По някаква необяснима инерция сме свикнали да смятаме, че възрожденският възглас „ и ний сме дали нещо на света” е израз на патриотична гордост. Това е най-малкото спорно, защото прилича на отчаян опит да ни се признае някакво равенство с другите.
С днешна дата е направо безспорно, че в състезанието с напредналите народи даваме най-доброто от себе си. Както се вижда от данните на Бюрото по преброяване на населението на САЩ българските имигранти се оказват най-образованите европейски пришълци. Цели 92,6 на сто от българите пристигат в страната на неограничените възможности с диплома в куфара- най-малко за средно образование. По този показател сме номер едно в Америка!
Ясно е, че ученолюбивата ни емиграция е повече комплимент за страната реципиент, отколкото за държавата донор. Защото, както всеки сам се досеща, образованите хора не искат да живеят в родната си България. Тегли ги към „земята на смелите” ( както се пее в американския химн) и поне днес нищо не може да ги задържи в нашата „земя, като една човешка длан”.
От всички кратки, но понякога разтърсващи изповеди, които чух от непознати хора докато подписвах на площада в София ( на мястото на мавзолея) екземпляри от книгата си, най-много ме извади от равновесие репликата на една млада жена. Искаше да й подпиша два екземпляра, един за нея и един за съпруга й. Тръгна си, но се обърна и каза, че това щяло да бъде единственото нещо, което взимат със себе си. Напускали България окончателно.
За мен като автор това „единствено нещо”, което се оказва книгата ми, би трябвало да е голям комплимент. Но като българин бих искал никога да не съм го получавал.
От поне век насам Америка си остава най-привлекателната страна за световния емигрантски поток. А и България не е сполетяна за пръв път от емигрантски отлив. Той би могъл да бъде наречен „естествен”, ако подбудите на емигриращите бяха единствено от икономически характер. Но се съмнявам в това.
По данни на доклад на „Отворено общество” в българското общество се забелязва главоломен срив на доверието: както между хората, така и в институциите. На дъното на хорското доверие са…медиите.
Това е криза на демокрацията и на нацията.
А по данни на премиера, партийния лидер и агитатор Сергей Станишев, днес в България се живеело по-добре от преди ( имайки предвид явно последните 20 години, през които е позволено да се бяга от България). Неговият подгласник Румен Овчаров обобщи от телевизионния екран, че резултатът от сегашното управление можел да се обясни с една дума : „успех”.
Ако целта е да бъдат прогонени образованите, а да останат едни други, които да гласуват отново за другарите Станишев и Овчаров, успехът явно е голям. Но може и още, ако се следват заветите на др. Сталин в неговата прословута статия „Главозамайване от успехите”.
Винаги може да се постигне по-добър резултат – пък и другарят Живков също даде указания чрез „голямата екскурзия”, според които несъгласните просто трябва да си ходят. Ето че и др. Доган ни го каза в встъпителната си изява в началото на избирателната кампания: на който не му харесва, да си ходи. „ Ние оставаме”, отсече той.
За такива като него Ботев е казал : „ А вий, вий сте идиоти”!
“Оставам, ама ми се заминава”, както се казва в една песен… Нямам за какво да оставам. Това е истината. Не се чувтсвам виновен, защото не мисля, че някой ще ми се разсърди, от хората, които познавам, ако си отида от тази държава (държа да подчертая, че аз не гледам на България, като на родината-майка. Родила ме е майка ми, а тя ме е възпитала в следното самосъзнание: Аз съм гражданин на света. Той е моят дом и “родина”. Не мястото, където съм роден – 2 ра Градска, в интерес на истината, а света. Свободен съм да живея, където си искам, свободен съм да нямам една от онези “родини-майки”, които всеки популист, ТВ водещ с обръсната глава и смешни “патриотични” слова и тениски, ми осбъжда със сцнаристите си. Олио да ги попари.).
Да, може би трябва да остана и да се опитам да допринеса с нещо, за това държавата да се оправи, защото ако всички умни хора си тръгнат, (не казвам, че аз съм умен) няма как глупаците да оправят държавата… Или някакво подобно клише, само че проблемът, е че не съм загрижен за тази държава. Нейното благоденствие не е толкова важно колкото моето, а то е надалеч от нея в този момент. Да, предполагам, че първата реакция на всеки би била: “Ууу, че то твоето благоденствие и благоденствието на държавата са взаимосвързани, млади момко!” – размахвайки пръст в лицето ми.
Да, може и да е така, но реално погледнато, колко време ще трябва да измине и колко много хора ще трябва просто да умрат и да се промени културата в България, за да може тя да ми предложи този живот, които аз искам (и бих гонил надалеч от нея). Мисля, че реалистичния отговор е, че ще е нужно повече време, отколко това с което аз разполагам. Живота е краен. Не мога да си позволя да чакам моите “sunny days”.
Жестоко е, но е вярно.И не можем да дадем никакви аргументи на децата си да останат.Напротив, чувстваме се виновни ,че не сме заминали и ние по-рано ,та да им спестим това чувство на омерзение, което все повече ни / ги / обзема.
А пише ли в доклада на “Отворено общество”, какво е тяхното участие в главоломния срив, след като са неправителствена организация и работят в обществена полза.Аз загубих доверие, че работят в полза на обществото, а наскоро прочетох в една от книгите на г-н Сорос, че и той се е разочаровал от този свой проект.
Дали полудяваме бавно,или шашваме света,още повече се връзва с ленивата духовна мизерия и деградация в резултат на постоянно мутиплициращи се присъщи мерзки управленски качества на БКП.
Те са потвърдени и от социалистически идеолози,които са и виждали и разбирали,но….до там!
