Фактът, че българите са най-недоволни ( от управлението, от живота си от ..всичко) европейски граждани, отдавна не е новина за самите нас, макар че произвежда „новина” за чуждия печат, какъвто е случаят с австрийския „Дер Щандарт”.
А новина ли е, че доста българи, май-повечето, не са чели „Под игото” на Иван Вазов, както твърди самият министър на образованието Даниел Вълчев?
Много преди неговото изявление си мислих дали си струва да се спори с класацията на БНТ, според която „Под игото” е най-четеният роман от българите. Бях убеден, че този резултат се дължи на няколко парадокса – на вероятността мнозина от участниците в допитването да са сметнали този отговор за престижен и патриотичен. И на затруднението да бъде споменат някой друг роман, който не е изветен на хората, ходили на училище.
Парадоксът е именно в това, че не особено образованите се позовават на опита си от образованието, което някога са получили. А и всеки водещ на предаване в радио или телевизионния ефир ще ви каже, кои граждани преобладават сред желаещите на всяка цена да се включат в ефир и да осветлят останалите за мнението си ( анкетата на БНТ се основаваше на активното „съдействие” на желаещите да споделят виждането си).
„Информационният повод” , създаден от министър Вълчев е основание да се върна към тази тема, особено към съвременното разбиране за патриотизъм, което поражда. Защото това е идеологически и политически въпрос, който ражда явления като патриотарщината, захранила напоследък толкова шумно българската публичност. Понеже не съм съгласен с нея, тя агресивно ме определя за враг ( а и сигурно мнозина от вас, читателите на този текст), квалифицира ме като „мръсник” и дори предлага публично да бъда заклеймен като такъв – понеже си няма други проблеми.
Когато експертите говорят за проблемите на младите българи с езика на Вазов от 19 век те имат точно това предвид: лексиката на онова време, а не патриотизма или дори патоса на този патриотизъм. Той си е на мястото. Само че патриотизъм от 19 век и патосът му, за разлика от самия роман като книжно тяло, няма как да бъдат сложени на рафтовете на политиката от 21 век без това да е неадекватно – поне толкова, колкото турцизмите на Дядо Вазов за съвременното поколение.
Защо мнозина са готови да посочат романа, който не са чели, за свой любим? Това носталгия по едно романтично минало ли е ( в което добрите и лошите са толкова ясно очертани), или е част от съвременната ни склонност към мимикрията, към желанието „да не се изложим”, да дадем правилния, очаквания отговор?
Това са въпроси не само към образователната ни система, а към цялото общество – към „учените” и не много учените хора, защото изкривяването на действителността в собственото ни съзнание няма как да роди онази „правилна” държава България, която искаме да се равнява по другите, по очевидно по-успешните от нас общества и народи.
Отказът да разговаряме дори по тази тема налива вода в мелницата на кресливи субекти, които са се намърдали вече в политиката. Те се имат за най-големите патриоти, но насъскват едни българи срещу други само защото са несъгласни с тях, че през 21 век патриотизмът няма нищо общо с разпространяването на омраза по верски и етнически признак
Добра отправна точка за такъв разговор е да престанем да оправдаваме всичките си недъзи с онези 5 века. Оттогава са минали още 2, все пак. Прави общо 7. Няма как да изкласим, ако ни липсва що-годе общоприета представа за тези седем века. Ако искаме бъдеще, трябва да ни е ясно, че „първите седем века” са най-важни!
Ако и Татяна Дончева счита,че БСП е превърната в еднолично дружество подчинено на ДПС в общи обръчи от фирми,вещаейки до януари гражданска война/”Show”бр54(17-23)06/09/,нещата,никък не са обнадеждаващи.
Правилната държава България е сбъркана десетилетия идеологически като утопия,а верските и етнически въпроси,са само другата част на бедната духовност и деградацията.
В интерес тна истината,поне що се отнася до мен,никога не съм отказвал сериозен разговор на тази тема и още по-малко в този блог….
