СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В САЙТА ” ДЕСНИТЕ”
Отново опашка на мавзолея
Автор: Евгений Дайнов
На 27 май видяхме на живо гражданското общество. Макар напълно непредставено във властта и почти напълно – в медиите, и въпреки непрекъсващите опити да бъде ликвидирано от една зла, крадлива, нагла и варварска власт, гражданското общество съществува.
Поводът да го видим беше представянето на сборника на Иво Инджев „Мълчанието е злото”. Нали помните ежедневните му колонки в „Демокрация” под надслов „Статия на свобдоата?” Бяха кратки, ясни и лингвистично гениални. Е, това се намира в сборника.
Та, след изричния отказ на големите медии, електронни и печатни, да информират за събитието (само Ре-ТВ и ТВ Европа го анонсираха), към 18.00 часа на мястото на бившия мавзолей заварих опашка от над сто човека, търпеливо чакащи подпис от автора.
Тъй като донесеният тираж веднага свърши, с едни други наши десни приятели се хванахме с едни торби на гръб да захранваме невиждания от години интерес. Направихме малко мускули и към 20.00 часа половината от целия тираж на книгата беше продаден – на място, още преди да е стигнал до книжарниците.
Как се бяха организирали всички тези хора? Ами както го правят гражданите в съвременния свят, когато са лишени от достъп – по интернет, с есемеси и по телефона. Разбира се, това напълно безпрецедентно градско събитие – виден автор да излезе на площада, пред хората, да си представя книгата (а не скрит в Шератон, на коктейл, платен от мутри, както правят други хора) – остана без каквото и да е отразяване от страна на медиите. Всички знаеха – и всички се направиха на разсеяни.
Защо така? Защо редактори, редакторки и водещи журналисти, всички до един познати на Иво Инджев (все пак той работи в медиите от 30 години), така тотално бойкотираха изявата на известния си колега?
Отговорът е: в България вече няма медии. С малки изключения (Дневник, Капитал, Ре:ТВ и ТВ Европа и още една-две) останалите са подлизурковци на властта – гнъсни червяци и потни лакеи, заели пред властта наведената поза на руски крепостен селянин пред своя „барин”. И това не е от сега. Помните, нали, какво стана, когато по волята на президента Първанов Иво Инджев беше слугински уволнен от бТВ? Спомнете си онзи хищен вой на одобрение, онова злорадо замеряне с камъни, с който журналистическата маса приветства уволнението на своя събрат. От ТВ екрани, радиоприемници и вестници ни заливаше едно и също: „Как смее той да посяга на самия Президент – този патриот, демократ, интелигент и красив до сълзи снажен мъж?”
Аз бях наистина потресен: Ама тия наистина ли нямат елементарно чувство на самосъхранение? Нали днес Гоце ще уволни Иво, а утре ще дойде и техният ред? Но мазното, сладострастно угодничество към властта се оказа по-голяма тръпка за водещите медийни герои, отколкото онази независимост, която е характеристиката на нормалните западни журналисти. Не след дълго във водещите медии се настани и невиждана от 1989 година цензура: за Първанов или добро, или – нищо. Стигна се до идиотската ситуация във водещи всекидневници аз да не мога изобщо да напиша думичките „Георги Първанов”; а при живи предавания по водещи телевизии отпървом да ме молят да не вдигам темата „Президент”.
Минаха се – не минаха три години и медийният бойкот срещу Иво Инджев продължава. Затова никой не отрази невижданата опашка на мавзолея и всеки си прави оглушки за отразяване на простия факт, че на пазара има нова книга. Журналисти и журналистки, редактори и редакторки продължават да го преследват като най-зъл на Отечеството враг – защото преди три години Инджев си беше свършил работата. Беше задал неудобен въпрос на властта.
Това е краят на медиите във вида, в който ги познаваме. По ТВ-станциите ще продължи да ни залива отвратителната простотия на „риалититата”, само и само да няма представителство на гражданското общество.
Големите вестници, вече станали миниатюрни по тираж, ще се натъкнат на финансов банкрут, след като вече банкрутираха – в обществен смисъл – на два пъти. Първият път беше, когато с появата на Царя триумфално погребаха политиката и се ориентираха към репортажи за принцове и принцеси. Предупредих ги тогава: „Вестниците са родени като политически листове и, ако извадите политиката от тях, няма да ги има”. Изсмяха ми се, но след година-две си видяха тиражите да падат десеторно. Вторият път е днес, когато има забранени теми, свързани с властта – и когато се полагат всекидневни усилия да не бъде допуснато гражданското общество, ако щете просто гражданското поведение, до медийно представяне.
Тъй като да не отразиш опашката на мавзолея е и елементарна липса на професионализъм – та нали репортерите съществуват, за да отразяват какво се случва – то в най-скоро време просто няма да има будали да си дават парите за вестници. То вече почти и не останаха будки за вестници, защото хората им обърнаха гръб…
Случи се Събитие, което размърда блатясалата повърхност на българската политическа действителност. Медиите дружно бойкотираха Събитието. Да не плачат този път, когато тиражите им паднат до онези равнища, отвъд които лежи историческата забрава…
По семейни причини не можах да присъствам на представянето на книгата на Иво Инджев „Мълчанието е злото”.
