Законобезобразните законосъобразни деяния на властта ще са едно от нещата, с които ще я запомним.
Законосъобразно се опитаха да не допуснат до избори основния си парламентарно представен опонент. Законосъобразна форма налагат на противоконституционната си намеса в работата на столична община. Законосъобразно, съобразно закона на партийната джунгла, се изплезиха на финала на управлението си, назначавайки свои хора на всички амбразури на държавната власт( където можаха да заложат бомби за бъдещата администрацията – някъде около 20 брой)
Законосъобразни били и всички заменки, които човекът на БСП начело на Държавната агенция по горите Стефан Юруков бил подписал. Така твърди той (пред Би Ти Ви). Че заменките са узаконена форма на грабеж в особено големи и нагли форми, това вече писаха и западните медии( като австрийският “Ди пресе”, който посвети специална статия на БСП и скандалните заменки). Но нали е законно – властта не само не се стряска, но и се хвали как се съобразява със закона.
Да се чудим ли на масовия нихилизъм в държавата ни спрямо закона?
Колцина са работодателите, които не лъжат закона за осигуровките на своите служители, на които плащат съвсем различни възнаграждения от онези, които декларират?
Ами сделките с имоти? Има „врата” в закона и хората масово лъжат за стойността на сключената сделка, декларирайки с чиста съвест данъчната оценка на държавата като уж реалната сума, която са платили или им е била платена (авторът държи да подчертае, че при аналогична ситуация учуди нотариуса и предпочете да си плати убийствения данък, но да спи спокойно – ако си го беше спестил, можеше да си го „приспадне” като пособие по безработица за няколкото години без постоянна работа със също толкова чиста съвест).
Такъв е примерът на държавата в лицето на управляващите – хората се съобразяват с узаконеното беззаконие и това е правило, а не изключение. Парадоксално, но в случая правилото потвърждава изключението, доколкото изобщо го има- в смисъл, че като правило е изключително трудно да бъде открито изключението, защото такива са правилата на вездесъщата лъжа, наложена в републиката.
Тази статия след една друга книга от вчера вечерта,подсказва,че Съдбата е подсказвала,др. житейски,но партийно сбъркани аршини за оценка и реализация в общество.
Било за войни,мирно благодернтвие,
или дори за спасяване на евреи, селска България,е била годна да излъчи елит,едва ли не по-събуден от този на Дания и без пленуми!!!!
Но едно са золуми с аршин Мирчо Спасов или априлски “татов” полък,
а н е щ о д р у г о
съвременните предизвикателства с кемер /в т.ч. и от париите/ и невероятните възможности на поколения наследници, в интернет пространството,излъскало до блясък “мечове и щитове” за поредната троянска “чивия”…
Не в парадвния блясък,а в монтираните “мини” със закъснение,
биха могли да се разбият разчетите и за Командир и за Кмет,
дори при ясно съзнание
……Who is who?……
и как смята,да я кара?
За това иде реч на капитанското кормило,ако с е м и с л и държавническси,а не за някой друг декар на “алчен старец!!!
“Законите са всякога полезни за ония, които имат много, и вредни за ония, които нямат нищо.” Жан Жак Русо. “Общественият договор”.
Как актуално звучи мисълта на великия френски философ и писател, ако само допълним, че това се отнася не само за материалната, но и за политическата власт в България. Да, наистина слепец е този, който би могъл да се чуди на масовия в България спрямо законите и законността. И всичко, което знаем е само малка част от ИСТИНАТА. А тя излиза избирателно на части, защото вече няма как въобще нищо да не се казва. Как да коментираме морала и присъствието на висши съдебни служители във власта днес, след като до вчера под разни форми те са били част от репресивния апарат на ДС? И ако това те го считат за достоинство, обществото, ако го има, е длъжно да се отврати. Защото честта и морала са от малкото истински стойностни неща, които човек или притежава, или не. Дано следващите управляващи ги притежават и не ги губят по пътя на властта !