Нещо повече, това становище по един или друг начин, почти постоянно присъствува в последните коментари….но няма и причина,да се досажда излишно,с напомняне!!!
Споделям разсъжденията Ви г-н Инджев, че не може в 21 век да мислим и формираме идеалите и надеждите си за бъдещето на България с езика на 19 век.А колкото за това, че тази книга беше избрана един интересен факт.Когато обявиха, че книгата е победител се оказа, че “Под игото” е любима книга на директорката на гимназията за древни езици и култура.По това време тя беше в Египет и слушах по радиото нейното изявление.Тя беше щастлива, че нейните възпитаници са отценили и избрали нейната любима книга, която тя носеше със себе си дори в далечен Египет.Мисля, че вече е важно да се запитаме, кой формира дневния ред на обществото.Аз подкрепям Вашето мислене и позиция за да се роди “правилната” България, и отделям по един час на ден за моята гражданска позиция в обществото.Не да се борим, а да работим в полза на граждансото общество.
“Днес не е епоха за патриотизъм,а за гечинмек.Както в турско време,така и сега аз не можа наброи до пет души хора от горня ръка,учени и богати,които да са издигнали гласа нависоко,да са повели простите смъртни и да са казали:”Аз съм такъв и онакъв,аз мисля така…”Зная нещо по-лошаво за тоя род високи и учени хора,помня стотина фактове за техните дела и поведение,било при турците или сега,но ако задълбоча,ако туря тия фактове на върволица,ще да накарам мнозина с милозливи и благородни сърца да си нрехапят язика.”
Захари Стоянов
22 януари 1884 г.
Мисля,че аналогията със сегашната ситуация е пълна.Което е повод за размисъл.
Под игото е най-четения роман, Левски е най-великия българин, е какво друго да очакваме, нали така сме учени поколения наред и са ни промивани мозъците. Иначе може би Под игото ако не най-четения роман, то поне е романа за който са чували най-много българи, защото повечето са чували за някакви книги, доста по-малко са чели. Не мисля, че има нещо общо с патриотизъм или патриотарство, това просто са години наред втълпяване на едно и също, а като има класация как да не се включим и да пуснем някой sms, а за кого да гласуваме като нищо не сме чели, поне да е за нещо дето сме го чували. Нали така?
1. Романът “Под Игото” има своето място в образователната ни система независимо от архаичния език. Шекспир също е писал на език, който е доста далеч от съвременния английски. След като младите българи са достатъчно интелигентни да пишат и четат с “рунически” знаци от вида “6”-ци и “4”-ки, ще се преборят и с езика на Дядо Вазов.Само министър Вълчев или неговият приемник трябва да помислят за времето на изучаването му. То задължително трябва да бъде в горния курс – 12 клас, когато вече може да се разбере и осмисли. 2.Относно обяснението на отговорите на анкетата и крайният и резултат за съжаление ми се набива една аналогия с отговорите на “миските” на въпроса “Кой е любимият Ви писател и кои романи сте чели напоследък?”. Отговорът на всички е “Паоло Коелю”. Какво да се прави, чули момичетата за един популярен писател…Както се казва “Nobody is perfect”.
3.Миналото си е минало, историята – история, литературата е съвсем друго нещо, а патриотизмът в 21 век наистина “няма нищо общо с с разпространяването на омраза по верски и етнически признак.”
Хора,основната идея в публикацията не е романа “Под игото”.
Съгласен съм, че избирането на “Под игото” за най-четен роман има своите въпросителни. Но не мога да се съглся, че трябва лесно да умаловажаваме 5 века робство. Век и половина не е много. За мен вековете на робство са предопределили цялата ни история след освобождението, нравите на хората, културата ни, лесното ни поддаване на чуждо влияние. Простовато е сравнението с това, че сме се съхранили във време на робство благодарение на народната памет. Смятам обаче, че всеки трябва да помни и да се поучава от миналото, пък макар и то далечно. Ясно е, че в 21 век няма място за дискриминация на етнос или вяра. Не можем обаче да позволим забвението да ни превърне в нихилисти.