Чаках го като празник.
Дълго ще ми горчи за пропуска.
Но знам: Пак ще има празник на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО организиран от г-н Инджев!
Тогава, на място, ще сме ден по-рано:)
Можем да кажем “Ние не вярваме на официозите” Може да добавим”…и на Националните телевизии и радиа”. Може да изиграем любимата за повечето българи роля и да заявим “Жертва сме на журналистическата непрозрачност, несвобода на словото”, а можем просто да се успокоим, казвайки “Е, какво като масовите медии спекулират? Нали го има Инджев, вестник “Дневник” и още две-три медии – ние знаем истината”. И колкото и да сме прави, ще сгрешим два пъти повече с тези заключения. Защото не стига да знаеш истината… истината трябва да служи на всички, за да има надежда за промяна и за нас и за съседа, за хората от съседния квартал, град… Само с четене и разбиране не става – доказано е, вече дори изпитано. Господин Инджев върши прекрасно своята работа (поредното доказателство е както днешното публикуване на негов материал във Френската преса, така и представянето на книгата му). Но мисля, че трябва помощ и от неговите съмишленици – т.е. от нас. Някои ще го нарекат агитация, други убеждаване, трети – спор, но наистина е нужно (не искам да ставам краен, и не използвам думата “задължително”) темите и позициите, засегнати в неговите анализи или тези, на вестник “Дневник” например, да бъдат непрекъснато повтаряни, разяснявани, дискутирани във възможно най-широките приятелски и роднински кръгове, да бъдат споделяни с познати – да им бъде даван възможно най-широк отглас. Може да звучи леко наивно за едни или може би малко крайно на други,но виждате ли друг начин? Поробването на всички медии от червената напаст е толкова жестоко и от толкова дълго време че всяка лъжа произлязла от тях вече се приема за истина, а всяка истина се поставя под съмнение. Дори вече май не можем да говорим за медии, а за МЕДИЯ – една, с десетки интерфейси – огромен пропаганден апарат за опростачване на всичко и промиване на всеки мозък… До степен тотално безразличие, безхаберност и ненормална бездуховност. Какво можем да очакваме от народ, подложен на този тотален, а в същото време толкова пъстър и забавен терор, освен да чака следващата, изфабрикувана по правилен начин НОВИНА?
Има моменти, както преди повече от 40 години,когато се звънеше за намиране на “по-видни граждани,за скалъпване на нейзбежните удобни изказвания за подкрепа на военна акция”,пренабирана два пъти през ноща към 4 ч.
Не съм виден и само свидетел,как смутен пред нашата ППО оцелелият от лапите на полиицята, Геро Грозев,в втори след И.Башев,се чудеше как да е и по-убедителен,
за да не изглежда будала…..
Сега отново послушните партийни редици,трябва да са смутени,
защото няма кой да размърда блатясала повърхност,та трябваше да издигне глас само Е.Дайнов…
Помня как при едно от дежурните посещения в Москва,любезният домакин,син на бившият посланик на СССР в Берлин,по нареждане на Молотов,прибирал хората към отечеството с влак,по линията Берлин-София-/Костенец/-Цариград…но наред с комсомолците-какъвто е бил покойният Будинббог да го прости!/,на наглите есесовци,се опънали и охулените български царски офицери,част от граждаското общество на стара България,за да не позволят международно оскверняване на името на отечеството – от Драгоман ….
Пита се в “задачата”,…до там ли докарахме,че ако не друг,поне другарите на Позитано,да се събудят и досетят,и присъединят към гласа на самия Е.Дайнов!!! …не би било зле пред Историята и никой няма да ги пипне….
Реално медиите за да са независими трябва да са публични дружества. Коя медиа в България е такава.
Не е само наш този феномен.
В Америка и Русия е същото.
Пример за алтернативна медиа отстояваща принципите си и носеща отговорност пред аудиторията е democracynow.org.
Няма реклами, няма политическо-икономическо угодничество, просто има дарения и като гледам не се справят зле.
Алтернативата е тази, хората да осъзнаят нуждата от раследваща журналистика и да платят на медиите дръзнали да нарушат статуквото на корпоративно политикантска пропаганда.
У нас факта, че някой хора се опитват да контролират интернет е показателен за знанието им че имат проблем.
Въпреки това тези хора не са наясно, че са в Европа, и колкото тя да си затваря очите за това какво правят комуноидите у нас, винаги има алтернативи да се достави информация до аудиторията.
Бъдеще има. Но то не е в контролираните медиини групи. То е във войната за потребители.
И в 21 век хубавото е, че средствата са масово достъпни.
И че интернет съществува все още.
Моля, ако има някой снимки от представянето на книгата да ми ги изпрати на адрес z_anel@abv.bg.
Благодаря!
В тия хора ми е надеждата.
Няколко книжки търпеливо стоят за рецензия и чакат да споделя за тях с читателите си – тази на Инджев, Защо не сме социалисти и един превод на Алекс Букарски от Комитата.