В историята и литературата са описани познати явления,когато турската господарска раса се е възхищавала над кадърното като майсторство и впечатляваща осанка….
В такъв смисъл и от такива съображения,събирателния образ на А.Доган,като проклятие на България,не е самият той,а същото това котило,което го е създало,както и образите преди,по време и след прехода,ако започне измъкване от тунела след 5 юли 2009 г….
В такъв смисъл и от такива съображения,знаците на Цветанов,че ще съберат “сестрите” от ЕНП за стабилно управление,/ако не им достигне!!!/
поставя и необходимостта от трасиране на ясен курс за външнополитическа и неизменна цел до средата на века 2050-2051!!!
Така ще се впишем и в палитрата от планетарни предизвикателства за образование,здавеопазване,
вода,възобновяеми енергийни източници,климатични промени и т.н.,по които се долавят предпоставки за разбирателство между Медведев и Барак Обама,сега когато Китай диша във врата на.. н я к о г о!!!
Така издигната летвата, остава само грижа за омироовряване,
а не бюджетно скъпа троянска изобретателност!!!!
Невероятно съвпадение на вашето отношение към израза “и ний сме дали нещо на света”. Много ми помогнахте, защото винаги съм го чувствал по някакъв негативен начин и все не можех да го опиша с думи. Този израз (“отчаян опит да ни се признае някакво равенство с другите”) покрива на 100 процента и моето отношение.
А иначе за изнасящите се хора:
Аз и жена ми (преди години само живеещи на “семейни начала) още от 2001-ва си повтаряме:”сега ако дойде Царя на власт ще трябва да се ориентираме към чужбина”. После на президентските “сега ако и Петър Стоянов загуби” вече се махаме. Така и не се “махнахме”, въпреки, че имахме достатъчно възможности (H1B визата така и няма да я използвам). Просто България е едно от най-красивите места (изключвам почти всичко построено за последните 70-80 години).
Сега обаче пак започнахме да си говорим “дали не трябва да се махнем”…
Майка съм на две деца, които се изучиха и установиха в САЩ (изучиха се в отлични унивеситети в САЩ със стипендии и допълнителна работа през всичкото време, ние сме средно статистическо семейство без особени финансови възможности за помощ!)
Кокото и да ми е болно, че са толкова далече, предпочитам да не се връщат. И не заради заплащането, защото те и тук ще си намерят добре платена за стандартите ни работа.
Проблемите са много и другаде.
Държавата ни е на автопилот, безхаберието на държавните институции е неконтролируемо, корумпираността е навсякъде и по всички етажи, хората са изнервени, озлобени, а мръсотията е стряскаща.
Хората, които напускат България и имат възможност да поживеят в нормална държава, трудно възприемат ежедневието, с което ние като че ли сме свикнали. И с всяко следващо завръщане в България учудването от живота тук и отчуждението в очите им става по-четливо.
Нека всеки, който се съмнява в думите ми, отиде за един час на аерогарата и огледа кой за къде заминава – това са вече други хора, с нормално държане, с нормално самочувствие – за разлика от всички нас, смачкани и обезверени до отчаяние.
А за нас, които по една или друга причина сме тук, остава единствената възможност да се борим поне малко да България да заприлича на нормална държава.
Много добра статия, напълно съм съгласен с мнението на Lost Highway. След като дълги години бях емигрант в уж собствената си държава, сега вече наистина съм емигрант но в бяла държава. Чувствам се стотици пъти по-свободен и спокоен и само съжалявам, че съм пропилял толкова години от живота си.
Българите бягат от българите. Да! Бягат от представата на българите за общество, култура, закони и държава. Бягат от простащината, която е норма тук. Бягат от лошата хигиена (във всичко). Бягат… И това не е страшно. Има още поне половин Полша и Сърбия по света, например. Страшното е, че след време тези българи не искат повече да са българи. И не можем да ги обвиняваме – това е тяхната оценка за всичко, което се случва около нас. А за него сме си виновни самите ние.
“Държава”,институции,партии,”общество”,корупция,проблеми и всичко,за което се сети човек,се създава от хората,а това сме всички ние.Нека всеки си направи сам изводите.
Ima mnogo prichini za qvlenieto, opisano v statiqta, no spored men osnovnite sa dve, oshte ot sotzializma – 1.Oformqneto na sotzialisticheskata darjava ne kato straha na jitelite i, a kato korporatziq, chiqto tzel e maksimalni pechalbi ot aktivnostta na darjvata; 2. Unikalnoto sachetanie na tapota, hitrost i primitivizamm obobshtavano krayno netochno s dumata pragmatizam, v horata, sazdavashti i obslujvashti ikonomicheskata strategiq na stranata. tova e prqk resultat ot opita edna agrarna strana da se prevarne neargumentirano ot gledna tochka lichnostnite resursi na naselenieto v industrialna strana. Edin ot nay – prostite dikazatelstva za tova e faktat, che v prodaljenie na 50 i poveche godini na nikogo v t.n. proizvodstvo ne mu e qsno kak da izgradi i efektivno izpolzva edin injener, a prez godinite se sazdavaha sas hilqdi. V Balgariq prez tezi godini imashe Dalboka propast mejdu edno krayno neoptimizirano proizvodstvo i edno samotzelno izsledovatelsko razvitie. Tova razbi sadbite na hilqdi inteligentni technicheski spetzialisti u nas i otvori pole na lakoma paplach s dokument ot DS da napalni s prostotiq izsledovatelskiq protzes i izobretatelstvoto. Sega se lutame kato idoti mejdu nedopraveni polititzi, zashtoto stranata ima da reshava konkretni technicheski problemi, za koeto i nay – talntlivata administratziq ne bi imala reshenie, a podhodqshtite hora ili sa promenili statusa si, ili sa daleche ot Balgariq. U nas dori srednata klasa, opora na demokratziqta, si q predstavqt sastavena ot targashi, kriminalni elementi i avantyuristi, a tova e srednata klasa na fashizma. Eh…
Уважаеми г-н Инджев,
Бихте ли посочили имейл адрес за да Ви изпращаме материали, които биха Ви заинтересували.
