Ден след честването на 24 май, след като изчаках да видя дали ще има изключение от правилото, мога да кажа със сигурност: да, наистина това е денят, който най-искрено, най-единодушно българите възприемат като национален празник.
Нямаше коментар във вестник, електронно издание или в радиотелевизионния ефир, който да не употреби заслужено суперлативите за „най-обичания празник”, най- българския празник”. Толкова рядко се случва всички да сме да едно мнеие!
Отгоре на всичко, исторически факт е, че 24 май е и най-дълго отбелязвания (на територията на България, още преди да се възстанови като държава) празник. Възрожденски е – възникнал е заедно с борбите за църковна независимост и е отразявал онзи подем на духа, който е направил възможна победата на „населението” , говорещо български в рамките на Османската империя срещу всички : турци, гърци, руснаци. И то по парадоксален начин – с благоволението на султана ( осъзнал ползата да отстъпи малко пред раята, за да настъпи имперските интереси на вбесената от това Русия).
Това се е случило въпреки съпротивата на руските ментори, начело с посланика в Цариград граф Игнатиев, чиято дипломатическа война срещу еманципацията на българската църква се проваля с гръм и трясък, за да се очертаят благодарение на това границите на населените с българи земи, така спекулативно и лицемерно включени по-късно като основание за несъществуващата „Санстефанска България”- подхвърлената мечта, за която поколения българи гинат и търпят национални катастрофи.
„Населението” по онова време дори не е било признавано за какъвто и да било фактор от международно-правна гледна точка. Нито един от многобройните договори след също така многобройните войни между Русия и Турция не е споменавал по никакъв начин българите.
Особено мъчителен в това отношение е случаят с Одринския от 1825 г. , когато руският генерал Дибич е бил на прага на Босфора и не го преминава предимно по международно- политически съображения ( в момент на пълен хаос в управлението на Високата порта, която практически е била „отворена” за лесна инвазия в онзи момент). На прошенията на българските нотабили в победния договор да се спомене за правата на българите ( както се споменават гърци и власи, например), Дибич отговаря със заплаха да „обърне топовете” срещу тези „бунтовници” и да ги предаде на султана- начело с капитан Георги Мамарчев, сражавал се храбро в редиците на руската армия ( както много други българи). Както впрочем и става…
И така, 24 май е най – старият, най- таченият, всепризнат , обичан, български светски празник , но …не и съветски. В СССР за него , когато изобщо се говореше, ставаше със скърцане на зъби. Ако наистина ставаше дума за „славянската писменост”, а не за български празник, защо тогава съветската наука се отнасяше с такова зле прикрито презрение към делото на братята Кирил и Методий? Беше им прекалено български!
А и в днешно време – какво му е общославянското на празника ( чехите и поляците, например, някак автоматично отпадат от „славянството”, понеже пишат на латиница), след като в най-голямата славянска държавата, Русия, тази дата е практически неизвестна и несъществуваща на календара на държавата която иначе обича да се изявява като говорител на славянското и на културата, създадена и съхранена благодарение на българските букви. Те просто не могат да понесат истината за българския произход на своята култура, станала по-късно велика след като се е догонила европейските постижения в литературата ( въпреки и напук на мракобесието на петербугските сатрапи)..
Между Русия и България има междудържавен договор, подписан от президентите Желев и Елцин, за „взаимна защита на паметниците”. Това на практика означава поемане на ангажимент от българска страна да брани руското влияние в България, без нищо подобно ( защото го няма там) от другата страна, подписала документа. Срещу стотиците руски паметници в България колко ли са българските там – на Кирил и Методий има един в Москва, може и нейде другаде да има. И толкоз!
Истината, колкото и да им се вижда на някои „крайна”, е че най-любимият , най – спонтанно таченият, най-старият и неофициално признат от народа за официален празник на България не е по вкуса на изградената с десетилетия мрежа на съветско-руското влияние. Тя възтържествува с налагането на 3 март, на рождения ден на руския император Александър Втори и по повод на обречения ( още с решенията на Цариградската конференция от декември 1877 г., упълномощил Русия от името на Европа да води освободителната в крайна сметка за българите война с Турция) Санстефаннски договор.