Господин Инджев, следя отделни публикации във Вашия блог, като вземам предвид и коментарите. Прави ми впечатление, че масово се ползват псевдоними (под прикритие – изразът е Ваш), но това не е за чудене. Повече съм притеснен от клишетата, които честичко се показват нахалничко измежду редовете – няма да кажа, че Вие правите изключение. Едно от тях е за спасяването на евреите от България, другото е за елита, който някога страната ни е имала и какво ли не още, третото е за златното ви перо, което е направо несравнимо и т. н. Разбира се, всеки има право на мнение и ако то не противоречи строго на Вашата теза – Вие охотно ги публикувате. След като “Йов” е упоменал по-горе Дания, позволете ми да Ви посоча известни неща, а и да ориентирам читателя към наистина уникалното поведение през целия минал ХХ век на един малък северен народ – Финландския. Във Финландия, както просветеният читател и форумец сигурно знае, още през 1907 г. са избрани жени в парламента – за първи път в Европейската политическа практика. Стоп – през 1907 г. Финландия е в състава на Руската империя! Да, но въпреки това народът й е съумял да се възползва от автономното си право на политическа дейност и относително самоопределение. След Февруарската революция отпада династичният договор между Романовата династия и Княжество Финландия за нейното присъединяване към Империята. Стоп – не са ли ги върнали в строя с бой и с ритници? Не, не са, защото това е Финландия, страната, в която няма антиеврейски погроми, корупция и проституция! И няма антируско лоби, не е имало никога (това да не е България?). Когато Сталин предявява териториалните си претенции (между другото – с елемент на “заменки”), финландците казват “не”, воюват, дават страшно много жертви, губят войната, отстъпват, влизат в съюз с Германия – за да си върнат отнетото! По време на Втората световна само Финландия на Източния фронт има самостоятелен оперативен участък (другите сателити – Италия (с цял армейски корпус), Румъния, Хърватска, Словения, Унгария, ги пришиват като кръпки, където зейне фронтът и ги снабдяват по “остатъчен” способ (ако остане и за тях). На територията й тогава живеят няколко хиляди евреи, по отношение на които НИЩО ЛОШО не е сторено! И германците не са отворили една дума дори за закон за защита на нацията или за депортация! След като настъпват на Изток, заедно с германците, и си връщат обратно териториите, Финландия спира настъплението и германците не могат да им кажат “Гък”! В края на войната сключват споразумение със Сталин да разоръжат германските части на своя територия – и започват да ги разоръжават! Водят се формени сражения, дават се хиляди жертви и от двете страни! Т.н. “Съюзници” след войната гледат и се отнасят само с респект към тази Велика сила – Финландия! Защо го пиша всичкото това дърдорене ли – защото всичкото у нас е ОБРАТНО, наопъки! Дори и мълчанието, което е или “злато”, или “злото”, зависи в чии ръце се намира и за чии интереси ръботи! Иво, много поздрави на Регина и внимавайте с контрацептивите, пет деца не са малко нещо (гнусно, господин Инджев, нали – колко по-добре беше да си замълча, ама лайняна уста, трае ли? Има и други като моята, сещате ли се?)!
Към Сашо:
Добре. Да кажа и аз нещо. Обичам да ме съветват и да ми правят забележки – но приемам такива от хора, които наистина показват, че могат да си го позволят от някакво “ниво”. От съветници, които не знаят че думата “работи” не се пише “ръботи”, или че наопаки, не е “наопъки” и т.н., не приемам високомерни забележки.
Но това са дреболии. Особено ако ги сравним с поучението за “клишетата” на всички нас, дребосъците, в сравнение с Вас ( или теб- защото започваш на Ви, а завършваш фамилиарно с демонстрация на лично познанство и просташки забележки). И точно от такъв съветник да чета подигравки за “златното ми перо”….
Уважаеми г-н Инджев,
И този път сте болезнено прав. И аз лично съм изпитал на гърба си законообразните законобезобразия и такъв като Сашо няма да Ви разбере.Съжалявам, че не можах да присъствам вчера на представянето на новата Ви книга, но при интерес от Ваша страна мога да Ви дам материал за три книги на тема законообразните законообразия с доказателствен материал. При интерес от Ваша страна ще си изпратя данните си на e-mail-a Ви
Няма прошка, Иво, всеки ден ще е така! “Мълчанието е злото”, повече няма да мълчим! За всеки Ваш сполучлив политически скеч – адмирации!!! На всяка публикувана политполюция – гонене до дупка! Том и Джери, Иванов, Петров и Сидоров, Али Баба и четиристотин хиляди разбойници – всеки ден, коментар след коментар, за всяка грешка – плюнка, за всяко добро попадение – медал! Щом сте се помислили за Велик – сега да ви видим!
Сашо,
Много си прав, Много гнусно и много лайняна уста имаш. Добре поне че си знаеш и че си признаваш – това е едно добро начало.
А всички такива лайняни усти, които твърдиш че сте се събрали – опитайте се да говорите със задниците си. Може би само това ви е проблема – при вас всичко е наобратно.
Прав си г-н Инджев.
Но не казваш нищо ново.
И не предлагаш никакъв изход.
И не търсиш и не анализираш причините.