Mnogo mi haresa napisanoto ot Ivo Indjev, kakto i ot g-ja Popova.
Bravo i na dvamata. Mnogo ste pravi.
Dali drugaria Stanishev i “razuznavachite” Dogan, Karakachanov, Gotze i ostanalata paplach im puka za vsichko tova. Mislia che ne…
Vinagi sam znael che nai-cennoto, potencialat ma edin narod sa obrazovanite i orientirani hora. U nas te sa vse po-malko. I zaradi tova sam pesimist za badeshteto.
Dano da gresha, no spravkata v normalnite demokracii pokazva che mai ne gresha.
Чета с интерес днешните коментари, защото съм гражданин на Република България и няма да емигрирам.Преди 20 години имахме една мечта, която политиците по дефиниция изразители на народната воля доведоха до абсурдност, от която вече те самите се уплашиха.Време е за промяна на обществения договор.
Според мен емигрантите са в положението на негласуващите на избори – нямат морално основание да казват кое как трябва да е в държавата ни. Те са там, ние сме тук. Те са избрали да избягат от нашата кочина – ние трябва да си я оправим, ако искаме да се върнат. Във всеки случай не можем да разчитаме на помощ от тях.
Чудесно сте го написали, г-жо Попова!
ЗА ДА СТАНЕШ ГРАЖДАНИН НА СВЕТА
ПЪРВО ТРЯБВА ДА СТАНЕШ ГРАЖДАНИН
НА СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА!
Другото си е бягство!
А Държавата ни ще оцелее, трудно и мъчително бавно, благодарение
на тия, които са тук и работят за това, ежедневно и ежечасно.
Господин Инджев,
От много време следя коментарите ви,имате наистина изключителни попадения,но отказа ви да признаете каквито и да било български успехи ми изглежда доста странен.В една Ваща по-стара статия се присмивахте на успехите на нашите спортисти,сега твърдите,че българите не са дали нищо на света,а знаменитата възрожденска сентенция е просто неадекватна приумица.В България в момента живеем зле,но сме дали на света,дали сме много.Ако сте на противоположното мнение,моля Ви,не завършвайте с цитат на Ботев-един величав пример за това “какви е момци хранила,хранила,храни и днеска,нашата земя хубава”.Същата тази,която според Вас не е дала нищо на света.
Az jiveja izvan Bulgaria, no ne zastoto izbjagah, a zastoto taka se sluchi – ojenih se za chujdenets. Jivotat v Anglia e dobar i ureden, no Bulgaria e vinagi v sartseto mi i obrazat i stava vse po-sviden i skap. Priznavam, v nachaloto, kato zaminah ne se interesuvah ot politika, no sled kato komunistite doidoha pak na vlast se vtrestih ot tova, koeto natvoriha i opredeleno ste glasuvam na izborite. Blagodarna sam na blogovete, kato tozi na g-n Indjev, na Sugarev i drugi za vazmojnostta da sledja kakvo tochno stava na politicheskata stsena. Vazhistavam se na horata, koito ostanaha i se borjat za promjana na statukvoto. V sastoto vreme, razbiram i tezi, koito iskat da emigrirat, znam ot lichen opit kolko tejak moje da bade jivotat u nas, i im jelaja uspeh.
Поздрави. Не съм съгласен с някои от коментарите. Нормално. За мен е важно, като застана сутрин пред огледалото за бръснене да мога да се понясям. Станишев със сигурност се самоцелува…Е…и извратените са част от вида ни, милите!!!
Никаква “национална гордост” не изпитвам от статистическите данни в Америка, ако това е нескопосания опит на Иво’вите ” БГ колеги” да възбудят нещо подобно с превръщането на тази американска статистика в новина номер едно в БГ!(само да не ме вземете за някой русофил, опазил ме господ 🙂 ) Но вярвам и силно се надявам, че тези образовани хора живеят добре, което ми носи радост и равновесие! Най-добри пожелания!
Ще гласувам за СК!
Поздрави, Иво!
Веско 🙂
Към Георги:
Никога и никъде не съм казал или писал, че не сме дали нищо на света. На успехите на спортистите ни също не съм се присмивал – така ви се струва. Те са реални. Друг е акцентът( причината, мотивите на държавата да ги произвежда и т.н.), съжалявам, че не виждате тези подробности от пейзажа.
Дали пък съм казал, че е неадекватна приумица възрожденският призив за “и ний сме дали..”?
Не ми приписвайте вашите обобщения, приумици, изводи, съждения. Имам си свои. Пиша ги едно към едно. Като ги преиначавате, постигате едно нищо, да не кажа нещо повече…
Хм… като човек жиеещ и учещ в Дания, няколко пъти започвах да пиша коментар, в желанието си да опиша разликата между дома и “реципиента”! В крайна сметка осъзнах колко е глупаво, който не го разбира-няма и да го разбере 🙁
В крайна сметка искам да изразя благодарност към Г-н Инджев, че като човек чието мнение има гласност в публичнот пространство, изразява мнението си, което крайно трезво и болезнено истинно описва създадената ситуация!
<>
На личната ми карта пише, че вече съм. И имам гражданско самосъзнание. Не бягам, само защото “всички готини деца го правят”. Ако го напрвя, ще го направя, защото така искам. Не съм длъжен да оставам и не обичам да ми се приписват някакви отговорности, които са много, много относителни.
