Възрастна жена , „на видима възраст…” ( както се казва в криминалните хроники) ми зададе днес най – противоречивия въпрос в живота ми. Едновременно добронамерен и такъв, който показва до каква степен ни липса добронамереност. Като българи.
В един магазин, в едно село, в единствената ни България една прегърбена от годините жена се питаше на глас как ли ще отнесе покупките си. Явно беше напазарувала с идеята да си спести нов маратон до магазина в близките дни. Което беше породило нов проблем…
Предложих й помощ. Тя се сепна и почти ми се сопна – нямала това предвид. Уверих я, че съм сигурен в намерението си и настоях. Ама не била в моята посока ( магазинерката подсказваше,знаеше кой къде отива). Настоях и жената с облекчение сломи гордостта си.
Малко преди да я откарам за няколко минути до стръмното място, което щеше да превзема в страхотната жега поне половин час, тя се умълча. Изглежда искаше да ми каже нещо хубаво.
„ Вие българин ли сте”?- най-после синтезира тя своята добронамереност. Развеселих се, после се учудих и накрая се натъжих, защото подозирах какво иска да каже, но все пак се поинтересувах защо се съмнява.
„Ами страхотно сте любезен и помислих, че сте чужденец”!
звучи като комплимент, но е тъжно
любопитно е, че сходни ситуации със същата реплика се случват и на други, на мен, мои приятели
друг щрих, че подобна реплика се чува в чужбина “Не, вие не може да сте Българи, те не са такива” …
Не сме достойни ние българите за вас- господин Инджев! От други свят сте вий! Не сме дорасли явно да ви разберем… Явно не ви заслужаваме… а и вие май се гнусите от нас… Ама- прощавайте в такова време и на това място сме се родили- наедно с вас! Стоите си вие на своя Олимп и чакате, ли чакате- да допълзим до вашата пикова височина… Оооох, колко прости сме наистина- какъв “кумир” сме си създавали!
Любопитно е все пак,защо се натъжихте,а и аз като се умълча
със същата добронамереност,няма как да не стигна и до тъжния скептицизъм на г-н президента,защо му изглеждала невъзможна коалиция между “Герб” и “Коалиция за България”
Как ли ще изглеждат конституционно,
кабинетно и архитектурно високите сини планини и коприненото небе….утре?
.
Xa-xa-xa
.
Чудесен коментар. Трябва нещо да ни развеселява сред политическия doom and gloom.
.
Удивителното, е че имах много подобен случай преди.
.
Познавам доста български емигранти с двойно гражданство, които предпочитат да се прибират в България с чужд паспорт, защото така при нужда могат да разчитат на съдействие от страна на съответното посолство. Т.е. в България е по-лесно да си чужденец, отколкото местен, и затова май мечтата на всеки е да стане чужденец :-)))
А всички НИЕ българи ли сме?
Как гласуваме?
Как хвърляме боклуци около жилищата си?
Как се отнасяме към ближния си?
Мислим ли???
За съжаление е права. Днес карах колело след работа и това ми скъса нервите по един неописуем начин. Да не говорим колко пъти застраши живота ми. Единственото добро отношение, което срещнах беше от младо семейство чужденци (не разпознах езика, на който говореха) и възрастна продавачка в малко магазинче.
Не казвам, че трябва да се караме на хората, които се държат зле. Казвам, че трябва да се усмихваме повече.
Браво, Иво! Ти си мъж! 😉
Ооох, Г-н Инджев,
И мен ме натъжихте, даже се просълзих. Вярвам, че е истина. Горчива при това. Спомням си как се случи и с мен нещо подобно по Коледа. От доста време сме навън и си идвахме само през лятото. Та, този път падна един хубав сняг и се радвахме като деца. Купих една оранжева голяма лопата за сняг и дето се казва ринах през час с най-голямо удоволствие. Не ми стигна пред нашия блок, та чистех и пред съседния. И така няколко дни. Май им се видя чудно на хората (пък и новичък блок, не ме познават) и взеха да ме питат: Извинете, не ви познаме? Представих се, че съм от ей онзи там блок и тогава последва подобен тъжен въпрос като на Вашата женица – А, защо тогава ринете пред нашия блок? Ами, защото ми е приятно и здравословно- отговорих аз. В интерес на истината на втората седмица и те започнаха да чистят. Беше прятно да се ходи по изчистени пътеки… И, да се поздравявяме…
Поздрав на голямото Ви семейство и на Вас ,
Ваш почитател,
Румен
„Ами страхотно сте любезен и помислих, че сте чужденец”!
