Изтича времето на това управление и колкото по-малко му остава, толкова повече вдигат мизата с обещанията. Нов връх в това отношение отбеляза др. Румен Овчаров – вече не знам в кое негово качество: на софийски партиен функционер, на кандидат за поредния парламент, на провален министър в две социалистически правителства, на несменяем лобист на енергийното лоби ( доминирано от Русия) или просто като типичен представител на върхушката с резервирано място в нея.
Новият връх в обещанията на БСП, демонстриран в телевизионния ефир от Овчаров, вече закръгля хипотетичната работна заплата при хипотетично ново управление на партията на 1000 лева. Не знам за инфлацията, но ръстът на тези обещания наистина галопира – с няколко десетки лева на ден.
Голямо глозгане на Бойкоборисовите кости падна заради изказване срещу „човешкия материал” на избирателите, но от думите на Овчаров за пореден път става ясно : за да обиждаш хората не е нужно непременно да ги ругаеш и да ги наричаш идиоти. Достатъчно е да ги правиш на такива и да им показваш, че ги мислиш за такива, но разчиташ на идиотизма им, за да те изберат .
Безогледната пропагандна, която се лее от червения щаб с всичките му черни кампании срещу политическите врагове, явно става все по-неудържима в рамките на нещо като приличие и елементарна логика. Да вдигаш в разгара на кампанията границата на виртуалните обещавани пари при положение, че вече имаш написана предизборна програма с всичките й параметри, е не просто нагло, а е обида за интелигентността на хората.
За по-лесно обещанията вече се закръглят. Не си играят на дребно – имат си държава, собственици са на бюджет, който са свикнали да си харчат безконтролно, защо да не „раздадат” на калпак точно 1000 лева? Пък ако се окаже, че въпреки това няма да управляват, да му мислят управляващите, които не постигнат тази обещана с лека ръка средна работна заплата.
Най- зашеметяващата подробност от това пропагандно нахалство обаче е свързана с факта, че вече сме имали и десет пъти по-големи заплати. Че дори и много повече…При управлението на БСП, част от което беше министър Овчаров, бяхме направо милионери. Само че тогава, през 1997 година, с тези милиони, които всеки тичаше да обменя за няколко долара по курса на часа, а не на деня, човек не можеше да изхрани себе си, камо ли семейството си.
Впрочем точно Овчаров беше партийният функционер, който в онази паметна 1997 година произнесе някои от най- отровните обиди към протестиращите срещу властта. Той сипеше в интервюта квалификации срещу демократичното право на самозащита на народа, най-любезната от които беше „вандали”. При положение, че седмици наред хиляди и хиляди граждани ( първо в София, а после и в други градове) демонстрираха мирно без да счупят нито една витрина, без да разграбят нито един магазин в условията на пълно икономическо сгромолясване!
За голямо съжаление изглежда, че само повторение на трагедията с мащабите от времето на Виденов и Овчаров може да наелектризира съпротивителните сили на електората срещу лъжите на едро. Защото у нас, уви, само „късото съединение” прави силата – първо трябва да ни изгорят бушоните, за да разберем, че има претоварване на мрежата, която вместо да е социална, е социалистическа.
И понеже ситуацията не е такава, а и никой здравомислещ човек не иска пропадане на икономиката заради политическото осъзнаване на хората, другарите самодоволно ни заплашват не с наелектризиране, а с презареждане.
Обещанията са безплатни !!
Аз ви обещавам (почти е сигурно) , шестица+ от тотото . Вервайте ми !! … Някъде бях чел , че единственното животно , което повтаря грешките си е – Човека .
Ще се спра само явлението кипривщенска циганка или българската “Жана Д,арк,с риск,да сбъркам,и с нея,както с др.”Чист”, когото условно оприличих на “Октавиан” след срещите му с Буш младши,но един друг е в непосилно съревнование,
да му отнеме и тази “слава
Дано Таня, чете блога на Иво Инджев,тъй като вече ще стане известна,а и лично треперех за нея и стотина български деца /1976 г./,когато не остана място на планетата,където да не шашнем света,какъвто бе случаят с пионерския хор и именития диригент Х.Недялков след договор с президента Л.Ечеваррия и поемане на щафетата от наследника му Лопес Портильо!!!
Ние сме си царе,и в борбата срещу империализма и в криво-разбрано -особено-троянско съюзничество,но да прекараш повече от 100 деца тъкмо чрез “Ер Франс” и да си помислиш,че от Мексико,до Хавана и обратно,за полета на върщане до София,може да стане!!! без помощ от мексиканските транспортни ВВС,го могат само титани на мисълта от социализма….и посланик,поназнайващ испански
от дни или часове!!!
Треперенето беше и за Татяна Дончева и за другите деца,когато не би могло,да се знае,че ТЯ ще бъде известна/сега вече е отново и отвъд океана 2009… !!!/,като боец тръгнал по нелек и вероятно трънлив път…
Да е на добър час!!!,ако е дално видния!!!