Знам възраженията : че двата празника се допълват и единият не пречи на другия. Сигурно. Но ако трябваше да се сравняват и можеше да се избира, разликата между тях е като между светски и съветски празник…
Тук обаче нямаме право на избор. Когато става дума за сергиите с гащи, родолюбците смело прокламират „ изберете българското” . Но когато на серията на националното достойнство е поставена самата българска традиция, същите гледат да си вържат гащите – и косъм от главата на свещената руска крава не бива да пада!
Мдаааа господин Инджев, за съжаление сте прав на 100%. Ежедневно се учудвам колко много българи са все едно с промити мозъци и бъркат българското с руското. Най-вече българските интереси с руските. И не се поддават на убеждаване – те си знаят, че Батюшка цар ни мисли само доброто, за разлика от всички останали…
В този блог, неведнъж,сме били “изненадвани” с дълбочината на проникновената,аналитична, мисъл на г-н Иво Инджев, а повече или по-малко, и с находчивите усилия на неговитие привърженици и почитатели…
Тази е причината,за опит в полза на прозоливата ранна българска емигрантска мисъл след Дибич,и
злополучията около изчерпания политически кредит на “Одеското българско настоятелство” през 60-те в т.ч.за ориентирания на запад Т Б Ц К,като отражение на либерализма на България, едва след асеневските братя,с тъжно-известните им усилия още към Барбароса, Ватикана и Наполеон Трети!!
Но не и революционно-демократични,
изцпеки,обслежващи противниците на униатството…като друг полски и унгарски вариант!!!!но и турски!!!!след озаптяването на молите от “бившия турски военен аташе” в София!!!! и с мавзолей в Анкара!!!!
Единствено Априлското въстание е оправдано!!!но не воините,където от Историята,още се чака пиета и за един охулен цар,напънал да завладее половин Сърбия и “намокри” нозе до цяла Добруджа и три морета…
През другото време,само изтича енергията на България и така та до днес….
Останалото са подробности в стил кой не знае “Чавдар войвода?”,но вплетени в източното тънко държавническо изкуство на хановете и някой вдигащи шум край Босфора,християнски владетели,не се връзват,само по загатнатия от Иво,въпрос за писмеността!!!
И може би и,щото Стамболов го няма,както и фйтоните “кът”,за да “разпрати”,когото и където трябва….да се доучи и да му се постегнат ташаците…..
Ако не на друг поне на Волен,би могло,да му хареса,стига “любовта” на Анхела и Николо,да са “пройзводителни”,освен държавнически изгодни…
“Вече ще изписваме адреси в интернет и на български. Това ще стане най-късно до края на годината, обяви навръх 24 май вицепремиерът Ивайло Калфин.
Домейнът “.бг” е първият на кирилица, а руснаците, които подали заявка за същото ден след нас, са уволнени за закъснението, изтъкна Калфин.
Той добави, че още утре чакаме световни специалисти по поддръжка на домейните. Новите адреси ще имат по-малко ограничения от сегашния “.bg”, който е на частна фирма.
АСН”
Славяните са измислени през 16 век от свещеник от Дубровник.Измислицата е подета от Иван Грозни и наложена за официална версия за задоволяване на великорусняшки цели.Няма славянска писменост,а българска!
Няма бгкомунист ,който да не е страстен славянин(разбирайте руснаколюб).В мозъците им тези две измислици са тъждествени и са неразривно свързани!Защо ли е така?
Използвам сайта на г-н Инджев , да насоча вниманието на аудиторията, към едно интересно интервю на Ива Николова с …Гацев . Бих го нарекъл “Въпросите имат неадекватни отговори”http://www.bulgaria-news.bg/bg/news/read/1622
Силно есе. Евентуална промяна, обаче трябва да се състой след национален референдум, а не чрез правителствено решение.