Иво,здравей !
Позволявам си да ти отговоря типично по български :)Жената се е пообъркала -не съм срещала толкова страхотно любезен чужденец през живота си и е забележително дори за тях ,че като видят съпротива у някого /било за добро или за лошо/просто казват ;Ок,съжелявам ,исках да помогна и т.н. Наистина ние българите сме докрай верни на себе си !Такива сме и се радвам ,че все пак жената е приела твоята добронамереност:),което те прави вероятно по своему щастлив.
Поздрави!
Да… наистина тъжно. А термина „на видима възраст…”, “отговаряща на действителната…” и т.н. го има и в медицината, нищо не намеквам, просто го споменавам като факт.
Тъжно и жалко и страшно е това, че ние българите в България, се питаме един друг, дали сме българи!
Не разбирам иронията на revansh и не съм съгласен с казаното от Петрун. Тук не става въпрос за мъж или не-мъж, а за елементарно възпитание. ЕЛЕМЕНТАРНО !!!
Моят син прекарва летните си ваканции при родителите ми. Умира си да е при тях. Те са щастливи, той е щастлив, а и аз имам малко време за себе си. “Населеното място” не е много голямо, хората се познават. Възпитал съм сина си да поздравява възрастните хора, да им помага, ако е по силите му, като влезе в магазин да пожелае “добър ден”, като си тръгва да каже “довиждане”. Аз така постъпвам, мисля, че на никой няма да му се откачи ченето, ако поздрави или да му се откъснат ръцете, ако помогне на нуждаещ се.
Веднъж отидох с него до магазина и когато влязохме той не поздрави. Навън го попитах защо и той ми обясни, че като поздравявал тук, хората му се присмивали. Шашнах се ! Да се присмиваш на някой, който ти пожелава добър ден !
Това, което описва г-н Инджев е НОРМАЛНО поведение. Всички тези, които смятат тази постъпка за проява на лигавене и глезотия са проспали първите седем години от живота си. Всички тези “мъжкари”, които мъдро си останаха в къщи през миналата неделя, когато трябваше да си вдигнат задниците и да си кажат мнението в избирателните секции, всички, които си продадоха гласовете за по 30 сребърника, всички балкански юнаци, които пуснаха жълтичко да не би шефът им да ги уволни и гласуваха като овце както им беше заповядано, всички с капсуловани мозъци, които са кретени от рода: “Хайде бе, ти ли ще ми кажеш на мене, бе гьотверен?”, които седят ежедневно по гарските бирарии по анцуг, потник и джапанки, всички вие сте чисто и просто едни ненормални полу-идиоти. И не смейте да коментирате хора като господин Инджев, защото вие сте “другари” и не сте дорасли да се сравнявате с истински хора. Вие не знаете какво е това истински човек.
Драги сънародници,въпреки някои злояди,но общо добронамерени коментари по предишната и тази статия,те във всички случаи разчепкват важен момент като онзи през есента на 1989 г.,когато сините си повярваха,че е са победили с малко,но завинаги….
Като не прибързвате,и не се палите,веднага,помислете за миг,толкова ли е лесно,да се “прегърнеш” с истинските идеологически противници,в т.ч. и…..,а отгоре на всичко,да издържиш и на нападки от свои и чужди….
Работата тук не е да се пъчим,кой какво и що,но съдбата пожела,да следя събитията отблизо и….
