ТОВА Е ТЕКСТ ОТ БЛОГА НА РАЛИЦА КОВАЧЕВА
Дано няма нищо против да бъде публикуван тук…
————————————————————————————-
Сълзите на нашите деца
Телевизионно малоумие е да пуснеш репортаж, как едни хора влачат едни деца, които пищят, около тях се бият и се боричкат по земята възрастни с разкървавени носове и цялата история освен да те разстрои до дъното на душата ти, друго няма какво да стане. Може и да има казус, но по дяволите манипулацията! Един факт ако някой се беше сетил да спомене, ако си беше направил труда да разкаже историята на тази битова трагедия не чрез съседките, а чрез документи…може би нямаше да бъде толкова брутално. Сега „обществото” ще организира протест след протест в защита на един баща който си иска децата. Защото майката била…..и тук се излива неудържим поток от свидетелски показания на бащата, баща му и цялата му рода. Но не и на майката, разбира се. Не на държавните институции, не на съда, който всъщност е причината за драматичната сцена. Да ме прощавате, но пищящи деца може да се видят и в магазина за играчки. Важен е контекстът, важни са фактите, колеги. Искам да знам колко от ербаб репротерките са били в съда и са доказвали, че могат да отгледат сами децата си. Искам да знам колко от тях са били проверявани от агенцията за социално подпомагане дали са „годни да бъдат майки”-не се шегувам, процедурата при развод наистина се казва така. Колко семейни раздели са виждали и знаят ли всички онези отвратителни подробности, които могат да са част от края на едно семейство? Заклевам се, че отговорът е не. И така да е. Професионална отговорност на всички нас е вместо да разплакваме аудиторията с потресаващи сцени, да проверим за какво всъщност става дума. И ако това е личната драма на едно семейство, да не я показваме по телевизията. Защото,повярвайте ми, много деца плачат всеки ден. Но това не става пред камерите. Много майки и бащи се борят и защитават правата си на родители всеки ден, но не зрелищно и рейтингово. И ако има страдащи деца, то не е защото телевизията не го е показала. То е защото някой-родители, учители, медии, общество-злоупотребява с тях. Аз като майка няма да допусна това. Сълзите на нашите деца не са повод за есемеси, нито за предизборна кампания, нито за вдигане на рейтинга. Те са нашият срам. Избършете ги, колеги, не ги снимайте!
Парадното и зрелищното си е било винаги,дело на ОФ,Тато,на всякакви псевдо след
1923 и 1989 г. като жалки троянски изцепки на БКП- и тук и навън – довели до материална и духовна сиромашия….
Ралица Ковачева е вечната сила,като майка,какъвто е и бащата Иво Инджев,но да не би Бог,Трон и Отечество,да не са поругани,дори и сега,когато ще скочат като ужилени!!!…
Ако БКП ипаха акъл,да отстояват исконни,национани и верски права без пожарни изцепки “издание 2009” лабораторните им плъхове имат бол опит и с чилийски, и с испански и др.варианти,дори,а – ако трябва и с гръцки-за да съхранят приемствеността,но в личен план завистта и злобата им е толкова присъща,че по-скоро за ради бълхата,ще изгорят юргана,но няма,да наведат глава,до като не запалят от четирите крайща ,това прецакано парче земя…
Някакъв колега бе изказал болка,че Иво Инджев,щял да остане без работа….не е единственият,но дали него или и др. в един момент,вече ти е през оная работа!!!
Сълзите на нашите деца,не са повод за есемеси и сбъркани веселия,а за осветено от Твореца висше право …
Много в т.ч. и лични трагедии,са нашият срам,особено когато децата сдържат сълзите си,а не си в състояние,да им обясниш,като на невръстнато момиче,къде е братчето й и защо чичковците пребиват татко???!!!…
Съмнявам се,че дори с програма осветена от мой съученик с благословията на Световната банка,кметът и той, няма да бъдат прецакани в тлеещ “пожар от време оно”, и скоро отново,да гледаме за следващия Месия…в очакване на Годо!!!защото и диоптрите и чипа ни са сбъркани!!!