Бягство е, ако съм дължен да седя тук, иначе е просто мое право.
Последните 20 години се предполага, че вече не съм. Спират ме [опитват се*] само такива празни изрази, каквито използвате и Вие и онзи обръснатия, носещата колона на бълагрския шоу-бизнес.
Иво, извинявай, че пиша тук, нещо си засегнал атакистчетата. Освен гнусната петиция, си позволяват спам в svejo.net
Ето какво изръсиха като коментар под последната ми публикация (и не само под моята):
Подкрепете петицията срещу един мръсник, който под предлог че плюе управляващите- унизява достойнството на всеки който се чувства българин. Просто въпросния журналист използва негативните чувства на всеки, който мрази тройната коалиция и БСП- за да насажда анти-българско чувство у читателите си. Според него всичко българско е гнусно, недостойно и подлежащо на усмиване и неприязън А всичко което идва от чужбина- е еталон за нас туземците.
http://bgpetition.com/bez-ivo-na-ekran/index.html
Писах на администрацията на “свежо” да изтрият тези простащини, но засега няма реакция.
Поздрави,
Пламен
В подкрепа на тезата, че и „ний сме дали нещо на света„:-Казвам се Уилям Бронко Хърт, английски студент. Хърт, защото обичам да ми е гадно, да ме боли. От 10 г. живея в България.Пристигнах в София. На летището. Веднага бях очарован от този град. Таксито беше стерилно чисто, шофьора слушаше тихо токати на Бах и успяхме да си поговорим за поетиката на Аристотел, за загубената ѝ част отнасяща се за комедията. Скоро разбрах, че Аристотел не бил никакъв грък, а македонец или трак нали е роден в Халкидики, все едно, българин значи. Когато слизах, господина каза че пътуването е гратис, бил съм му симпатичен. Какви приятни и великодушни хора!!!
Широки сърца имат българите, големи сърца, като малката им ракия.
Огромни зелени паркове, грижливо и внимателно поддържани, освежаваха уютните квартали. Автентична квартална архитектура на кв. „Држба„ например, стил „скопично панелно курококо“ е изключително вдъхновяваща и красива. В дъното зелената и дива , като Шеруудската гора от времето на Робин Худ, Витоша тъкмо се отърсваше от последните преспи сняг.
Настаних се в Стундентски град. Това беше мечтата ми от детските години.
Дадоха ми самостоятелен апартамент в къща със собствена градинка. С изглед към планината. Толкова тихо, слънчево и спокойно място. Усещаше се академичния дух и вековните традиции, духа на великите учени и творци живели в тези сгради. Имаше студенти от целия свят. Монголци, виетнамци, датчани, шведи, канадци, французи, испанци…японци.А колко са интелигентни българите, моите колеги!!! Най-умната и велика нация не само на Европа, но и на планетата. Доказано е че всички нации, в Европа поне, са произлезли от прабългарите и българите. За някой южноамерикански племена, като ацтеките и маите, има косвени свидетелства че са прабългари, които в най-скоро време ще бъдат безспорно доказани от независими, световни авторитети, като господата Божидар Димитров и Росен Петров. Всички сме в очакване!!!
Първият писмен език от който всички останали са изкопирали свой собствен, дори и китайците и монголците, за гърците да не говорим, също е бил прабългарския. Траките, келтите, викингите,васконите и саксонците са прабългари. България е била най-голямата и велика държава през средновековието. Христофор Колумб (Христо Колев) е бил българин по майчина линия. Той е открил картофа, тютюна и Америка. Освен Америка, България само по една случайност и след продължителни интриги на моите сънародници, англичаните, които са насъскали османската империя да я нападне, този велик народ не е успял да колонизира Индия и Австралия. Колко жалко за тези държави. Докато уютно се самоизолира в продължение на няколко века имитирайки, че е под османско владичество, българите дават най-великите умове, творци и изобретения на човечеството.
Михаил Ангелов (Микеле Анджело) всички знаете кой е той. Той е…бил българин.
Ел Греко също е българин, от Охридско (историците лъжат че е от Крит) но се е гърчеел, понеже имал любовница гъркиня.
Исаак Нютон е български евреин роден в Пловдив, но родителите му, авантюристи, напуснали България докато бил още в пелени и се заселили в централен Лондон, близо до Мерилибон стейшън. Един нищожен и опушен от сажди град. Авантюристи ви казвам.
За Колю Фичето, лично аз имам подозрения че е французин, но нека колегите българи не се обиждат, нямам доказателства.
Ех, колко спорове сме водили с моите приятели, които за да повдигнат, провинциалното ми самочувствие на англичанин, са ме убеждавали, че все пак и Англия е дала нещо на света…Измислила е мивката с два отделни крана, за топла и студена вода. И…май нищо друго, освен интриги и сплетни срещу любимита ми България. Ах, толкова ме е срам че съм англичанин!!! А понякога толкова горд, че имам такива добри приятели, българи. Готови заради мен да се шегуват с националното си достойнство.
Но да продължа. Георги Атанасов (Джорж Атанасоу) не е измислил само касовия апарат, но е създал и първия ПС „Правец 1“ а по сетне Макинтош и Аи Би Ем, подло открадват тези авангардни технологии от българите. Японците също много са крали ноу хау от тази велика нация, особенно от бившето ДЗУ Стара Загора, за да могат такива компании като „Сони“ и „Панасоник“ например, в момента да съществуват и да господстват на световния пазар за музикални и информационни носители. Но за чия сметка?! Да, за наша …Извинете, за ваша, на българите.