Не търсиш и целите.
В една книга прочетох: „…самоуверени господари възнамеряваха със сила да наложат и да осигурят господството си,като монополизират постиженията на техническата цивилизация и да използват робския труд на едно все по-малобройно местно население от изостанали, болни,неграмотни идиоти, докъто те летят на свобода по безкрайните аутобани….. и т.н.“
Това да Ви се струва познато?
Към Генади Кръстев:
И ти си прав г-н Кръстев. Не казвам нищо ново. Абе направо да се чуди човек как съм прав, обаче направо не съм ( защото не казвам ново, не предлагам изход, не аналзирам и не търся цели). А бих могъл, да ти кажа: да спретна един хубав доклад, да се изкажа по всички теми едновременно и като един велик мислител, в два-три тома, маскирани като една статия, да взема да реша световните проблеми…
Приятно нечетене ( защо ли се хабиш да четеш текстове с отрицателен коефициент на ползата от тях като за човек, който иска да научи от една статийка всички истини за живота)?
Малко ми напомня за търсенето на полза, характерно за някои хора: не биха си взели да чуват животинче, ако не дава вълна,месо или мляко. Това да Ви се струва познато?
Здравейте Уважаеми г-н Инджев!Съвсем отскоро чета публикациите във вашия блог и ми прави впечетление че на всяка ваша дума като по команда винаги изскача някой дълбоко законспириран русофил!Чудно ми е тези хора Българи ли са и ако са имат ли някакво чувство за национално достойнство!!! Обидно ми е когато мои сънародници подскачат като бойни петли да защитават нечии неБългарски позиции и интереси!Кога за бога в България народа ще разбере че това е неговата родина а не Русия Турция Гърция Зимбабве и др.Събудете се хора!!!
Към Мишел Дограмаджян:
Много пъти съм казвал, че България е единствената страна в света, в която патриотизма се мери по любовта към чужда държава. Най- кресливите патриоти дума не обелват когато Русия унижава България ( като троянски кон, в лицето на българския все пак премиер Станишев, два пъти накаран демонстративно да чака прием от батюшката в Сочи и в Москва и т.н.). Като казвам кресливи патриоти нямам предвид дори отделни индивиди, а цели партии, включително парламентарно представени. Тук е единствената колония на земята, в която нямаше антиколониално движение и която дори не си признава статута на колония на СССР, за да не обиди “вечната дружба”. Но главната заслуга за това не е за колониалистите – те са такива и другаде. Но никъде колониализмът не е намерил такава благоприятна почва за доброволна асимилация, както у нас.
Уважаеми господин Инджев,
Пиша Ви, защото знам, че Вие не се страхувате да говорите истината. Ценя Ви като журналист и се чудя как не съм се сетила по-рано да Ви пиша. Жертва съм на ДС и на полицейщината в новото време. Сигурна съм, че ще ме разберете, защото познавате методите на ДС в известна степен. Наблюдението, което се извършва, ще продължи незнайно до кога, защото е наредено „от горе”, а не почива на лекарските изисквания. Целта е да се изчака избора на нов ВСС, нови закони или поправки на закони от Парламента, за да се покрият хора, участвали в моето унищожаване и никой да не понесе отговорност. Има и още една причина- подмяна на направени вече през минали години записи. Когато облека стара дреха, действията и поведението на околните повтарят стари действия. Имам няколко необличани неща, но и те ще свършат скоро. Идва зима и ще трябва да нося старите си дрехи, защото нямам възможност да купувам нови.
За да научите част от моя живот и съдба, Ви изпращам две писма, които изпратих до Дойче Веле и Българския Хелзинкски Комитет. Преди това писах до други, но няма никаква реакция.
Много Ви моля да дадете гласност на моята история. Нямам време и намерение да търпя повече полицейския произвол.
С уважение,
Б. Г.