красиво
За уточнение- Човека е единственото животно, което се спъва в един и същи камък
Още преди началото на тази кампания беше ясно, че всеощеуправляващите ще играят ва-банк. Както преди десетки години, така и днес те ни обещават “светло бъдеще” и “всекиму според потребностите”. Безскруполността е толкова очевидна, че според статистиците 30% от т.нар. “твърд електорат” на БСП се е отвратил от собствената си партийна върхушка. “Идеите” от предизборния клип с трамвая изглежда са били твърде немощни и са изпаднали някъде по завоите или са били избутани от търчащите да се качат и наредят до ватмана. Удивително е колко много хорица продължават да стискат очи и да се правят, че всичко е наред и “нашите са най-добрия избор” след което пускат червената бюлетина. Тези хорица не осъзнават, че сами отгледаха и отхраниха най-хищния вид капиталисти, срещу които уж се бореха. Жал ми е за тях, защото един ден така и ще си умрат с празни очи, сърца и ръце.
Жал ми е и за опозицията. Остави се да бъде раздробена, изиграна и натирена в миша дупка, за да се превърне в обикновено алиби за пресвдодемокрацията у нас.
Да оставим импотенцията да изпада в регулярна деменция.
Нека говорим за близките задачи, а за отминалата слава ще поговорим като нямаме никаква друга работа.
Да излезем на улицата, щом блоговете ни правят късо съединение.
Поздравления за чудесната статия!
И не само за нея!
Относно Овчарското дебелоочие и Социалистическият гьонсуратлък колкото и да си коментираме и доказваме очевидното то едва ли ще достигне до съзнанието на редовият масов избирател в качеството му на осъзната и активна градивна единица на гражданското общество и самоуправление.Уж сме в Европа, ама не съвсем.Политическата целесъобразност наложила приобщаването ни към Европейските интереси и бъдещо развитие изпревари с около поколение общественото ни развитие.Гръбнакът на западната демокрация е развит и свободен пазар плюс строги закони и свобода на словото и гражданските сдружения.Това е вълшебната формула за просперитет на съвременните общества.Но тя е несъвместима с управляващата родна олигархия с щемпел “Сделано в СССР”, която вирее единствено в анаеробна среда.Това е разковничето.Старата система на държавно партиен феодализъм е в процес на мъчителен разпад и тук проблемите са от фундаментално естество.Брутният вътрешен продукт е без значение.За обществото. Дори и океаните от петрол и природни ресурси не могат да компенсират липсата на цивилизованост.Това е и основната разлика между Европейският съюз, САЩ, Канада, Австралия, Япония и Швейцария от една страна, и Путин, Ниязов, Алиев, Назърбаев, султанът на Бруней и кралят на Саудитска Арабия от друга.
“Никой не може да ви даде това, което аз мога да ви обещая!!!”
На колко години е българският език? Аз не знам, ама на много и за всичките тия много години такова чудо не ни се е случвало и не сме измислили дума, окачествяваща подобно поведение. “гьонсуратлък” ще трябва да използваме, пасва добре.
Господин Инджев, поздравления и от мен за статията. Мога да добавя само, че има и друга дума – “тъпигьоз”. За съжеление тя пак не е българска, но много турски думи точно обрисуват индивид+неговото състояние. Ще разкажа и една случка от по-младите години на Р.Овч. Провеждало се отчетно-изборно партийно събрание в Енергопроект. По това време, през осемдесетте години това беше най-голямата проектантска организация на Балканите. Та предложили тогава младия Р.Овч. за член на партийното бюро на Енергопроект, като представител на районния комитет на БКП. Да ама в Енергопроект и партийците не им харесало такова нахалство и не гласували за Р.Овч. Настава шаш и паника в ръководните редици, набързо се закрива събранието и след няколко дни, след съответната идеологическа обработка на членовете на БКП в Енергопроект, отново се провежда събранието. И, познайте…. Р.Овч. е избран!!! Та от онова време това лице има закалка да го плюят, а той да казва, че роса пада. Това е и стажът му като енергетик, другото е легенда.
Уважаеми госпожи и господа,
Длъжен съм да ви напомня, че се намираме е предизборно време. А преди избори, по време на война и след лов се лъжи на воля. Това е правило и няма нищо общо с демократрични принципи и морал. При разчитане на обещанията се прилага коефициент за корекция. За повечето партии това е Лудолфовото число. Делят се или умножават обещанията на 3.14 и се получават що годе приемлив резултат.Така че средната заплата ще е около 318 лева. Нещата малко се усложняват , когато се влезе в корелация с други партии. При положение , че Яне Янев вкара 100 души от бивши управляващи в затвора, няма кой да изпълни обещанията. Него не мога да го вкарам в математически закони…
Те пак могат да обещаят и миналите обещания – не пречи. Така или иначе са си направили място за повече неща които да “оправят” отколкото преди. Той един ни оправя колко дни, а после и с тях още… Миналия мандат пенсии, този заплати. Предполагам следващия ще са помощи за безработни. Има идеи, не е да няма.