Изнасям се месеци напред,за да да няма скрито и покрито по въпросите на дължимата приемственост в държавността….
Просто пезете Иво Инджев!?
Задавам си въпроса, как така при решаването на един частен битов проблем присъстват техника за снимане по всяка вероятност професионална имайки предвид качеството на кадрите. Как така на мястото на събитието имаше тълпа странични наблюдатели. Отговора който виждам е единствено – търсена публичност, постановка от страна на бащата на децата. На пръв поглед демонстрирането на такава борба за децата ти предполага обич към тях. Аз също съм баща, но никога не бих обичал децата си по този начин. Отвратен от това което представлява този баща. За мене децата са сираци!
Не ми се коментират действията на органите допуснали такъв цирк. Адекватно би било тази акция да се прекрати в момента в който се вижда, че излиза от контрол за да не се травматизират децата, но не! Още веднъж трябваше да се покаже диващина и липса на смелост за вземане на решение и поемане на отговорност. Заповедта е издадена и естествено се изпълнява безпрекословно и независимо от всичко, без влагане на поне малко човешки разум и съпричастност. Какво значи тук някакво си дете – зрелището е по-важно. Ако беше прекратена и изпълнена по-късно нямаше да е същото, нали? Колко лошо, нямаше да има зрелище. Това ли бе начина? Това което направиха българските институции при решаване на случая е публично изнасилване, при това на деца! За мене са отговорни точно толкова колкото така наречения им “баща”. Сигурен съм, че той ще бъде съден и осъден, но останалите отговорни не, те ще съдят.
За мен най-потресаващото от цялата история е подхода на Социалната служба.
Вие г-н Инджев, имайки голямо семейство, предполагам сте си изработили подход към децата. Да речем, че ви натоварят с неприятната задачата да вземете едно дете от баща му и да го предадете на майка му. Как бихте действали? Спирате една сутрин с една кола пред един блок, залавяте дето и го натиквате в кола… и очаквате всичко да мине по мед и масло? Съмнявам се това да ви е подхода!
Как може това да са социални служби! Та нали те именно трябва да помагат за решаване на социални проблеми, а не да ги създават с безумни, неадекватни действия!
Напълно споделям мнението на Ралица.В гоненето на сензации много колеги се самозабравят. Не съм за премълчаване на нелицеприятни факти, но когато се съобщават, трябва и да се обясняват. Проблемът с децата от Асеновград е многостранен. Аз лично много отдавна задавам въпроса кое българско дете закриля Държавната агенция за закрила на детето, чийто шеф е Шерин Местан, какъв е резултатът от нейната работа и трябва ли да съществува в този си вид и с тези функции?
Ясно- аз разбрах посланието на господин Инджев! Явно то е: “Всичко що идва извън България и не е от Русия е правилно! Всичко от вън -е еталон за нас!” Вярно, че по корумпирана съдебна система от българската в момента- едва ли има, но видите ли полската е сълзица от сърница… Дори и с неправомерни действия- един баща е в правото си да защити децата си, това право не му го дава никой освен собственото бащинско чувство.
Към revansh:
Уважаеми г-н, г-жо, госпожице и т.н., каквото и да сте…Пази Боже от хора , на които винаги всичко им е ясно…Имам щастието да не съм от тях.
А и обобщението , което ми вменавяте, че ВСИЧКО което идвало извън България и т.н. за мен било еди какво си (нещо , което нито съм казвал, нито дори съм намеквал когато и да било – още по-малко чрез чужд авторски текст, който публикувам без коментар), също си го бива. Чудя се срещу какво и кого е този ваш revansh, защото тропането с краченце е реванш единствено към собствения облик на тропащия!
