Публичните тайни за безобразията на властта у нас са толкова нагло неглижирани от съдебната власт и медийното съучастничество, че са се превърнали в очите на хората в нещо като природно бедствие-нещо неизбежно, срещу което нищо не може да се направи.
Отделни усилия на отделни колеги и медии обаче хвърлят светлина върху същината на управленската наглост, въплътена в „дела”( не съдебни, разбира се). Такъв е случаят с разследването на Драгомир Николов във в. „Сега”, който вади на показ една от „визитните картички” на властовия грабеж.
В публикацията, озаглавена „Кой вдига хотели с парите от САПАРД” авторът илюстрира отговора на този въпрос, който по принцип ни е известен. Разследването споменава ( разсекретен !?) списък с имена на злоупотребилите – с конкретни данни за хора от властта с достъп до европейския фонд, които са присвоили „законно” европейските пари, отпуснати за развитието на т.н. селски туризъм. Вместо за реставриране на живописни къщи, чиновници и техни близки (като правило – подставени лица) си изпонастроили китни хотелчета. Съответно, както е известно, Брюксел реши да спре финансирането на България…
Това се случва през период от 8 години- толкова просъществува програмата, преди да бъдат замразени парите за корумпираната България ( уви, така говорят в Брюксел). Точно 8 години- колкото управляват на смени тези наши сегашни хубостници.
Хотелчетата, от по няколко етажчета, претендират по документи да бъдат къщурки ( във всяка от които за „рестраврация” са вложени по сто и повече хиляди евро от САПАРД). Характерното за измамата е, че тя е родила тези хотелчета в едни местенца, които тарикатчетата са се надявали да са твърде далеч от очичките на брюкселските чиновничета. Най- често се споменават селища в Родопите, тази прекрасна и не особено достъпна поради липсата на добра пътна мрежа планина, в която върлуват безконтролно догановите хора.
Най-тъжното в грозната картинка насред природните красоти, е че това разкритие не е никакво разкритие. Тайната не е тайна. Списъкът с облагодетелстваните по нечия заповед е бил доскоро „секретен”, но за никой „по веригата” фактите не са и не са били секрет. Да построиш хотел насред гората не е като откраднеш портмоне и да избягаш в анонимната тълпа.
Публичността на тази „тайна” е доказателство до каква степен държавата е проядена от корупцията, която не може да съществува в такива комплексни мащаби без покровителство на всички нива. Не говорим просто за кражби и измами, а за формиране на престъпен манталитет в паралелния свят на властта, в която взаимните зависимости се осъществяват на принципите на организираната престъпност.Според тях доверието между бандитите се гради на доказателствата за общата вина, които си дават един на друг с пълното съзнание, че „всички са в кюпа” и всеки ще пострада, ако не „прави като другите”.
Сега , ако още не сте разбрали, разбирате ли защо тази власт толкова истерично с бори за още мандати, за продължаване на статуквото и против каквато и да било алтернатива – а в най-лошия случай, поне за слаба нова коалиция, която да може да манипулира на порции( на малки хапки, каквито са многобройните потенциални участници в нова управленска петорка без БСП и ДПС), както се очертава?
Уважаеми г-н Инджев, знам че коментара, който ще направя е неуместен за Вас и Вашия страхотен блог, но тъй като съм убедена, че четящите тук са интелигентни и умни хора, ми се ще да напиша няколко реда, свързана с една тъжна новина, която покрай евросуматохата като чели отмина нечута. Вчера за винаги ни напусна проф. Вера Мутафчиева, и във връзка със “разсекретяването на публичните тайни” и /де/ефекта от тях, тази голяма българка си отиде обидена, и вероятно унизена в края на своя труден и бележит живот. Аз най-малкото като жена й се възхищавах, особено след прочита на найните “Бивалици”, а като историк, съм се учила от нея на обективност и професионализъм, каквото и да означава това… Сигурна съм, че всеки трети е чел поне един неин роман, но никой не излезе в нейна защита, преди година, след онова позорно “разсекретяване” . Между впрочим и Вие г-н Инджев, минахте по този трънлив път, по който тръгваш като родолюбец, а в края те посрещат като предател. Как пък не се изтръгна тая наша злощастна черта, да очернем всичко стойностно, да разрушим всичко хубаво, за отречем всичко значимо. Затова е и тая наша орис, все някой друг да ни пише историята, а ние само да се нагаждаме. Поклон пред паметта на Вера Мутафчиева и дано името й някога получи реабилитация, за душата й не се наемам да прогнозирам. Още веднъж простете за отклонението, но смятам че от вашия блог по-подходящо място няма.
