След евроизборите едно е сигурно- че нищо не е сигурно по отношение на следващото управление на страната. Дали пък, без да си мръдне пръста, големият „победител” няма за де окаже доволно усмихнатият президент Г.Първанов, който отново точи зъби за ролята на „помирител”, „акушер” на коалиции и служебни правителства?
С неадекватната си по стандартите на демокрацията реплика за необходимостта от „национален отбор” в Европарламента ( където такова чудо просто няма), изречена в изборния ден, той вече направи заявка за амбициите си на „бащица” като популист, на който всеки от останалите популисти, участвали в изборите, може да завиди.
Парцелирането на политическото влияние обрича навалицата от партии в парламента ( ако се възпроизведе тази картинка и на изборите на НС през юли) на непредсказуеми с днешна дата компромиси. И кой най-ясно и гръмогласно зави, че „в името на националните интереси” няма да се поколебае да преговаря за коалиция? Станишев, лидерът на Партията на властта. И той не говори празни приказки – някой можеше ли да повярва, че след всички публични нападки срещу НДСВ и Сакскобугготски в един момент ще се прегърне с тях и ще управлява безметежно така три години?
Теоретично десните имат повече шансове, при очертаващата се конфигурация. Въпросът обаче е, че повечето от тях са десни, но също само теоретично. Което нямаше да е най-големият проблем, ако от този факт не произтичаше трудно преодолима нетърпимост между мимикриращи и автентични субекти на дясното . Много повече, отколкото между готовите на всичко заради властта социалисти, депесари и царисти. Можем да бъдем сигурни, че този факт ще бъде използван безмилостно за вбиване на клинове в и без това хлабавия хоросан на „дясната спойка” в българската политика.
Парадоксално е, но може би най-непредсказуемият краен резултат от предстоящите избори ( като съставянето на правителство) се очертава като резултат от най-предсказуемите избори през последните 20 години. А те са такива, защо е малко вероятно да се получат някакви слисващи промени в класацията по брой получени гласове, в сравнение с току-що състоялите се. Дори и да настъпят размествания в процентите между претендентите, те няма да направят така, че „ последните да станат първи”.
Българският избирател не се превръща лесно в демонстрант, освен при едно обстоятелство: когато му бръкнат много дълбоко в джоба. Това се случи при протестите през 1997 г., които преобърнаха радикално политическата нагласа срещу виновниците за икономическата криза. Тя роди инфлация, наречена от икономистите по света „българизация”- термин, с който преподавателите по икономика стряскат студентите си ( в смисъл – не правете като българите, които допуснаха онази феноменална инфлация).
Би било твърде антибългарско и античовешко да си пожелаем повторение на такова изтрезняване на гражданите на ТАКАВА цена. Подобна „революция” няма нищо общо с природата на дясното в политиката. Дали обаче кризата, която управляващите първо отричаха да има почва у нас, после обявиха за „успешно преодоляна” ( като първа вълна, според Станишев), а накрая, след изявлението на финансовия министър Орешарски за настъпването на „песимистичния сценарий” косвено признаха като си намалиха „антикризисно” и предизборно заплатите, няма да се окаже бъдещият най-важен играч в българската политика?
Ако се вярва на прогнозите, особено на външни наблюдатели, тепърва предстои България да бъде посетена от вълната на истинската криза. Ето тогава на държавата наистина ще потрябва прословутият „управленски опит” , с който в нощта на изборите от 7 юни многократно се похвали Ахмед Доган, само че обратен на неговия- антикризисният, който извади България от пропастта през същата онази 1997 г.
За мен един от основните изводи, без изненада, е че т.нар. “социалисти” могат при всякакви обстоятелства да разчитат на значителна подкрепа /обяснението с ниския процент гласували, макар и теоритически верен мога да приема само като омаловажаващ горния факт / дори ако застанат публично например зад ядрен атентат в София. Нещо повече–това може да се приеме като “модернизиране” на борбата, отчитайки някои специфични за електората им настроения и по-специално по отношение на софиянци.
Блестящ коментар отново! Сбит и ясен. Само от пълната мобилизация на почтените хора в България зависи тежестта на Синята коалиция да е фактор възпиращ корупционните схеми на Доган и Гоце.
Нещата са страшни, г-н Инджев! Какво значи разлика от 1 стотна, какво значи “на ръба” да са Лидер? Какво друго, освен масов пазар? Социолозите и политолозите говорят за 16% контролиран вот. Колко ли ще е процентът на следващия вот? Но продължавам да смятам, че най-важният въпрос е актуалността на изборните списъци. Убедена съм, че в тях има много хора, които не са в Бг. И че реалният електорален потенциал е не повече от 5 милиона. Тогава – какви са резултатите. Защо никой не говори за това. Защо нямаше нито един въпрос в тази посока, защо нито една политическа централа не го постави. Има цял месец до следващия тур, не може ли вместо да звънят като обезумели червените лумпени и тихния колцентър на дом. телефони, ГРАО да провери истинността на списъците. Не ми отговаряйте, въпросът е реторичен. Но поне повдигането му в публичното пространство ще е нещо полезно.
1.От една страна може и да е ясно кои подхранва и от какво се подхранват “Атака”,”РЗС”,”Лидер” или др.?
2.От друга със сигурност са верни и “модернистичните” млади социалисти и т.н. ГРАО и др. явления за контолирания вот и обезумелия лумпениат!
3.Но ако се прави дисекция във времето и пространството/с точни имена!!!/,защо поуката от пропуснала шансове “Десница” със свои исторически грехове,няма да е поучително и полезно в този по-качествен публичен ефир,
както става….особено когато
е пределно ясно,че се появявам, с точно име,и без измислици….
!!!
Не са нито жалките времена на ранното СДС,нито въпрос за стотни..а само риторично запитване!
