Eмблемата на „социалното” управление министър Масларова беше уличена само преди два дни от депутати в участие в корупционна схема за присвояване на огромни средства чрез фирми, свързани помежду си и с …нея. Раздавали си поръчки, гласували си държавни пари, участвали във фиктивни търгове с „наддаване” между едни и същи играчи. И нищо…
Ден по-късно, насред националния траур заради масовото убийство край Ямбол, някакъв си полицейски шеф събира футболни звезди и други спортни звезди от световна ( наистина) величина, урежда в централен столичен ресторант шумен купон с ядене пиене и сръбска музика с личното участие на сръбския любимец на българските любители на чалгата Мирослав Илич. И в присъствието на поне един високопоставен представител на властта, заместник-министъра на вътрешните работи Румен Андреев. И пак ли „нищо”?
Не се нуждае от коментар самият факт, че това се случва в деня на национален траур. Това може и да докара някоя служебна неприятност на самозабравилите се – няма вече как да бъде подминато с мълчание, твърде шумно са се изявили. Привлекли са погледите и дори „инспекцията на място” на опозиционни депутати и на медиите – а това си е вече истинско служебно провинение, щом не знаят да се крият (а всъщност им през ум не им е минало). Станишев бързо отвъртя бушона от системата- обяви уволняването на заместник-министъра.
Но има и други въпроси.
Не по-малко отблъскваща е самата обосновка на състоялия се гуляй. Според „виновника” , шефа на столичната служба за Контрол на общоопасните средства” ( КОС) Венци Ангелов, тържеството едва ли не се е налагало да бъде организирано. И не заради неговата 50 годишнина, а защото било с благотворителна цел за децата на загинали полицаи. Е, това вече ми идва наистина в повече…
Вместо да наведе виновно глава, като човек на честта под пагон, какъвто би трябвало да бъде, той се крие зад нещастието на други деца! Поне да беше премълчал, защото разточителният запой с песни и танци посред национален траур плюс употребата на детска трагедия е вече две в едно, което е непоносимо горчиво за преглъща дори и за обръгналите на какво ли не български граждани.
Явно примерът на печалбарите, които са готови да измъкнат пари от телевизионния екран с какви ли не маймунджулъци, но с „благотворителна цел”, е не просто заразителен, но и се е превърнал в държавна политика на това управление.
Медиите, които няма как да премълчат този позор, вече направиха аналогия с оставката на вътрешния министър Любомир Начев, „заловен” от телевизионните камери да се весели разпищолен в компанията на мадами по време, когато негови служители се бяха застреляни в софийски квартал. Аз пък ще направя аналогия с онази 1996 г. : тогава това беше възможно и дори неизбежно, защото властта имаше респект от гражданското общество. Днес му се подиграва открито.
Не знам каква е заплатата на някакъв си местен полицейски бос, но знам какви са цените във въпросния ресторант, за да си позволи който и да е държавен служител да организира зрелище от такъв мащаб там ( празнувал съм в централно софийско заведение 50 годишнина и въпреки отстъпката в цената заради телевизионните камери, въпреки разрешението да внеса отвън напитките дори, въпреки липсата на храна в почерпката, пак ми се наложи да взема заем от банка, който после дълго изплащах). Но за благотворителите с пагони този разкош, както и неговото доста безсрамно демонстриране, явно не е проблем.
И още: колко ли трябва да е важен този рожденик с пагони, за да може да мобилизира на софрата си такова звездно присъствие – от Стоичков, до заместник-министъра?
Картинката ни връща към още една паметна сценка и пак от времето на Жан Виденов, когато настана глад. Напомня на шумното плюскане на „елита” в придобития от „Мултигруп” хотел „България” на „жълтите павета” в София. Граждани се тълпяха пред огромните витрини да зърнат печените прасенца и величията , които невъзмутимо ги поглъщаха – точно като в стихотворението за гаврошовците на Смирненски, с което моето поколение беше обучавано в училище в омраза към социалното неравенство.
Преяждането с власт отново води до повръщане. Но не от страна на преялите, а в лагера на отвратените безмълвни наблюдатели, на които вече им се зави свят от автобуси-убийци, мотори, трамваи и луксозни спортни автомобили, рекламиращи устрема на тази социална демагогия!
Не знам защо този случай не се отразява от Дневник и Медиапоол досега.
Krushata nikak ne pada po-dalech ot davoto si. Kogato umria Ludmila Jivkova, trudno sa namerili Ivan Slavkov iz hotelskite guliai na Slanchev Briag, da go dokarat ot kumova srama…
След едноименния филм за броя на “почукванията на пощальона”,в този блот по разни поводи и в разично време,съм правил аналогии,
като тази за с н о щ н и я п и р:
Преди да изпълнят заповедта за посичане на невръстна девица дете-на падналия началник,прецакан
от Тиберйй,н о в и я т,решил “законно” задачата с,пияните преторианци,като им наредил,да я обезчестят,преди обезглавяване,
щом!! такъв,.б и л З а к о н а.!!!
Това е единственият случай,когато племенникът на императора,се разплаква,след сам сам император се смее цели 40 години,даже като “отиквено”-божество!!!следсмъртта си…..:
“Риме,Риме!!! сега вече ти се е…а майката!!!