Г-н Атанасов, снимки от събитието можете да разгледате във Фейсбук:
http://www.facebook.com/event.php?eid=78826632419
Статията е брилянтна!
Абе кой е този Стамен Стоичков – винаги многословен и никога ясен докрай какъвто например е И.Инджев?
Честно казано много се радвам, че отново чета словото на Дайнов. Признавам си, че през последните години ми липсва като мисъл, начин на изказване и позиция. Радвам се също, че напоследък автентично десните хора, отново се пробуждат и се връщат при хората.
Абе d o n i или който и да си:
ако мислиш и смяташ,че България е правова държава ,а ти липсва преценка,дали в блог като този или с водещ,като този,ще се хванат на плитко скроената ти въдица,която трябва,да отчетеш!…щеше да си разбрал,че тук сме се събрали наивници или неземни глупаци!!!….
Иначе си “прав” за тоналности и оттенъци,до край,но -където и когато е трябвало-те са били разбрани от кадърните хора тук с имената им,а твоето ми напомня от екрана /и то само на единя!!/…с отвратителна татарска “прическа”…
“……не би било зле пред Историята и никой няма да ги пипне….”
Вижте,пиша понякога тук и затова дори да не се знае кой- кой е, пак така си остава написаното от ,който и да било,а и разбирането ,че наистина предизвикателствата са за силните ни помага да преценим,че в случая вероятно журналистите,които обслужват властимащите едва ли представляват интерес за обществото ни,което се нуждае от истинска промяна.В този смисъл написаното от Дайнов не е провокация към онези,които са неспособни да отговарят на предизвикателствата подобаващо-с достойнство и разум ,загърбвайки страстите,завистта ,злобата …всичко,което им пречи да поискат и да дават прошка както подобава на цивилизования човек,носещ у себе си съзнанието ,че сме земни,несъвършени,страдащи,обичащи …просто хора.Демокрацията както и Историята е резултат от действията и бездействията на хората и затова е вярно,че сама птица -Пролет не прави :):):)
Хубава статия, хубаво представяне и великолепен интерес. Едно време театрите бяха полу-празни, а в киното имаше навалица. Сега театрите са пълни, а кината са празни. Същото е и в медиите и в обществения живот.
Точно за това казах,Елена,
…”пред Историята никой няма да ги пипне”…
Достойнството и разумът не са запазена марка на Иво Инджев,
тъкмо обратното,с името си други,само допълват,казаното от него с други думи:
———————————-
Вашият успех е мой успех,а общият,принадлежи на България….
———————————–
Ще дойде и денят,когато ще се сбъдне и една друга,завещана ми … от наследника на Башев:
И сам войнътъ е войн!!!….
Не че е хубаво или си умирам от кеф,да те изтощават бавно и злобно,както е при много от нас -най-вече при бащата Инджев-от завист,дори и накачулени с бол дрънкулки,
но….ако трябва,а даже ако трябва и без него-да не дава Господ,но казвам,ако трябва!!
И все ще се следва неутклонно този път,дори и когато няма да ни има….
Какво друго да завещаем на децята си?
(..Черешова задушница,на връщане от храма “Свети Седмочисленици”..)
Медиите са пропуснали да отбележат успешното представяне на книгата ви, но това със сигурност не е поради липсата им на интерес към вашата личност … “Иво Инджев го закъса за пари” алармираха след зорко бдене преди време те
Чудесно написана статия – поздрави на Дайнов, а и на Вас,г-н Инджев! Аз нямах възможност да бъда пред мавзолея,но съпругата ми разказа за големия Ви успех. Дано това да е предвестник,че най-после нещо става в наистина плесенясалата ни държава.
Между другото,с риск да бъда досаден,бих искал да Ви поканя и на премиерата на моята книга “55 тайни на Париж”,чиято дата и час вече са определени – 18 юни,четвъртък,от 18,30 часа,във Френския културен институт в София. Ще ми бъде приятно.Запонядайте!
Супер – има надежда за България…..
Авторът на публикацията, г-н Евгений Дайнов ,е говорил с нашите уста и е писал с нашите ръце . Написал го е прекрасно и точно. За да похвалиш талантлив колега в нашата страна се иска честност , почтенност и независимост . Е ,няма ги … , с малки изключения – “(Дневник, Капитал, Ре:ТВ и ТВ Европа и още една-две) останалите са подлизурковци на властта – гнъсни червяци и потни лакеи, заели пред властта наведената поза на руски крепостен селянин пред своя „барин” . И това не е от сега.”
Друг беше въпроса с предстането на подходящото нИщо , от прАвилният човек – “Защото сме соц……. ” . Там бяха точно Те , а тях с лопата да ги ринеш !! Засега.
До 18,в 18.30 във Френския културен институт клуб,а дано,освен Дайнов,
дойде и Иво Инджев,защото 55 си е едно “New Beginning”,и макар и далеч от Кайро,Бухенвалд и “Шан,з Елизе”,
напълно достойно за франкофонска България още при учителите Рада Госпожина и Бойчо Огнянов…..