Българите са измислили авицията, атмосферното налягане, двигателя с вътрешно горене, футболната топка, очилата, корабното платно, доматите и шопската салата, киното, печатницата (Гутенберг и той е еврейче от Пловдив), киселото мляко (измислено между другото, докато двама овчари са си почивали и са играли скамбил), християнството, мюсулманството, будизма (Сидхарта се е казвал Сидер Харалмбов в нов превод от старобългарски, иначе се е казвал Сидхарт..баян),
Създали са Коледната елха, кока-кола-та, ракията (много по добра и от най-отлежалото шотландско уиски), огъня, мустаците и самобръсначката,Чингиз хан….Ооооох.
Извинете ме за момент, влезе медицинската сестра, трябва да си пия хапчетата и да си легна вързан с усмирителната риза…Като ме отвържат, ще продължа.„
G-n Indjev, pak sa vi lepnali reklama na saita boykostov.info nai-otdoly na stranitsata. Spomnjam si, che neotdavna pak imahte sastija sluchai i uspjahte da go mahnete. Ujas, navsjakade sa plapnali i raznesli tazi otvrat.
Чудил съм се с години защо така се случи с България? Докато един ден не проумях и се успокоих – нещата в БГ са изключително прости: по-големия процент от хората, които живеят там им харесва ситуацията, в която се намират и не искат да я променят. Това според мен е отговора на всички въпроси свързани с комунизма, мафията, престъпността и т.н. които се ширят там. Затова малкия процент от хора, които не се съгласяват с това и не могат да го променят просто се изнасят; е има и още по-малък процент, които остават и се опитват да променят нещо, пожелавам им успех за избора, който са направили. На болшинството, харесващи ситуацията мога да кажа:
рано или късно всичко се променя да го имат предвид.
Да се “избяга” от България е много лесно. Но това не решава проблема. Преди беше трудно да се “избяга”, а сега, който не е пожелал – той не е тръгнал. Но ако всички кадърни и образовани избягат, какво ще остане от България? Какво ще оставим на децата и внуците си? Искам да попитам всички, които са избягали и си живуркат навън, на които им е много хубаво и неискат да се връщат:-Господа, защо не си четете там германските или американските журналисти? Защо посещавате този блог и коментирате, при положение, че сте се отказали да живеете тук, и се чувствате добре там? Или може би чакате останалите тук да се мъчим и борим, докато България заприлича на “бяла” страна и тогава да се върнете…?
130 години, пет поколения (внукът ми е последния) шетаме по света…от опит … две са неизбираемите – Родина и роднини
Първото се уважава
Не е по темата, но е нещо което наистина ме развълнува:
http://www.extremecentrepoint.com/?p=3831
Докато най-образованите млади и с перспектива българи емигрират, разочаровани от перспективите в Родината, в Турция са разкрити 123 избирателни секции за напиращи да определят бъдещето на България български гражданиы който едва ли владеят български това е резултата от макар не обявената, но действаща “Национална ” доктрина.
България е болна!Не съм съгласен с ония които я изоставят!Искам да ги попитам дали биха изоставили болната си майка,защото това би затруднило веселият им живот!?
Към Петър Дончев:
Благодария ви за линка. Надявам се , че Дниела Горчева няма да има нищо против да публикувам нейния материал в блога, защото тя е права за назаслужната забрава, на която е “осъдена” истината за антикомунистическата съпротива в България и особено за движението на горяните.
Като главен редактор на “Демокрация” мога да кажа, че сме пускали във вестника материали по темата. Със сигурност и другаде, като във “Седем”, “Про и Анти” , е имало подобни публикации. Но като цяло въпросът е непознат, особено за по-малдата българска публика.
Особено впечатляваща е връзката ( напълно основателна), която се прави в статията между уплашената “народна власт” от движението на горяните и построяването от нея на паметника на съветската армия като страшилище за антикомунистите…Като автор, който е изписал доста стати по този въпрос, намирам подкрепа са тезата, че въпросът за този паметник не може да се смята за “приключен” именно заради очевидния факт, че той е символ на съветската тирания, а не на съветската “свобода” в България, както ни се внушава – словестно и чрез този монумент на съветския колониализъм.
Г-н Дончев,все още е рано,да се каже като какви ще ги реди Б.Борисов,в т.ч. и по “сестрински” с партии на ЕНП,но ако забави възстановяването на Иво Инджев,ще бъде точно толкова жалко,колко ако и самият той !!! – възстановен вече -не поеме инициативата за рубрика
..”Б е з к р ъ с т н и гробове!”..
hinkoff – поклон.
Към Георги,
..hinkoff е написал Чудесен коментар по темата , забравил е само да спомене “белия боб”.
Молбта ми към Вас е ,да изброите СЪЩЕСТВЕННИТЕ неща ,които сме дали на СВЕТА . Не се броят – Бай Ганьо , Тодор Живков и някй друг медал в тежката атлетика. Искренно желая списъкът да е голям !!
За тези които пожелаят да видят , кои български интелектуалци подкрепят Nr.19
http://www.dsb.bg/index.php?page=press&id=186
Към Илиян:
Елементарни разсъждения.
До там ни докараха днешните управляващи – вместо да си имаме вземане-даване със света, да сме съвсем взели-дали…
1. До Lost Highway,
Много съжалявам за разочарованието Ви, което не криете от България. Аз не съм съгласен, че това да се махнеш е по-добрия начин. За мен, това е по-лесния начин, особено сега, когато сме в ЕС и я няма пречката с визите. Като гражданин на света бих искал да Ви попитам за кого гласувате, за изборите на коя държава пускате гласа си? На последните избори за ЕП от българите в чужбина гласуваха 14 000 души!!! Аз съм българин в България и на мен също ми е неприятно, че хора, които са избягали от тук и продължават да недоволстват от разтояние за положението в България дори не си правят труда да отидат до секцията в най-близкия град и да гласуват, а те са страшно много и дори само те могат да променят всичко с гласа си. Не искам да обобщавам, но това е картината. Българите в чужбина масово отказват да гласуват и да променят това, което не им харесва и заради което са избягали далеч.