Иначе си е за повръщане!
Господин Инджев,
Призля ми от фактите, такива каквито са…
Денят ми започва с чаша кафе и прочит на Вашите статии, както и на тези по електронните медии. Не си спомням да съм била толкова тревожна по отношение на това, което (не)се случва в България през последните години. Живея в чужбина, (така се стече животът ми), ала поддържам непрекъсната връзка със семейството си и гняв, и негодувание, и потрес ме връхлитат ден след ден..И безпокойството по едно време заради задаваща се инсулинова криза (майка ми е диабетик), целият този граничещ с безумието политически кошмар, обезверен народ, ширещо се беззаконие и самозабрава, да, точно тази самозабрава, която е убила всичко човешко и ценностно – вярвате ли, че през последнета една седмица съм непрекъснато пред компютъра си, буквално по 24 часа и следя какво става в БГ благодарение на Вашия блог и линковете към него – чета и не вярвам на това, което се случва , ала то е факт за мое най-голямо недоумение. Страшно нещо е цинизмът, във всичките му форми и е непростимо да се подминава. Благодаря Ви за това, което правите, за това, че никога не подминавате и не спирате да се борите. Поклон!
Този див купон трябва да бъде акцент на водещите медии, но дали ще се случи?
Пир по време на чума.Комунистическата чумна епидемия върлува в България от години и продължава да взима невинни жертви.Да я спрем като гласуваме всички!Друг начин просто няма.
Подписвам се под коментара на “ади”!!! от 13:02!
Нещо обикновено за някъкви шефове,независемо дали са полицейски.90% от българските държавни служители живеят с мисълта,че държавата и хората съществуват заради тях.Министър “Маус” тях не ги оптимизира.Те са опитни служители,”играчи и лизачи”.
Много хубава статия г-н Инджев. Тръпки ме побиха от това безочие…
Комунистическата чума върлува, защото НИЕ и позволяваме. Като овце сме.
Сега има как да се чуе гласът ни.
Ако и сега избирателната активност е под 50%, ще бъде издигнат паметник на апатията, в чест на всички грозни, апатични, мъртви души (ОВЦЕ), които не гласуват.
Как не ги е срам… Те ни управляват. Управлява ни апатията и страха на една безумно лесно манипулируема от платени медии маса.
Въпреки цялата мерзост и безочие на управляващите ни, (не)избрани от тази мъртва маса, няма да избягам от България.
Ще се боря тук. Както го правя и сега. Има надежда, и тя се нарича Зелените.
Иво,
министър Начев го хванаха да се весели с “девици”, когато застреляха двама полицаи в “Люлин”. А стрелбата м/у барети и полицаи беше по времето на м-р Виктор Михайлов – т.нар. “Ювелирна акция”.
Поздрави иначе за коменнтарите!
Хората са просто “над” тези неща. Загъбили са всякаква човещина и най-малкото леката досетливост, че това не е деня в който трябва да си правят купона. Тия правила са за хора които имат съвест, а тези са доказали, че такава определено им липсва (при това по много различни начина).
Министърът е знаел , естествено…Хитрец , не е попречил – ако медиите не бяха подушили, той щеше да получи червена точка от своите като арабия , медиите обаче зашумяха – пак Миков е за похвала -веднага наказва строго, но справедливо , всички разпищолени. Обаче те, медиите , много ниско се целят – за Масларова се изтрепват да цитират изнесеното от депутатките , а никой не дръзва да коментира , или поне да снима смешната сграда в Стара Загора . Тя струва повече от “Военното НДК” , а е 12 пъти по – малка по РЗП ,елементарна , получена наготово в груб строеж и в никакъв случай не е многофункционална . И това при положение, че военните съвсем не са скъперници , а известни майстори на обществените поръчки . Но в сравнение с Масларова са направо скромни и спестовни .
Господин Инджев, коментарът Ви би бил уместен, ако фактите, които коментирате са такива. Не са, съжалявам. Не е било гуляй, не е имало танци и песни на народите, надявам се нямате минимума от факти, за да е верен коментара. Ако пък са Ви известни фактите и ги коментирате по този начин – не е почтено.
Не знам, каквото и да кажем накрая пак ще приключи с …”и нищо”.
Gospodin Indjev,
Vie pishete samo verni neshta.
Moeto lichno mnenie e da upotrebiavate po-kratki izrechenia, po-iasni, za da moje dori i po-ogranichenite da Vi razberat. Vajno e kolkoto moje poveche hora da Vi razberat.
Drug e vaprosat che tezi, koito Vi chetat niamat nujda, sigurno, ot po-kratki izrechenia. No vse pak…
S uvajenie
Трагедия ! Този човек Венци Рангелов е милионер, само незапознати с неговата биография не знаят,че той дава разрешения и снабдява с оръжия и големи и малки началници и мутри заедно !Това,че Стоичков като негов кум е платил купона е нагла лъжа и от двамата-те и двамата толкова са морални,че човек да няма думи,но най-нагло е да се подиграват със съдбата на децата ! Позор и да знаят,че Господ гледа и той ще ги съди !