В непознатия Иран стават някои познати неща

Преди 30 години Иран изненада света със своята ислямска революция. Дори за уж посветените в темата чужди наблюдатели тя избухна почти от „нищото”. За изключително кратко време тлеещото недоволство се превърна в пожар и накрая прерасна във взрив, който помете най- могъщия режим в региона за отрицателно време през февруари 1979 г.

Повтарят ли се събитията там с обратен знак ( не като „контрареволюция” срещу самия ислямски характер на републиката, а като възможност за демократизиране на един от най-критикуваните за нарушаване на човешките права режими в света)?

Ставащото в Техеран е крайно необичайно за страната, в която с инакомислещите се разправят жестоко и без компромиси. На 12 юни действащият президент Мохамед Ахмадинеджад се обяви за победител срещу няколко претенденти, част от които го атакуваха политически именно заради конфронтационната му вътрешна и външна политика, макар на първо място да изтъкваха икономическите несгоди в тяхната богата на нефт държава. От този момент не стихват протестите в огромния град.

Върховният лидер на страната аятолах Хаменей демонстрира подкрепа за обявения за победител консерватор, но дори и това не спря протестиращите. Десетки хиляди привърженици на опозиционните водачи, които настояват за нови избори, се тълпят по площадите. Полицията, която първоначално нападаше и арестуваше демонстранти, започна да показва колебание. Това е познато на иранците от времето на хомейнистката революция, когато репресивният апарат на шаха беше стъписан от многолюдните решителни протести.

Трудно е да се каже дали това неподчинение на самия аятолах, което е прекрачване на много важна психологическа граница за иранците, говори за необратимост на продемократичното движение ( с всичките условности на този термин в условията на доминиращ консенсус в страната около ценностите на исляма). Но този път, за разлика от досегашните спорадични изяви на граждани, предимно студенти, срещу консерватизма на управляващите, размаха на движението е много по-голям.

Протестите се оглавяват от неуспелия кандидат Мир Хосейн Мусави и от духовника Мехди Каруби ( облечен в светски дрехи начело на протестното шествие в Техеран). Към тях се присъедини и бившият президент Мохамад Хатами, който загуби предишните избори от Ахмадинеджад. Хатами даваше надежди за реформиране на страната и беше смятан за умерен либерал в условията на Иран- наричаха го в чужбина „иранският Горбачов”.

Протестиращите искат преразглеждане на резултатите от изборите и насрочване на нови заради фалшификации на управляващите. Аятолах Хаменей, от когото зависи това, направи крачка назад от подкрепата си за Ахмадинеджад и разпореди проверка на жалбите на опозицията. Докъде ли ще стигне тя? Ако опозиционерите са наистина толкова твърди, колкото заявяват, декларирайки готовност да умрат, но да не отстъпят, в Иран става напечено.

Това не е просто вътрешен въпрос на поредната обхваната от размирици страна. Иран е в челото на износителите на петрол в света – на четвърто място. Иран е във фокуса на кризисната политика на великите сили с ядрения залог на своята програма, около която се въртят сложни взаимоотношения в т.н. голяма политика. Иран е също изключително важен символ за целия ислямски свят, включително и за държавите, в който доминира ст сунитският клон на исляма, скаран по рождение с шиитския, койтое характерен за Иран.

В момент, когато Ирак дава признаци на излизане от кризата, демонстрирайки невероятното за региона : политически плурализъм, свобода на медиите, разкрепостяване на жените и смяна на властта чрез общопризнати избори, подобна, макар и не толкова далеч отиваща промяна в Иран, би била от изключително геополитическо значение за „силите на доброто”( ако перефразирам тезата на президента Буш за силите на злото, сред които той причисли режима в Техеран).

И накрая, да ви кажа една „тайна” : макар това да не се признава от никого официално, дори и от Запада, Иран е може би една от най-проамериканските страни в наше време. В Техеран и в други големи градове дългогодишните забрани на западното влияние и изкуственото противопоставянето на всичко американско са постигнали сред младите хора ( а те там са много, демографски Иран е млада нация) нещо, което ние знаем от времето на комунизма- обратния ефект на „забранения плод”.