п.с. Ако мнението се повтаря, то е защото 1-вия път не беше публикувано, а чакаше одобрение.
И аз, като г-жа Бурнанд съм омъжена за чужденец. Живях дълго в т.н. “бяла държава” по време, когато българите там бяха малко. Веднъж вървях 15 минути след българи, за да слушам българска реч. Детето ми говори български без акцент. Идвах си в България все по-често, после регистрирах фирма. С което останах тук. Сега цялото ми семейство е в България. Аз съм от тези, които страдат от носталгия, България ми липсваше, въпреки високия стандарт на живот в другата държава. При всичките неразбории тук е моят дом. Слава Богу, в днешно време всеки може да направи избора си сам. А колкото до “и ний сме дали нещо на света”, колко от дипломите на сънародниците ни са признати в Америка? Та те не признават европейски дипломи, доколкото зная. Нека да се опитаме да подредим около нас. Като начало – да гласуваме, да спираме на пешеходна пътека, да не отнемаме предимство, да се усмихваме по-често, да бъдем по-отзивчиви, за да не ни питат “Вие чужденец ли сте?” 🙂 … Някои дребни неща зависят от нас. Хубав ден и поздрави на всички!
Нека само да отбележа, че още не съм “избягал”… Гласувам заради себе си, защото вярвам, че правото на свободен глас е една от най – важните свободи, които демокрацията осигурява и защитава.
За съжаление, това също е опорочено в България. Най – лошото е, че е опорочено по толкова очевиден начин, че за мен поне, е обидно.
Относно гласуването в чужбина – напълно съм съгласен с Вас. Няма две мнения по въпроса. Но ето, че ДПС се организира и за това, така че може би е време партиите в опозиция да осъзнаят, че в чужбина имат сериозен електорат, който макар и трудно достижим е доста важен… Но това вече не зависи от мен… (* под партии в опозиция имам предвид най – вече Синята Коалиция 🙂 )
На крачка съм от емиграцията. Още малко бюрокращина и с радост ще напусна тази страна. Не, не я признавам за майка, дори и мащеха не бих я нарекъл. Защото дори тя (мащехата) все пак понякога полага грижи за децата си, макар и доведени. България нищо не ми е дала. Не ми обяснявайте, че ме била изучила, обличала, защитавала или не знам си още какви нелепости. Тази страна ми взима всичко, до което се докопа; здравето – със стреса от несигурността, младостта – с неспокойствието на настоящето, любовта и семейното щастие – принизени до ежедневните опити за съществуване, вярата – с пълната анархия в обществото, оптимизма – с цинизма на управляващите и повсеместната простащина… Душата няма да ми вземе, ще напусна, преди да е намерила начин!
ДПС организира техния си електорат да гласува под строй. Те наемат автобуси и извозват гласоподавателите им без пари, предполагам, и ги прибират обратно по къщите им. Но те така могат, а ние не ги харесваме! Аз обаче не разбирам как може някой да с будно самосъзнание да се чувства добре, когато някоя партия го вози на собствения си автобус до секцията. Това е разликата, която ни разделя от онези, на които искаме да заприличаме. Не искам опозицията да ми организира транспорт. Щом да гласувам е една от най-ценните свободи в демократичния свят, то аз сам имам стимул да намеря време и желание за да гласувам. Какво да искаме от опозицията например за Испания, където има уж има 100 000 българи и имаше 12 секции за евроизборите?! И това е само един пример. Не ми се мисли колко малко българи в Гърция са гласували (и там се говори за цифра наближаваща 100 000 пребиваващи. И там ли България е мащеха, до там ли стигат ръцете на Станишев и Доган? Айде стига моля!
Привет на всички,
вече 9 години съм във Франция, където уча и бих желал да споделя какво мисля за статията и някои коментари.
Прави ми впечатление, че ползваме понятието “България”, за да излеем всичката си душевна тегоба натрупана от личната ни пасивност или невъзможност да се справим със собствените си проблеми. За всичко ни е виновна “България”.
Искам да попитам какво визирате като казвате, че България ви е виновна. Първо какво е България за вас? Географско понятие? Етническа съвкупност? Дали това е България от ранното средновековие, от късното, от комунизма, от прехода? Дали това са нереализираните ви мечти или болните копнежи по западен начин на живот. Политиците ли правят народа или народа политиците? България ли прави обществото или обществото прави България. Или и трите.
Според мене ако разнищим малко ще спрем да хулим по този начин и ще спрем да използваме думи като “мащеха” и т.н. Струва ми се преувеличено и малко комплексарско.
Според мене за положението на България влияе преди всичко нейното важно географско положение (Аспарух като се е заселвал тука едва ли е предполагал, че страната му се намира между два континента и след 1400 години ще се намира между две цивилизации различни по ценности и култура). Тази стратегическа позиция прави така, че да има политически интереси от много страни — и от руснаците и от европейците и от турците и от гърците и от американците. Мисля си, че това е нещо нормално, нарича се май геополитика. Именно заради това ни положение има много интереси, които се въртят и няма един общ народен интерес.
Цялата тази нестабилност ми се струва изкуствено създадена. Не, не съм фен на глобалната конспирация.
