Комфронтация

Има много дефиниции за политиката, но сегашното управление на България дава основание за още една: това е съмнителното изкуство да вършиш обратното на онова, което говориш.

Няма друга партия от годините на „прехода”, която да е изприказвала толкова приказки и да е изписала толкова лозунги срещу конфронтацията, като БСП. Но с цялото си поведение не просто дава поводи да се мисли, а доказва категорично , че прави всичко възможно да провокира враговете си.

Това е чиста проба търсене на „комфронтация”!

Сега тази партия приключва пълен мандат на своето управление. Вярно, мандатът го „носи” Доган. Но това е чиста формалност – преливането между тях е такова, че не си заслужава да търсим разликите под микроскопа. Общото , което се набива на очи на финала, е че вместо радост и удовлетворение от „отлично свършената работа” ортаците изпитват злоба и омраза към неродените още от вота на избирателите обитатели на сегашните им луксозни кабинети. И правят всичко възможно да ги вбесят предварително, убедени в собственото си превъзходство и умение да използват като свое предимство извадения от равновесие противник.

Как иначе може да се окачестви този властови апетит към софийския боклук? Някой вярва ли искрено в искреността на управленското ровичкане в него? Това си е чиста проба провокация на тема чистота, към която всеки избирател е чувствителен. Сипването на сол в тази рана и насладата, с която го правят, не оставя грам съмнение за подбудите : на властта й се иска на врага да му е зле каквато и да е цената за това. Защото врагът не е почистил добре столицата, счупил си е дори глезена и при това положение управляващите предлагат лечение: дайте да му извием крака!

В безценните за законодателна дейност последни дни и часове на това Народно събрание събирането на сметта в София се оказа най – важният въпрос – при това този път без никакви видими следи от проблем в столицата. Ако преди неразбориите поне създаваха хранителната среда за „среднощния чистач” Станишев, който се появи сред рояк журналисти посред нощ да демонстрира загриженост, сега каква е причината за силовото налагане на закон за прокарване на „линията Станишев” за намесата на държавата в работата на местната власт?

Правителството изведнъж стана извънредно чувствително към почти перманентната дългогодишна криза със сметта в столицата, но се опитва да ни излъже, че го прави само от грижа за добрата хигиена и здравето на гражданите. Ако това беше вярно, защо тогава бяха нужни всички тези реклами в „сигнално жълто”!

Нима за гражданите има значение кой точно чисти? Седмици наред, метейки на метеното, стотици работници от „чистотата” се разхождаха с метли и с жълти одежди с надпис „ Национален кризисен щаб” . Тези подвижни рекламни пана на властта бяха сами по себе си отговорът на въпроса кое е по-важно за онези, които ги пратиха на това боклучаво модно дефиле с проправителствените лозунги на гърба си – метлата, или самия лозунг. Бас държа, че самите жилетки с лозунгите струват по-скъпо от метлите!

Истината е, че е популярният преди десетина години площаден възглас за „червените боклуци” е на път да бъде възроден не от „сините фашисти”, а от самите управляващи другари.Те просто си го искат. Нищо , че го боядисаха в „сигнално жълто”. Нужна им е „комфронтацията”, за да поддържат чертата на разделението между хората, зад която да се скрият и с помощта на „своите хора” да се барикадират срещу справедливия гняв на евентуално пробудилите се граждани. С други думи те прилагат тактиката на огнеборците, които използват взривове или дори изкуствено предизвикат пожар, за да предотвратят онзи, истинския.