живее денят на славянската бойна авиация – един ясен симбиоз на смислите ( словесни бисери, добавени в съкровищницата на българския език от Сергей Дмитриевич през изтичащия му мандат), които влагаме в словосъчетанието „вечна дружба”!
Е сега почувствувах празника!Благодаря г-н Инджев,че пак съм истински Българин!
Г-н Инджев,няма нищо учудващо – просто културата в България е оставена на самотек, пхо инерция щях да напиша – “на самолет”… Преди малко това го каза и самият министър Данаилов – той си пожелава да дойде денят,когато правителството на България ще има за приоритет културата…
Тези дни давах автографи на Панаира на книгата.Моето лично усещане бе за всеобща унилост,може би и аз съм “поразглезен” от онова,което виждам в Париж по време на тамошния Салон на книгата.Не само духовността цари в огромната зала там, не само поразява несекващият поток от хора,премиери,разговори,директни телевизионни и радио излъчвания, но преди всичко усещането,че тези десетки хиляди люде са една общност.
А тук – унили физиономии,повечето възрастни хорица,стиснали найлонови торбички,пълни с рекламни материали – пристъпят,галят кориците на книгите и…въздишат. Как да си купят книга с техните “умопомрачителни” пенсии? С една дума тъжна работа,ама наистина много тъжна и безнадеждна…И на този фон – фанфари,балони,песни,манифестации..
И многохиляден концерт-коктейл в НДК тази вечер под патронажа на президента…
На какво и на кого се радва този народ? Воден от ония,които преди две години се подиграха с най-духовните хора на България – учителите…
А сега част от тези същите учители ще се наредят на опашката пред вкусните блюда на разпънатите маси в просторните фоайета на НДК,ще се снимат усмихнати с “най-социалния” президент,ще се приберат по домовете си доволни,тръпни и ще разказват на децата и внуците си за великото събитие…
Да,повредена,счупена държава,зомбирани хора…А ние искаме и чакаме нещо да се случи до месец-два. Дано,но как? С тези руски самолети,ли? И с тази българска сервилност пред силния на деня,от която,лично на мен,ми призлява и в
България, и в чужбина…
И все пак – нека поне ние да си пожелаем по-добри времена за нашия празник! А и за тези възрастни хорица с найлоновите торбички…
letiii narode vyzrodeni
kym svetli visini leti
Простете,че пак се намесвам,но току-що по ТВ2 даваха репортаж от манифестацията в Пловдив – чу се ясно как хората освиркват Станишев. На въпрос на репортер как посреща това,той отговори разтреперано -нормално…
Извинявам се на пловдивчани за по-горните ми думи. Е,все още има надежда…А и залата на НДК, от която преди малко също имаше репортаж със словото на Първанов преди “празничния” концерт бе …почти празна. Това също говори красноречиво.
Днес прочетох в някакъв сайт,че ИТАР е съобщила за отремонтирането на руските самолети.Спомних си,че когато са купувани тези машини имаше ТАСС,след това ИТАР-ТАСС,сега е ИТАР.Налага се въпросът за парите:За колко са купени,колко от дълга на Русия е приспаднат и в крайна сметка не излизат ли златни тези изстребители вече морално остарели?!Ако искаме да имаме нормални търговски отношения м/у двете страни не трябва да се притесняваме да говорим и за пари.Съжалявам,че точно на този ден трябва да говоря за това,но самолети на няколко десетки години,нелители достатъчно-на каква цена ?!
Честит Празник г-н Инджев! Продължавайте все така умело да се ползвате от “оръжието” дадено ни от Светите братя Кирил и Методий,за радост на всички ,които с удоволствие четат Вашия блог!Наздраве!
Господин Иванов,
Бих добавил само следното: САЩ купиха два Миг 29 от Украина, за да обучават свои пилоти за борба с тях. ( защото Русия ги продава масово на държави, които не са точно НАШИ съюзници). Не го написах в статията си на този светъл славянски авиационен празник от респект към 24 май и празника на буквите, с които пиша – те са преди всичко български, което ( в горния контекст) означава за ужас на едни другари…натовски.
Но нали тук като кажеш “съюз” се подразбира съветски”, а не ” европейски”…
Леле нови празници, че и чак се припокриват. Явно този е по-важен от другият, който е от малкото светли празници (не свързан с битки и реки от кръв). Е, вече не е един от тях. По-важно е за някой грубата сила отколкото силата на буквите…
На е д и н 24 май,се обадих на Царя в Мадрид,за да го поканя на най-българския празник…
Човекът наистина не могъл,да дойде в църквата на наши православни съседи,но изпрати
Царицата в храма,и даже,и двамата уважиха коктейла с изпълнения на кадърен артист,
съотечественик на социалиста Сапатеро, без хонорар!!!
От уважение към светите братя, се присъединиха със своя труд и
скромно наети, съпруги като втори членове на семейства от обслужващия персонал!!!!!!
В църквата дойдоха “смелчаците” се сържаха смирено в т.ч. и ..само!!! днешен умен и кадърен съветник на Станишев….
Не се е налагало,да им се дава пример,защо Царицата е дама и трябда,да й се целуне ръка!
И никой друг, не посмя повече,иначе както за този съветник,така и за тези трудови хора,няма да си послужа с думата: “талибански времена”,защото просто се държаха като българи на най-българския празцник – на културата и писмеността!
Иначе от авиация на разбирам,но като охрана,освен на границите,трябваше да се покаже и по държавността,преди Сергейчо да убеди държавния глава,как е достойно,да се чествуват юбилейте около кръгли годишнини….
Това е причината,някои все още да търсят превод,когато четат!!!
Щом доживяхме, в края на този кошмарен мандат, обществен строй – конгломерат между капитализъм и милиционер-социализъм, вечните ченгета в сферата на културата и изкуството, а талантливи и честни журналисти да нямат достъп до медии, какво ще остане, да не доживеем, в деня на писмеността и културата да лепнем и честване на бойната авиация. Везните непременно трябва да има с какво да се накланят в полза на Русия, че, току-виж, няма с какво да ги споменем на 24 май или сме се главозамаяли от славната ни история през онези свети векове…