Може би грешим за причините, поради които в България няма музей на „реликвите” от времето на комунизма. В някои бивши съветски републики в Прибалтика, или в Унгария, има. А у нас- не. Защо ли?
Много просто – реликвите на комунизма тук са на патерици, но в движение. Някои, като „Кремиковци”, берат душа и или по-точно, хванали са ни здраво за гушата (финансово и белодробно) и не искат да си отидат.
В Германия сринаха „тяхното НДК”, гордостта на Хонекер и неговата ГСДП, където се вихреха конгресите им и край които маршируваха гордите воини на социализма, подозрително напомнящи по външност и излъчване на също толкова гордите им предшественици от времето на социализма, който беше обаче „национал”.
У нас НДК си остана средище на културата и конгресния бизнес, съчетан с битпазара под лозунга „изберете българското”. И е начело с несменяемия си шеф Христо Друмев, който е на път да надмине др. Живков по властване в неговата си губерния.
Драмата с автобуса „Чавдар”, който се изяви край Ямбол като „продукция с двойно предназначение” ( евфемизъм за производство на оръжие от онази епоха), защото се превърна в средство за масово убийство и осакатяване, би трябвало да ни отвори очите за неща, с които сме свикнали. Свикнали сме дори убийствено, най-буквално.
Най-идиотското е, че произведения на социндустрията , като въпросният „Чавдар”, си бяха приблизително същите допотопни каруци още когато слизаха от конвейра на родните заводи. Не си спомням коя беше втората държава в света, но със сигурност „братски Афганистан” беше една от двете страни, дръзнали да си купят от тези автобуси. А колко репортажи и възторжени статии бяха изписани за умилението на българските очи, когато зърнат по улиците на Кабул „нашия Чавдар”!
Хилядите съветски камиони се тресат по българските пътища със същите технически характеристи и с подобен убийствен потенциал. А може би те взе се още се крепят, защото камионите съветско производство са изцяло реплика на американските ( от времето преди Втората световна война) и поне конструкционно като концепция почиват на здравите традиции на Форд? Малка подробност от времето на тази война е, че по договора за подпомагане на СССР тогавашните САЩ практически изцяло създават съветските транспортни войски.
А и прословутите „Камаз” се родиха в заводи, построени пак от американците, вече по времето на Брежнев.
Цялата тази армада от многотонни конвенционални транспортни бомби пуфти и скърца заплашително по не особено дългите, но затова пък достатъчно разбити пътища, които със заложените по тях капани още повече увеличават убийствения им потенциал.
Наричат Куба музей на праисторическите американски автомобили. Комунистическият режим там се репчи на Америка, тя пък отвръща с ембарго. Така автомобилният парк на острова се е консервирал в рамките на марките автомобили, предимно американски, внесени там още от времето на Батиста, свален от Кастро преди половин век.
България, на сравнителна европейска база, е нещо подобно, но с обратен знак: тук съветското влияние се е съхранило включително по отношение на леките автомобили- те не се виждат толкова в големите градове, но по селата и градчетата все още преобладават ( и според статистики от последните години са съществена част от общия автомобилен парк на страната – познайте колко от тях са минали реален технически преглед).
Ето така можем да кажем, че България е нещо като „Куба в Европа” – действащ музей на колониалната си зависимост.
По-скоро ми се вързва понятието автоморга или автогробище с движещи МПС-та…
Не си представям, как, при такива груби потъпквания на стандартите у нас, липса на реален контрол по поддръжката и експлоатацията, водещи до смърти, се каним да строим АЕЦ “Белене”, която би се превърнала в атомна бомба, макар и не в сърцето на Европа, но достатъчно смъртоносна и за периферията…
Е това е “В десетката на десетката”! Нямам думи! Благодаря Ви, че Ви има г-н Инджев!
И аз Ви благодаря, че Ви има, Иво, драго ми е да Ви го кажа, любов необяснима!
Господин Инджев, ползвайки се от свободния достъп до Вашия блог, аз съм Ви изпращал коментари, структуирани в съдържателен план и като послания по определена схема,(някои от тях провокативни, но в рамките на позволения тон – без отправяне на директни обиди и на ръба на конфликта), в продължение на около два месеца – общо по 21 статии. За някои от тях имахме и полемика с Вас. Събраните данни се анализират от малък екип професионалисти без особени пристрастия към дискутираните теми. Голяма част от изпратените коментари, които не са одобрени от администратора на блога, са записани в момента на изпращането им и също подлежат на обработка. Пълната обработка на данните ще отнеме време, първичният резултат ще е готов до 2-3 дни, но ще Ви го изпратя дискретно след изборите за Европейски парламент – не мога да допусна да бъде използван за предизборни цели по какъвто и да е начин. Не се притеснявайте от изнудване, целите ми са строго в рамките на научния ми интерес и публикацията по изследването ще бъде направена без посочване на име.
Към milko:
Господин milko, от изнудване се притесняват зависимите и гузните съвести. Аз съм ужасно несъвършено същество, но съм независим и не съм гузен.
Сигурно трябва да съм поласкан за научния ви интерес ( макар да не разбирам защо е анонимен). Пък и цял екип от професионалисти да се занимава с моите текстове?!
Не биваше да ми го казвате – самият факт, че съм обект на колективните ви научни усилия предпоставя моята “важност”.
В това се различаваме с вас- свободен сте да не ми вярвате, но аз наистина не се смятам за “важен”. Важен съм за децата ми, семейството и други хора, които познавам и които познават мен. Вас не познавам – защото не се представяте с името си.
Надявам се да узная каква е причината да съм станал обект за разглеждане под научен микроскоп.