За съжаление не сме били надарени със силни политически фигури от много време, които да успеят да се справят с този натиск. В същото време в съседна Сърбия бяха надарени преди 15тина години. И видяхме какво стана. Каквото и да кажем “Великите Сили” все още си гледат интересите и имат изгода от точната доза нестабилност.
Друг проблем не толкова съществен и по-скоро резултат от други е, че сме се заровили в нашата балканска кочинка и не поглеждаме на никъде. Всичкото лошо е при нас, само при нас са еди си кои проблеми, само при нас политиците крадат и лъжат, само при нас има беднотия и мизерия. Няма никаква дистанция, всичко се взема на първосигнална и новините ни са една голяма черна хроника. Няма стремеж да се погледне на проблема зад проблема. И като говоря с родители и познати изпитвам същото чувство — все едно е паднала една бомба и край вече ще се мре. Всеки ден някаква трагедия, дето “може само в България да се случи”.
Мога да ви кажа бъдете сигурни, че и тука (във Франция) имат много проблеми, има също простотия, корупция, стават катастрофи, произшествия, но не си ги втълпяват по този брутален начин в главата. В интерес на истината и тука моите познати французи имат чувството, че проблемите им само тука може да ги има. И французите явно страдат от някакъв комплекс за изключителност.
Именно за това не мисля, че трябва по този безскрупулен начин да обвиняваме България, че ни е взела каквото и да било. Когато излезем от България виждаме колко много ние дала. Дала ни е ценности, дала ни е култура, дала ни е духовност. Може би ви се струват изопачени и абстрактни понятия, но за мене са реалност.
Тя ни дава, но ние трябва да ги приемем.
Само, че вече е демоде да се говори за такива работи. Сега се говори кой колко взема и кой какъв кредит е взел. Или пък вместо да се обсъждат книги и да се разискват обществени проблеми се говори за биг брадър и за на Слави вицовете (умишлено изопачавам). Не желаем да погледнем на себе си като на активни членове на обществото, еле па я.
Само че това не са тенденции само в България. Това са тенденции, които се забелязват в не една “западна” страна. Загубата на морала и на ценностите е типична на цялата ни пост-капиталистическа цивилизация, струва ми се защото твърде много сме се фокусирали върху пъповете си и сме се обградили с разни материални блага дето не знам вече де да ги турим.
Произвеждаме произвеждаме произвеждаме, консумираме, консумираме, консумираме…
Мисля, че вече му се вижда края на този начин на живот. Просто няма да можем да продължим така с Индия и Китай и Бразилия. Ето защо всички тези, които мечтаят да живеят в “по-бяла” страна искам да ги попитам “За колко години ви е проекта ?” Според вас колко още ще може да се живее така? Трябва ли да отидете в друга държава, за да видите, че проблема не е на дадена страна ами проблема е малко по-мащабен.
Друг е проблема ако отиваме в друга страна, за да не търпим завистливите погледи на съседите ни. Това се и усеща доста добре сред имиграцията ни тук във Франция. Прави ми впечатление, че нямаме хомогенна група. Разцепени сме на групички и всеки срещу всеки има нещо. Сърбите, руснаците и поляците седят много по-здраво сплотени. Турците, макетата и те също. Защо сме такива опаки, та се делим един от друг някой знае ли?
Имате ли примери за ситуации, когато сме били сплотени и сме действали съвместо? Задавам въпроса към тези от вас, които имат познания по история. Мисля си, че е полезно да видим как е било преди, за да знаем как ще бъде. Дали това е временна тенденция да сме насъскани и озлобени един срещу друг или пък трябва да теглим чертата и да заключим — това ни е народопсихологията и така ще бъде. Точка.
Също така една народопсихология непроменена ли стои? Какво я кара да се промени? Как може да стане някаква такава промяна.
Това всичкото са въпроси, които си задавам непрестанно. Не си мислете, че като сме извън България забравяме откъде сме и защо сме тука. В интерес на истината след като напуснах България, започнах да се интересувам много по-живо от историята, от традициите и културата. Празниците ги изкарваме с други българи обикновено и понякога спазваме традициите доста повече от приятелите ни, които са останали в страната. Малко са и тези около мене, които да са сигурни че искат да останат да живеят тука. Доста хора се прибират вече обратно в България с проект да си останат и да се устроят в България. Други гледат да намерят работа свързана с България по някакъв начин — кой, фирма, кой организация, кой НПО, кой чрез европейските структури…
Не си мислете, че положението е черно-бяло — или си в България и си готин, или си имигрантин и си предател на родината.
Повечето от хората, които са около мене са в някакво странно шизоидно положение. В България вече ни е малко трудно да се установим — приятелите ни и познатите ни са се променили, ние самите също, обстановката в страната се изменя ден след ден. Малко сме отвикнали от балканския манталитет (не, не се правя на европеец). След като постоим около месец в страната ни се иска да се махаме.
В същото време виждаме, че тукашния(западния) модел е изтощен и изхабен, и че този начин на живот е несъстоятелен. Винаги сме приемани като чужденци и по-друг тип хора (говоря за Франция). Мисля, че в щатите и в англо-саксонските страни нещата са по-различни. Там културата предразполага по-бързо приобщаване.
Не си мислете, че сме тотално изолирани от страната. Това, че не сме в България не означава, че не преживяваме проблемите на нашите роднини и приятели, които са останали и на България като цяло и, че не се мъчим да помогнем по един или друг начин.
Малко са ми разпръснати мислите, но се надявам да успеете да видите някаква последователност в тях. Има и много въпроси ако някой може да даде поне частичен отговор.
Хайде, мир на всички и да не плювате така по България, че като избягате ще почнете да плачете за нея…
Както се вижда от данните на Бюрото по преброяване на населението на САЩ българските имигранти се оказват най-образованите европейски пришълци.