Експлозия избухва в мен и убеден съм във всички Българи,когато говорим за най-истинското,най-безспорното и на-достойно дело на нашия народ.Експлозия избухва и в друга посока-на гняв и неразбиране.Как може толкова наши сънародници да не разбират,коя страна е проклятието на България?!Какво ли не взеха,какво ли не откраднаха,какво ли не присвоиха,какво ли не заграбиха,какви ли истини не изопачиха,какво ли не обезличиха,колко ли хора не заблудиха … Но това,че посегнаха на най-истинското-на четмото и писмото ни – това не трябва да се прощава.Спирам дотук,защото се опасявам за речника си./ На тези,които ще опонират с войната 1877/8г. ще напомня,че Русия предявява сметка(!),която е изплатена до стотинка в следващите 12 следвоенни години.От презрение,до възхищение-цялата палитра от чувства може да се изсипе в/у наемника,но не и благодарност! Платили сме си!/
Наскоро прочетох някъде в нета, че Паисиевата история е озаглавена ИСТОРИЯ СЛАВНОБОЛГАРСКАЯ! Някой виждал ли е оригинала? Дали наистина е така? И тя ли е фалшифицирана?
Dragy G-n Indjev,
Cheta vinagi s udovolstvie bloga Vi i Vi blagodaria za tova silnoto Vi pero. Mislia, che na tozi praznik vseki ot nas koito chete bloga Vi triabva licnno da Vi pozdravi s nego. Chestit i blagosloven 24 May Vi jelaia s pojelania slovoto i peroto Vi nikoga da ne presuhvat. Bih iskal da napravia edno utochnenie kum Vashata statia. 24 May e duhoven praznik, no ne samo v svetsjia smisul na dumata a i v religiozen. Svetite dvama bratia napisaha kirilicata za da moje Bojieto slovo da se chete na Staroslavianski a ne na grucki ili latinski. Tova e bil smisulut i celta na tiahniat ogromen trud. Predi 9 Septemvri 24 May vinagi e bil istinski religiozen praznik slavesht apostolskoto delo na dvamata bratia. Komunistite idvaiki na vlast go prevurnaha v svetski izopachavaiki i krieiki istinata za nego. Za bivshia USSR da ne govorim.
S nai isktreni pojelania za praznika i za MNOGAIA LIETA ,
Rumen Borimetchkov
Кой?
“…Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете“. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!…”
Захари Стоянов
Измежду богатири оцелели от Наполеоновите воини,освен Рот служил и един Епанчанин,Николай I,назначава начело на Втора армия и Витгенщайн,с когото 70-годишния Серт-Махмуд паша,защитник на Силистра,си е кореспондирал -вероятно и с цветисти изрази,като тези в писмото на запорожките казаци до султана…
Още от 1821 г. петербургските велможи,са разбирали,че без участието на българите,няма преминаване но Голямата река,когато имало в изобилие акъл за парадни мундири,но не и за лодки и практически поглед към венното дело….видяно и от Лукянович….
И двамата през/1844-1847/и/1905/ особено първят, признават,
че”Нашите успехи в Европейска Турция през 1828 г.”..завършиха с …”овладяване на две малки крепости Браила и Варна и…”по-малки в Молдавия и Влашко с “тънка полоса покрай морето, с ширина не повече от 50 версти.
А оказаната упорита съпротива и енергия на турците, не бе сломена…”което ще реши нова компания”
Това за похода от “първите шипченски чеда” от 1828 г.-всъщност неудачен,макар и да трасирал ешелониранатаотбрана ва един четиригълник,опорочен,дори на косъм,от пашите Осман и Сюлейман,когато капитан Георги Буюкли, е вече възкръснал,и в капитан Райчо “Войвода”!
Но не урум/гръцкият”,а българският милет от Сливен са подложени на изселване и неописуем гнет в т.ч.и пред историята!!!