Сега,само чакам срещите на тандема:М.Димитров и И.Костов /въпреки конституционния балдахин прикриващ срамотии!!!/,и въпреки удобството от разтягането на рулетката,където лъсна веднага от замисъла за “динамичното равновесие”!!!
То,е било успешно /изтощително!!!/ срещу “царската” дипломация на Павел I/т.е. на сегашната коалиция /КБ/,но без “т ю р к о азни дантели”,и е било приложено от неповторим тандем на “революционера” Наполеон и
Талейран….
Когато И.Инджев се появи с очакваната статия,вероятно ще има и коментар с призив до кмета,но показателен…дай боже признатата – едва днес- рецесия,да не се е изродила и Сокола,да се окаже “прав” на кого от раята ще му стиска!!!
revansh, а дали не е по-добре да се усмихнем, да се постараем да бъдем по-добри със сънародниците си , вместо да говорим иронично.. предполагам , че съм много по-малка от вас, но ми направи ужасно лошо впечатление сарказма,който влагате в коментара си .
Имам щастието да живея в чужбина, постъпки от типа на тази на г-н Инджев е ежедневие както за мен, така и за всички. Не е много трудно да поздравиш съседа си , да подадеш ръка на възрастен човек, да се усмихнеш и благодариш .. не е трудно да бъдеш европеец, но се иска желание да го направиш, не става само със злобни коментари и търсене на това, кой е виновен за ситуацията в България, иска се малко желание ,а не оправдания кой ни бил управлявал..
Господин Инджев, страхотни статии , жалко само , че който трябва наистина да се просвети,не чете тук.
😐 , какво да кажа аз по въпроса. Работех за един американец известно време. Човека беше толкова учтив към мен че аз се чувствах неудобно (тъй като аз съм свикнал да ме мачкат, да ме унижават и да ме обиждат), та жената с основание е запитала …
Нормално, само, че истинските българи са любезни, което означава, че много малко от туземците са такива
Вие българин ли сте?
Май не съм, или по-скоро не искам да бъда, защото все повече и повече говоря за “масата” във второ или трето лице. Не ми харесва да се отъждествявам с милиони хора, които… абе кво да ви разправям, знаеме си се.
Какво е оределението българин. Същото като да си чех, германец, белгиец. Но, не и възпитаван/невъзпитаван в годините 1944-2009. Във времето , когато много акуратно губихме идентничноста си на нормални хора.
Ужасното е, че не го съзнаваме.
И все пак БЪЛГАРИНЪТ не е продукт на политически желания. Поне в традиционната си същност. Той е велик, слаб и независим, но не устоява на продажността , защото
битието , което му определя властта, го правят жалък. Унизително национално качество. Помислете и за това, което не е достатъчно. Естественото е да не се примиряваме със СТАТУКВОТО. То ни унищожава като мислещи същества.
Поздравления за кой ли път, г-н Инджев! Връщате усмивки, а в последните дни подобна “инжекция” е от голяма полза.
Знаете ли какво е изречението от текста, което звучи вече часове наред в съзнанието ми “най – противоречивия въпрос в живота ми”.
Не е противоречив, защото за вас/ на нас отговорът е ясен – един от малкото истински българи, които са европейци по дух, цели, възможности, мечти.
Другите са българи – балканци с типичните атрибути – чалга, ракийка,салатка, джапанки, псувни, грубости, бабаитлък и т.н.
А иначе много ми се иска все някого този текст да зъвършва така: “Наистина ли това е българско правителство/парламент?”
Мисля си, че все пак си струва да опитаме да приближим поне на още 1 крачка тази момент, колкото и в настоящия момент да си е чиста утопия
Аз пък да ви питам вас, коментаторите, че и господин Инджев: малък съм да знам (само на 30), но все имам някакви спомени, че преди “прехода” хората бяха много по учтиви и готови да помогнат. Този феномен сега аз го наричам “самоизолация” и “отчужденост” е изключително характерен за големите западни градове. Казвам го, защото живея във Франкфурт и го виждам всеки ден. И тук просто никой на никого не обръща внимание. Вярно, ако някой съвсем го закъса, все някой ще помогне, но по принцип всеки гледа да си гледа своята работа и колкото по-малко заинтересованост към работата на другия покаже, толкова и двамата са по доволни. Analyze this.