Варна 9000, бул.Сливница 114 ап.16
Тел.0896046375/подслушва се/
b_gramatikova@yahoo.com
borag2011@gmail.com
Здравейте,
Казвам се Б. П. Г., на 60 години, инженер по образование, от Варна. Много дълго време ми трябваше да осъзная, че животът ми е направляван от невидима сила. Това е комунистическата ДС, а моята история продължава и сега. Жертва съм на ДС от млади години и всички около мен са участници в една история за унищожаване на човешки живот – роднините ми, вкл.майка ми, която почина преди 5 месеца, родната ми сестра К. Г. и децата й, съучениците ми, колеги и преподаватели от Техническия университет във Варна, съседи, колегите ми от националната телевизия и Комисия за регулиране на съобщенията, където работя през последните 12 години, лекарите, които са ме лекували. Да знаете какъв грозен белег ми остави доц. Радев при операцията на щитовидната жлеза. Във Варна има регионални звена на БНТ и КРС. Потърпевши са съпругът ми и дъщеря ми. Целият ни живот е един „Биг брадър”. Дълго време се надявах, че властта ще се намеси в тази история, а по-късно осъзнах, че следенето и подслушването ни се осъществява от полицията. Ръководител на екипа по психическото ми унищожаване е д-р Иван Войнов. Дълги години съм живяла под хипноза. От апартаментите на горния и долния етажи, както и съседния апартамент на нашия етаж, са подслушвали нашето жилище. Съседката все още подслушва, тя също е работила за ДС, а сега за полицията. На горния етаж живееше вуйчо ми, когато се нанесохме в блока през 1985 година. От насрещния блок следят какво става у нас. На работа има микрофони и камери в стенните часовници. Колегите ми са ‘въоръжени” със СРС-та и непрекъснато ме провокират да говоря срещу властта, председателя на комисията и т.н. Много от тези действия през годините не са били законни, сигурна съм. Нищо случайно няма в моя живот, но разказът ми ще стане много дълъг. Пиша ви, защото искам да се разплете моята история и светът да научи за това престъпление.
Тук медиите не са свободни, повечето репортери търсят само сензации и всъщност няма истинска разследваща журналистика. Очаквам историята на моята съдба да им бъде поднесена тенденциозно. Затова се обръщам към вас да напишете цялата истина. Дължа това детето си най-вече, не искам да страда заради мен.
Ако се съмнявате в думите ми, прочетете досието ми. Имах намерение да отида в София и да го прочета, когато се пенсионирам. Винаги съм имала усещането, че ме следят. Направете го вие сега, няма време за губене. Комунистическите агенти на ДС искаха да ме унищожат и да заличат следите си в тази мръсна история от миналото ни. Те все още се спотайват на топли места в държавната администрация и продължават да вършат пъкленото си дело. От комунистическата ДС преминаха направо към демократичните структури на сигурността. Началото на края на моята история започна преди 6 години, когато Димитър Станчев доведе Димо Димитров Иванов за началник на станцията във Варна. От далече личеше, че Димо Иванов има „принадлежност”. Аз обаче не си давах сметка, че тези хора са готови да дадат всичко държавно за постигане на целите си, т.е. дикредитирането ми и даже унищожението ми. През последните 6-7 години колегите ми от КРС положиха много усилия, за да преживея стресови ситуации. Сигурно са се надявали, че ще се разболея фатално. Все още се държа.
Дъщеря ми също беше въвлечена в тази история. Целта е била да я омаскарят и нея. Запозна се с едно момче, което се впи в нея и когато тя пожела да се разделят, той инсценира „рязане на вени”. Аз тогава се усъмних в истинността на тези приказки/ той даже се появил с напоени с кръв лепенки на китките/ и й помогнах да преживее тази „драма”, като й казах, че това е червена боя и рязането на вени не става току-така. След време вече ми беше ясно, че запознанството със Светльо от Русе не е било случайно, както и нищо друго. Невидимата ръка е дирижирала живота ни. Дъщеря ми е на 26 години, магистър по психология от Софийския университет, знае два езика и има много добра обща култура. Работи в една малка фирма в София за 500 лева. От година се опитва да намери нещо по-добро, непрекъснато ходи по интервюта, много често стига до финала, но…. Сигурна съм, че невидимата сила има намеса.
Другият потърпевш е съпругът ми В. М. Г., психиатър, който в последните години работи на административна длъжност във Военна болница-Варна. Сигурно заради мен. Ние не можем да разговаряме нормално, той се опитва по някакъв завоалиран начин да ми каже нещо важно. Така разбрах за д-р Войнов, който е много близък приятел с мои бивши колеги от телевизията.
Писах до омбудсмана на Републиката и само на неговите действия се надявам, за да се възстановят гражданските ми права. Всички други институции от години са били включени в тази „игра’ на страната на злото. Помните ли скандала между Първанов и Дянков след участието на Дянков в шоуто на Иван и Андрей? И това е било предназначено за мен. Аз по това време пусках телевизора, докато се занимавах с мои проекти на компютъра. Тогава бях искрено възмутена на реакцията на президента и изпратих имейл от сайта на министерството в подкрепа на Дянков. А то било „театър’.
През тоталитарно време бях безпартийна. Много се зарадвах на демократичните промени, даже около година членувах в СДС, точно преди да се разпадне. Не съм за партиен член. Искам да бъда свободна в мислите и действията си.