Напълно съм съгласен с автора, но хората явно са прекалено глупави за да могат да приемат тази теза. Бяхме свидетели на една голяма (успешна) медийна манипулация 🙂
Втрещих се,когато започна този гнусен репортаж.Малката ми племенница,на почти 5 години,беше в стаята и ми трябваха може би само 5 секунди,за да сменя бързо канала.Направо не мога да повярвам,че информацията беше поднесена по такъв гнусен и брутален начин.Можеха да спестят всички тези сцени и въпреки това да разкажат за какво всъщност става дума.Но явно пробват докъде може да стигне дебилството на една телевизия.
Извинете ме, че бях прекалено остър господин Инджев. Реакцията ми бе продиктувана от собственото ми бащинско чувство. Защо “revansh”- защото търся реванш от тези, които ме лишиха от възможността да си вадя хляба с това с което съм се препитавал от малък. Не е нещо “грандиозно”- животновъдство е! Търся реванша не като лично отмъщение- а в гонене на истината и правдата. По едно стечение на обстоятелствата(което стана закономерност у нас) бях лишен от препитанието си от същите хора чието лицемерие се опитвате и вие да изобличите. Ако ви е под достойнството да дискутирате с “едно овчарче”- бих ви разбрал и не бих се обидил. Позволявам си по остри забележки и коментари по писаното от вас- защото ви уважавам като журналист и човек с добър ъгъл на възприемане и пресъздаване на събитията и фактите. Ако съм го правил- не е било с цел провокация а в търсене на истината. С уважение.
Кръгът, в който се въртим е омагьосан – публиката е жадна за сензации и манипулации, защото само това й се поднася; журналистите го поднасят, защото публиката е жадна и т.н. Боже, няма изход….и публиката и журналистите не искат да мислят, не могат да мислят, не мислят.
Казусите с деца, жертва на своите родители или на други социални проблеми се използва отдавна от медиите у нас по най-безобразен начин. Никой не мисли за последиците върху психиката им, за това, че те веча са осъдени публиката да се “занимава” с тях. А за конкретния случай, всички знаем колко е лесно единият родител да манипулира децата си и да им внуши колко лош е другият родител …
Към revansh:
Няма как да съм искал да кажа , че ми е под достойнството да дискутирам с “едно овчарче”, защото току – що споделяте нещо за своята идентичност. Позволих си само да не се съглася да ми се вменява обобщение , че приемам за правилно “всичко”, което идвало отвън, но не от Русия…Просто не съм и загатвал когато и да било подобно нещо.
Иначе няма нужда да сме на едно мнение и прочитът на едни и същи събития винаги е бил и ще бъде различен. Темата е дискусионна, но публикувах текста на Ралица Ковачева защото е различен от лесния прочит и добър като стил и изказ ( а и е емоционално споделена гледна точка на една майка).
Самият аз не съм написал и дума по въпроса. Твърде съм стъписан…Случаят ми напомня на садистичното рязане на главата на жив човек, което показаха в най-гледаното време по БНТ преди близо 15 години с “аргумента”, че това било факт, а фактите трябвало да се знаят ( на което винаги питам дали да не покажат и буквалната дейност на педофилите – толкова болезнена и уви, актуална тема?!).
Така че приемете моите извинения, ако съм ви засегнал, надявам се да не е трайно…
Впрочем, да кажа отново: няма нищо лошо в забележките, но както за много други неща е важен начинът, по който се правят те – ако позволите малко екстремна аналогия : има разлика между правенето на любов и изнасилването, макар актът формално да е същият.