Още като се заяде с Татяна като устата копривщенска циганка,един мастит професор по време на кметски избори,/а преди ги искаше добре измити,преди да ги оближе!!!/,стана ясно, че рано или късно,ще остави “архитектурно” любимата си ППО,за да стане Кольо Фичето /тази сутрин!!!/,но само ако бъдел калесан правилно да “гради мостове” вероятно барабар с лидерите…..тъй като бил стигнал да прозрението за феодализма на своята партия..На това му викат:Ха,здрасти в жарко л я т о ……..2 0 0 9!…………след едно голямо “къпане” подхранвано от чистата и не опортюнистична обич на народа към своето славно минало!!!
Тази история има и обратна страна. Колко пъти сте чували какви будали били чужденците дето си зарязвали работа само и само да ви помогнат./за Австралия ми е историята/
Iskah da se vazdrja ot komentar po povod tipichniq i tajen sluchay, opisan ot g-n Indjev, zashtoto ne e nujen koy znae kakav analiz za da se razbere, che v nqkolko reda avtorat e opisal kontzentrirano tzqlata sashtnost na situatziqta v Balgariq. No tuk g-n Revansh me provokira da kaja – tochno vodeni ot parvichnite instinkti, podtiknali Vi da napishete vaprosnite Vi dumi, sa edna ot dvijeshtite sili, dokarali ni v bezvremieto. Chovek moje da e dobar balgarin i bez neprekasnato da se vslushva vav vatreshniq si glas. Dali ne Vi vliqe Leninovata kontzeptziq za osobenata tochnost na vatreshnoto chuvstvo na proletariq? Vav vseki sluchay Vi molq da ne se zasqgate ot i;eto na vsichki balgary, drugaryu Revansh! Prostete, che pisha na latinitza, v chujbina sam i klaviaturata ne pozvolqva kirilitza.
Мой приятел ми казваше когато бил на лечение в Полша през 60те години, главния лекар на санаториума, колкото пъти минавал покрай него го поздравявал с добрий ден.
In the initiated hot debate are felt changes only in the names of the new blue heroes,but not enough able to resist temptation of adversary skills and miracles of God,moreover a bless,as needed for Bulgaria,might be paid in regime of an own forgive….certainly absent,as events evolve until the moment,and this – if no successfully end – would be sadly in a garden with so much green,green grass!!!
diado mi e imal malko magazinche na ploshtat Slaveikov i mi e kazval che e niamalo reshetki, nito alarmi, dori e zabravial i da go zakliuchva… razbira se tova e bilo predi 9 sept 1944… kak li bi izglejdala BG ako niamashe komunizym, predstavete si samo… Вие българин ли сте?
Г-н Инджев, имате ли идея да създадете възможността Ваши статии да могат да се качват в сайтове от типа на pipe.bg или facebook.com, както например е направено в сайта на вестник “Дневник”? По този начин повече хора ще могат да се запознават със забавни истории като тази.