Ако ме попитате откъде знам всичко това, ще ви кажа следното: наблюдавам действията и поведението на околните и събирам 2+2. Интуицията също ми помага, както и съпругът ми по много интересен начин. Може някъде да съм сбъркала, в почти всички случаи на нещо извън реда на нещата, една лампа премигва в съзнанието ми. Спомням си, когато сестра ми каза, че има достъп до класифицирана информация и е „определена” за секретната дейност в здравната каса във Варна. Едва се въздържах да не я попитам как така точно тя, но замълчах. Не обичам да ровя, но сега вече е различно. Искам да знам защо съм набелязана от ДС и защо майка ми ме е пожертвала. Ако искате вярвайте, но цял живот съм й казвала, че е голяма артистка. Винаги съм усещала нейната неискреност. Много е трудно да приемеш, че най-близките ти цял живот са работили срещу теб.
Ако не проявите интерес към моята история, просто игнорирайте това писмо.
Няма да дам телефона си, защото се подслушва.
Сърдечни поздрави,
Б. Г.
Леле Инджев, тая да не е роднина на Бърцов бе? 😉
Само психари се събират в блога ти дядкааааа 🙂
Към simeon:
Така е, обаждат се тука психари, но обикновено ги пускам в коша, а тебе те оставих по изключение заради самопризнанието ти, което още веднъж доказва плиткоумието на троловете, насочвани към блога.
Здравейте,
Реших да пиша тук отново и може би за последен път. Не зная какво ще стане с мен. Миналата седмица бях в София при дъщеря ми. Видях обаче друг човек, който няма нищо общо с детето ми. Вики беше много деликатен и състрадателен човек, а сега е като обсебена, не иска да чуе какво й говоря. Каза ми, че съм болна и трябва да се лекувам. Не я попитах от къде знае това, защото вече всичко ми се изясни. Нейният приятел Боян Герджиков работи за ченгетата или е един от тях. Неговото семейство я обсеби и тя вече се държи с мен като с неприятел. Не мога да повярвам, че всичко това се случва в днешното време. В едно от предните си писма писах за заплахата, която получих чрез моя бивша колежка Вяра Златева- че ще посегнат на най-скъпото. И това вече се случи с единственото ми дете. Не мога да Ви опиша каква мъка преживявам. Ще живея с надеждата, че един ден тя ще научи истината за майка си.
Малко след като чух заплахата, Вики беше запозната с Боян чрез момиче от нейната компания. Вече 3 години са заедно и тя е влюбена. За него не зная.
От 17 октомври съм в редиците на българските пенсионери. Не мога да си подам документите в НОИ, защото още не са ми изпратили справката за дохода от КРС. Стоя в къщи и се занимавам с онлайн маркетинг. Преди 7 години реших да потърся информация в мрежата как може да се печели онлайн и днес вече посвещавам времето си на това много интересно занимание. Зная английски на средно ниво и може да се каже, че съм много добре подготвен онлайн -човек. Това за мен е работа и аз я върша с желание. Приходите ми са малки в момента, но с всеки изминал месец се увеличават. Спомням си как си говорехме с Вики, че ще имаме пари да отидем в чужбина, аз да си изплатя заема, а тя да запише следдипломна квалификация. Всичко това е минало. Дъщеря ми вече не показва никакъв интерес към моите занимания. Имам основания да смятам, че свали информация от флашката, която й дадох, за да ми запише филм. През лятото, когато бяха с Боян във Варна, нещо в тяхното поведение ме наведе на тази мисъл. Няколко пъти говорих на Вики, че искам да й покажа как може да печели допълнителни средства, но тя не прояви грам интерес. Това е – нямам вече дъщеря, която да държи за мен. Колкото до информацията- знаете, че това е безценно нещо. През цялото време, докато търсех информация, учех и опитвах различни програми на принципа „проба-грешка”, съм си мислила как ще предам опита си на няколко млади хора, започвайки от дъщеря ми. Трябва много време и постоянство, за да успееш. Следващите месеци в мрежата ще покажат кой се е възползвал от моите записки за реални работещи програми.
Щом дъщеря ми каза, че трябва да се лекувам, значи искат да ме вкарат в болница. Същото беше подметнала и майка ми, преди да почине през февруари т.г. Затова казвам, че не зная какво ще стане с мен. Нямам нито една сродна душа, сама съм на света. Не зная защо съм станала обект на ДС и защо ми се случва всичко това.
Бъдете здрави,
Боряна Граматикова