“ТОВА Е ТЕКСТ ОТ БЛОГА НА РАЛИЦА КОВАЧЕВА
Дано няма нищо против да бъде публикуван тук…”
Уважаеми г-н Инджев,
Желанието ми да споделя моето мислене тук /за първи път/е продиктувано от
съзнанието ми ,че не съм журналист-и никога няма да бъда,не съм съдия –и никога няма да бъда…аз съм просто Човек и няма как да остана бездушна в такива дни –на скръб ,на спекулации с драмата на едно семейство,което е превърнало живите си деца в жертва на неразбирането на бащата,майката,дядото,бабата….институциите – за цивилизовано решаване на човешките проблеми.Вашият отговор е доказателство за подходящо избраното заглавие –„Мълчанието е злото” на книгата Ви,която скоро представихте публично на широката общественост и която надявам се да стигне до мен за да я прочета-подходящо е заглавието не за друго,а защото проблемите в обществото ни –едва ли произтичат от проблемите в семествата ни ,но без съмнение тяхното разрешаване е резултат от способността на човек да говори,да пише ,да се бори за разрешаването им ,по пътя на общуването ни на различни нива.Важно е вашето отношение към казуса :”…живи деца жертва на…” именно като баща ,а за мен като майка е безспорно ,че мястото на децата до навършване на тяхното пълнолетие е там ,където е майката.Има такава представа ,че каквато е майката /полякиня,българка/ на 100 процента са такива и децата и въпреки това изборът на бащата е определящ за тяхната цивилизованост.Предизвикателството за цивилизован подход при решаването на проблемите ,а в случая става дума за изпълнение на съдебно решение ,е това -към което можем да се стремим-да го преодоляваме/предизвикателството/ със сила и разум.Наистина се нуждаем от сила за да се подчиним на решението на съда ,както и от разум -за да защитим правата на децата и майките ,които се нуждаят преди всичко от обич.
Поздрави!
Полемиката по случая има две страни правна и общественна- морално етична.Както казват юристите решенията не се коментират те се изпълняват, но кото юрист знам от личен опит, че изпълненито на решения за родителски права са най – трудни за привеждане в изпълнение поради естеството си и от морално етичен характер.
За мое съжаление и учудване при конкретния случай разбрах, че при наличието на толкова много държавни организации за закрила на детето и виждайки, че очевидно в привеждане на изпълнението на решениото участват дори граждани на други държави, които извършват действия против волята на децата, никой не се намеси да преустанови прерастналата от чисто законна процедура в драма ситуация.Аз знам, че никой закон не може да задължи едно дете да обича или не свойте родители, но в този случай те очевидно не искаха да бъдат с майка си.И тук беше мястото на БЪЛГАРСКИТЕ “компетентни” органи да установят и докажат това, което видя цяла България.
Честно казано се насилих да прочета докрай този възмутителен текст. Направих го само защото имам човешко отношение към този случай и можеше да се получи така, че да коментирам без да съм се запознал с гледната точка на автора. Кое е нах-важно в тази идиотска история? Семейните свади? Търсенето на сензации? Показването на грозните сцени по телевизията?
А какво ще кажете за психическите травми, които ще останат за цял живот на тези деца? Може ли изпълнението на съдебно решение да стои над личния морал (съмнявам се на социалните да им е било много леко да направят това)?
Това, което видях не бяха деца, плачещи защото не са им купили бонбонки.
Това, което видях беше тотално погазяване на интересите на децата, но за това не става дума в текста!
Как ще живеят те от тук нататък?
Как ще им се отрази преживяното като личности?
Отдавна се отвратих от българските журналисти (с известни изключения) и новини общо-взето не гледам, не слушам още по-малко пък давам пари да купувам разни парцали.
Представа си нямам какви репортажи се коментират тука, но от самите коментари ми става ясно, че не ми е нужно да си променям навиците.
За съжаление…
Най-накрая. Откакто започна тази ужасна история се чудя няма ли колега, който да каже точно това- очевидното. Липсва зрялост в колегията и това е повод за професионално съжаление. Докато не стане база за злоупотреба с деца. В национален ефир. А останалите институции, уж призвани да пазят децата, освен всичко друго, са и твърде заети да се харесат на медиите- нали е власт, пък било то и четвърта, и сега ще се надпреварват “да вземат мерки” и да “създават комисии”. Жалко. И горките деца…
Жена ми още като видя заглавиете – и каза смени го това – не искам да го гледам – и ОК смених го аз. Но на следващия ден – викам “Дай да видим новините”. Пускам единия канал 20 мин за “снощния репортаж” и периодично пускат кадри, сменям на канала – пак същото, отивам на 3ти канал и там кадрите. И накрая пуснах babyTV на малкия и край.