Нека отдадем заслуженото на академик Дмитрий Лихачов, защото освен управници има и хора, които се занимават сериозно и непреднамерено с култура….
Направи ми впечатление как бе предствавен празника по канал 1:с провеждането му в Москва.Обширно с, любов към т.н.славянство.Останах с впечатление,че ние пишем и четем на кирилица благодарение на “братушките”.Между другото кирилицата е вариант на гръцката азбука и няма почти нищо общо с глаголицата.
Още след промените трябваше да обявим 24 май за наш национален празник. Може би нагласите в обществото щяха да се променят – по-малко проруски и повече – с поглед към културата…
Ура, ура, ура – нека венцеславим българския 24.05. като контрапункт на злия съветски празник 03.03.!
Но нека първо уточним следните моменти:
Създадената от Кирил и Методий писменост е глаголицата, която спокойно може да се нарече славянска, тъй като е създадена за славяните по източните предели на доминираната от германците Свещена Римска империя (Моравия), за да ги откъсне от влиянието на католицизма – мисия, като цяло неуспешна (също като хазарската мисия на К & М, между другото).
Българска писменост е кирилицата – създадена на територията и за нуждите на Българското Царство. Създадена обаче от Св. Климент Охридски, а не от гръцките просветители на Моравия Кирил и Методий.
Бъдете благодарни на Климента, защото, ако не беше той, щяхте да си чупите сега пръстенцата с изписването на глаголическите завъртулки.
Оттук следва, че приповдигнатото венцеславене на 24.05. на създалите глаголицата солунски гърци Кирил и Методий може да се разтълкува като също толкова спорно и кухо, колкото и празнуването на злия съветски празник 03.03.
Ерго, през призмата на аргументите на домакина (И.И.) най-добре би било да се празнува денят на Св. Климент Охридски – 25.11., защото митът за българското дело на славянските просветители К & М се родее повече именно със славянското единство, отколкото с българската идентичност и е част точно от това, срещу което роптае И.И.
То и сега голяма част от руснЯците мислят, че пишат на руска азбука. А и в учебниците така им пише.
БЪЛГАРСКИЯТ ТРЕТИ МАРТ
Както повелява традицията, положена от нашите прадеди, всенародно отбелязваме светлия празник, 3-ти март, като ден на освобождението на България от османско подтисничество. И както неизменно се случва през последните години, ставаме свидетели на спорове и несъгласия с това годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор да бъде датата, олицетворяваща националната ни идентичност. Аргументи могат да бъдат намерени както „За”, така и „Против”. Никой обаче не отрича, че Санстефанска България олицетворява онзи национален идеал, вдъхновил за светли дела поколения родолюбци в годините на съзидание и подем, в които главни действащи лица са Строителите на съвременна България. Те имат не по-малко право на нашата признателност от поборниците и воините-освободители, на които нашият народ дължи свободата и независимоста си.
Няма съмнение, че идеите на просвещението и просперитета на нациите формират символ-веруюто на най-изявените българи национал-революционери – Г. Раковски, В. Левски, Хр. Ботев, Л. Каравелов, А. Кънчев, както и Др. Цанков, К. Стоилов, П. Каравелов, Ст. Стамболов, З. Стоянов, Т. Икономов, В. Друмев …..
Създадаването по волята на европейските правителства Княжество България, станало факт след откровения грабеж, на който подлага народа ни Берлинският конгрес, предоставя възможности за въвеждането на порядки на една нова държавност и национална символика, основаващи се на духа и символиката на новото време. Тя има за свои символи Търновската конституция, Князът, Трибагреникът с националния герб и Девизът, олицетворяващи непреходните Национални Идеали.
Историята на приемането на Търновската конституция е добре известна. Позитивното, утвърждаващо доброто и справедливостта нейно начало е всепризнато, както от съвременниците, така и до днес. Идеите за Свобода, Равенство и Просвещение са надеждната й опора.
