Парламентът кротко предаде Богу дух по същия начин, по който береше душа без да бере грижа за някакви си граждани и техните реални проблеми – тихо и безлично. Отиде си след един последен работен ден, който не беше нито работен, нито ден, а поредното разтакаване от някой и друг час. Всяко частно предприятие отдавна трябваше да фалира при такава „ефективност” , но този висш генератор на законност в държавата няма проблем, мъждукаше си и си замина по терлици.
Единственото „героично” усилие да каже нещо запомнящо се по време на вялата кончина направи председателят Любен Корнезов. В отчаян опит да реанимира кворума той призова депутатския корпус да поработи малко за „честта на пагона”. Но на тази казармена метафора никой не реагира.
Фразата на Корнезов никак не е крилата, тя е по-скоро отчайващо типично чугунено клише, което няма как да „полети”. За мен друга фраза си остава емблемата на този вече бивш парламент. Това е не просто крилатата, а направо „турбо” приказката на премиера Сергей Станишев, произнесена от трибуната на Народното събрание по отношение на организираната престъпност, че тя била „един ясен симбиоз”.
На човека с най-много власт в държавата му беше „ясно” всичко. Толкова много, че безнаказаността на организираната престъпност, заедно с процъфтяването на корупцията, се превърнаха в основна мишена на европейските критики спрямо собственото му управление. Толкова му беше ясно, колкото ни го каза на „ясен” български език.
Парламентът, който остана в историята, ще се запомни като „един ясен симбиоз” на интереси, представяни от Сергей Дмитриевич, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, излъчени от него. Един толкова български, колкото и ясен симбиоз!
„един ясен симбиоз” на интереси, представяни от Сергей Дмитриевич, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, излъчени от него. Един толкова български, колкото и ясен симбиоз!”(Иво Инджев)
Нека да добавим тук и интересите на братската съветска, пардон, руска страна, както и интересите на доказания агент на зловещата Държажна Сигурност , таканареченият “български” президент “Гоце” Първанов…
Този път не съм съгласен с вас г-н Инджев.Може да “почине” нещо което е било живо и работоспособно,а според мен този парламент си беше мъртвороден от първия ден на съществуването си.Затова и правителството което излъчи /въпреки “героичното” акуширане на президента първанов/се “вмириса” така че го усетиха чак в Европа.То какво ли да очаква човек от мъртвец…?Така че парламента просто премина в небитието и заседанието по случай официалното му закриване ще е една закъсняла панихида….
Драги Иво!
Фразата “За честта на пагона” не е казармена метафора в случая.
Др. Корнезов се обърна към офицерите от ДС, които са мнозинство в настоящия български парламент.
Ще бъдат и в следващия, за съжаление, ако ПАК не гласуваме!
Всичко това ме накаря да се замисля за свободата и депутатите. Практически ние нямаме депутати (народни представители) а партотати (т.е. представители на разни партии). В свободните страни всеки народен представител гласува според съвестта и убежденията си. Затова демокрацията и свободата са стабилни. При нас – всеки гласува според указанията “отгоре” (впрочем така гласува и голяма част от електората). Така всяка партийна върхушка може да прокара всичко (както видяхме от последните месеци на кротко разпусналия се, вече биш парламент). Замислих се и за новите (все още бъдещи народни представители). Най-вероятно и те ще бъдат оперирани от съвест, идеали и ще се включат в голямата игра със съдбата на цял един народ.