Ne sam gledala reportaja, no ot napisanoto mi stava jasno za tova kak e shokiral publikata. Toi vsastnost prilicha na reality show, no bez da otgovarja na nikakvi etichni kriterii, koito sa zadaljitelni. Stana duma, che s goneneto na senzatsii jurnalistite se samozabravjat, a az bih iskala da dobavja i che nekadarnostta sasto si kazva dumata. V nasheto obstestvo mnogo hora, ne samo jurnalisti, ne sa si na mjastoto i zaemat vajni postove ne zaradi umenijata si, a poradi shuro-badjanastina,vrazkarstvo i t. n. Tova ni e chast ot komunisticheskoto nasledstvo i tazi praktika vse oste protsaftjava. Moje bi izglejda banalna na prav pogled, no kogato njakoi si njama haber ot tova, koeto raboti se nanasjat golemi vredi.
Аз, за разлика от уважаваната от мен Ралица Ковачева не съм съгласна с думите й: “И ако има страдащи деца, то не е защото телевизията не го е показала…”
Безспорно, че основната причина не е тази, но от друга страна, ако се даваше повече гласност за безсрамното поведение на съответните институции, то трагедиите от това естество щяха да бъдат много по-малко, благодарение на реакцията на обществото. Учудвам се и до някъде съм разочарована от пълната пасивност на хората, за които бих гласувала.
За мен тагедията беше бавно и методично подготвена.От някакъв зъл мозък,който е повтарял и повтарял на детето ,че майката е лоша и едва ли не,ще го направи на кайма.Имаме деца в квартала,които живетя с майката и въпреки това я наричат “курва”,наричат и баба си по майчина линия така.
Причината е ,че майката на баща им ги учи така.Едно дете е наивно и много лесно се поддава на манипулации,повярвайте ми.Преди години,моят син ми викаше”лоша майка”,само защото го бях оставила на грижите на баба му и го виждах през събота и неделя.Познайте кой го е научил.Сега е вече на 18 и ,ако има някой пубертетски изблик,лесно се разбираме.За него вече съм добрата и всеотдайна майка.И то без да има нужда от постановки.
И още един въпрос-коя зла майка ще хукне по чужди държава да пръска пари и да ходи в далечния Асеновград да си вземе рожбите?
Без предразсъдъци се замислете над това.
Не може ли просто да се отдаде на пиене и бесен секс?И властите в Полша са далече преди нас и едва ли ще оставят децата на такава майка.
Престъпно изпълнение на съдебно решение. Решението не се коментира, то се изпълнява.Самото изпълнение беше извършено не от компетентни органи, а от каменари, въпреки, че и каменарите биха пипали по внимателно. Истината е, че бащата направи смешни изпълнителите на решението на съда, за съжаление, направи го за сметка на децата си.И ако има някой виновен за случилото се, това е бащата, наред с недодяланите изпълнители на решението. А за изпълнение на решението си имаше изключително прост начин. Какво пречеше на изпълнителите да задържат бащата за пречки при привеждане на изпълнението на решението, поне докато трае изпълнението.
Журналистите в случая нямат вина. Те просто показаха още един път доколко некомпетентни длъжностни лица имаме. И не трябва да виним журналистите. Хайде сега, като не се харесваме в огледалото, да вземем да го счупим. То че е криво, криво е, но горе долу показва грозната действителност.
Не съм съгласен с вас г-н Инджев, не съм съгласен и с авторката на текста!
Просто измествате фокуса на събитието.
Медиите не са виновни за тази трагедия, не те са организирали `отнемането`. Тъкмо напротив, захаросана медия на никого не е полезна, такива срамни сцени трябва да бъдат показвани и критикувани, за да може `изпълняващите съдебно решение` следващият път да си свършат добре работата и да няма повече викове, и сълзи от ужас.