Князът, Александър І Батемберг, е млад офицер, участник в Освободителната война, племенник на руската императрица, Хесенски принц и посветен за Масон в европейска Ложа. Известни са факти за неговото участие в работата и на първата българска масонска Ложа след 1880 г. в гр. Русе. Учредявайки един-единствен орден на Княжеството, Ордена за храброст, с който да бъдат отличени героите от Освободителната война и воините, извършили в бъдеще подвиг на бойното поле, той утвърждава за различните му класове лента-носач в син цвят, съответстващ на цвета на Символичното Масонство, олицетворение на Надеждата.
За първи път Трибагреник в „бяло”, „зелено” и „червено” се развява начело на Първата Българската Легия на Г. С. Раковски. Цветовете са в друг ред, повторение на разцветката на знамето на Италия („зелено”, „бяло”, ”червено”), но разположени хоризонтално. Очевидно е влиянието на масонската идея и традиция, ангажирани в борбите на Млада Италия, довели в крайна сметка до Великия Градеж – обединението на италианския народ. Раковски ползва символиката на цветовата гама, чието езотерично тълкование сочи единството на Вярата (бяло), Надеждата (зелено или синьо) и Любовта (червено), повеждайки младите български воини-легионери на строежа на Храма на саможертвата! (Според традицията на Египетските Мистерии бялото символизира безбрежния духовен свят, зеленото или синьото – душевността на човека, а червеното е символ на материалния свят).
Огледайте внимателно националните знамена на съвременните независими държави и ще видите как се преливат белите, зелено-сините и червените отблясъци на езотеричното братство – Италия, Великобритания, Словакия, Норвегия, Финландия, Русия, Сърбия, САЩ, Франция, Дания, Унгария, Холандия, Съединените Мексикански Щати, Чехия, Хърватска…! По волята на Провидението цветовете на българския трибагреник днес са подредени в последователност, най-точно съответстваща на езотеричната традиция – бяло, зелено, червено. (За първи път такъв трибагреник е ушит от Стиляна Параскевова в Браила и е предаден на българските доброволци, участващи в Руско-турската Освободителна война. Лансира се и съвременна интерпретация, че цветовете му символизират: бяло – чистата и свята Република, зелено – плодородието на земите ни и червено – смелостта и надеждите на нашия народ).
Националният девиз „Съединението прави силата” краси входа на Народното събрание, висшия законодателен орган на нашата парламентарна република. Още една страна, Кралство Белгия, има точно такъв девиз. По държавния протокол той следва да се изписва едновременно на фламандски, френски и немски език и е ясно послание за необходимостта от обединение на трите национални компонента, съставляващи народа на Белгия. У нас Ст. Стамболов предлага на Народното събрание, по време на обсъждане на „Закона за рязане на монети в Княжеството”, на гърба на всяка монета този девиз да се изписва „в лента”. Предложението не е нарочно мотивирано, на всички е ясна идеята да се напомня за решимостта да се постигне обединение на Северна и Южна България. По-късно този девиз се появява и на фасадата на Народното събрание.
Национални девизи в този дух имат немалко държави. Например, девизът на Боливия, страната, носеща името на легендарния Масон Симон Боливар, е „Единството дава сила”. Девизът на Германия е „Единство и право и свобода”, Създадената в съзвучие с Масонската идея свободна и демократична държава САЩ има за девиз „Единство в многообразието” („E Pluribus Unum”). Девизът на Европейския съюз „In Varietate Concordia” има точно същото значение.
Посветени в мистерията са виждали Почитаемия Майстор, просълзен от горест по тежки загуби и същевременно изпълнен с Надежда, да се обръща към най-верните си с призив да го последват, защото „Съединението прави силата”!
Така сме се поучили и ние, Братя, от прочетеното в древните ни Книги!
Г-н Развеселен,
“Приповдигнатото венецеславене на 24.05” на създателите на глаголицата, както се изразявате, не е моя измислица, а е факт – от устата на президента ( до когото се сетите) се лееше това “приповдигнато венцеславене” тези дни.