9 мнения за “В непознатия Иран стават някои познати неща”

  1. Bil sam v Iran prodaljitelno, v dosta dalgi periodi ot 2002 do 2008 g. i bih mogal da kaja mnogo neshta v podkrepa na napisanoto v statiqta. Iran e tipichen primer za mafiotiziraneto na edna strana, v koqto ideqta stoi nad zakona i za tzennostta na otdelniq grajdanin se sadi (i mu se plashta saotvetno) spored vernostta ne na ideqtq, a na provazglasilite se neyni nositeli. Iranskata revolyutziq, spored bosat na firmata, v koqto bqh konsultant, ne bi mogla da pobedi bez moshtnata podkrepa na Britanski petrolni kompanii, chiito interesi shahat e zasegnal s reformite si. Motivite na islqmskoto duhovenstvo da zastane nachelo na revolyutziqta sa opita na Reza Pahlavi da varne naturalnata, zaratustrianska religiq na persite (islqmat e doshal ot arabite, makar shiitski). Spored moite iranski priqteli zasqganeto na interesite na Britanskite petrolni kompanii, restavratziqta na Zaratustrianstvoto i zakasnelite reformi sa prichina shahat da popadne pod udarite na revolyutziqta. Prez 1978 g. Teheran e imal naselenie ne poveche ot 3 – 4 miliona, sega e blizo 16 miliona, i mirogleda na Teherantzi e korenno razlichen ot tozi v selskite provintzii, kadeto veroqtno AhmediNadjad e spechelil. Koyto tragne da demokratizira Iran, shte trqbva da gasi pojara na edna jestoka grajdanska voyna.
    Islqmskiqt rejim polzva mafiotski tehniki, kato prepechatani pod indigo ot nashite komunisti, no tam ima avtentichna chastna sobstvenost, realni biznesmeni i tzqloto razboynichestvo na vlastta se vijda mnogo po-dobre. Sabitiqta sega mi izglejdat obnadejdavashti, no, ako ne se laja, sred protestirashtite e edna krayno korumpirana figura kato bivshiq prezident Ravsandjani, koyto si e edno Iransko kopie na nashiq Lukanov. I vse pak, v edin dalechen Iran, edin otvratitelen rejim, e po-zagrijen za naselenieto na stranata, otkolkoto nashite hora ot “maqta”. Golqma chast ot prihodite ot petrol i gas (Iran e vtori v sneta po gas) bankite transformirat v krediti s otnositelno blagopriqtna dalgosrochnost za razvitieto na shiroko i raznoobrazno predpriemachestvo, dokato v BG kakvo stava s pechalbite ot prodadenata energiq ili tranzita na gaz?
    Dano ne gi spoleti nashata postkomunisticheska uchast, tova sa edni izklyuchitelno privetlivi, madri hora, koito naistina zaslujavat dobra sadba.

  2. .
    Дали Барак Хюсейн Обама ще стане за Иран това което Роналд Уилсън Рейгън беше за СССР?
    .
    Днес Иран е подобие на Русия отпреди 20-30г. Може ли страната на второ-трето място по нефтегазови залежи да внася бензин? Ами да.
    .
    Преди 20-30 години Русия заплашваше Европа и света с 12,000 ядрени заряда и изстрелваше космически кораби, а пък жито внасяше от САЩ.
    .
    Сходствата са повече от повърхностни. През 1980те Иранското ръководство (Хомейни ако не греша) изпраща мило писмо до Политбюро на ЦК на КПСС, предлагащо сближаване със СССР. Хомейни предлага, накратко, СССР да приеме исляма.
    .
    Една съществена разлика със съветска Русия: Иран остава относително демократична страна от 1979 досега, но не и свободна. Аятоласите съществуват основно заради подкрепата на хората, а не толкоз заради репресии.
    .
    Но ако действително е дошъл моментът, Щатите трябва да действат бързо и смело. Обама подаде ръка на хората в Иран и не трябва да ги изоставя сега.
    .
    Не става въпрос за военна намеса, но трябва да притиснат Ахмадинеджад до стената. А също трябва да обяснят на хората какво означава сътрудничество, а не конфронтация с Америка.
    .
    Може и да успеят. Средната възраст в Иран е 27 години.
    .

  3. Г-н Инджрв,
    И аз да ви издам една тайна: Иран няма да стане проамерикански, нито проруски, нито едно про-, освен проирански. А неразумното притискането на Иран от страна на Буш, включването му в “оста на злото доведе на власт Махмуд Ахмадинеджад. Твърде сложни борби се водят вътре в Иран, но все пак айтоласите контролират напълно ситуацията.

  4. Еди,а преди 20 години пак така ли стискаше палци за демократизирането на България?И каква я мислехме,каква стана?Чудна и ненагледна демокрация.С тристранна коалиция отпред.

  5. Мечтаи те….които е бил там знае най-добре за какво става на въпрос.Оставете БУШ той вече е история,точно като Махмуд Ахмадинеджад.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.