Ако само за момент спрем да се отъждествяваме с майката, бащата или пък децата, ще видим едно безсилие, незнание и некомпетентност, защото нито съдия изпълнителката, нито социалната служба, нито пък МВР и неговите психолози си свършиха работата и резултатът на това са тъкмо тия грозни сцени.
Не бих определила като телевизонно малоумие да покажеш на хората, нещата от живота. Това се реалностите.
Такъв живот живеят децата ни. Така работят родителите им и в полицията, и в социалните служби, и в министерствата. България.
Не е телевизионно малоумие, а българско повсеместно малоумие, госпожи и господа Мърлячи.
Дори не сте си дали труд да се информирате и коментирате. Бащата представи в Нова тв нотариално заверена ДЕКЛАРАЦИЯ, подписана от майката, която е дала съгласието си децата да пътуват за България.
Изнкна ми в ума -книгата -“Крамър срещу крамър.Майката е типична американка -обича работата повече от домакинстването,обича мъжете ,и всичко покрай флиртуването-пийване …секс.
тя оставя невръстния си син на бащата .След първоначалния шок ,той се съвзема и почва да се грижи -САМ за детето си.Макар ,че детегледачки,детски градини и всичко на една заплата.След като жена му се нахойква на воля му изпраща призовка за дело,за попечителство над сина си.
Водят се дълги съдебни битки,в които въпреки всичко,той губи.Накрая на едно дело -казва”Не ме интересува ,дали един ден ще ми бъде благодарен за всичките жертви.Тое мой син и аз го обичам”
След ,което му стяга багажа и кротко му обяснява ,че вече ще живее при мама.И нито една лоша дума,нито капка злоба …
Донякъде съм попадала в положението на тези деца. Майка ми от друга държава, а баща ми българин. И по едно време доста се сдърпаха и решиха да ме делят. Помня го защото бях вече 6-7 годишна. Аз съм родена в България и съм българка и при баща – българин нямаше как да ме вземе майка ми. (Незнам сега дали е възможно още при раждането децата да получат две гражданства.)
И майка ми остана… Не беше много весело – нито преди нито след това. А сигурна съм, че и баща ми щеше да направи подобни панаири, като тези в Асеновград ако беше възможно тогава.
Мисълта ми е, че никой не обясни има ли подобни пречки.
Решението на съда не се наемам да коментирам – кой крив, кой прав – не знам. Знам, обаче две неща – този господин, който се прави на баща, едва ли е такъв. Недоумявам как физически ще ми вземат детето и аз все още ще съм жив. С две думи – само през трупът ми. Това от една страна; от друга дебилното решение всичко да се превърне в отвратителен цирк, задължително излъчен в прайм тайма на националните медии. Някой ще каже – как да се осъществи решението на съда? Има начини, десетки начини, които преди всичко не драматизират крехката детска психика. Някой има ли представа какво ще се случи в Германия, ако се реализира подобно “изнасилване” над дете и то с участието на представители на реда? Хора, има детски психолози, има специлно обучени жени и мъже, които спазват закона, но НЕ за сметка на децата! Тук трябва да се акцентира, а не кой е прав или крив, дали бащата е мухльо, а майката пияница или обратното; каквото и да се направи, децата ТРЯБВА да бъдат защитени от всяка травмираща ситуация. И това не подлежи на коментар.
P.S. Мен, като мъж и баща, ме обхвана дива ярост над малоумието на околните “кибици”, здрави и прави мъже, които не си мръднаха пръста. Писъците на детето, толкова сърцераздирателни и истински, така ми вдигнаха адреналина, че изобщо не ме интересуваше чия е правдата – със зъби, нокти и юмруци ще защитя детето. Колкото и докогато мога. А ония само гледаха сеир, като … българи 🙁
Помня случая, много добре казано!