Освен това въпросното припов…хайде да не ви цитирам пак, се случва наистина от около 200 години по нашите земи -” спорно и кухо”, според вас. А това е по-дълъг период от създаването на мита за “дядо Иван”, чрез който руските имперски чиновници обработват съзнанието на българите някъде от края на 19 век та и до ден днешен ( вие да не сте нещо близък с тях, точно те имат навика да се спотайват и да се правят на развеселени от стрелите, които пускат от засада).
Колкото до “съветския празник” ( явно от това ви е заболяло, за да злословите по този приповдигнат начин), няма как да избягате от факта, че в СССР гледаха на българските корени на своята писменост с нескрито презрение – и не заради солунския произход на “гърците Кирил и Методий”, а заради имперското самочувствие, което не им позволява да допуснат дори, че някакви си българи някога са им били “началници” ( те така схващат историята, учил съм история в Московския държавен университет, но това не ме е направило техен “възпитаник” – позволете да знам).
А и ако тези български корени са мит, както ни исведомявате, какво е “вечната дружба” и “славянското единство”? Единство между руснаци и поляци? Между хъравати и сърби? Между сърби и българи? Между чехи и словаци?
Извинявайте, но вие сте още един пример за това как един очевидно начетен човек чете евангелието на …московски език. Не размахвайте познанията си за глаголицата, за да глаголите срещу очевидни истини, като преклонението на българите пред 24 май.
Вероятно сте някой от онези научни сътрудници ( понеже се криете, имам право да предполагам), които са научени да сътрудничат на…ясно на какво и на кого.
Докато четях коментарите виждам че този блог не се чете от случаини хора.Браво за пост-а, научих много нови неща и от коментарите :).
Г-н Веселушков,имах един началник,
сега покойник,която прозря разтопяването на ледовете в Полша преди “41-ят” и Лех Валенса.Баща му е бил един от основателите на БКП след всяко поредно скачване – разкачване и, или резвеселяваше цяла учрежденската партийна организация ,защото му уйдисваше,
че го водят за луд,за да оцелява
…..като “мунчовците” в Римската империя….или “свил” прокъсана абичка при дядо Вазов или Йовков,според това,кое повече ви уйдиства!!!от буржоазните им “грехове” за българските “термопили” от Черно море до Охрид….
Гласовете ви чувам,а за ваше нещастие,”ви” разпознавам,по “строя на мисли и арийското” презрение ,или по червени,или по кафяви “чумни” площади…..
Случаен ли е фактът,драги ми господине,че демократичните ветрове в империите си пробиват път,когато -казват!!!??- Иосиф Висарионович,в 12 без пет се помолил и на Божията майка,да не отвръща очи от Великата Русь или когато “комисарщината” свива нокти пред върховенството на ума и способностите дадени от Бога
…но не и от “Вечна дружба”
Защо ли точно тогава започва, да не успява страховитата мишинана Вермахта?
Но започва,успехът на Жуков,докато не му видаха позорно сметката и то за унижение в Белград,когато отдавна вече е спестен такъв край на колегата му Айзенхауер от злите “империалисти”
Дори Тато,не успя,а хитро прикътка и превърза “рани”,за да могат “не-нашите,да бъдат полезни на България,от което-помните!!!- позеления и самият Горбачов,но дъщеря му в личен план,бе духовно,и по-близка с тяк,отколкото са посмели, да бъдат с Б.Филов,великия учен!!!???но недалновиден,дори престъпен, политик и жена му Кита,с, Йоана и царствения й съпруг….
От същата простотия си отиде и татко и сигурно и аз,когато реши Бог,но не Доган,”с тези простотий”,а такива като вас,са били и ще бъдат….вечното проклятие на България!!!
Dano poveche Bylgari prochetat statiata !