А забелязвате ли колко сме неравнопоставени в този лабораторен експеримент ( в който ми е отредена ролята на “мишката”)? Вие имате свободен достъп до мен, до моите ( ако щете “излияния”), но си запазвате правото да ме разглеждате като “зелена еуглена”, “чехълче” и др. микроорганизми във вашите секретни лаборатории ( кабинети?!)?
Наистина ли очаквате да съм във възторг от отредената ми от ВАС роля?
Не.
Не са виновни старите автобуси или съветското автномобилно наследство.
Причината е в липсата на отговорност:
1) Максим Стависки уби двама, пуснаха го с почести и това стана национален лайтмотив. FREE STAVISKY FREE. OOH YEEAAGH!
2) Кухият бургаски бандит Ивайло Дражев от 10 години не е потърсен за двойно убийство което е извършил на пътя.
3) Единственият виновен за удавените деца в р. Лим стана някакъв безименен болт.
4) Девет изгорели в спален вагон директорът на БДЖ не счете за нужно да почете дори със своята оставка.
5) И въобще, всички виновни у нас са невинни (т.нар. аксиома на Филчев – Велчев). Митьо Уч’ти “купунясва” в чалгатеки, Маргина с дископатия рита топка, Гоце президенства, Доган доганства, а Сергей сервира на съветските другари.
При това положение, не е за чуденен какво става.
Със съзнанието,че и този коментар е на халост,добавям :
Дори и “дозирана” загрижеността,
да не личат пред Европейския парламент,предизборни цели
“крещят в тишината”,захлупени под чехъла, на “научния” интерес!!!
Експерименти и лаборатории се навъждат,а и “онанират” но се вписват в правилата на инерцията в процес на свободно падане и затормозяване на творческата индивидуалност….
Когато разлагането,започва
от самата глава на рибата,и вали,то дори, и да се подсказват честни и достойни решения, ще бъдат захлупвани….
Но това е вече позната история,а от дъжда няма спасение!!!!
Вече бе написано и комуто трябва!
Какво повече?
Към ххх:
Позволете ми да се възползвам да обобщя по повод на вашата теза: давате пример за това как може да бъде поднесена гледна точка, различна от тази автора или обратна на неговата ( при това отлично защитена с аргументи), без поучения към различното мнение и ругатни към автора.
Поздравявам ви за това и се отказвам да споря-логиката ви е безспорна, но само ще посоча, че съм взел един единствен аспект от проблема, както по принцип правя в текстовете си.
А и като съм започнал, да кажа още нещо към останалите читатели: по повод казуса с малтретираните деца, по който оставих да “говори” в блога текст на друг автор , който открих в нета, се вижда от коментарите ви колко много умни и интелигентни хора има “наоколо”. Нека и аз веднъж ви благодаря, защото се въздържам да отговарям на похвалите ви, но това не означава, че ги смятам нещо “естествено”!
Народът ни е прекрасен, макар и болен, г-н Инджев. Работил съм 16 г. в туризма с чужденци от много националности. Няма по-сърдечен народ от нашия. Самият факт, че търпи най-изродените си членове във властта, говори, че сме велики.
Dobur den,
1. G-n Chuhlev, nyama po-negostopriemen narod ot nashiya. Fakt e che nyamame i nyam ada imame turizum. Imame Nastanyavane !
Vie putuvali li ste ?
Dori frantsuzite sa po-lubezni ot nas. A pomiyata , koyato davame na chujdentsite ya nyama i v Kuba.
—
2. реален технически преглед :
Pred ochite mi pone 5 slujebni busa, koito sa “minali” pregled.
Tova e natsionalna cherta. Nie, bulgarite ne “kalkulirame” v razhodite za avtomobil remonti, avtochasti NEmente, servizno obslujvane i t.n.
—
3. Malko bulgari znayat, che strani ot NATO sa , a moje i oshte da, izhranvat armiyata na SSSR.
SSSR sa “Poluchavali” intelektualna pomosht za kamioni, traktori, koli, avtobusi, metro i ……….
Уважаеми г-н Инджев!Ако в гугъл изпишете S130Setra веднага ще видите “Чавдара”по улиците на Виена през 1968г.Да той е версия на Кессборер Сетра с двигател на Ман.Общо взето успешен автобус,който е копиран/официално/от Ботевградският производител в България.Та и той като руските камиони и Лади е прототип.Просто мястото му отдавна,отдавна е в музея или най много на ретро паради.Но колкото и кощунствено да прозвучи след трагедията,още по зле изглеждащи и опасни автобуси транспортират хора.По губещите линии на общинските превозвачи “Чавдар”-ите возят пенсионери и ученици непрекъснато.И това скоро няма да се промени.Е около 5 юли автобусите
ще са от новите-гаранция-…ция
Много точно казано, господин Инджев, но пропускате да покажете цялата картинка: освен огромният процент стари руски автомобили останалата част са главно не по-новите западни авотомобили, които бяха внесени през последните 15 години в промишлени количества. Общо взето, всички моторни превозни средства, които Европа изхвърли, оценявайки ги като “опасни за околната среда и останалите участници в движението”, бяха изнесени за България и други страни от третия свят. Разбира се за да е пълна картинката трябва да се спомене и малката част нови (в по-голямата си част служебни) автомобили на лизинг и супер най-най hi-tech “самолетите” на мутрите в и извън управлението на страната, които като цяло могат да се пренебрегнат. Това е положението – боклуците на всички държави се движат по нашите разбити пътища, минали преглед с бутилка ракия “под масата” и на никого “отгоре” не му пука.