Къде е публикувана тази статистика? Стана ми доста интересно, отидох на http://www.census.gov но не можах да я намеря.
Към Zo:
Забелязал съм, че и друг път търсите първоизточника, за което ви поздравявам.
В случая информацията беше публикувана едновременно в много електронни информационни издания и признавам, че ми се губи първоизточникът ( кой от сайтовете цитирал, кой не…).
Винаги се позовавам на източника, когато е единствен – т.е. екслузивен. Има и случаи, когато избягвам да уточнявам, защото няма как да знам със сигурност , кой пръв е изровил дадена новина и после се появява ревност между претендиращите за първенство.
Дори и да не ми е симпатичен източникът, когато наистина е автентичен го цитирам (не приемам аргумента ” няма да му правя безплатна реклама”, който можете да чуете като правило в редакциите на българските медии).
Ивайло: Бих искал да ви попитам след това дълго слово защо сте във Франция? Ето ваш цитат и доста голямо обобщение…
“В същото време виждаме, че тукашния(западния) модел е изтощен и изхабен, и че този начин на живот е несъстоятелен.”
Аз също живея и работя във Франция, в Париж 6 (Университет) и го правя, защото иначе нямам никакъв шанс да се издържам и да поддържам контакти с водещи фигури в областта, в която работя…..
Не мога да кажа, че тук няма проблеми и сам съм ги преживял, но не могат да се равняват с тези в България!! Иначе щяхме ли да бродим по света ?!?!
Имам чувството, че не сте се сблъсквали с проблеми в България, да сте търсели реализация у нас….
Аз отдавна съм забелязал един синдром, който не ми е чужд: силно често или рядко да не харесваме държавата, в която сме емигрирали (за себе си надявам се временно). Знам Българи в Англия, които се възхищават на Русия и Путин, ето за вас моделът е изчерпан, аз съм се възмущавал от лека дискриминация и тнт. Но знаете ли кое е общото: никой не иска да отиде в Русия, аз мога засега само да мечтая да се върна в България без това да е пагубно за работата ми и тнт…. .
И накрая: ако не ви харесва западният модел, никой не ви задържа там….. със сигурност в България ще сте полезен със знанията си особено ако са в икономиката или инженерството….
Забелязал съм, че и друг път търсите първоизточника, за което ви поздравявам.
Не че се прокраднало такова обвинение, но (!) държа да кажа, че не го правя, защото се съмнявам в това което чета във блога.
Това за (не)правенето на безплатна реклама е една от многото отвратителни практики в българската журналистика, явно не гледат Би Би Си или Си Ен Ен, където никога не се появяват анонимни хора, а тук ни говорят “управител на магазин” (кой магазин?), “експерт в банка” (коя банка?!) и т.н.
Здравейте Савов,
във Франция съм все още защото съм все още не съм си завършил образованието. Чрез мнението ми, че този модел е изчерпан не се оплаквам. Казвам какво мисля. Не сравнявам казвайки в България е по-добре, тука е по-зле, нито обратното. Мъча се да изкарам малко разговора от стереотипа “там е добре, тука е зле”. Ще ми се да погледнем на проблемите си малко от по-високо. Като че ли ще е по-лесно да се намери решение отколкото да се обвинява безлично “България”.
Радвам се, че имах възможност да изкарам известна част от живота си в друга страна, където както сам знаете, се опознава култура, преборва се човек с какво ли не и слага някой и друга година трудов стаж. До колкото това дали ще се върна или не след като завърша, още е малко рано да се предвиди. Надявам се до 2 години да си уредя нещата и да се прибера.
Надявам се предния ми коментар да не звучи незадоволително или оплаквачески. Относно това как се чувства човек в дадена страна съм съгласен с вас, че настроенията са вариращи по посока и сила. Лино аз се чувствам _добре_ тука от около 2-3 години насам. Толкова ми трябваха да свикна с манталитета и начина на живот в Париж. Преди това се чувствах както вие казвате току добре току не.
Проблема ми в момента е не толкова къде живея ами начина на живот. За това смятам, че българския начин напълно се приближава до тукашния като мотивация, ценности и перспективи(дългосрочни). Като реализация за момента е различно, но си мисля, че до 10 15 години ще се оправи. Вижте на страни като Испания, Гърция или Ирландия колко им е било необходимо, за да си стъпят на краката.
И пак се повтарям, че цялата тази нестабилност според мене си има причини и е неправилно да си изкарваме всичко на името на страната ни или пък на касиерката в магазина.
Да не говорим, че политиците обикновено са отражение на обеството, от което самите ние сме част.
Здравейте Ивайло,
аз за съжаление не съм такъв оптимист…
“Проблема ми в момента е не толкова къде живея ами начина на живот. За това смятам, че българския начин напълно се приближава до тукашния като мотивация, ценности и перспективи(дългосрочни). Като реализация за момента е различно, но си мисля, че до 10 15 години ще се оправи. Вижте на страни като Испания, Гърция или Ирландия колко им е било необходимо, за да си стъпят на краката.”
Не мисля, че ценностите съвпадат. Имам непреиятносто усещане, че особено господата от БСП си играят на демокрация….., че не споделят европейски ценности и наистина искат да са Троянски кон на Путинова Русия (за да не се засегне някой излишно). Демократичните ценности се мачкат и пренебгергват. Вижте този невероятен клип: той е толкова показателен за ценностите…
http://www.clip4e.com/play_golqmoto_nadcakvane_gospodari_na_efira,_25_05_2009.htm
За съжаление аз мисля, че не само реализацията ни куца!!
Успех със следването!!
според мен, доста от мненията са верни,всичките даже.
всички се оплакваме от липсата на достойнство