Права сте, че българите са успели да променят руската политика по църковния въпрос.После дойде и клането в Батак и Макгахан и Скайлър, които защитиха българските жертви. Но всичко е напразно, защото днес онзи, който беше изгонен от Министерството на културата, тъй като участва в създаването на “Мита Батак”, е назначен за директор на Централния държавен архив – пазител на българската памет. Тайно БКП и ДПС награждават верните си кадри, като тихо-мълком ги внедряват в изпълнителната власт преди изборите. Да живеят Румян Ганчев и Ахмед ага Барутанлията!
Разбра се,e d i,защото дори някогашните фараони,са спазвали някакво “имотно” благоприличие,по свещенни причини,от Адам и Ева,а “пандемията” по въпросите на цветовата партийна “сигурност” за шепа оцелели хора в нашия географски “синор” с 5-6 милиона, е като чумата с пароли и контра пароли,когато поискаш,да намериш един лекар,евентуален бъдещ здравен министър и да му кажеш нещо около “академизма като водещ принцип” в здравеопазването!!!!
А и да не дава Господ,ако сториш “грях” със “скверни имена” за които,според Б.Диимтров са нужни 50 или 100 години,когато общестнвото ще е узряло,да ги възприеме!!!”
Да му го наръгам и на такова общество и на такива учени,които си чешат мъдете с исконна и неподправена любов на хората спрямо едно славно минало!!!
Умилително, несъмнено.
Сега пък излязох московец. Москал, както казват поляците 🙂
Уважаеми г-н Инджев,
за Ваше сведение съм доста далеч от даденото ми от Вас описание.
Пак за Ваше сведение съм доста далеч от каквито и да е симпатии към Масква и склонности към русофилия.
Просто ме трогна опита Ви да извъртите митологизирания (защото е такъв – харесва ни или не, почитан или не – едното няма връзка с другото) празник 24.05., така че накрая да опре всичко до Дибич Забалкански и “съветския празник” 03.03. (цитатът е Ваш, не мой).
За символиката на 03.03. няма да коментирам, защото ще изместим темата. Ако някой иска да види в нея руски ботуш – да гледа. Ако някой иска да види друго – добре дошъл.
Когато казвам “митологизиран”, то е защото това е истината (предвид фактологията в предишния ми коментар), но същността на много празници е такава и това само по себе си не е предпоставка нито за добра, нито за лоша оценка.
24.05. е хубав празник, предвид това което почитаме – писмеността и културата, но фактическата му обосновка буди въпроси. Ако бяхте попитали на 24.05. хората по улиците, какво празнуват, щяха да кажат “Българската писменост” и “Българските просветители” Кирил и Методий, създали “Българската азбука” – нещо, крайно неверно като фактология. Също така неверно би било празнуването и на “Славянската писменост”, макар че именно хърватите, които днес пишат на латиница, са използвали най-дълго глаголицата. Да не говорим, че вкопаването на 24.05. в народната митология през последните, да кажем, 150 г. (не знам откъде преброихте 200 г.) е тясно свързано именно с мита за “славянското единство”. Последното, разбира се, е съизмеримо само с “арабското единство”, както много добре знаете.
Ето защо наричам празника “митологизиран” – защото има малко общо с фактите, а е повече резултат на превратно тълкуване.
Прав ли съм или не, бъдете искрен?
В крайна сметка, видно е, че не се радвате на различните мнения и който не е ИЗЦЯЛО на Вашета позиция, очевидно е московски “говорител” (по терминологията на един превод от едно Ваше предаване навремето).
Жалко.
Като цяло, за важните неща с Вас сме съмишленици, но излишната Ви патетика понякога ми иде в повече (ако позволявате такава дружеска критика), а и според мен не е продуктивна за каузата Ви, защото отблъсква неутралните, които не са априори поддръжници на съответното тези.
Осъзнавам излишността на последния абзац.
Господин Инджев, поредна добра статия! Напълно съм съгласен с Вас. Пожелавам Ви всичко най-хубаво и продълваваите все така. Поздрави !