Бих добавил повече от страшни. Освен контролиран вот има и подписка в, която мои близки нямат право да откажат да се подпишат, понеже ги е СТРАХ. Управляващите най-нагло си затварят очите за това. Решението е масово гласуване, колкото и да е трудно. Аз лично извоювах победа, като убедих поне 10 човека да гласуват. За кого за гласували, не е толкова важно.
Призива ми е към всички, които могат да убедят близки и познати ДА ГЛАСУВАТ.
Takmo da se razkolebaq, dali vse pak komunistite ne sa se promenili dotolkova, che tqh da mogat da se obsajdat vajni neshta, i te zapochvat pesenta za natzionalnoto obedinenie. Pod takova obedinenie te razbirat ne printzipno saglasie s vajni technicheski resheniq za podobrqvaneto na ikonomicheskiq klimat i vazmojnosti za profesionalna izqva na vseki balgarin v aktivna vazrast, a prosto da priemem vsestrannite im gadosti prez godinite i statukvoto, koeto kriminalno sazdadoha sled 1989 godina, za dadenost, prodiktuvanite im ot tozi status interesi – za interesi na natziqta, i da priemem, che obektivnata obshtestvena potrebnost da se kontzentrirat kapitali e EDINSTVENO tqhno delo i prizvanie (utochnqvam – delo na bivshite proletarizirani v stil Georgi Karaslavov, Selkor, selqni). Zashtoto, ako iskaha neshto drugo, kolko mu beshe da kajat prostichko na naselenieto – za da zapochnem da zavisim vsichki samo silite i umeniqta si, e nujno da se osashtestvqt edni technicheski resheniq, koito, tay kato dalgo sme varvqli slqpo v obratnata posoka, sa stanali mnogo skapi, i sami nqma da se opravim, poradi tova chlenstvoto v EU e edna blagopriqtna vazmojnost. No vse pak resheniqta sa nashe delo! Hayde da se obedinim okolo tova, kato kak da q karame v selskoto stopanstvo, kak da opolzotvorim fakta, che jiveem varhu plodorodni pochvi v krasiva strana, che imame edni ot nay – dobrite kompyutarni spetyzialisti v sveta, edin ot nay originalnite folklori, imame izqveno chuvstvo i kam nay – pretziznata technika… Kak v Holandiq nqma bedni selqni varhu edni, meko kazano, nishto osobeno pochvi, a u nas vlastva “madrostta”, che s rabota ne se zabogatqva, varhu edni ot nay-dobrite pochvi v Evropa!
Vaprosat e mnogo lesen – koy tip saglasie iskat komunistite? Vqrno e, che sa revolyutzioneri, no nqkak taka da stane revolyutziqta, che statukvoto da se zapazi, a da se smenqt figurite, pak “shirokite narodni masi” da rakoplqskat i da kimat blagodarno na Gotze ili drug nqkoy psevdonim.
Привет!
1. Аз съм доволен от резултата на Синята коалиция!След 1 месец, надявам се, още повече!
2. Мисля, че има наченки на политическа криза в страната. От тази криза най-много може да спечели Синята коалиция.
3. Обръщам се към сънародниците в чужбина:
ГЛАСУВАЙТЕ! Обичайте Родината си:)
12500 гласували в чужбина – та само в Париж има 80 000 българи?!?
Кратко,сбито,ясно и ТЪЖНО!!!
Аз гласувах в Париж и мога да кажа, че имаше опашка…. Колко обаче са се събрали до края не знам.
Което ме смущава дълбоко са гласовете за Атака от емигранти…. .
СЪС ВСИЧКО СЪМ СЪГЛАСЕН ОЩЕ СЛЕД ПАДАНЕТО НА Г-Н ЖИВКОВ!
В този блог не веднъж съм казвал,как притеснен от членството в БКП започнах още с д-р Дертлиев и Ф.Димитров,който си “заслужи!” неразбирането и набързо се справиха с него,както и цялата последвала отлюспена кохорта….
Лично писах на Костов,когато изглеждаше,че България е “неблагодарна и не го разбира”…но не съм във възторг и от новия изблик на ОФ-чувства от времената на някогашните митинги и новите вакханки….защото помня деветосептемврийските…
Но след като и двамата с Надежда,а по-късно и П.Стоянов,бяха омотани “в коприната” на БКП ми е трудно,да повярвам,че ще съумеят,да извлекат полза и от политическа криза и оставена на ръчно управление държава….,дори когато им се дават доста ясни знаци….
Това,че те разбират-има си хас-и са окъпани в личен и др. план, от това кето наричат възкръсване на Десницата,вероятно,не съвпада с е истинския замисъл на българския естаблишмън,а само удължава агонията,за кой ли път от други чувства,ако думата е правилно употребена…..
Поне ще се види скоро!!!
Два вота за месец е много , не сме толкова пунктуални . За парламент ще гласуват поне 10 % повече . БСП трудно ще извадят и тези всичките гласове – много дразнят дори част от своите избиратели . А десните имат огромен резерв , просто мотивите за гласуване на евроизборите не бяха сериозни за тях .
Съжалявам, че не можахме да гласуваме, но на отдалечени острови е така. Имаме си Българска общност от около петдесетина човека и все си мислехме, че комунизма си отиде от България …Да бе да! Отишъл си ама грънци. Не ни се сърдете, че желаем да живеем и живеем нормално в нормална държава.Няма Българин живеещ нейде по нормалният свят , който да не желае и нашата държава да стане нормална. Обаче тя не става и няма да стане докато комунистите дърпат ръчката. Ние не харесвахме това статукво, не успяхме нищо да направим и да се преборим( явно не сме достатъчно мъдри) и се изселихме от колхоза България.
Нека Бог опази държавата ни!