Иначе като коментар на самата история бих казал, че това е показателно за самооценката, която ние, българите, даваме на себе си. Предрасъдъците ни към самите нас са един конгломерат от байганьовщина, андрешковщина и тънките сметки на Хитър Петър (язък, че човък ми е адаш!), които в крайна сметка ни отчуждават един от друг. Не че и в чужбина хората не са отчуждени, но там при подобна ситуация човек ще помогне на другия от лицемерна добрина (от онази “абе не че много ми се помага, ама нали после искам да си легна спокоен”)
Всичко опира до възпитанието. Първите 7 години са важни, а не националността, политиката или кой в коя страна живее постоянно. За разлика от любезните господа тук, вчера се натъкнах на един “субект”, който за броени минути успя да съсипе деня ми, а се улавям, че и тази сутрин още ми горчи от случилото се. По обяд отидох на една автомивка да измия прашната си (от какво ли?) кола. Всички места бяха заети и аз паркирах колата встрани и седнах на една пейка на сянка да изчакам реда си. В момента, в който едно от местата се освободи и беше мой ред да си преместя колата за измиване, изневиделица се появи едно такси и слаломирайки с “мръсна газ” между колите, се настани на освободеното място. Когат приближих към него, за да му обясня, че има ред и други хора също чакат, прозорецът на таксито се отвори и от устата на шофьора се изля най-отвратителната, гадна и унизителна тирада, която човек може да чуе. За “нула време” този индивид обруга мен, майка ми, изобщо всичко…А можеше да каже “Извинете, не видях, не разбрах…” и други подобни излишни за неговия свят любезности. Останалите присъстващи на “сцената” не взеха никакво отношение. За тях изглежда това беше “нормално”. До вечерта, а май и все още нося в себе си покрусата от незаслужената обида.
Прочетох в коментара на нюза около интервюто на кмета във ФТ …
и услужливите моменти
…
за наетия икономист от СБ,за ОЛАОФ, “..готовността на бодигарда, му да се залюби поне с още…
…. две десни центристки партии….
за да ипрати ДПС в опозиция….не,не БСП!!!
……….
Настрана от английския маниер “за Симеон,трудовата заетост при Живков и ала бала…” и т.н., ФТ набляга на обстоятелството,че кметът може да промени България,но!!! поне аз не забелязах двете “дясно центристки партии”с които щял да върви към кабинет на 5 юли….
Ако и моят съученик се доближи да една друга съученичка в кръга на избранниците и настрана от употреба на глогола “паля се излишно”-за вас става дума!-чрез Иво,ще препоръчам и на Бойко и на Цветанов,да си вземат хора,които да имат усет и долавят нюансите,защото в ЕС,точно неспазването на този кодекс от правила,ебава мамата на България, а работата, не е да се хули неприятеля,а да не му се дава мегдан с пари на българина,за да те разиграва,а ти да се “чудиш и гледаш” злобно като настъпена змия очиларка….
Сега не ми е до далновидни архитекти!!!
1. …но далновидни за максимална безричност на кабинета,както казва О.Минчев
2. .. а аз добавям за очакваните промени в света след 15-20 години /18???/когато Китай и БРИК ще изпревараят западните икономики,съобщено в щаба на Барак Обама още през 2007 г.,есента!!!!
Аз вярвам в личният пример. Така уча и моите деца, показвам им с личен пример как да поздравяват, как да помагат на хората в нужда. Често се случва да помагам на закъсали на пътя колеги и децата ми го приемат за нещо естественно. За моя радост напоследък забелязвам, че все повече хора са готови да помогнат или да поздравят. Вие също сте пример, че такива хора в България има. За това аз вярвам, че има надежда.
Браво г-н Инджев, чета Ви с удоволствие, когато мога.
Нормалните човешки отношение тук в България се приемат с насмешка един вид, че е ненормално. Надявам се това да се промени.
Българин сте господин Инжев, много по-повече Българин от някой патриоти които се представят за такива.
Въпросът на жената доказва несъвместимостта на финеса с вулгарността.
Г-н Инджев – само няколко изречения, а толкова много казват!
Прекрасно разбирам жената, на нейно място и аз бих задала този въпрос.
Ще ви дам сл. пример – на широка улица колата ми угасва, аз се опитвам да я избутам встрани до тротоара за да не пречи на движението и сега забележете, наоколо имаше доста пешеходци мъже, които наблюдаваха с интерес как се справям…. Не помолих за помощ, но и никой не ми я предложи.
Тъжна картинка, но напълно реална. Да, такива сме си ние – сеирджии и празнодумци; когато трябваме, освен да зяпаме и злобно да плюем, друго не правим. Справка – кадрите при “законното” отнемане децата на господина от Асеновград. Яки, здрави българи останаха безчувствени и бездейни пред писъците на едно дете.