Към victor:
Не мисля, че някой тук (или там…) иска да умаловажи 5 века робство. Става дума за начина, по който тълкуваме историята си. Да вземем за пример думата “робство”, която постоянно се употребява, без да се замислим какво означава всъщност. Друг пример – в училище ни набиваха в главите как “черните турски душмани” са колели и бесили наред нас, раята. Когато пораснах достатъчно, ми стана ясно, че почти нищо друго не ни преподаваха в часовете по история – говореше се само за това какви овце сме били 5 века наред. Нито дума за мехамизмите на обществото, само пропаганда, която не само не беше, но и не биваше да се поставя под въпрос. Всичко това продължава в часовете по литература, където пак никой не казва на тези млади и невинни мозъци в какъв контекст да четат българската възрожденска класика. Текстовете се преподават и възприемат буквално, като по тозо начин се създава впечатлението, че описаното я тях е далеч от всякаква художественост, че е едва ли не исторически обективно (не казвам, че не отговаря на тогавашната действителност, а че всеки литератор преработва действителността в категориите на изкуството си) и от там – че се е случило вчера. Мисля, че е време да започнем да тълкуваме историята си малко по-обективно и без излишен патос и афектираност. Това би бил един зрял подход.
Към Iva:
До мен не е достигала литература, нито дори устно предаден разказ, който да представи турското робство и “черните душмани” по друг начин. Или истината е преобладаваща или някой много добре е скрил 5 века история. Аз не съдя за последните седем века само по художествената литература, но и по историческата, по фактическата. Надявам се никой няма да каже след 100 години, че българите преекспонират 50 години комунистическа диктатура и че трябва да погледнем на този период по-трезво, зряло, обективно. Фактите са си факти. Някои неща се пречупват през призмата на времето, но затова се водят спорове, нещо се доказва, нещо не. Ето, имаше спор за Баташкото клане. Някой българин да е погледнал по обективно на “клането”… или под друг ъгъл?
Не искам да влизам в спор, не ме разбирайте погрешно. И Вие сте права и г-н Инджев е прав, но смятам, че българинът трябва да се държи за историята си, защото само тя остана за нацията. А ако някой каже, че е глобалист, добре. Не мога нищичко да кажа.
И накрая, както казват – Така мисля АЗ.
Към victor:
Исках да обърна внимание на емоционалния ни подход към темата, нищо повече. Когато говорим за историята си използваме думи като “робство”, които и през ум не би ни минало да употребим за съшите събития в нечия друга история. Това ми се струва опасно, особено като видя как някои, като Сидеров (без да искам да Ви сравнявам с него) си умират от кеф да боравят с такива наситени с патос “термини”, които са се насадили в езика ни.
От 1878 г. живеем с МИТОВЕ г-н Инджев и всеки, който се опита да ги разбие го спохожда съдбата на Мунчо, за който пишете вчера (18.VІ) в буквалния смисъл!
Иво Инджев отново е прав.Анкетата на БНТ събуди у мен интерес дотолкова,че да следя крайния резултат.Не съм гласувала.Инджев точно посочи активните в подобни допитвания.Със сигурност зная,че ако преди години можеше да събудиш интереса на шестокласника към романа,ще го прочете-дори да е задъжително.Гимназистите можеха да анализират и дискутират творбата по бегли спомени.Сега,обаче,трудно се четат от шестокласници дори и христоматийно подбраните творби.На по-големите им се преразказват събитията,за да “става приказката”.
Със сигурност от анкетата изключваме младото поколение,за жалост.Останалите търсим опора в историята и литературта,защото…
младото поколение,за жалост.Останалите…наистина се държим за историята,какво друго остана?!
Сещате ли за страна, която започва туристическата си реклама с факта от 500 годишно робство? Не съм срещала такъв факт другаде, а станите около нас също са били. Да не говорим за европейските, че някой от тях и с 1-2 века повече.
Обичаме да сме страдалци, а усилията ни са насочени към “Преклонената главица, остра сабя не сече!”