Тази публикация ме навежда на някои разсъждения относно “технологията на властта” упражнявана у нас. Изглежда, че с увеличаването на корупцията се появяват нови желаещи да участват в управлението и досегашните управляващи не могат да елиминират всички, заради определянето им чрез гласуване. Освен това, новите участници охотно възприемат правилата наложени от старите и ги изместват частично. Това води до все повече партии в управляващата коалиция, всяка със своите интереси, дърпаща чергата към себе си. Докъде може да доведе всичко това? Какво ще стане ако някой изпадне от властта (нещо неминуемо, ако не на тези най-късно на следващите избори)? Ще има ли брутална разправа с политически противници в опозиция? А физическа преди това? Поведението на сегашните като че показва страх от загуба на властта и липса на пари за купуване на достатъчно гласове. Предстои да видим каква ще е съдбата им …
Лека й пръст на Вера Мутафчиева!
Като чета,как премиерът бил преизпълнил обещанията си,и сравнявам с дисекцията за упражняването на властта в новия шедьовър на И.Инджев,си помислих:
Кому е нужен поредния сценарии и дали и тук не трябва да се основе “Движение 32 август!!!” като във Франция на маршал Петен,когато от временното”любовно винено разбирателство” в разцвета на добрите реколти….до възможността,освен арийците,с “Бордо”,да бъдат почерпени и съюзниците на де Гол….?
ДПС не са Турция, членовете му наши граждани шетащи из света с държавния герб на БЪЛГАРИЯ….
или е нещо,друго Соколе мой, с давност от една година,докато тъпите гяури свикнат с “динамичното равновасие”!!!! с “печат”за 400 лв., от наистина безнравствена “българска” лаборатория!!!
Господин Инджев, почти всеки ден чета нещата, които публикувате. Сигурен съм, че все още не е измислена степен, по- висока от превъзходната, за да бъдат квалифицирани те.
Сега, нещо във връзка с края на днешната Ви публикация.
Вече започна телефонната борба на БСП за ” продължаване на статуквото”. Преди около 15 минути на домашния телефон ми позвъни мъж с приятен глас, явно млад, за да ме пита аз ли съм господин еди кой си ( телефонът се води на името на дядото на съпругата ми, който отдавна не е между живите) и дали ще подкрепя партията му на предстоящите избори. Та ми се ще да попитам – откъде БСП- активистите се снабдяват с телефонните номера и имената на абонатите, откъде научават и тяхната възраст( защото надали щяха да звъннат на човек с моя ЕГН, ако не беше този на стареца, който започва с 20…) и да ме питат, дали не искам повишаване на пенсията…
Така че – чакат се още мандати и още власт…
Със словото си надделявате над елементарната пошлост и мерзост на тези, които смятат , че демагогията е вечно оръжие. Тези, които с “нежни ръкавици” душат силните, непокорните, знаещите , информираните, духовно и социално независимите. Вие , които споделяте мъжеството на г-н Инджев, трябва не само да му се възхищавате, а да се протипвопоставяте, всеки според възможностите си, на болшевизма със сатанинско лице. Вижте доволните охранени лица на премиера и президента. Вие помогнахте – сега нахално и мерзко ви се подиграват: със знанията които техните родители възприемат като висш морал – постулатите на Макиавели.
Борба
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита…
………………………….
Христо Ботев
Поздравявам Иво Инджев за, както винаги, точната и страстна позиция в защита на морала и истината. За съжаление безобразията, за които пише, са тъжната действителност в пост(?)комунистическата ни държава. И разсекретяването на всякакви мръсни и подли тайни е толкова безопасно, че никой не се притеснява особено от това. Някой да е понесъл справедливо наказание за кражбите, корупцията, доносите или съсипаните човешки съдби? Някой да е бил публично порицан поне? Няма, няма и да има, докато властва в душите насаждания 50 години комунистически “морал”!
Затова поклон пред таланта на голямата писателка и историчка Вера Мутафчиева. И презрение към сътрудничката на Държавна сигурност, която след като бе разкрито миналото й, не показа и капка разкаяние или съжаление, а единствено наглост и безочие. Бог да я прости! Защото само Той има това право, а не ние.